Преди точно една година „живият светец от Байлово“, както всички го наричаха, си тръгна от този свят на 103-годишна възраст. Истината е, че напусна този свят само тялом, а след себе си остави цялата добрина и светлина, която само един посредник на Бога може да носи. Днес, година по-късно, ви срещаме с двама човека, които са били близо до него през последните му години от живота. За заветите, добрите дела, отношението му към живота и смирението ще ни разкажат кръщелникът му Борислав Николов и авторът на единствената книга за него „Дядо Добри – светецът от Байлово“ Борислав Радославов.
Борислав Радославов публикува книгата малко след смъртта му. Той успява да събере в нея разкази на едни от най-близките до дядо Добри хора. Радославов е един от малкото журналисти, които добрият старец допуска до себе си... А защо – ще разберете в следващите редове...
Днес се навършва 1 година от смъртта на дядо Добри, но някак продължава духом да живее сред нас. Ти как се срещна с него?
Искрено се надявам духът и делото на дядо Добри да продължават да живеят в нас не само сега, а и дълго занапред. И не само това – иска ми се неговото въздействие, харизма и мисия да бъдат с още по-голямо и осезаемо въздействие върху нас, хората. Тогава неговата кауза да ни учи да бъдем по-добри, по-търпеливи и по-смирени ще бъде осъзната и успешна. Щастлив, съм че имах възможността да го познавам. Първата ни среща бе в двора на църквата в Байлово преди повече от пет години. Тогава, в един студен януарски ден. Двамата разговаряхме близо половин час за доброто, за вярата и упованието в Бог. Хващайки ме за ръка пред схлупената къщурка до светата обител, този дивен старец ми говореше с топли думи за чистата вяра и ценностите.
Светослав Кошутански
Разкажи ми за вашата връзка, за какво обичахте да си говорите? Какво успя да ти се запечата в съзнанието от него?
Две неща ми се запечатаха най-ясно в съзнанието и до днес. Едното е „прави добро безкористно. То ще ти се върне рано или късно“. А другото е „Само в душа, в която има търпение, в нея има смирение“. Помня ги и до днес, ще ги помня винаги. Говорихме много за това, че дяволът все повече навлиза в душите, говори мазно и увлича към лошотията. Че е все по-трудно да разбереш кой ти е истински приятел. Че хората не са единни и задружни, както трябва да бъде. И че трябва да се молим с чисто сърце и душа на Богородица и Бог, и те ще чуят молитвите ни.
Допусна ли те да надзърнеш в душата му и какво ти видя в нея?
Светостта на дядо Добри не предполага пристъпването на една чисто човешка и морална граница. Старал съм се във всичките ни разговори да не я прекрачвам, така както почти никой не го е правил, който е бил по-близък с него. Но е напълно достатъчно да прекараш малко време с него, да го гледаш в очите, да му държиш ръката и да попиваш от онези нравствени поучения, казани с неговия характерен глас и начин. Душата му е насъбрала много вяра в доброто и най-вече любов към децата. Тях обичаше най-много, целуваше им ръка и им даваше лакомства или каквото има в торбата.
Fcebook: Монумент Дядо Добри
Той как си избираше хората, които да допуска до себе си по-близо. В книгата ти има разказ на една жена - счетоводителка, на която той е имал огромно доверие и тя му е помагала изключително много...
Мнозина знаят, че Светецът от Байлово трудно допускаше хора до себе си. Гневеше се, когато при него в двора на църквата идваха да го търсят жени с по-оскъдно облекло най -вече. Не се свенеше да ги гони, когато са с поли и рокли. Познаваше отлично кога някой човек пристъпва към него с користна цел. Кога идва да пусне стотинки в чашката му, само за да се снима с него или защото „така трябва“, без да има потребност. Затова и неслучайно той избра Цонка Панталеева – най-довереният и достоен човек, на когото безрезервно се доверява и тачи. Тя е жената, на която дядо Добри дава всички събрани от милостиня през деня пари, за да ги преброи и да ги внесе в неговата банкова сметка. А когато и където дядо Добри пожелае, да се преведат средства. И действително, с избора си, той доказва безпогрешния си нюх към добрите, честни и стойностни хора. Цонка повече от 20 години стриктно и съвестно изпълнява каузата и е дяснята ръка на този Божи пратеник, без която изпълнението на мисията му вероятно не би била толкова успешна. За каузата на дядо Добри изключително много помага и Анелия Генова – бивш кмет на община Горна Малина. Нейната голяма заслуга също трябва да се отчита. За мисията на двете, за първи и единствен път, е разказано подробно в книгата „Дядо Добри – светецът от Байлово“.
Личен архив
Какви други истории научи за него?
Изключително интригуващо за мен бе да науча как след пукването на първа пролет, дядо Добри е стягал цървулите, навущата и шаячните панталони, мятал е торбата през рамо и е тръгвал пеша от Байлово, което е близо до Елин Пелин, и по билото на цяла Стара планина е ходил пеша до манастир край Сливен, където е бил послушник. Той е един съвременен хайдутин, както бунтовниците са прехождали Балкана и са спели и са се хранели с каквото намерят най-вече с помощта на балканджии пастири. Можете ли да си представите колко стотици километри са това? Беше ми изключително интересно да науча, че той също е бил послушник в Драгалевския манастир, където се пасе манастирското стадо. Че се е опитвал да свири на кавал и гайда, докато е извеждал кравите над Байлово. И още – че е отказвал категорично на богати фирми да ремонтират къщичката в двора на църквата и не е искал да му купуват легло, а до последно да спи на козяка до малката печка, която нарича кофторче.
Кой е най-важният духовен урок, който успя да „попиеш“ от него?
Че трябва да сме смирени. Това е ключът към нашето развитие, усъвършенстване, близост с хората и Бога.
Посланик на Бог ли бе той и какви завети ни завеща?
Абсолютно. И е неслучайно за мен, че въпреки огромното му нежелание да се афишира името му, да дава интервюта и да се пише за него, неговата свята дейност доби широка популярност. Това трябваше да се случи. А сега ние сме длъжни да увековечаваме неговото дело, да го помним и да следваме заветите му. Един от които резюмира всичко – Имаме ли Бог, имаме всичко.
Какво се случва с идеята за негов паметник, който да бъде изграден в София?
Кампанията на сдружение „Азбукари“, съмишленици и аз като автор на книгата „Дядо Добри – светецът от Байлово“, кипи с пълна сила. Паметникът на дядо Добри като символ на Добротата и първи монумент на Доброто у нас, ще бъде изграден от деца под ръководството на професионален склуптор-ментор. Това са едни изключително талантливи ученици от единствена Професионална каменоделна гимназия у нас и на Балканите, която се намира във врачанското село Кунино. Очаква се финалното визуализиране на идейния проект, така както ще изглежда в завършен вид и финалното му остойностяване. Желанието ни е той да бъде ситуиран в пространстовото около храм-паметника „Св. Александър Невски“. Дядо Добри е най-големият частен дарител на патриаршеската катедрала със своите 35 700 лева. Затова като общество сме длъжни да увековечим неговата памет с монумент именно там. Предполагаемата сума за паметника варира в порядъка между 35 и 50 000 лева. До този момент по специално създадената дарителска банкова сметка са набрани близо 17 000 лева. Разчита се единствено и само на дарения. Как върви цялостната организация и развитие на кампания всички могат да разберат лесно и достъпно от нашата Фейсбук страница „Монумент Дядо Добри – първият паметник на Доброто в България“. Дарителската банковата сметка е:
BG38FINV91501017186935,
Първа инвестиционна банка,
BIC:FINVBGSF
Основание за дарение: "Монумент Дядо Добри - паметник на Доброто в България"
Продължаваш ли да усещаш присъствието му?
Няма как човек, който е бил близо до него и е написал книга от над 350 страници за святото му дело да не усеща присъствието и въздействието му. Вярвам, че така е и с всички хора, които са имали възможността да бъдат до него. Сякаш вчера беше времето, в което си говорихме и слушах съветите му. А неговата блага усмивка и жив поглед не могат да се забравят.
Борислав Николов – кръщелник
Как се запознахте с дядо Добри, какво си спомняш от срещите ви?
Запознахме преди няколко години около 2007-2008 година. Видях го пред църквата „Св. Седмочисленици“. Направи ми силно впечатление. Казах си, че този човек не е просяк. Аз посещавам църкви и манастири преди да се запозная с него. Появи се някакъв интерес вътре в мен. Впоследствие разбрах, че е специален и свят човек. Още преди да стане известен. Започнах да го посещавам в “Св. Седмочисленици”, в „Св. Александър Невски“, в къщичката в Байлово. Често ходих и много разговаряхме.
Личен архив
Какво ти се е запечатало най-много в съзнанието?
Много неща, но най-силно остана „България е на Бог кръстена“ и мисля че това е най-важното. Че семейството трябва да си уважава родителите, защото така иска нашият Отец Бог.. Че трябва да повярва народът, да се смири, че трябва да се покаем. Това е важното. Дядо Добри беше това – олицетворение на доброто, смирението.
Личен архив
Как му стана кръщелник? Той ли те избра или ти него?
Отидох в „Св. Александър Невски“, той беше там, говорихме си. Тогава той ми каза, че на него му е писано да отговаря за мен пред Бога. Беше към обяд. Попитах го дали ще ме кръсти и кога иска да се случи това. Той ми отговори „Сега“. Говорих със свещеника, взех каквото трябва и ме кръсти.
Искате да построите параклис в негова чест?
Още не съм намерил място. Първо църквата трябва да го канонизира, защото искам църквата да е Свети Добри. Господ ще ми посочи мястото, но искам да го направя.
