Петър Стоянов: СДС няма да стане плячка на Бойко Борисов

Интервю за предаването „Денят” на Дарик радио с председателя на СДС в оставка Петър Стоянов

Чуваме се близо седмица, след като взехте решението да подадете оставка като лидер на СДС. Не прибързахте ли обаче, ако трябва да признаете честно? В нощта на изборите именно в нашия ефир казахте, че ваша оставка в този момент би се отразила по-скоро зле на партията. Какво се промени за тези малко повече от 24 часа, в които вие променихте мнението си, освен фактът, че...

Напълно безсмислено е да се връщаме в тези 24 часа, когато вие ме запитахте, бяхме в нощта на изборите и още вярвахме, че можем да имаме един депутат в Европейския парламент. Всичко друго беше в сферата на хипотезите. Затова бях длъжен тази, същата вечер, да вдъхна кураж на всички хора, които ни слушаха. Това не се случи. Съюзът на демократичните сили не успя да се сдобие с едно депутатско място поне в Европейския парламент и това според мен означава само едно - категорична смяна на политическия курс. Тази категорична смяна няма как да не мине през оставката на председателя на партията, в случая аз. Така че това не е въпрос на емоция, не е въпрос на обида, не е въпрос на драматичен жест. Не си падам особено по драматичните жестове. Това е въпрос на много трезва преценка.

Най-мило ми е СДС да се запази, защото 17 години от живота си дадохме за СДС. Около 2.5 милиона българи застанаха зад тази идея, вижте как се стопяват лека по лека. Напълно глупаво е да се търсят днес причините защо. Защо, да речем, и аз като водач на партийната листа не успях да спечеля това едно място. Всъщност оценката е безпощадна. Хората искат да видят нова линия, нови лица, нови политици.

Впрочем всички се запитахме в деня, в който чухме вашето решение за вашата оставка, всички се запитахме защо НИС също не подаде оставка, а вие сам поехте отговорността?

Председателят е длъжен да поема отговорността, разбира се. Аз нося най-голямата отговорност за всичко. Това е повече от ясно. И винаги съм считал, че трябва да бъде така. Но въпросът не е толкова в това защо НИС е подал или не е подал оставка. Въпросът е какво прави СДС оттук нататък. Съгласих се просто да дам това интервю, защото през последната седмица сякаш се внушава, че СДС е в безпътица, че е на своя мостик, че може да се случи всичко, че може да се превърне в лесна политическа плячка на други партии. Затова и се реших да участвам във вашето предаване - за да кажа: това не е така. СДС има сили да се справи и с тази ситуация. Моята оставка в известен смисъл трябва да даде кураж на всички, които искат да се борят оттук нататък, и да им каже - можем да работим и да помагаме на СДС и без да сме лидери. Без да сме лидери на СДС в национален мащаб, без да сме лидери и по места. Очевидно такава промяна е необходима. Затова аз съм убеден, че в сряда националният съвет ще вземе най-разумното решение. Във всеки случай сигурно е едно - СДС не е за продан, СДС не може да бъде придатък на други политически сили и партии. Тези, които си правят сметка, че могат да погледнат на СДС като на лесна политическа плячка, която да придърпат към своите собствени партии, просто грешат. Макар и като редови член на СДС ще продължавам да работя това да не се случи и ще стоя зад ръководството абсолютно плътно.

Впрочем, знаете ли, СДС имаше нужда и от такъв тип оставка на своя лидер. Извинете ме за нескромността, но всички лидери на СДС в последните години си тръгваха, след като задигаха или фондацията на партията, или част от вярата на хората в нея, образувайки свои нови партии и ругаейки срещу партията, срещу СДС, от която са получили всичко. Ще ми се този път, така, с последния свой акт като председател на партията да дам пример и в това отношение, защото след Филип Димитров, чест му прави, но сякаш не се е случвало. За СДС може да се работи и без да си председател на партията.

Трябва ли обаче да ви последват хора като Надежда Михайлова, Екатерина Михайлова, Стефан Софиянски? Не се ли опасявате тъкмо от това, че сега, буквално го казвам, стари муцуни, ще се впуснат отново в битката за малкото останало? Вече има подобни заявки, започнаха да се сипят идеи за спасението на СДС от бивши негови водачи.

Знаете ли, това би било най-нелепото, което може да се случи. Всички бивши лидери на СДС просто трябва да се оттеглим вкупом от политиката, без да обявяваме, че сме ненужни, бихме могли да помагаме, но, пак казвам, нестоейки в сянка като сиви кардинали. Знаем много добре маниера на подаване на оставки в България - подаваш оставка, след което чакаш разплакани симпатизанти и членове да кажат, че без теб партията не може, след което на следващата конференция теб партията те избира отново. Това би било гибел. Такъв сценарий вече разигра Стефан Софиянски. Към такъв сценарий според мен върви и ДСБ. Никой не вярва например, че Иван Костов ще се оттегли от политиката. Дори и да сдаде лидерския пост, със сигурност той ще остави като свой наследник човек, когото ще ръководи на 100 процента, а мисля, че точно от това десницата няма нужда. Това ще засили отвращението от нашите избиратели още повече. Десницата, пак казвам, има нужда не от механично обединение между стари лидери, които са загубили отдавна доверието на членовете и симпатизантите си, десницата има нужда от обединение отдолу. То може да стане само чрез млади хора с нови идеи, със свежи идеи, и най-важното - хора, които не са обременени от междуличностните интриги на миналото. И няма какво да се лъжем - един период от българската история е зад гърба ни. България е член на НАТО, член на ЕС. През този период трябва да бъде отдадено дължимото на лидерите на българската десница. Каквото можахме, направихме.

Оттук нататък е редно нови политици да излязат на сцената. Като казвам нови, имам предвид автентични, а не политици ментета, защото точно сега е моментът, в който ще ни се пробутват най-активно и политически партии ментета, и политически лидери ментета, включително и десни ментета.

Преди да поговорим за тези ментета, които могат да бъдат лансирани точно в този период на сцената, ако се сбъдне вариантът, за който сам казахте - реално Иван Костов да не се оттегли в името на дясното обединение или просто, така, да диктува на бъдещия лидер на ДСБ, обединение практически не може да има. И всъщност за това обединение, за което и вие, и г-н Костов говорите, как го виждате - нова формация, старата коалиция?

Знаете ли, ще си позволя да кажа, че не говорим за един и същи тип обединение. Аз не виждам обединението, както го вижда Иван Костов. Механично обединение между ДСБ и СДС според мен изобщо не е най-добрата идея, защото представете си, че дори да се обединят, колко гласа спечели ДСБ на последните избори, сигурно 60 или 70, и СДС спечели 90 000 гласа. Това не може да бъде българската десница. Да не говорим, че при такова механично обединение тежките думи, които бяха казани през годините, най-вероятно няма да се получи аритметичният сбор, т.е. хората, които биха гласували за едно такова механично обединение на следващите избори, са много по-малко, отколкото аритметичния сбор на двете партии. Освен това и Стефан Софиянски като формация, и Костовата формация бяха създадени не просто да съществуват, а да съществуват на гърба на едно отслабено и в крайна сметка унищожено СДС. В този смисъл и двамата имат много тежки грехове - и пред СДС, и пред българската десница. Няма как да стане такова механично обединение под тяхната диригентска палка. Аз пак ви казвам, аз говоря за обединение, което би могло да стане и най-вероятно ще стане под егидата на СДС, но в никакъв случай не с нас, старите лица, които олицетворяваме прехода и за които е много трудно да се обясняваме кой е по-виновен за дясното разцепление. На мен например ми беше изключително трудно да обяснявам, и по едно време престанах да го правя, защо, да речем, аз не нося такава персонална вина. Хората ме питат - защо се карате. Казвам - аз не се карам с никого. Ама, как, не е така. Не съм напускал никога СДС. Винаги съм бил член на СДС, останах седесар, върнах се и работя за партията си. Абе, да, вярно, че е така. Други напуснаха, казват хората, но все пак горчивият вкус остава, че вие сте част от този процес. Очевидно е, че това е обективната истина, няма защо да се заблуждаваме. Тук е глупаво да се търси кой е по-виновен. Просто си тръгваме, ако искаме десните избиратели да имат свои автентични представители.

Казахте коя е удачната формула според вас. Кога обаче тя трябва да се случи? Изобщо имате ли време и шанс...

Час по-скоро.

...да се отсрами дясното на местния вот или е вече твърде късно?

За местния вот, ако трябва да бъда честен, наистина е късно. За местния вот ще се даде битка. По места хората продължават да комуникират помежду си, представителите на различни десни партии, големи или малки. СДС има решение за местния вот десните организации да решават с кого да се коалират и ще работим с все сили да се получат възможно най-добри резултати, но не могат да се очакват чудеса от една обновена десница за местните избори. Тук трябва да сме съвсем наясно. Най-близкият хоризонт са следващите парламентарни избори.

Има ли опасност, вие лично имате ли опасения СДС да се влее в ГЕРБ? В интервю днес заместникът ви Иван Колчаков разкри, че той бил топлата връзка на СДС с ГЕРБ. Всъщност знаехте ли за това?

За пръв път сякаш чувам и не мисля, че някой е бил оторизиран, упълномощаван да бъде топла връзка с ГЕРБ. Най-лоша перспектива пред СДС би било, една от най-лошите, да се влее в ГЕРБ. СДС не заслужава това и избирателите на СДС през всичките тези години не заслужават това. Друг е въпросът какво е мястото на Бойко Борисов в политиката. Но каквото и да е, Бойко Борисов печели доверието на 400 хиляди гласоподаватели. И съм сигурен, че една немалка част от тях в никакъв случай не биха дефинирали себе си като десни избиратели. СДС трябва да се бори за останалите, както и за връщане на избирателите от Бойко Борисов. Аз бих бил категоричен противник на всякаква теза, линия, ясна, завоалирана или прикрита, СДС да се превърне в плячка на политическите амбиции на Бойко Борисов, не дай боже да се влива в партия ГЕРБ. СДС има своето място, има своето достойнство и това е единственият начин - запазвайки достойнството на СДС ние да успеем да възродим СДС и около СДС една нова българска десница. Впрочем не виждам много други десни партии, които могат да реализират този процес, защото те са лидерски партии. Те са партии, които са образувани от техните лидери за лична употреба. Партии, които се ръководят почти еднолично, които се финансират от своите лидери. От тази гледна точка там е трудно тези процеси да минат както в СДС. При нас, колкото и да е болезнено, с моята оставка тези процеси ще започнат и аз съм сигурен, че ще успеем да ги довършим, след което едно младо, едно надеждно, едно талантливо ръководство ще покаже на цяла България как се реформира десницата. И така СДС ще стане притегателен за много от своите стари членове и симпатизанти, които днес се лутат между други по-малки дясноцентристки партии или просто отказват да припознаят която и да е дясна партия.

Седмица мина след края на евровота. Вие казахте, че ще се борите за СДС като редови член. Но какво решихте, напускате ли парламента, политиката, като...

Е, не бързайте, вие искате всичко наведнъж. Тепърва имам да взимам другите свои решения, извън това за оставката като председател на партията. Тепърва в сряда ще има национален съвет, предстои ми много отговорен и сериозен разговор. И аз се надявам, че след него СДС ще излезе по-пречистен. Няма да е лесно. Процесът ще бъде болезнен, всички го съзнаваме това. Всеки процес със смяна на поколенията е болезнен. Досега се заблуждавахме, че можем без такава смяна на поколенията с козметични мерки да оздравим ситуацията. За съжаление не успяхме. Но последните избори трябва да бъдат най-последният ни стимул, нека така да го кажа, да разберем, че без нестандартни, категорични, драстични, бих казал дори, драматични мерки българската десница няма да...

Много хора вече се спрягат за поста ви. Габровската организация днес е номинирала Мартин Димитров. Има и други имена, за които се заговори в медиите, че са възможни, сред възможните за лидер на СДС - и Владимир Кисьов, няма да изреждам всички имена, добре познати имена на българите. Но от всички изброени като че ли само Мартин Димитров не е от старите муцуни в СДС. Той ли трябва да оглави партията поне до конференцията, която в сряда ще насрочите?

Знаете ли, всички изброени и неизброени членове на СДС са достойни хора и в различна степен, през различно време всеки е дал много за СДС. Така че всеки един от тях би бил достоен. Въпросът не е кой да е лидерът на СДС, въпросът е коя концепция, коя стратегия ще приеме СДС за своето бъдеще и тогава много по-лесно ще определим бъдещия лидер на СДС. Аз не вярвам някой от споменатите лица да храни в такава степен лични амбиции и да не се съобрази с виждането на партията за бъдещата стратегия на СДС.