Пенчев: Повече дела във ВАС през 2007-ма

"Годината" на "Дарик" радио, председателят на Върховния административен съд Константин Пенчев.

В края на миналата година, казвате в "Капитал": Натискът срещу мен е постоянен. Тази година за какво ви натискаха най-много?

За какво ли не. Знаете, че нашият съд гледа такива дела, които са много обществено значими, чувствителни, с голям интерес – и политически, и икономически, така че нормално е. Аз не се оплаквам.

Как изглежда натискът? Високопоставени политици и държавници ли се обаждат?

Натискът обикновено. . .

Или мутри?

Не, мутри, не. Мутри не са ми се обаждали. Аз не ги и познавам и те не ме познават. Натискът изглежда като приятелски разговор - виждате ли, тук имам едни сведения, че един натиск се оказва. Трябва да бъде решено по закон делото, защото това е безобразие каквото става, примерно по места, в административните съдилища. Най-много по изборите в момента има такива разговори.

От партиите ви се обаждат?

Ами, да кажем политически лица, то не официално партиите, хора, които аз познавам на високи места и политически, и в администрацията.

А заплахи или нещо, което може да се тълкува като заплаха, получавате ли?

Не, заплахи не съм получавал.

Че нещо може да се ви случи.

Примерно, най-голяма. . . А, не, не. Най-голямата заплаха е "ние няма да позволим еди какво си". Какво значи няма да позволим?

Как няма да позволят на ВАС?

Какво значи няма да позволим, не знам, но имал съм такива отправени забележки, но понеже говорим за годината 2007-а, на мен ми се иска да спомена няколко значими за мен дати през т.г. Трети януари - заклеват се председателите на 28-те върховни административни съдилища, регионални.

Първи март. . .

На 15 февруари встъпват всичките спечелили конкурс и назначени съдии и на 01 март започва работата на, бих могъл да кажа спокойно, на виртуалните административни съдилища, тъй като тази работа започва само така виртуално, без всякакви условия и без персонал, без сгради, без печати даже в началото.

Това не компрометира ли изобщо административните съдилища? Сега, когато теглите чертата в края на годината, можете ли да кажете, че те потвърдиха смисъла от съществуването си или материалните условия вече започват да ги компрометират?

Значи, бих могъл да кажа, че тези трудности не успяха да компрометират идеята за административни съдилища. Напротив, сега точно в разгара на изборните дела, мисля, че едва ли някой би могъл да си представи вече България без специализирани административни съдилища. Този шум целият около изборните дела се дължи на това, че те текат в момента в цяла България. Те и по-рано са текли при предишни избори, само че в такива различни периоди във времето необозрими, че просто не можеше да бъде новина, а новина не може да бъде две години новина. А в случая наистина се гледат делата компактно, компактният ВАС и аз съм оптимист, че ще спазим този тримесечен срок на закона.

Купуването на гласовете на местните избори беше една от номинациите в класацията ни за събитие на годината. На четвърто място остана според вота на слушателите ни. Как си обяснявате, че след като всички твърдят, че на много места са купувани гласове, не се стига до масово касиране от административните съдилища на изборите. В големи градове това не се случва с изключение на Разград и то за общинския съвет.

Първо, още делата не са приключили на първа инстанция за големите градове, не навсякъде, за да може да кажем. . .

Но на много места приключиха. . .

Да.

. . . и идват към вас.

Според мен изобщо не би било нормално, ако съдът повсеместно касира изборите. Все пак изборите са един процес, нали, друг, зависещ от друга администрация и едва ли съдът би могъл да пререшава въпроса. Касирайки всички избори или по-голямата част от тях очевидно съдът по един недопустим начин се намесва в политическия живот на страната. Да, нарушение има много очевидно и аз като гражданин наблюдавам, слушам, гледам материали, но на мен ми се струва, че не бива да изпадаме в истерия. В края на краищата не можем да кажем, че всеки българин си продава гласа или че всеки българин, член на секционна избирателна комисия, е подкупен, защото за да кажем, ще трябва да касираме масово изборите.

А според вас трябваше ли масово да се преброи, както стана в САЩ, вотът на всички места, където има съмнение, а не избирателно?

Според мен категорично не трябваше да се брои, защото в САЩ е съвсем друг казусът. Когато съдът може да каже, че кметът. . . при балотажа кметът не е този, който комисията обявява за победител, ами другият, защото той има повече гласове, които съдът е преброил, тогава би имало смисъл. Съдът не може да каже това. Съдът може да каже само - според мен броенето е извършено незаконосъобразно, неправилно. Това води до опорочаване на изборния резултат и аз касирам изборите. . .

И ще се гласува пак.

И ще се гласува пак.

Според вас трябва да се промени законодателството и за такива случаи да се предвиди възможност, когато след проверка на съда се оказва, че е спечелил другият кандидат, а не обявеният от избирателната комисия, изборът да не се касира, а съдът да обявява другия за избран?

Не, не, според мен не трябва това, защото, ако това го направим наистина съдът ще бъде част от изборната администрация и ще бъде едва ли не третият тур. Това за мен не е правилно. Не бива съдебната зала да изземва функции на други власти. Това не е необходимо за нормалния демократичен процес.

Така няма ли да се спести безсмислено провеждане на нови избори, ако при внимателен прочит на изборните резултати се установи кой печели?

Всеки трябва да извърви своята част от пътя. Изборната администрация трябва да брои, защото това й е работата и защото тя е и числено много повече от състава на съда, и се предполага, че тя би преброила по-нормално. Освен това да не забравяме, че при броенето на бюлетините присъстват всички, които желаят да присъстват - застъпници, представители на партии. Те присъстват и в съдебната зала. Защо тогава не са видели тези нарушения, а ги виждат сега. И когато правим едни избирателни комисии с многопартийно присъствие, защо трябва да приемем в един момент, че тези комисии едва ли не, като някаква престъпна банда се съглашават и фалшифицират резултатите от изборите и то навсякъде, повсеместно. Това е абсурдно. Затова съдът е затова да каже - да, действително, като направих контрол за законосъобразност, виждам големи нарушения в този процес и малки нарушения, които макар и неприятни, но те не могат да доведат до касиране на вота. Или обратното, много нарушения, които за нас водят до опорочаване на цялостния изборен резултат. Това е ролята на съда и аз не смятам, че трябва да се промени. Би трябвало по-скоро да се направят процедурни правила за по-бързото гледане на делата, т.е. да се осигури на съда възможност да ги гледа по-бързо. В смисъл да се съобщават примерно в страниците на интернет, от тази дата да тече срокът за обжалване на тези решения и други. . . И също да се разпишат много точно правилата, по които съдът работи. . . че съдът не може да подмени администрацията, не може да брои. Не може всеки да задължи поради своя каприз съда да брои бюлетини. Това е безсмислено. Това отнема време и това не е полезно за обществото.

Ако оставим настрана изборите, повече или по-малко са делата срещу администрацията през тази година?

През тази година отново бележим ръст на постъпленията на дела във ВАС. Не мога да ви кажа точно колко, тъй като ние статистиката я правим в началото на януари, но трябва да ви кажа, че отново поне около 2000 - 3000 дела повече имаме отколкото. . . миналата година беше върхова.

А, колко бяха миналата?

Миналата бяха някъде към 13 000, значи сега може вече към 14 000.

Тоест, петнадесетина-двадесет процента повече дела. . .

Да.

. .тази година във вашия съд в сравнение с миналата.

В нашия съд. Още повече Административнопроцесуалният кодекс доста разшири възможността за атакуване на всякакъв вид административни актове. Така че аз очаквам и за в бъдеще тази тенденция да продължи.

Къде греши най-много изпълнителната власт? През тази година къде най-много грешеше? За какво са най-много делата и съответно най-много отменени административни. . .

Не бих могъл да кажа, че такава статистика може да се направи, защото няма точните критерии за това. Администрацията като правило се обучава все повече и повече, нормално с изтичане на време, на придобиване на опит и на стаж, с богатата практика на ВАС да се канализират процесите. Искам само да отбележа, че тази година е върхова за тълкувателните постановления на ВАС, при положение, че за първите 7 години този съд е имал може би две или три тълкувателни решения и то по инициатива на прокуратурата, тази година са образувани двадесет и едно тълкувателни дела, от които може би едно е по искане на главния прокурор или две, останалите са по мое искане. Тоест, аз упражнявам своите права да искам да се унифицира практиката на ВАС, което е много важно.

През април тази година се оказахте лош пророк, за щастие. Съдебната олигархия няма да допусне постоянно действащ съдебен съвет, каза Константин Пенчев в интервю в "Дневник". Само че има постоянно действащ съдебен съвет в края на годината.

Има постоянно действащ. Има много сериозна съпротива срещу него и не знам дали не забелязвате, но за мен всички тези настроения, вълнения около преекспониране на някакви финансови въпроси, за мен това е точно. . . също произтича от тези среди, политически или съдебна олигархия също, които бяха против този постоянно действащ орган и искат да компрометират тази идея. Много прекрасно би било за някои, прекрасно казвам в кавички, да каже: ами, тези и тези са маскари, тази идея е неработеща, тя е скъпо струваща, дай да върнем обратно, обратното положение. Все още победата не е пълна. Трябва да се завърти колелото, за да...

Тази седмица почнахте още редица дисциплинарни производства. Най-интересното е отстраняването на близкия до бившия главен прокурор Никола Филчев прокурор Николай Ганчев. Доста съмнително от правна гледна точка и аргументирано по-скоро с морални аргументи.

Аз няма да коментирам самото решение - 18 гласа бяха "за", три - "против", три - "въздържали се". Тоест, доста категорично Висшият съдебен съвет в новия си състав, постояннодействащ, показа своето отношение по това дело. То ще бъде очевидно гледано пред Върховния административен съд, така че няма да коментирам мотивите, но за мен това е важното да се знае - всяко правителство получава сто дни, за да може да започне да работи. На този ВСС никой не му даде сто дни. Ние сме вече готови с наредбата за атестирането и за конкурсите, за която срокът беше краят на годината. Ние сме готови с нея, ние сме готови и с други наредби, ние започваме да въртим и да свършваме тези дисциплинарни дела, които не бяха свършени от миналия ВСС. Ако някой беше дал тези сто дни, без да гледа как точно. . . какви класове си гласуват или не, по моему би било друго настроението, друга би била обществената нагласа. Затова ви казвам, че тази съдебна олигархия и всякакви други противници на съдебната реформа продължават да действат, те не са се отказали.

Добре, а редно ли беше пък да почнете с парите си в новия ВСС?

Мисля, че професор Мингова вчера много добре обясни по националната телевизия. Ставаше дума, че тези договори, които са, трябва да бъдат регистрирани в някакви много кратки срокове в НОИ. Тоест, тези неща трябваше да се знаят - кой какви класове получава, защо ги получава. И аз не виждам никаква логика един висш магистрат с многогодишен стаж в един момент, ставайки във. . . така да кажем, правителството на съдебната власт, да кажем - сега ще ти намалим заплатата наполовина. Нали, някакво. . . Ако това е била логиката на законодателя. . . но тя не е била такава.

Но гняв в обществото предизвика това, че при местенето взехте решение да си изплащате заплати.

Ама, много е лесно. . . Значи, ние решение не сме взели. Пак повтарям, ВСС никога не е взимал решение да си изплаща 20 заплати. Това решение го взима административният ръководител, това решение съм го взел аз по отношение на двете съдии от моя съд - Цветанка Табанджова и Сребрина Христова. . . защото съм. . . че те са били повече от 20 години съдии и имат право на това обезщетение. А аз съм им разписал при напускането да си получат тези 20 заплати, това не е работа на ВСС. Той само коригира сметките, ако ние нямаме средства по съответните сметки за тези обезщетения.

Лично вие председателствахте състава, който не допусна българските медицински сестри, осъдени на смърт в Либия, да се кандидатират за евродепутати. Това е една от номинациите, освобождението на сестрите, е една от номинациите за събитие на 2007 година. Сега ще ви е лесно да коментирате решението си. Ако обаче не бяха освободени, можеше да има много упреци към вас, че една възможност не е била използвана.

Аз, първо, искам да кажа, че съдът гледа закона и прилага закона. Съдът не решава политически казуси, да кажем - дайте да използваме тази възможност, може би е добре. Аз председателствах този състав, защото бях изрично пожелан от председателя на партия "Ред, законност и справедливост", който каза, че само в моята обективност вярва. После се оказа, че би вярвал, само ако би имало конкретен резултат. Ние гледахме един казус. Дали става дума за сестрите, медицинските, или за някой друг, казусът беше един и същ. За мен интересно беше друго по това дело, че се представиха доказателства от съответните органи на МВР. . . но доказателства, че сестрите имат настоящ адрес, съответно Бяла Слатина или някъде другаде. Тоест, те отговарят на изискванията и за мен това беше странното, тъй като цяла България и целият свят знаеше, че те от осем години са в либийски затвор. Тук само поставям въпроса на размисъл какви документи се издават и се представят по делата.

Най-важното за 2008-а.

Най-важното за 2008-а, надявам се, най-сетне да приключим това мъчение с административните съдилища, т.е. да има нормални сгради навсякъде. Тук искам само да отворя една голяма скоба - ако до края на тази година, т.е. ако на 20 декември, последното заседание на Министерски съвет, не се реши въпросът за Софийския административен съд, за сграда, аз не знам. . .

Това е сградата на продължавате да искате на "Славейков" сградата.

Не, не, мисля, че става дума за сграда на "Джордж Вашингтон", която ще поеме нуждите на съдебния инспекторат и на Софийския административен съд. Става въпрос да се закупува. Имало е дебати, въпросът е отложен, имало е, така, подмятане на министри защо да не отидат да правораздават в "Люлин", там е по-евтино. Значи, искам да подчертая, че не става дума да устройваме съдиите с апартаменти в центъра на София, става дума да осигурим достъп на гражданите на София до едно централно, нормално място да се защитават техните интереси. Съдиите могат да работят и в "Обеля", това не е проблем, проблемът е за гражданите - как ще стигнат дотам. И ако този подход нихилистичен продължава, аз просто не мога да гарантирам, че на 1 януари този съд специално ще може да работи вече.

Най-важното за 2008-а са сградите на административните съдилища.

Нека най-сетне да си довърши администрацията своите задължения, да си ги изпълни, за да имаме наистина правова държава, защото започвам да си мисля, че може би не е това целта.

Да сме правова държава?

Да.