Данъчната конкуренция в региона е една от причините левицата да обсъжда като вариант въвеждането на плосък данък от 10 % за доходите над необлагаемите. Това обясни в интервю за предаването „Дарик кафе” председателят на бюджетната комисия в парламента Петър Димитров.
БСП не записа в решенията на съботния си конгрес конкретни цифри и варианти за промени в данъците върху доходите с идеята да се проведе дебат по въпроса. До септември трябва да има яснота, напомни Димитров. Според него кратките срокове не позволявали сега да се реализира идеята му с референдум българите да бъдат питани какви да бъдат данъците и да има ли т.нар. данък ”Богатство” за особено високите доходи. Г-н Димитров, вариантът за плосък данък върху доходите, който обсъжда БСП, ни изненада дори само заради това, че по принцип това е по-скоро дясна идея, а в случая е лансирана от левицата? Ако поровите в паметта на парламента, ще откриете, че идеята за 10 процента корпоративен данък се роди от същата политическа сила, така че недейте да търсите спонтанност в тези неща. Обратното, има един безкрайно важен факт, той се казва данъчна конкуренция. Македония отива към плосък данък от 8 процента, Русия въведе плосък данък от 13 процента преди няколко години, цяла Прибалтика е с плосък данък, Румъния е с плосък данък от 16 процента. Когато другите тичат по една писта с маратонки, ти трябва да си свалиш калцуните, няма други варианти. Та от тази гледна точка няма нищо спонтанно в това, има разчети. И председателят говори за това, че не можем да говорим за лява или за дясна политика. Има политика, която създава работни места, която привлича инвеститори, която осигурява по-големи доходи. Има политика, която отблъсква инвеститори, свива работните места и на тази база свива доходите. След като направихме корпоративния данък 10 процента, приходите скочиха фантастично. Значи вместо да намалят с 33 процента, те са с 44 процента към момента повече от тези през миналата година. Ако и тук ефектът е такъв, разбирате, че е по-добре да намаляваме данъка, за да изсветлим икономиката, отколкото обратното. Разбира се, има предел, не можеш да намаляваш до безкрайност. Но не можеш да работиш с нисък доход и големи данъци, да привличаш инвеститори и примерно да не ти избяга квалифицираната работна сила. Казахте, че откривате дебата и в обществото, и в партията по това каква трябва да е данъчната политика в страната. Кога обаче ще трябва да се финализира този дебат и наистина коя идея би имала превес, доколкото сте свидетел на аргументите в едната и в другата посока, за плосък данък и за запазване на прогресивното облагане с, разбира се, доста по-ниски ставки за среден и нисък доход? По-голямата част от законодателството трябва да е готово до окончателната подготовка на проекта за бюджета, така че сроковете не са големи, до септември месец трябва да има яснота. Но политиката не е естраден концерт – там не можеш да очакваш, че това ще достави удоволствие на публиката и затова ще го направиш така. Трябва да питаш публиката какво мисли. Без широк обществен дебат не би могло да се вземе толкова важно решение. Вие сами лансирахте идеята за референдум, реалистично ли е това да се случи? Като срокове е трудно да стане за толкова кратък период от време, но публичният дебат върви и сега в обществото. Лошото е там, че хората не разбират за какво става въпрос. А става въпрос горе-долу за това: сега обявяваме, че богаташи са хората с доходи от 600 лева и ги облагаме с най-голямата данъчна ставка и те естествено са съгласни да си крият доходите. Това ли са богаташите, които трябва да облагаме с най-високата ставка? Затова казвам, че трябва друг дебат, да видим действително кои са онези богати, от които бихме могли да вземе повече и да дадем на социалните системи. Вместо това ние сме направили обратното – доходите над 1400 лева казваме: „Вие сте толкова хубави, че няма да участвате в социалните системи, няма да ви облагаме”; и докато един човек с 600 лева данъчната му тежест е 60,5 процента, на един човек с доход 1401 лева данъчната му тежест е 24 процента. Обяснете ми логиката на един такъв подход. Трябва най-малкото да се сменят етажите и да отидем към един реализъм на доходите на българите. Референдум за данък „Богатство” догодина. Така ли да го разбираме? Дори първоначалната граница няма значение. Важното е да тръгнеш за някъде, за да пристигнеш там. Може да се кажеш, че над 100000 лева е голямо богатство, може да кажеш над милион, над два милиона, но да тръгнем в тази посока. Това не е дори типично ляво решение, това е цивилизовано решение, което е прието в повечето западноевропейски държави по една проста причина: богатството не бива да избожда очите на по-бедните, тъй като създава социално напрежение.
