Правителството няма ходове, които да го спасяват - оттук нататък започва агония, която може да завърши и преди края на мандата на тази власт. Това коментира в ефира на Дарик Румен Овчаров по повод двете министерски оставки. Той посочи, че който и да е здравен министър няма да може да реши нищо в този сектор в оставащото време до следващите избори.
Бившият министър на икономиката и енергетиката в Тройната коалиция коментира, че вината на Трайчо Трайков за провала на визитата в Катар е нулева и било неприемливо наглото поведение на външният министър по този случай. Според Овчаров позицията на Трайков е била против АЕЦ „Белене" и му е било трудно да балансира между „натиска, от една страна, на едно от посолствата в България и пред очевидния интерес от изграждането на проекта за страната".
Вие лично имате ли обяснение защо си отива министър Трайков и достатъчно убедителен ли беше за Вас премиерът в онова, което каза тази сутрин?
То беше трудно тази сутрин да разбереш какво точно каза премиерът. Той в едни моменти се караше, в други - ехидничеше. Но в крайна сметка така ги разбира нещата, така ги прави. По принцип е прав - в интерес на истината Трайков не направи абсолютно нищо в основните направления, за които отговаряше. Не че не схващаше проблемите, но той така и не успя да отстои нито едно решение, което смяташе за правилно. Не прояви никаква твърдост като управленец. Що се отнася до повода за провала на визитата в Катар, струва ми се, че тук вината на Трайков е нулева. Програмите на такива посещения се изготвят от Министерството на външните работи, Министерството на икономиката няма свои представители в Катар, така че и бизнес форумът, който служи за формален повод за оставката на Трайков, също е организиран от Министерството на външните работи. Така че наглото поведение на Николай Младенов през вчерашния ден да обяви това посещение за най-успешното, ми се струва изключително неприемливо.
Някой бе казал, че Вие трябва да сте доволен от тази оставка, защото Трайков беше доста критичен към строежа на АЕЦ „Белене". Тоест сега вече тази пречка я няма в кабинета, макар и сутринта премиерът доста категорично да обясни, че не Трайков, а той лично е пратил хора да сложат кръстче на този проект в Москва.
Ама после се оказа, че не са му сложили кръстче, само са се разходили до Москва. Вижте, Трайков не знаеше какво иска. Неговата позиция беше очевидно срещу строежа на АЕЦ „Белене". На него му беше трудно да балансира между натиска, от една страна, на едно от посолствата в България и, от друга страна, пред очевидния интерес от изграждането на АЕЦ „Белене" за България. В крайна сметка така трудно се преживява.
Доколко и как темата около Лукойл и добива на шистов газ също сложи черни точки в кошницата на Трайков и увеличи предупрежденията?
Аз затова казвам, че той не реализира нито едно от намеренията, които имаше. Оставям настрана играта на тука има, тука няма по отношение на „Белене". Какво се случи с „Южен поток"? Нищо. Какво се случи с „Набуко"? Нищо.
То може ли нещо да се случи, ако Бойко Борисов не каже, че трябва да се случи? Не е ли това проблемът, че трябва премиерът да каже какво трябва да се направи в крайна сметка и всеки чака?
В демократичните общества всеки носи своята отговорност и всеки поема тази отговорност в рамките на своите правомощия. Един министър като Трайков има много сериозни правомощия. Друг е въпросът, че той просто не успяваше да реализира тези правомощия и да отстои позициите си. Аз на моменти даже съм му и съчувствал, защото на моменти реагираше и правилно, но и той както всички министри в това правителство, и премиерът усвоиха много късно феномена на мотиката. Те непрекъснато се изненадваха, че нещо ги удря по главата. Вижте ACTA, вижте шистовия газ, вижте цените, вижте бонусите. Не може да се управлява държава на заден ход, не може непрекъснато да правиш нещо, да се изненадваш от това какво се получава и след това да даваш заден ход. Но това не е проблем на Трайков. Това е проблем на цялото правителство и преди всичко на Бойко Борисов.
Референдум за „Белене" и шистовия газ - това лансира тази сутрин като идея премиерът Бойко Борисов. Вие какво очаквате да се случи по тази тема? До края на месеца България трябва да вземе важни решение за „Белене".
Честно казано дали до края на месеца ще го вземем или ще го вземем до края на следващия месец, вече няма абсолютно никакво значение. Въпросът е, че упражненията на групата Борисов-Дянков-Трайков по проекта „Белене" има като резултат увеличение на цената от 4 млн. евро на 6,3 млрд. евро. И ми си струва, че вече е крайно време да се вземе това решение и да се престане да се бяга от отговорност, криейки се зад някакви консултанти заради липса на някакви технико-икономически анализи, пък днес слушам зя някаква си диверсификация. Ами да си направи труда премиерът да разбере, че в класификацията на Европейската комисия атомната енергия се води като един от независимите източници на енергия, който дава възможност за свобода и избор. Ти можеш да си доставиш ядреното гориво и то да ти стои на площадката пет години, без да имаш никакъв проблем. И освен това можеш да го доставиш от различни източници, без стига да поискаш. Въпросът е да се вземе някакво решение, защото така просто се увеличава цената, която плащаме.
Опозицията ли греши, като готви вот на недоверие за вътрешната сигурност или властта, че сменя пък тези играчи?
Тези играчи трябваше да си отидат. Ситуацията с министър Константинов беше очевидно неспасяема.
Какво може да направи един нов министър в оставащата година и малко до края на мандата на фона на хала, в който се намира...
В здравеопазването ли имате предвид?
Да.
Нищо не може да направи, който и да е той. Може да се опита да позакърпи положението, да намали една-две цени на лекарствата просто за публична консумация, да се потупа в гърдите Бойко Борисов как е свалил цените на лекарствата и толкова. Никаква сериозна реформа, никакво сериозно решение на проблемите и на лекарите, и преди всичко на пациентите.
Делян Добрев вече е ясният нов икономически и енергиен министър.
Пожелавам му успех. Вижда ми се малко млад. Но в България всички са готови да управляват. Поне половината българи се чувстват готови всеки момент да станат министри. Дай боже, в този случай премиерът да е прав.
Това изпускане на парата колко време ще държи?
То е временно. Според мен правителството няма ходове, които да го спасяват. Оттук нататък започва една агония, която не знам кога и как ще завърши. Може би даже ще завърши преди редовните избори.
Точно това щях да ви питам - до края на мандата все така в агония или има опция за по-кратък мандат на фона на това, което виждате като процеси в ГЕРБ?
За мен решението е по-добре по-скорошни избори и освобождаване от това управление. Отново повтарям държава на заден ход с непрекъснати изненади от собствените си действия няма как да се управлява.
Друг е въпросът доколко БСП или опозицията са готови за едни по-ранни избори или предсрочно прекратяване на мандата, но това е една друга тема.
Тази е друга тема, която винаги възниква, когато започва едно правителство да се провяла и да му идва времето и винаги се намира кой да реши проблемите на управлението на държавата, така че не се притеснявайте за това.
