Правителството трябва да бъде спасено и ако оставката на Сергей Станишев би помогнала за това, тя трябва да бъде дадена веднага. Това заяви в интервю за предаването на Дарик "Междуредие" Румен Овчаров.
Той се обяви срещу самоцелно отстраняване на Станишев от лидерския пост в БСП, но подчерта, че съдбата на кабинета ще бъде ясна до часове. По думите на Овчаров единственият изход от сегашната ситуация е да се даде нов кредит на доверие на Пламен Орешарски, който да бъде освободен от политическата опека и да бъде оставен да работи.
Дългогодишният зам.-председател на БСП, който сега не е част от оперативното ръководство на левицата, подчерта, че лидерите на БСП и ДПС са пропуснали шанса да реагират адекватно още в събота и да успокоят нарастващото недоволство сред българите.
Убедена съм, че се смятате за щастливец, че не сте част от този парламент и от групата на левицата в това Народно събрание. Не Ви се наложи да избирате като депутат в петък, както направиха колегите Ви, ако изобщо имаха право на избор.
Чак щастлив..., не знам. Може би си спестих известни емоции, които, както виждам, заливат и общественото мнение, и левицата, и парламентарната група. Но в политиката емоциите са лош съветник, даже бих казал - вреден.
Емоции, но ако не греша, май скоро не е имало подобен случай, в който са попадали депутатите от левицата в Народното събрание.
Имало е неприятни моменти и в други парламенти, вземани са решения, които са били непопулярни. Но съм прав, че не са вземани решения без сериозна обосновка за това. Очевидно е, че на всеки човек понякога се налага да прави компромиси. Въпросът е какви компромиси правиш - дали те са принципни или са безпринципни. Някога баща ми казваше, че безпринципни компромиси не се правят; този е от този тип компромиси.
Безпринципен?
Да.
Никакъв рефлекс за самосъхранение ли не остана в левицата, та профука за две-три седмици, откакто е избрано новото правителство, онзи и малък кредит на доверие, който се събра, и благодарение на малката рехава подкрепа в парламента. Все пак БСП не спечели тези избори.
На мен ми е изключително тъжно за това, което се получава, и за доста неадектваните реакции, които в момента наблюдаваме. Защото смея да кажа, че съм един от хората, които са направили да не кажа най-много, но достатъчно, за да има точно такова правителство. Имам предвид и подкрепата за Сергей Станишев преди една година, и лансирането на тезата за министър-председател, и на фигурата на Пламен Орешарски, и отказа на Сергей Станишев от министър-председателските амбиции. И сега, когато наблюдавам как буквално за секунди, за нула време отиде в небитието една надежда, която можеше да изведе България, разбира се, че ми е тъжно.
Пак казвам - емоциите не ни помагат, трябва да гледаме напред и да търсим изход от ситуацията. Струва ми се, че разговорите трябва да ги насочим в тази посока. Да се вайкаме, да се тръшкаме защо така е станало, кой го е направил, как го е направил...
Според мен са ясни няколко неща - първото е, че това не е решение на Пламен Орешарски, че това решение му е наложено, и Пламен поради недостатъчната си опитност като политик от такъв ранг, очевидно все още робува на прекалената деликатност и лоялност към тези, които така или иначе го подкрепят в парламента.
Той днес така и не каза кой му е предложил тази...
Вече му е време да разбере, че важният в тази конфигурация е той - не е Делян Пеевски, не е Сергей Станишев, не е Лютви Местан, а той; че без него начело на правителството нито Лютви Местан, нито Сергей Станишев, още по-малко пък Делян Пеевски ще имат такава роля, каквато имат в момента. Ако те имат някакъв инстинкт за самосъхранение, трябва да се откажат от всичките си лични амбиции и просто да се поставят в услуга на т.нар. правителство на националното спасение. И да оставят Пламен да си върши експертно работата.
Има ли за къде обаче?
Е, това е вече въпросът. Ако в събота същите тези лидери бяха реагирали малко по-адекватно и бяха оставили примерно Пламен Орешарски да излезе и да каже: "Направих грешка, поддадох се на политически натиск, оттеглям предложението си за кандидатурата на Делян Пеевски, до понеделник или вторник ще предложа друга кандидатура. Ако я приемете, приемете; ако не я приемете - си търсете друг министър-председател" - съм сигурен, че хората от улицата щяха да го разберат. Няма разумен човек в момента, който отново да иска избори. Няма разумен човек, който да иска да вкара България в цикъл - септември нови избори, догодина февруари - март - април още едни, и след това още едни пак септември. Това е безумен цикъл.
Предстоят ни изключително важни неща. Какво правим с електроенергията? Извинявайте, ще отворя една скоба - не приемаме този елементарен опит да обясним всичко с първобитен реваншизъм.
Че едва ли не мафията се...
Да..., едва ли не ще изберем Делян Пеевски, защото той ще им разкаже играта на тези, ще им вади зъбите. Не е това подходът в 21 век. Реваншизмът трябва да се състои в изваждане на показ на това, което те реално са правили. Само че вече три седмици аз поне не виждам такива вадения на показ.
Наистина ли вярвате в тезата, че може би те в негово лице, да кажем двамата лидери и самият премиер е бил убеден в това по някакъв начин с някакви аргументи, са видели в Делян Пеевски онова лице, което сравнявано от мнозина с мутрите, ще пребори мутрите... В смисъл че са виждали разум в това, а не нещо наложено.
Аз лично не виждам... Клин клин избива, ако караме на този принцип...
Това ще е признание, че държавата е абсурд, не може да се справи с всичко това, дайте да ги пуснем да се оправят.
Точно така, дайте да пуснем едните мутри да се борят с другите мутри; пък ние ще погледаме и който оцелее, на него ще му ръкопляскаме после. Това не е подход. Ако смятаме, че имаме държава, подходът е точно този - да се даде нов кредит на доверие на Пламен Орешарски, да се остави, ако трябва даже да направи промени в правителството, да смени министри, които са му били по същия начин наложени.
Сега е моментът?
Сега е моментът да го каже и да го направи, и да поиска този кредит на доверие. И да излезе пред тези хора от улицата, да им каже: "Това съм аз, това предлагам, не предлагам политическа репресия". Тези, които са вършили политически безобразия, ще си вървят там, където им е мястото; няма да вадим зъби наляво и надясно, просто защото така си мислим ние. Просто ще въведем тази нормалност, която толкова много искат всички в България, на която толкова много всички разчитат.
София е единственият голям град, единственият многомандатен избирател район, макар че в София са три, който има повече гласове за БСП отколкото през 2005 година, забележете. Това го няма никъде другаде, нито във Варна, нито в Бургас, нито даже във Видин. Защо е така? Защото в София са най-много тези, които са усетили отвращението и погнусата от предишното управление.
И сега ние какво правим? Тези хора са така разочаровани, толкова много хора ми звънят последните дни: "Вие какво правите?"; "Самоубийци ли сте?"; "Къде сте тръгнали?"; "Ние така ви вярвахме, така се надявахме"...
И сега?
В момента сме в ситуация, в която тотално сме разочаровали тази подкрепа. Отново повтарям - единственият изход от ситуацията е нов кредит на доверие за Пламен Орешарски и освобождаването му от тази политическа опека. Ще кажа още нещо - някои хора в политическите ръководства очевидно на двете партии си представяха, че е правителството на националното спасение, кандидатурата на Пламен Орешарски за министър-председател е просто параван, зад който те ще си спомнят това, което са правили по времето на тройната коалиция. Трябва да се разбере, че това повече не е възможно да се случи. И много се надявам да са разбрали урока, който хората вчера, онзи ден...
Тази вечер се готвят обаче още по-масови протести. Как може да бъде даден този нов кредит на доверие на Орешарски?
Само с много ясна и категорична позиция от негова страна.
Той да си го заяви, да поиска?
Да, той да го поиска. Ако му го дадат - дадат.
Не говорим за онзи кредит на доверие по логиката на парламентаризма - вот на доверие, или?
Не, не.
С вотове на доверие падаха правителства.
Вотове на доверие са емоционални изцепки на хора, които живеят в друг свят. Но без кредита на доверие, вече потвърждение на кредита на доверие у хората много трудно може да се върви напред. Иначе ще караме на доизживяване, може би още седмица, две, три... и край.
Греша ли, че по някакъв начин лидерите на двете партии се опитаха да прехвърлят цялата отговорност за този избор на Орешарски?
Не, така като ги слушам, общо взето се държат адекватно, не се опитват да я прехвърлят, но пък не я и поемат. Тоест опитват се да я разделят между всички и не искат да разберат, че това е фаталното в този момент. Аз разбирам Лютви Местан, той е нов лидер.
Възможността да се докаже...
Да, преборването с натиска отвън, от турска страна, с Касим Дал, с натиска от страна и на Бойко Борисов, който тотално подкрепяше партията на Касим Дал, му е създала самочувствие. Влизането във властта, допира до властовите ресурси, може да се главозамае и да не е оценил реално ситуацията. Но един човек като Ахмед Доган..., той да не прецени, че този факт ще взриви общественото мнение...
Да не би пък да е целенасочено...
Един опитен политик като Сергей Станишев да робува на тезата, че видите ли, ние сме на колене и трябва да слушаме всичко, което ни кажат - при положение че един много елементарен анализ показа, че и ДПС, и Корпоративна банка, ако я сложим като трети партньор или четвърти в разговорите, са много по-заинтересовани от самото БСП от това да има правителство, как да Ви кажа...
Всъщност за Пеевски се говори като за страничен сегмент, даже не толкова като за предложения от ДПС... И това възмути и хората...
Не съм присъствал на преговорите, не мога да вляза в кухнята, но очевидно е, че не е кандидатура на Пламен Орешарски. Това според мен трябва да бъде ясно на всички.
Но не минава ли успокояването на хората навън най-малко, опитът да бъдат успокоени, през това да се каже категорично чия е тази кандидатура?
Съгласен съм.
Докато не се каже, това задкулисие, срещу което скачат хората, стои.
Съгласен съм, може би това е стъпката, която би могла да успокои до известна степен тези хора. Това, за което говорих, Пламен да излезе и да каже: "Да, поддадох се на този натиск. Смятах, че трябва да бъда лоялен..." Има думи, с които може да се каже разумно и държавнически.
Кое трябва по-спешно да се спасява - властта или БСП?
Не...
И ще се мине ли без оставки?
Аз разглеждам оставките като инструмент. Ако преценим, че оставката на Сергей Станишев е елемент, който би помогнал за спасяването на правителството - тя трябва да бъде дадена веднага. И трябва да бъде поета ясна и категорична политическа отговорност, но не с мънкане и опити да се оправдаваме с този или онзи, това не е сериозно. Млада бях, излъгаха ме, тези неща не стават така.
Това ще е по-малката щета - партийната оставка отколкото...
Партийната оставка само като елемент от спасяването на правителството. Целта трябва да бъде спасяването на правителството, защото падането на правителството в момента дестабилизира държавата. Тогава вече оставката на Сергей Станишев ще бъде нещо, което се случва от само себе си. Отново повтарям, без да се поддаваме на емоциите, БСП си има една група хора, които непрекъснато искат оставки. Те, и в определени моменти, с искането си на оставки, стабилизират този, чиято оставка искат.
Да, но този случай не е ли по-различен?
Този е доста по-различен, защото тук вече недоволството тръгва от обикновените членове на партията. Аз чух за декларацията на район "Витоша". Доколкото знам, подобни настроения има и в други столични организации. Разбира се, София не е критерий за цялата страна. Но все пак промяната започва от София. Трябва да бъдем наясно с едно - освен да се поиска оставката, тя трябва да има и своя ефект. Аз разглеждам тази оставка като елемент на стабилизацията на правителството. Ако преценим, че това е така, значи тя трябва да бъде дадена. Но ако преценим, че оставката, освен дестабилизацията на правителството, дестабилизира и парламента и парламентарната група допълнително, че тя има по скоро негативен ефект... Кому е нужна тази оставка? Само за да удовлетворим амбицията на някой и да свалим един? Кого слагаме след него? Оставката има смисъл, ако ние тръгваме към избори. Тогава БСП трябва коренно да се промени, това ръководство трябва коренно да се промени, защото очевидно то създаде условия, в които Сергей Станишев еднолично взема много решения, очевидно хората около него не смеят да му противоречат и то даже за решения, които са неадекватни. Тогава промяната трябва да бъде значително по-дълбока. А не просто махаме една фигура, слагаме не знам кого.
Какво трябва да се изчака за този анализ?
Няма нужда да се чака нищо. Въпрос е на ден или два, за да се види тръгваме ли към стабилизация, поема ли ръководството на партията и на парламента ясна позиция към стабилизация в държавата и на правителството или тръгваме към дестабилизация. Дестабилизацията минава директно през дестабилизация на политическите структури, няма как.
Президентът Първанов в писмо е поискал спешно свикване на Националния съвет.
Националният съвет трябва да се събере и не може да се бяга от неговото свикване. Можем да си мислим, че решенията могат да бъдат взети някъде си, от някого, но Националният съвет е легитимният орган на партията и той трябва да бъде свикан, за да чуем всички аргументи "за" и "против".
Докъде трябва да се брани властта?
Правителството трябва да се брани почти на всяка цена. Не виждам друг вариант. Като казвам на всяка цена, нямам предвид това, което се случва в Турция, разбира се. Но ако демонстрациите продължат, аз съм сигурен, че те ще продължат, и ако не се намери този ход, с който да се върне общественото доверие към правителството, то очевидно вървим към дестабилизация на страната, циклична дестабилизация. Тогава БСП трябва да взема много кардинални решения и за себе си.
Към днешна дата Вие лично не може да заявите кой е по-правилният от партийна гледна точка изход?
Не ме интересува вътрешнопартийната гледна точка в момента. БСП е партия, която е влизала във властта, излизала от властта, в момента структурите на партията очакват властта. Ако трябва да го кажа образно и то е: първо, защото много от тях бяха изхвърлени от работните си места, места, които заемат с квалификацията си, с опита си, с това, което могат да вършат. Бяха изхвърлени и съвсем нормално е те да очакват да се върнат там. Тези моменти в партията - да се очакват големи промени и големи сътресения, са много сложни. Могат да го правят хора, които не разбират настроенията вътре в партията. Освен това тези хора са същите, които са в националния съвет, в областните съвети, в градския съвет на София. За съжаление, след като се обърне корабът, тогава вече ще бъде много късно и злобата, която ще се излее, ще бъде много голяма. Тук балансът е много сложен. Аз малко говоря като наблюдател и като анализатор, като директен участник в тези събития, но тъй като имам определен опит в едното, другото и третото, си позволявам да ги казвам нещата както ги виждам.
Друга фигура начело на БСП, дори в лицето на предишния и лидер, би ли успокоила ситуацията и би ли действала стабилизиращо?
Предишният лидер - Първанов ли имате предвид?
Да.
Не мисля, че Първанов има такава амбиция. Той, според мен, се поддаде на настроение и внушение отвън, преди една година. Доколкото го познавам, той е заинтересован от състоянието на партията и на държавата. И би бил склонен за търсене на едно разумно и перспективно решение за ръководството на партията. При това решение, което трябва да демонстрира една много сериозна промяна в партията. От друга страна, това не е толкова лесно, защото ние обикновено виждаме в промяната замяната на едни "стари муцуни" с нови, неопетнени лица, които вадим от нищото и слагаме на постове, на които те са абсолютно неподходящи. И след известен период откриваме, че сме направили огромна грешка. Аз не съм привърженик на подобен род замени, така че ново ръководство на партията, но ръководство, което е много разумно подбрано и което представлява смес и от нови лица, но и от хора, които са доказали, че могат. Защото политиката не е конюнктура - днес правя така, без да съм помислил, какво се случва утре и в други ден.
От ПЕС дадоха знак, че са изненадани от това, което са направили социалистите. Връщам се назад, още при избора на правителството. Не даде ли още този избор съмненията за някои фигури, които попаднаха там, знак за това, че хората ще гледат с много наум лицата и това, какво прави това правителство?
Даже и хората предупредиха с единия министър, който беше сменен буквално на следващия ден. Ако имаше мислещи политици, те би трябвало да си вземат урок, че няма да могат нещата да се случват както са се случвали. Всичко няма да се преглъща от гражданското общество в България, че трябва да се съобразяваме, че трябва да контактуваме с ръка на пулса му, колкото и да е шаблонно това.
Не разбраха къде сме, времето тече.
Да, не са в час и ако не влязат в час... Имат буквално 24 часа, не повече. Днес и утре са решаващи. И важен е кабинетът. Искам да кажа на всички политически и партийни лидери да престанат да се изживяват като център на вселената. Ако кабинетът не устои, за тях просто не ми се мисли.
Кое е по-страшното - фактът, че ще се загуби властта или, че бързо има шанс махалото да мръдне в обратна посока и да върне ГЕРБ на власт.
Това е такъв сценарий, за който не ми се мисли. Ние направихме всичко това, изядохме всички тези жаби, претърпяхме и изживяхме целия този натиск и помия, която се изля върху нас, за да върнем отново Бойко Борисов, Цветан Цветанов, заедно с кликата от помияри около тях, просто не ми се мисли в каква държава живеем. Така че правителството трябва да бъде спасено.
Няма още свикан Национален съвет?
Не, няма, но ще бъде свикан.
Реалистично ли е, че до часове ще бъде свикан?
Утре има заседание на изпълнителното бюро, предполагам, че ще вземат разумно решение и ще свикат Национален съвет до края на седмицата, даже е добре да го свикат още във вторник, сряда или четвъртък. Партията не може да бъде държана в неведение и да се информира само от медиите.
Някъде напрежението наистина трябва да излезе, може би си дават сметка хората, които вземат решения, защото след всичко случило се улицата, макар лишено от аргумента Делян Пеевски.
Аз три дена не съм се обаждал, защото не исках да излиза, че ако кажа нещо, ще излезе: "Те с Делян Пеевски нещо там, от едно време". Макар че аз с Делян Пеевски нямам нито един личен разговор, не съм го виждал даже на по-малко от два метра разстояние. За това мълчах, исках да огледам ситуацията, да видя за какво става дума. И сега, когато го говоря това, то е, защото вече няма накъде повече да се чака. Или се вземат мерки, и то веднага, защото първата възможност - събота, беше изпусната. И то отново поради неадекватните действия на двете политически ръководства, които решиха да спасяват себе си, да обявяват постъпката на Делян Пеевски за много европейска и така нататък. Да, не е лоша постъпката, нормална е в такава ситуация, но трябваше да се спасява правителството и този, който трябваше да бъде движещата сила на действията, беше Пламен Орешарски. Той трябваше да каже: "Оттеглям кандидатурата на Делян Пеевски, поддадох се на натиска на политическите сили, повече това няма да се случи. Предлагам такава и такава кандидатура, обсъдете я, дайте мнение". Това е.
Да не би нещо друго да е водило Пламен Орешарски?
Според мен, деликатността и нерешителността му в определени моменти, това е нещото, което е водещо. Иска ми се да бъда добронамерен, да продължавам да бъда добронамерен.
Хората разчитаха на това, че е експерт, с име, няма да си заложи името.
Да, но той ако не се вземе в ръце, както стана най-кратко живущият кмет на София преди 10 години, така може да се окаже и най-кратко живущият министър-председател. Ако наистина не поеме отговорността в свои ръце и не разбере, че всичко е в неговите ръце, а не само в ръцете на тези, които се опитват да го командват насам-натам.
Защото извиването на ръцете тепърва ще започва, ако така ще я караме.
Естествено. Или то ще бъде прекратено и ще имаме правителство на националното спасение, което изхожда само от националните интереси, или всичко ще продължи още 10-15 дена и ще приключи.
Ваша млада симпатизантка изрази възмущение от това, че е гласувала за БСП и трябва, ако си принципен да останеш, макар да ти извиват ръката, дори да ти я счупят, или напускаш. Това извиване на китките не се разчита като добър знак, повтаря стари истории.
Така изглежда отстрани.
Ако сега се провали БСП?
БСП не е партия от днес, не зависи от сриването на един или друг лидер в нея, но ударът ще бъде много тежък, защото този път съживяването ни стана много трудно, болезнено, с много грешки. Но така или иначе стигнахме до някъде и сега накрая, в момента, в който си постигнал резултат, ще бъде много болезнено.
Отговорността е ясна на кого е.
Естествено, че е ясна. Не може да се бяга непрекъснато от отговорност. Политическата отговорност трябва да се носи по един-единствен начин. Има един лаф: "Ако не си тръгнеш, докато можеш сам, после те изритват или изнасят".
Оттук насетне, освен позицията на Сергей Станишев, в рамките на това заседание, какво ще реши и партията?
За мен основното е спасяването на кабинета и предпазването на България от хаоса и безвремието на едно циклично безвластие. Ако спасяването на кабинета преминава през оставката на Сергей Станишев и на цялото ръководство на партията, това е най-малката жертва, която трябва да бъде направена.
