Трябва да е ясно какви обвинения има срещу Кирчо Киров, прикриван ли е от някого и кой как е действал в областта на специалните служби. Позицията е на бившия военен министър в кабинета Сакскобургготски и шеф на вътрешната комисия в миналия парламент Николай Свинаров. В интервю за рубриката „МеждУредие" на Дарик кафе той припомни тезата си, че службите трябва да бъдат на подчинение на изпълнителната власт.
„Проблемът е на вечната борба между това кой ще командва - политиците или службите. Ако държавата позволи да я командват службите, тя вече малко ще прилича на демокрация. Ако политиците спекулират с властта си над службите - това също малко ще прилича на демокрация", коментира още Николай Свинаров.
Той е песимист, че до изборите догодина може да се появи ясна и мощна алтернатива на ГЕРБ. Като прогнозира, че ако няма промяна в изборното законодателство, в следващия парламент едва ли ще влязат повече от четири политически формации.
Поизбягахте от медиите през последните няколко години.
Както шеговито отговарям: не съм избягал от никъде. Нормално е да изляза от политиката, щом народът не ме иска. Така че не бяхме представени добре на изборите през 2009 година и продължих професията, която съм упражнявал и допреди влизането в политиката.
Убедена съм обаче, че ви вълнува и с интерес наблюдавате всичко, което се случва не само в политиката, но и в страната.
Колкото и да се опитва човек да не се интересува, няма как, живеем тук. Тук ще живеят и децата ни, дай боже, така че се вълнуваме от всички процеси в обществото и държавата.
Започвам с анонсиран актуален казус от спецслужбите. Доста промени станаха през последните седмици там. Преди месец имаше сериозно разместване в ДАНС, после Кирчо Киров беше освободен като шеф на НРС. Сега буквално за часове се разви историята с Румен Миланов, който освен че се раздели с БОРКОР, се раздели и със съветническия си пост.
За службите всъщност никога не се е знаело достатъчно, за да може да се коментира адекватно. Затова хората ги наричат секретни служби, защото и извън тях, и вътре в тях се знае твърде малко. И това е големият проблем - службите поначало в България или нямат, или имат твърде слаб парламентарен контрол. Като председател на вътрешната комисия в предишното Народно събрание аз например съм участвал в приемането на бюджетите на всички служби. Това обаче не е така, защото повечето от перата на службите по бюджетите остават секретни дори от народните избраници, които трябва да гласуват бюджета. Така че това е един от големите проблеми. Всъщност проблемът е на вечната борба между това кой ще командва - политиците или службите. Ако държавата позволи да я командват службите, тя вече малко ще прилича на демокрация. Ако политиците спекулират с властта си над службите, това също малко ще прилича на демокрация. Голям е, разбира се, проблемът да се намери точният баланс и съотношение.
В последните двадесет години никой не успя да намери този баланс. Сега се прокрадна тезата, че всъщност отстраняването на Румен Миланов е в резултат тъкмо на своеобразна война с МВР. Знаеше се, че той готви законопроект за националната сигурност, заговори се за шапка на службите, дори за силов вицепремиер.
Аз не познавам кухнята на нещата и с тази уговорка си мисля, че твърде малко са добрите специалисти в областта на сигурността в страната и те трябва да се чуят. И тук е големият проблем, че когато говорим за служби и секретност, се опитваме някак си милиционерски да решаваме проблемите - без точни аргументи и без яснота какво се случва. Какво имам предвид? Трябва да е ясно какви обвинения има срещу да речем Кирчо Киров...
Прикривал ли го е Румен Миланов?
Прикриван ли е от някого, кой как е действал в областта на службите. Нека да не забравяме, че сега живеем с едно управление, което има много общо в службите през годините. И вероятно те наистина знаят повече от нас. Но нашият коментар няма как да бъде адекватен при липса на надлежна информация. Аз си мисля, че всички хора, които споменахме по имена, имат своите заслуги в областта на националната сигурност и трябва да бъдат използвани най-малко на експертно ниво.
Освежаване, разчистване - как да тълкуваме и ние като странични наблюдатели всичко това, което се случва?
Винаги съм бил за освежаването, но не с цената на разчистване. Разчиства се нещо, което е мръсно. Когато си три години в управлението и търпиш мръсното, ти си част от него и не можеш да го разчистваш. Така че в този смисъл не мога да приема разчистването поетапно или разчистването на третата година от управлението. Във всеки случай пак казвам с всички уговори, че аз и вие нямаме добра информация, за да можем да бъдем актуални в коментара, във всеки случай става дума за експерти, специалисти, хора, които нямат никаква причина да си оставят магарето в калта. Те ще се защитят, защитавайки своето име и достойнство. И това трябва да се знае от хората, които предприемат действия по тяхното разчистване. И във всеки случай от целия процес националната сигурност би могла само да пострада.
Страда ли тя в момента? Дебатът се измести, чуваме битовизми, разговори за това кой кого подслушвал, кой кого следял, на кого предишният държавен глава какво е възлагал, измести се сякаш сериозността за пореден път.
Проблемът е същностен и не започва през последните три години. Давам често примера, но той е достатъчно добър, че най-напред трябва да сме наясно какви са националните интереси на страната и как те могат да бъдат гарантирани чрез икономическо производство и, разбира се, чрез национална сигурност, но икономиката е част от националната сигурност. Когато в държавата няма пари и когато за това са ни виновни четирите годишни времена и капитализма, много трудно може да се решават проблемите на националната сигурност. В този смисъл да дам примера, че за първи път за национални интереси в нормативен акт се заговори през 2004 година, когато правихме преглед на отбраната. Аз като юрист, пък ако щете и като български гражданин, бях изумен от факта, че до 2004 година в нормативните документи на страната липсва терминът национални интереси. Това за мен е достатъчен показател, защото като не знаеш кои са ти националните интереси, няма и как да ги защитаваш, тоест целият механизъм на националната сигурност, който трябва да гарантира тези интереси, отсъства. И това един от примерите. Другият пример е, че националната сигурност е едно изключително скъпо удоволствие. Нека да видим какъв процент от БВП отделят за национална сигурност държавите, за които се знае, че гарантират в по-голяма степен националната си сигурност, и да видим какъв е този процент в България. С парите, които се отделят след 2005 година за национална сигурност, много трудно биха могли да се решат проблемите. Тук проблемът е същностен - той не опира до последните три години, управлението сега, а опира до една тенденция след 2005 година, която е изключително лоша. Да напомним, че България имаше ангажимент за отбрана да отделя 2,6 на сто от БВП до 2015 година, а още след 2005 година този процент започна да спада и сега е някъде под 1,2 на сто. Е, няма как да се гарантира отбраната на страната с тези проценти, които не стигат и за заплата на военнослужещите.
Всички обаче тук веднага ще извадят като проблем кризата. Ако погледнем към кадровите решения на тази власт, на третата година от мандата прави ли се сериозна реформа в спецслужбите, възможно ли е да бъдат написани онези закони, за които само говорим - за НРС, НСО и нужна ли е шапка според Вас?
Ето това е доста сериозен въпрос. Предполагам, че и на КСНС ще се обсъжда. Първо, законите за службите, ако имаме НРС и НСО, очевидно се чакаше изборът на новия президент. Там един от същностните въпроси е на какво подчинение ще бъдат. Винаги съм твърдял като юрист, че службите могат да бъдат на управление само в изпълнителната власт, защото по Конституция тя гарантира изпълнението на външната и вътрешната политика на страната. Какво ще бъде прието, е друг въпрос. Въпросът с шапките горе-долу стои така, ако някой ме пита дали да има шапка, аз ще поставя въпроса: кажете ми кой ще я ръководи и ще ви кажа дали трябва да има. За съжаление в България нещата стоят точно така: с или без шапка, ако службите имат добри нормативни актове и добри кадрови назначения в своите ръководни звена, нещата ще се случат. В обратния случай няма как това да се случи.
Някаква ревност има като че ли от страна на МВР към онова, което би могло да се случва там в сектора?
Ами нормална е тази ревност, защото министърът на вътрешните работи произхожда от системата. Когато навремето мен ме назначиха за министър на отбраната, аз не разбирах нищо от отбрана и разбрах колко е хубаво това, защото министърът на отбраната е цивилното лице в министерството, което трябва да реализира политика. По подобен начин стоят нещата и в МВР. Човек вътре от системата може да оправи идеално системата, но не може да реализира политиката. И това е голям проблем във всички ресори, които касаят националната сигурност. Много е трудно да имаш външен поглед, когато погледът ти е вътрешен.
Вие като шеф на вътрешната комисия в миналия парламент, имахте шанса отвътре да познавате значително работата на полицията. Смущава ли ви това, че през последните няколко седмици зачестиха сериозните убийства? Научихме с два дни закъснение, че един човек е с два куршума в главата, а не е умрял от естествена смърт например.
Подобен род убийства са винаги много тежко престъпление и винаги се правят много тежки изводи. За съжаление трябва да сме наясно, че обществено-политическата обстановка и по-скоро стандартът на живот на хората е тежък и без никаква перспектива и това е част от мотивацията за подобен род деяния. Виждаме, че се увеличава размерът на така наречените користни престъпления и това е нормално, защото бедността, в която години наред живеят българските граждани, задълбочаващата се бедност и липсата на положителна тенденция е изключително тъжен факт. Вероятно това увеличава и процентът на психическите заболявания, самоубийствата, въобще недостатъците от подобни процеси са изключително тежки.
Всъщност основната цел на политиката е и трябва да бъде повишаване на жизненото равнище на хората. Години наред твърдяхме, че нашата цел е влизане в НАТО, членство в ЕС. Това не са цели, това са средствата за постигане на основната цел - повишаване на стандарта на хората. И ако ние изпълним по някакъв начин средствата, които не ни водят до целта, нищо не сме свършили.
Споделяте ли тезата на онези, които казват, че действията на кабинета през последните години съвсем задълбочават кризата в страната? Въпреки че пък социолозите казват, че любовта към ГЕРБ се задържа на същото ниво, макар и на инат.
Любовта на ГЕРБ е изключително обяснима. Най-напред за три години не беше създадена никаква реална алтернатива на подобно управление и в края на краищата, ако ме питате както съм извън активната политика и съм обикновен гражданин, ако сега има избори, за кого ще гласувате, много е труден отговорът на този въпрос. Реално за три години не беше създадена никаква алтернатива. Аз съм песимист и си мисля, че до изборите следващата година няма как да бъде създадена ясна, добра и мощна алтернатива на сега управляващите, така че това е съвсем обяснимо. Разбира се, много трудно се управлява в период на криза, разбира се, трябва да направим всичките уговорки за международната криза и за това как в България тя беше почувствана по-късно, но за по-дълго и как тенденцията продължава да е лоша. Не съм икономист, но проблемът няма да бъде по друг начин решен, освен с икономическото ни развитие. Аз шеговито казвам, че сме го докарали до там около 100 0000 души в материалното производство да издържат 7,5 млн., а това, да сме факири от вицовете навремето за Тодор Живков, няма как да се случи.
Да изпълним петилетката за година.
Или пък от хората, които получават по сто, но харчат по 200 лв. Не се знае каква е цифрата, важен е принципът. Няма как да се случи без мощно стимулиране на икономическото развитие на страната.
Не виждате алтернатива на ГЕРБ. Това означава ли, че не давате големи шансове на новата формация на Меглена Кунева?
Надявам се формацията на Меглена Кунева да има много шансове и успехи. За съжаление обаче политиката в България стана твърде скъпо удоволствие и за гражданите, и за политиците. Един такъв национален проект има нужда от много сериозен ресурс, за да бъде успешно реализиран. Не съм наясно дали Меглена Кунева разполага с този ресурс, желая й да го намери и да успее.
Някакви шансове в дясно-центъра? Старата десница... Между другото днес е 25 април. Преди седем години беше подписан договорът на България за членство в Европейския съюз.
Радвам се, че някой си спомня този факт.
Също така помня, че Вие бяхте един от хората в НДСВ тогава, които казахте, че веднага след 1 януари 2007 година тройната коалиция трябва да се преосмисли, тоест НДСВ да излезе. Не се случи така.
Е, сега доста повече хора разбраха, че това е грешка. Но, разбира се, нещата се установяват понякога със закъснение. Не съм бил пророк, просто механизмът беше такъв, че НДСВ участва в тройната коалиция до приемането ни в ЕС. НДСВ и сега твърдя нямаше никаква причина да продължи да участва в управлението след тази дата. Тогава надделяха други интереси. Разбира се, че е добре едно управление да изкара целия си мандат, което се случва вече три пъти в България, сега четвърти път без никакво съмнение. Все пак е важно и как сме управлявани през този период. Така че компромисите в политиката са полезни, ако водят до реализация на основната цел, за която говорихме преди малко. В обратния случай смисълът изчезва.
Дясно-центъра има ли шанс за някакво обединение?
Ами много съм резервиран, защото особено в процес на задълбочаваща се криза е нормално олевяването на българските граждани. Оттук нататък точно в такъв период да очакваме обединение на дясното и то да го доведе до участие в управлението, ми се струва твърде смела амбиция. Разбира се, аз стоя зад това, но не съм твърде голям оптимист в това отношение.
ГЕРБ ли завзе това дясно пространство или не може да се говори за автентично дясно?
Може да се говори, разбира се, защото ГЕРБ успя международно правно да се легитимира като дясна формация и оттук нататък управлява като алтернатива на единствената мощна лява формация в страната. Така че колкото и на мен или на някой друг да ни се иска ГЕРБ да не е легитимиран вдясно, категорично е легитимиран и всички, които са център-дясно мислещи политици, трябва да се съобразяват с този факт.
Казахте, че народът в криза олевява. Обаче левицата пък точно сега, година преди изборите се раздира от лидерска битка и като че ли на тепсия ще поднесе победата на ГЕРБ на следващия вот?
Темата за БСП е достатъчно противоречива и дълга, но нека да оставим това да е тяхна тема. Във всеки случай не бих приел темата, че БСП през последните пет-шест години е левицата. Левицата са тези хора, които не отиват на избори, вероятно част от тях са и десница и център мислещи избиратели. Но левицата участва в едно управление, което в никой случай не може като резултат да се определи като ляво. А беше доминираща в това управление. Разбира се, нека да оставим нещата, БСП ще си ги решава, БСП е демократична и нелидерска партия и аз нямам никакво съмнение, че на престоящия конгрес ще се вземат правилните решения в партията.
И апаратна, ако трябва коректно да допълня. Но от всичко, което казвате, разбирам, че очаквате доминираща роля на ГЕРБ на следващите избори и не толкова раздробен парламент, като много политически сили, които да затруднят съставянето на следващо правителство?
Да, ако няма промяна в изборното законодателство, не очаквам повече от четири формации да влязат в следващия парламент. Надявам се на второ място да бъде формацията на Меглена Кунева, но трябва да съм съвсем луд да мисля, че може да бъде на първо.
