Страната ни спечели битката за изписването на името на общата европейска валута на български език като „евро”, а не като „еуро”. В никакъв случай България няма да понесе политически негативи заради позицията в спора „евро срещу еуро”. Това заяви в специално интервю за „Денят” на Дарик вицепремиерът и министър на външните работи Ивайло Калфин. Не постигнахме успех заради ината си, а защото убедихме своите партньори в правотата си, допълни министър Калфин.
Кои са аргументите, които решиха спора в полза на страната ни?
Два вида бяха аргументите. Първите са юридически – те са свързани с решение на Съвета от 1995 година от Мадрид, когато се въвежда единната валута и когато се казва, че тя има едно наименование, но може да се изписва в зависимост от различните азбуки, различните езици. Освен това в договора ни за присъединяване е изписано правилно еврото. Освен това имахме аргументи, свързани по принцип с кирилицата, тъй като общо взето всички страни, които ползват тази азбука, изписват по един и същи начин приблизително. Така че принципната ни тези беше, че това е трета азбука в Европейския съюз, значи превеждаме името на единната валута на български.
Сега атмосферата е по-скоро радостна. Може ли обаче малко по-късно страната ни да понесе някакви политически негативи от упорството, което проявихме в спора „евро-еуро”. Не, в никакъв случай. Аз мисля, че всички наши партньори бяха убедени в българската позиция. Ние не сме постигнали нещо заради инат, а сме постигнали, защото убедихме партньорите си в правотата си. Така че надали има нещо, което би могло след това да доведе до някакви такива последици за страната ни. Още повече че мисля, че всички изводи бяха в тези аргументи и разбраха, че те по никакъв начин не застрашават – даже обратното – по-нататъшното развитие на Европейския съюз. По скоро ние се научихме как да си отстояваме интересите на основата на аргументи, които не са конфронтационни, а са убедителни. Това е така, но възможно ли е сега страни като Литва, като Латвия също да поискат единната европейска валута да бъде изписвана и на националните им езици така, както преди години са искали, но са загубили тази битка или престо не са я повели както трябва. Но в този случай може ли България „да повлече крак”? Това беше един от възможните проблеми, който общо взето правеше доста въздържана Европейската централна банка. Действително шест от новите страни членки доста активно поставиха въпроса за изписването на националните им езици на единната европейска валута. Нашият аргумент е, че тя се изписва на различна азбука. Тогава, когато страните използват лаиница, то е нормално да се говори за единно изписване. Но когато говорим за изписване на кирилица, това прави случая различен и па никакъв начин не връща обратно спора с тези шест страни. Лидерите на Европейския съюз постигнаха съгласие по договора за реформа. Кои са най-безспорните достойнства на този документ? След седем години работа най-напред по конституцията, това беше конвентът, след това всички събития свързани с отхвърлянето на конституцията, работата по новия договор. Самото успешно приключване на това усилие е успех. Това е първият договор, който показва виждането за Европа, как ще функционира Европа, който е съвместно изработен и общо виждане на страните от бившата Западна и бившата Източна Европа, които бяха от двете страни на желязната завеса. За първи път в разширения състав на Европейския съюз всички ние се договаряме и имаме единни виждания за бъдещето на Съюза. По този начин се показват и ползата, и смисълът от разширяването. Той вече е много по-силен, много по-важен и на международната сцена. Между другото днес държавните глави обсъждат точно тази тема: ролята на Европейския съюз в глобализирания свят. Освен това в него се създават редица механизми, които правят процеса на решения доста по-лесен, което дава възможност за една много по-ефективна европейска структура. Между другото, според мен е много важно и трябва да го подчертаваме непрекъснато – вече в този договор се говори за европейски граждани. Те са в центъра на Европа. Досега се говореше за народи на страните членки. Европейският гражданин, в която и страна да живее, става в центъра на бъдещото развитие и бъдещата политика на Европейския съюз.Недостатъците на документа според вас какви са? Бяха направени не малко компромиси.
Безспорно бяха на направени доста компромиси, самият факт, че конституцията сама по себе си беше един компромисен документ, не можа да бъде приета и се наложиха допълнителни компромиси и олекотяване, говори достатъчно само по себе си. Това беше възможният договор в момента. Мисля, че всички 27 страни членки проявиха достатъчно мъдрост и направиха своите национални компромиси, така че да имаме този единен документ. Той прави огромна крачка в сравнение с досегашния Европейски съюз. Той действително ще смени физиономията на ЕС към по-добро в бъдеще.
Със сигурност ще има референдум в Ирландия, може би и в Дания и Великобритания. Възможно ли е договорът за реформа да бъде споходен от провала на конституцията от преди 2 години?
Надявам се да не се случи така. Ирландия е единствената държава, в която по закон трябва да има референдум, там със сигурност ще има. Даже идеята, и това беше една от темите, които се обсъждаше и на срещата на външните министри, е да се направят максимално облекчени процедури, така че да не се изискват референдуми и мисля, че включително страни, които имат традиции в организирането на референдуми, намериха начин и най-вероятно този нов договор ще бъде ратифициран от парламентите им. На 13 декември в Лисабон ще бъде подписването на този договор и цялата 2008 г. е година за ратификациите, така че той от началото на 2009 г. да влезе в сила и новият цикъл вече политически с избора на нови депутати през 2009 г. да стане на основата на този нов договор.
