...за да се задържат цените и да не фалират производители, разбира се, както правилно отбелязвате. Но няма механизъм за реакция в обратната ситуация. Или глобалните климатични промени изправят Европейския съюз, европейските страни пред това предизвикателство. И точно това е една от важните теми, които в момента се обсъждат, и се отива към едно сериозно решение в рамките на междинния преглед, така наречения хелд чек на реформите в общата селскостопанска политика, които вървят.
Всички страни, особено онези южни страни, които са периодично под натиска на климатичните промени като суша или внезапни наводнения, говоря тук за Испания, Португалия, Франция в това число, Италия донякъде, Гърция, Кипър, България, Румъния, Унгария, ние сме в тази зона на бързи промени в климата, които много сериозно влияние оказват върху аграрните сектори. И се търси изход и според мен, т.е. според моето разбиране, аз не ангажирам никого, най-вероятно ще се стигне до един много солиден отделен европейски фонд за реагиране в подобни кризисни ситуации. Защото вижте в момента ние в нашата страна можем да реагираме единствено с държавни помощи от националния бюджет, но в рамките на европейските регламенти и правила за предоставяне на тези помощи.
А тези правила, казвате, не са пригодени за извънредни ситуации като тази с фуражите? Тези правила, както правилно казвате, не са в максимална степен пригодени. Тук има и специфики. Защото когато попаднахме в тази ситуация, европейският комисар по земеделие и селски райони Мариан Фишер Бойл ми каза в прав текст - добре, веднага влезте в предоставяне на държавни помощи без излишна ратификация от Европейската комисия по така нареченото правило де минимис. Е, да ама то е много ограничено, то е няколко хиляди евро. ...три хиляди евро на 27 декември 2007 г. с нов регламент 1535 миналата година буквално преди Нова година на Съвет на министрите по земеделие и рибарство в Брюксел сумата... Стана 7500. ...7500 евро. Но, ако приемем, че това е добре за едно структурирано земеделие от определен само за Източна Европа. 7500 е само за един производител и той може да има и десет крави, може да има и хиляда крави... За един производител, за три. Именно за три данъчни години, за три данъчни години, разбирате ли? Това, ако е добре примерно в годините, когато е взето това решение и отчита спецификите на старите страни членки и донякъде на десятката, аз смятам, че не отчита в пълна степен спецификите на България. Ето, например вчера имах среща с птицевъдите във връзка с тежката ситуация, в която се намират те. Оказа се, че на този етап ние пряко не можем да предоставим държавна помощ. Може да предоставим по де минимис, но при нас птицевъдството е индустрия, господин Вълчев, това е индустриално производство. И 7500 евро е просто е нищо за тях. По същия начин е и за млечното говедовъдство на ферми, които са от 50 крави нагоре. Де минимис играе просто някаква символична роля. Тя не решава проблема на хората, които са, които страдат от това нещо. И за кравите вие поискахте Европейската комисия да нотифицира, на брюкселския жаргон, да разреши предоставянето на допълнителна помощ. Какъв е отговорът, кога ще получим отговор? Тук нещата, искам, за да станат ясни, и както и в парламента заявих вчера, трябва да ги разделим нещата на две и да ги осмислим, веднъж, по самата им същност, и второ, във взаимното им действие на двата фактора. Първо, ние от 15 февруари приемаме молби вече и влизаме в срока на изплащане на първите молби по де минимис правилото... и там определихме, там определихме по 300 лева на крава, 320 на биволица и т.н., няма да ги изреждам. Това е за изхранване. На една крава. Ние много сериозно с браншовите организации, с различни инициативни комитети на протестиращи го обсъждахме и това на този етап ги задоволява. Обаче другият въпрос е много интересен - за субсидията на литър качествено мляко. Ние сме започнали през 2001 г…. Тя е 7-8 стотинки сега. Да. А те искат, производителите, 20 стотинки. В предни години наистина беше, отначало беше 5 стотинки, после 6, постепенно сме увеличавали както и обема на млякото, което се субсидира, така и помощта. Влизайки в Европейския съюз ние достигнахме едно ниво от 9000, извинявам се, 9 милиона лева общо за страната. Сега, по акта на нашето присъединяване, по регламента за съществуващите към присъединяването държавни помощи ние тази сума я запазваме точно в това направление на субсидиране като държавна помощ, но имаме право годишно да увеличаваме тази субсидия до 20 процента, не повече от 20 процента. Автоматично това показва, че тази субсидия, която ние сме давали през летните месеци на предходните години като подкрепа към цената на млякото, но казали сме да бъде субсидирано качественото мляко, за да има стремеж в нашите млекопроизводители да произвеждат все повече качествено мляко. В предвид на тежката ни 2007 г. ние се изправихме пред другия проблем и искането на фермерите за целогодишно субсидиране от 20 стотинки. Взехме това решение, отворихме линията. В момента са приети почти всички молби за субсидиране на качественото мляко за януари месец, започваме февруари месец, но март... Но те ще свършат 9-те милиона. Април те стават 10 милиона 800 хиляди... Добре, да, с 20 процента повече... ...свършват. Именно. Тук е разковничето, защото за да дадем тази субсидия като държавна помощ от националния финансов ресурс, до края на годината ние трябва да искаме една допълнителна нотификация към тази съществуваща държавна помощ. И какво става с нея? Нали вече беше подадено искането. Ние изпратихме едно писмо още в края на януари месец на генералния директор на Генерална дирекция "Земеделие и развитие на селските райони" Жан-Люк Демарти, в което задаваме четири въпроса, искаме тълкуване от правната дирекция на Генерална дирекция "Земеделие" по какъв начин да оформим ние искането за нотификация в тази ситуация, щото когато подадем, аз вече да използвам всички политически инструменти, включително на ниво комисар, на ниво комисари няколко, които отговарят за земеделието, за да може тази нотификация да мине бързо, както беше през октомври, както беше октомври миналата година - за един месец ние получихме нотификация за тези извънредни помощи за година. Имаме ли отговор? Нямаме отговор засега. На 17-ти съм в, имам няколко разговора, пак съм на съвет. 17 март. Понеже много говорим ние срещу българската бюрокрация. Март съм на Съвет на министрите в Брюксел. Сега тук крави умират, можем драматично да представим нещата, а пък някаква правна дирекция в Брюксел не може да отговори на четири въпроса. Един познат шеговито казва - Москва отдавна не вярва на сълзи, Брюксел пък съвсем, така да се каже. Процесът никак не е лесен, върви се много настъпателно по него, срещи се водят на най-различни нива, екипът на Министерство на земеделието в Постоянното представителство на Република България към европейските общности в Брюксел много интензивно работи по този въпрос и аз се надявам просто буквално в най-близките дни да получим този отговор, за да може веднага на базата на него да реагираме и да поискаме тази допълнителна нотификация специално за качественото мляко по 20 стотинки или по 10 евро . . . За цяла година? ... на литър качествено мляко за цяла година. Но искам тук да направя една друга уговорка... Е, добре де, накрая пък ще ви каже - абе к`во ще стане пък, ще ги даваме, хайде сега. Като ние им писахме, питахме и те не ни отговарят... Разбира се, има и такава и хипотетична възможност да не се съобразяваме с всичките регламенти и правила. С правилата в Европейския съюз. Но аз смятам, че в политически план и в имиджов план за нашата страна това няма да бъде добре, защото буквално вчера се присъединихме, днеска не признаваме базови правила и регламенти на Европейския съюз. А какво ще ни се случи? Нещо ще ни се случи ли, ще ни глобят ли, ще ни накажат ли? Ако мога, аз съм го казвал винаги. Разбира се, финансови санкции ще имаме и то доста сериозни. Аз винаги съм казвал, че не бива да има очакване от мен да бъда инициатор на подобни решения, защото, господин Вълчев, аз знам каква беше цената на пълноправното членство на България в Европейския съюз в областта на земеделието. Разбирате ли? Аз знам. Даже може да се каже, че в личен човешки план в голяма степен аз съм си платил и моята лична човешка цена, защото за две години - девет червени картона, всеки от които можеше да стане предпазна клауза, а заради първите два - разплащателна агенция и интегрирана система за администриране и контрол, или системата, чрез която се получават парите в земеделието, заради това ние можехме да получим още по-тежка санкция. Имаше и намеци за това нещо. Слава богу, всичко това беше изчистено. 430 милиона лева фермерите получиха в сметките си по първите европейски плащания. Продължаваме, предстои от 4-ти, от понеделник започват да се приемат заявленията за новия цикъл помощи. Чакайте, само да обърнем преди да влезем в тая тема за помощите... главно не животновъди, нали, в смисъл всички животновъди със сигурност ни слушат, но слушателите ни... искат да разберат… Обществото, господин Вълчев, вашите слушатели като една голяма част от обществото имат отношение по въпроса. Защото аз няколко пъти това го артикулирам в общественото пространство и това няма никакъв отклик. Вижте, във всички европейски страни и в цяла обединена Европа обществото или обществата имат много ясна оценка за своите фермери. Гражданите на Европа искат достъпни храни, по възможност евтини, висококачествени и с най-голямо разнообразие. Да, при нас обаче след картината, която описахте с фуражите, стои въпросът може ли да няма мляко или да стане страшно скъпо млякото. Не може, не може да няма мляко и... Може ли да измрат страшно много животни и телешкото например да стане много скъпо? Да няма яйца, да няма птиче месо или да бъде много скъпо. Няма такава опасност, защото, пак повтарям, ние сме на общия пазар на Европа, ние сме обединен пазар. Но цялото общество, всички като граждани, включително и ръководството на държавата, браншовите организации трябва да търсим начини и да сме притеснени, че тази ситуация може да има отражение, първо, върху икономиката на нашата страна - ние да внасяме храни, които може да ги произвеждаме, а по-добре ние да ги произвеждаме. Оттам нататък да повлече деструктуриране на вече изградени структури по цялата верига: растениевъдство, животновъдство, преработка, пазар. Тоест залогът не е, че ще гладуваме вследствие на тази криза с фуражите. Залогът е да се запази производството на български животновъдни продукти. Именно да укрепваме първо на българския пазар и после в стратегически план с възможностите на фондовете на Европейския съюз, на националните ни фондове да вървим към стабилизиране и разширяване пазарното присъствие на нашите продукти. Ето например вчера знаете ли какво казаха птицевъдите? В момента започва да става проблем за нас румънското птиче месо, защото румънците са имали... Те фуражи имат ли? Не става въпрос за фуражите. Румъния е имала съществуваща, до присъединяването, съществуваща държавна помощ за птицевъдство, а ние сме го нямали това нещо. Разбирате ли? И затова сега нямаме право на такава. Една година не са прилагали това - 2007 година, 2006 към 2007, не са го прилагали, защото може би не са сметнали за необходимо. Секторът е в кондиция, няма нужда, но когато се появява проблемът сега от края на миналата и началото на тази година те влизат в субсидии на тяхното птиче месо и птичи продукти 40 процента. Два пъти по 20 увеличават помощта. Сега обаче някой ще ви пита вас - ами вие бяхте министър и преди да влезем, що не направихме в последния момент една помощ за птицевъдството... като румънската, за да ни важи за след присъединяването. Тук влизаме в една много интересна дискусия. Аз ви благодаря за въпроса, защото той отговорът му уточнява много неща. Вие например знаете ли от кога България има ясна, приета от парламента стратегия за финансово подпомагане на земеделието? Кога? От 2002 година. До 2002 година съществува един фонд "Земеделие" с 60-70 милиона лева, предимно насочени към инвестиционни проекти. След 2002, 2003 година - нарастващо. В стратегията пише - до присъединяването България трябва да заделя ежегодно 0,5 процента от GDP за финансово подпомагане на земеделието. Ние в пиковата 2004-2005 година бяхме стигнали до 0,2 и нещо. Разбирате ли, въпрос на финанси и на финансов ресурс от страна на държавата да се задели за сектора и то достатъчно голяма, защото от 2002 година до сега средствата за национално подпомагане три пъти нараснаха, но пак е недостатъчно и вече влизайки в Европейския съюз, ние предадохме на Брюксел около 100 съществуващи държавни помощи в земеделието и в храните за нотификация. Сега, като заговорихме за пари, очаквате ли в земеделието да стане нещо като при пътищата или, както сега става ясно с програма ФАР, Брюксел да спре парите? Рискове винаги има. Но аз се радвам, че ние в тази ситуация не сме на прицел… Между другото, дали да кажем, че всички чакаха точно на вас да ви спрат парите и, така, очакванията и критиките бяха в тази посока. Най-накрая се оказа дето най-малко очакваш, там да те ударят. Аз съм свикнал и вече не обръщам внимание, защото много ясно знам какво правим ние в министерството, в системата на самото министерство, във Фонд "Земеделие" в Разплащателна агенция, за да могат нещата да вървят напред. Престанал съм да обръщам внимание на всички онези очаквания, намеци и откровен говор в обществото, че в нашите системи, говоря за земеделието, е най-зле, там сме на провал, пропадаме, умираме, изобщо ще получим много тежки санкции и т.н. Колкото това нещо по-силно се артикулира, толкова повече лично мен и моя екип го мобилизира това нещо да си свършим нашата работа. Тоест вие не виждате в момента заплаха за земеделските пари, за парите в областта на земеделието... Господин Вълчев, каква заплаха?! Нашите фермери получиха европейски пари като преки плащания. Тука се говори за предприсъединителни фондове. Ние сме договорили на 110 процента средствата по програма САПАРД. Остава сега в тази година, 2008 година, да приключим с плащанията. Например да ни ги спрат, защото се оказва, че тия дето са искали на единица площ да им се плаща, една част са лъгали, заявили са повече. Ето, затова е високата оценка за интегрираната система за администриране и контрол. Че ги хванаха. ...миналата година през октомври месец Европейската комисия свали от България евентуалната заплаха за 25 процента намаляване на тези суми поради неготовността. Щом махнаха тази санкция, значи това е оценка, че ние сме се подготвили и сега системата работи. Показва кой опитва да шмекерува, кой примерно неволно е сгрешил. Хванали сте, четох някъде, 3 процента дублирани. Това ли е?Да, но голяма част от тези неща тази година в тази кампания ние ще ги изправим, защото известна част от земеделските ни стопани и поради голяма част и непознаване на системата, неволни грешки има. Има грешки, които не са съзнателни. Аз тук искам да изразя една моя лична оценка и голяма благодарност към земеделските стопани в нашите страна - те се оказаха, въпреки краткото време на информационни кампании за тяхната подготовка, те се оказаха в голяма степен подготвени и лично моето очакване, сега ще го споделя, защото тази опасност е отминала.
Аз очаквах при първия цикъл на подаване на заявления, обработка, технически проверки на място, изплащане, ние да имаме изключително висок процент на объркване, поради което ние да загубим много пари. Слава богу, това не се случи, което показва висока степен на гъвкавост и адаптивност от страна на нашите земеделски производители към бързите промени. А това е важно, защото 2012 година ние влизаме в системата на крос комплайънс (cross compliance), на кръстосаните съответствия. Но вижте, те са три анекса.
Каква е тази система? Те са три анекса. Първият, анекс А, това е за екологична съобразност на производството в земеделието и в хранителната индустрия. Вторият, анекс В, това е аз безопасност на произведените храни. И третият анекс е за хуманно отношение към животните. Почваме да ги прилагаме. Анекс А - от 2012 година. Анекс В - от 2014 г. И сега се борим анекс С за България да влезе от 2016 година, когато на 100 процента ще се изравним. Тоест и като влязат тези анекси, за да идват тези плащания, ще трябва да се съответства на всички тези европейски изисквания. Така ли? Много точен въпрос. Имам чувството, че много сериозно четете общата селскостопанска политика и се подготвяте. Не го казвам куртоазно, защото много малко хора го разбират в страната. Вижте, има 18 критерия по трите анекса, подават си фермерът документите. Сега ние караме безкритерийно в момента. Цяла Европа го кара, защото те са желателни в момента, не са задължителни. Но за другите ще влизат по-рано. Но някои страни, примерно като Холандия, като Франция и други, те прилагат тези елементи на крос комплайънс. Те ги прилагат, но от 2012 г. ще бъдат задължителни за всички страни. Какво означава това? По първия анекс, когато подава фермерът заявлението за единно плащане във всички позиции, в които той подава заявление, има право на определени средства според производство, според големината, според това какво той представлява, от другата страна има критерии, по които се оценява неговата работа. Ако той е изпълнил тези критерии по тези анекси, получава средствата. Ако не ги е изпълнил, не ги получава, макар да има право на тях. А ние искаме да отложим обаче с две, съответно четири години влизането на част от критериите - анекси В и С. Не, не. Анекс А. 2012 г. Цяла Европа от 2012 г. Така. После другите. ...започва да прилага. Анекс В - Европейската комисия, група страни искат анекс В и С от 2014 година да влязат, но ние имаме аргумент, защото с две, почти три години по-късно се присъединяваме с Румъния. Да отложим, за какво беше С? Анекс С да отложим за 2016 г. Той за какво беше? За хуманно отношение към животните. Разбирате ли, и трите анекса изискват инвестиции, инвестиции, инвестиции. Е, какво пък нехуманно на нашите отношения към животните в момента. Дайте пример. Какво искат по този анекс? Има много сериозен критерии по хуманно отношение. На който не можем да отговорим до 2016 г. Има стандарти, които са общи по регламентите за отглеждането примерно на млади животни в свиневъдството, в едрия рогат добитък. Това, колко да са им големи например пространствата, в които се... Да, едрият рогат добитък. Примерно много са тежки тези изисквания в птицевъдството - за брой пилета бройлери на квадратен метър, за така наречената гъстота, за брой животни в една клетка, когато е за носачките. Това са критерии, които ние във времето трябва да ги изпълняваме, за да получават нашите фермери парите си. Кога започва ефективно изпълнението на програмата за развитие на селските райони? Наредбите са готови, предварителният комитет по наблюдение е направен. На 19 февруари комисар Фишер Бойл подписа нашата програма, тя е подадена вече официално. Това са колко пари? Колко пари, за колко време и за какво точно?Това са 3 милиарда 242 милиона евро до 2013 година, в които пари - 2 милиарда и 609 милиона евра са европейските средства. Парите са разположени, условно казано, в три големи и една малка ос. Най-тежката - 42 процента от този ресурс, е за подобряване конкурентноспособността на българското земеделие, хранителна промишленост и горска промишленост. Във втората ос са средствата за агроекология, преки плащания за необлагодетелствани райони.
Проекти за ландшафтно подобряване чрез инвестиции в земеделието например овощарство, лозарство и т.н. А третата ос е за диверсификация на икономическите дейности в селските райони, където са също и грантовите проекти към общините за подобряване на средата на живот и повишаване качеството на живот в селските райони. От някъде около средата на месец март правим първото заседание на вече редовния комитет по наблюдение, на който официално отваряме всички мерки. Досега те бяха в режим на т.н. обществено обсъждане, бяха качени на интернет страницата на министерството и всеки човек, който има отношение към тези наредби по 22-те мерки, по всяка мярка има отделна наредба, може да си даде своите предложения, за да можем накрая всичкото това нещо да го оформим и вече да стартираме.
При вас хванал ли сте някой, хайде не на равнище шеф на дирекция, че прибира от европарите? От европарите няма как при нас. Става дума не тях да ги дадеш на някой, пък ти да вземеш подкуп. Нашата програма САПАРД, нашата програма САПАРД, искам да кажа, е може би една от най-проверяваните предприсъединителни програми на България. Трябва да попитам, разбира се, колегата Орешарски, но може и тук да се окажем лидери, защото нас ни проверява Националната сметна палата, Агенцията за финансов контрол, Европейската комисия, Европейската сметка палата. Знаете, че ОЛАФ също проявява интерес по няколко случаи, които бяха разкрити. Не, щото то пък много хубаво, не е на хубаво. То не е възможно за такива пари и да не хващаш никой, нали, има и такава логика.Тук има един парадокс. Много интересно става в нашата страна и аз вече съм убеден дълбоко за себе си, че това е следствие на дълбокия ни комплекс за малоценност, така, провинциален комплекс на страна, която е на кюшето на Европа, както се казва. Когато се изградят механизми и все повече такива корупционни практики и среди се изчистват, и те неминуемо, нормално е, придобиват обществен отзвук, тогава започваме всичките групово, така, да плачем буквално, в кавички казано, колко сме зле, ама нищо не ставало от нас, ето на, даже и хората ни дават едни пари на драго сърце, ние пък сме тръгнали сега да ги, не знам какво да ги правим. А от другата страна, примерно когато наистина, когато процентът е много нисък, той е подозрителен.
Подозрителен не само за самите нас, той е подозрителен и за хората, които в Брюксел имат специални служби да проследяват тези неща. Истината е по средата. Вижте, опити за измами има, имало е и ще има. Въпросът е, както винаги съм казвал, постоянно да се подобрява средата, да се отива на по-голяма прозрачност в действията, в оценките, в комисиите, в договарянето на тези проекти, защото отговорните фактори както за страната, така и в Европейската комисия да бъдат в достатъчно висока степен на комфорт от оценката, която те ще дават, че да, тука нещата вървят правилно. Аз за САПАРД не се притеснявам, защото цялата помия, която през годините се изля. Тука отварям една скоба, аз не изключвам и в САПАРД да е имало опити за измама.
Ние сме установили опити за измами и сме ги дали на компетентните органи. Между другото, най-вероятно има и други неща, които аз в момента не мога да кажа поради това, че нямам достатъчно информация. Но в същото време използвам още един път трибуната, която в момента ми давате във вашето предаване, което се слуша в цялата страна - ние в програмата за развитие на селските райони имаме толкова ресурс, толкова грамаден, толкова огромен ресурс. Вижте в САПАРД имахме 600 милиона европейски средства за 7-годишен период, а в програмата за селските райони имаме 3 милиарда и 209 милиона евро пак за същия период от време.
Така че ако в хода на кандидатстването, на подаването на документи, на консултациите някой от администрацията от другите директно поиска пари или подкуп, или някаква облага, просто няма смисъл. И хората да отказват. Нашите ползватели на тези средства да отказват да дават пари и когато натискът стане много голям да реагират по най-добрия начин - да уведомят компетентните органи, те си знаят какво да правят. Разбира се, също така да ме потърсят мен и хора от ръководството на министерството, при което ние вече нататък да знаем какво да правим.
Накрая малко за наводненията. За това ще говорим по-подробно с Емел Етем по-късно в предаването. Вие изчистихте ли си вашите съоръжения за хидромелиорации? Имаме заделени 12 и половина милиона лева по един приет вече списък за това. Хайде така да не почваме отговора. Изчистени ли са или не са? И кажете къде не са изчистени, защо не са изчистени, и какво да направим да ги изчистим? Така, по европейски да се държим. Не знам, може би трябваше да ги изчистим, когато беше паднал големият сняг и след това взе да се топи. Все пак трябва да има технологична възможност да се извършват тези операции. Тоест сега започваме да чистим. Разбира се, разбира се. Ние имаме списък от обекти. Процедурите, по които ще възлагаме, също в момента са в ход, така че това е едно действие, което трябва... Работят ли отводнителните помпени станции? Отводнителните помпени станции - да, в момента работят, само като информация мога да кажа, че в момента в районите на Бургас, на Враца, на Монтана, на Тутракан и Русе. Както виждате основно те са по дунавската равнина. Вследствие на високите води на река Дунав се получава филтрация и се получава опасност от заливане на големи площи. Тогава тези отводнителни станции връщат обратно водата. Къде са рисковите места в момента, където има непочистени още невъзстановени съоръжения.Рисковите места, както в миналите години. Това са поречията на реките Русенски Лом, Луда Яна в Пазарджишко, Тополница, също и река Марица. Тука искам да отворя една скоба. Знаете, спомняте си, че специално за преодоляване щетите от наводненията имаше един вот срещу правителството. Въпреки това оценките, които бяха направени, това са външни оценки за нашата страна, е, че вследствие на мащабните небивали наводнения от 2005 година на инфраструктурата в нашата страна - хидромелиоративната, пътната, съпътстваща и т.н. - бяха нанесени щети за около 1 милиард долара. Тогава правителството успя да мобилизира ресурс в рамите на 250 милиона лева за спешните ремонти, спешните укрепвания на дигите. То не беше критика, какви обвинения се сипеха от всички страни.
Тук искам да кажа, че всички онези проекти по възстановяване, по укрепване на дигите и съоръженията, които бяха разбити от наводненията 2005 г., през всичките следващи години - 2006 и 2007 г. издържаха и продължават да държат, защото са направени по всички изисквания на технологията и конструирането на подобни съоръжения, които никак не са, както обикновено в общественото съзнание битува едно разбиране - е, колко му е да направиш там една дига, един булдозер ти трябва там, три камиона ти носят пръст и. . . Дигата даже е едно достатъчно сложно хидротехническо съоръжение - с основа, с ядро от глина, което се затъпква, известна фракция камък се слага, след това се насипва, утъпква се и т.н.
По тази тема ще продължим по-късно в предаването. От този разговор аз разбрах, че след като сме в ЕС, вече гладни българите не могат да останат. Това Жан Виденовото време с хляба дето свърши, вече в тази система, в която сме, свършване на хляба няма, на млякото, на месото или ще трябва да гладува цяла Европа. Аз имам друго разбиране. Този проблем, който в момента с цените, с недостига, пак казвам, е в следствие на миналата изключително тежка година, за която ние не в достатъчна степен си даваме сметка през какво сме преминали. Но трябва да имаме амбицията, трябва да имаме и визията. Чакайте да ви кажа тогава една отправна точка към нещо, което ще чуят след малко слушателите ни. Питах руския посланик, когото записах вчера във връзка с 3-ти март, защо нашите плодове и зеленчуци нямат по-голям пазар в Русия. Той каза - ами, то вие нямате; тук, в България, ям гръцки и турски домати, а вие ми ги предлагате да ми ги изнасяте. То нямате. Вярно ли е? Ние наши домати и наши зеленчуци имаме, произвеждаме, даже и изнасяме, и оранжерийни включително. Той казва - тук не мога да намеря, вие ми викате в Москва да ги продавате.Това е въпрос на цени, въпрос на мащаб на производството. Искам да кажа, включително и на г-н Потапов, моите големи уважения към него. Мисля, че като посланик на една страна си върши доста добре работата и на всички ваши слушатели, че от 2002 г. ние работим много упорито по един проект за създаване на дистрибуционен център за български стоки в Подмосковието, на 60 км от центъра на Москва, край Подолск. През седмицата бяха представители на Подмосковска област, заместник-губернатор, заместник-кмет на Подолск. Проектът тръгва, ускорено се развива, теренът е определен, 50 декара.
В момента предназначението за индустриални цели се обръща. 20 милиона долара е инвестицията. Съвместна българо-руска е фирмата. От българска страна участват всички тържища, които бяха построени по проекта ГТЦ с помощта на Германия. Защото държавата в лицето на Министерство на земеделието държи около 35 процента от българската страна, а 50:50 с руския субект изграждаме. А амбицията на руската страна в този проект е да се направи в Москва и в Подмосковието една верига, на първо време 20, после 50 и най-малко 100 магазини за български стоки.
Пратете една щайга български домати на Негово превъзходителство Потапов, да види, че има. И други ще му изпратим, също и краставици, ако желае. Череши също така.
