Дефицитът по текущата сметка, съчетан с високата инфлация през летните месеци, може да доведе до финансова дестабилизация у нас, ако се приемат исканията за увеличаване на заплатите на протестиращите. Такава е позицията на Международния валутен фонд и тя кореспондира абсолютно с позицията на правителството. Новината съобщи за Дарик председателят на бюджетната комисия в парламента Румен Овчаров след срещата си с ръководителя на мисията на фонда за България Алберт Йегер.
Според експертите на фонда доходите в България трябва да се увеличат, но в контролируеми размери. Международната финансова институция няма притеснения от въвеждането на единен плосък данък върху доходите от следващата година. Пред Алберт Йегер председателят на бюджетната комисия е съобщил, че правителството е възприело плоският данък да се въведе без необлагаем минимум с оглед по-бързото изсветляване на българската икономика. Господин Овчаров, какво беше основното, което говорихте с ръководителя на мисията на МВФ Алберт Йегер? Обсъдихме макроикономическата ситуация в страната, развитието на българската икономика, подготовката на бюджета за следващата година. Като цяло споделена беше позицията, че българската икономика се развива добре, с добър икономически растеж, с много висок обем на чуждестранните инвестиции, който на практика покрива дефицита по текущата сметка, с ръст на индустриалното производство, изпреварващ ръста на икономиката, което е добър знак. Заедно с това обща беше позицията, че има и признаци, които показват някои обезпокоителни тенденции, например съчетаването на дефицита по текущата сметка с една доста увеличаваща се инфлация през месеците юни, юли и август – нещо, което като цяло създава много голяма неконкурентноспособност на българската икономика във външен аспект и което може да генерира и финансова дестабилизация, особено ако бъдат приети някои от исканията, които в момента се лансират в страната. става дума за увеличаване на заплатите, става дума за стачки, става дума за едно доста необосновано искане за рязко увеличаване на доходите, което ще генерира допълнителна инфлация и може да доведе до финансова дестабилизация на страната. Тоест позицията на фонда по отношение на исканията на учителите за по-високи заплети е такова да не се случи. Не, не ние конкретно не сме обсъждали искания на учители или на горски работници, но по принцип виждането е, че страната вече е изконсумирала до голяма степен възможностите за увеличаване на доходи и по-нататъшното рязко и насилствено увеличаване на потреблението в страната ще доведе до допълнителна инфлация, което може да дестабилизира икономиката като цяло – нещо, което никой не би искал да види в България. В този смисъл препоръките на фонда са за продължаване на една стабилна макроикономическа политика с доста високи фискални цели, което да гарантира и бъдещето развитие на икономиката. Тъй като в образованието са необходими реформи, а МВФ следи провеждането им, в крайна сметка какво е становището им? Най-после структурните реформи в здравеопазването, и в образованието трябва да започнат. Досега това, което е проведено, според фонда, не са реформи? Не, според фонда това са само начални стъпки в необходимите структурни реформи. Какви са другите проблеми, които вижда фондът? Има ли такива и какви са препоръките за преодоляването им? Препоръките са запазване на една стабилна макроикономическа позиция с високи фискални цели, което означава отново бюджетни излишъци, което означава максимални позиции за използване на еврофондовете, което означава също така и увеличаване на доходите, но в контролируеми размери. По отношение на въвеждането на плоския данък от 10 процента имат ли забележка от МВФ? Не, няма притеснение. Обсъдихме възможните варианти на въвеждане на този данък, става дума с освобождаване на минималните доходи или без освобождаване, но фондът приема и единия и другия вариант. Аз им обясних, че ние сме възприели варианта без необлагаем минимум с оглед по бързото изсветляване на българската икономика.
