Асоциациите за класическа музика на открито в София през последните години нeизменно отвеждат до името Максим Ешкенази. Той обаче е човек с много мисии и послания към подрастващите и обществото, като едно от желанията му в тази посока е да доближи класическата музика до повече хора. Ето защо става идеен двигател на три програми - "Фортисимо Фест", "Фортисимо Клас" (новаторска програма за обучение по музика, насочена към вниманието на учениците) и "Фортисимо Фамилия". Той грабна вниманието на журито по проекта "40 до 40" не само заради своите професионални качества, а и заради ентусиазма си да променя: средата, в която твори, обществените нагласи и отношението на децата към класическата музика.
Максим Ешкенази е описван като "енергичен и интелигентен" музикант, който дирижира с "пълна увереност и проницателност". Вестник "Лос Анджелис Таймс" го нарича "харизматичен и вълнуващ". В момента той живее и работи в Лос Анджелис, където създава и няколко години развива образователните проекти на втория най-голям оркестър в Калифорния - Пасифик.
Един от настоящите му музикални ангажименти в София, за наша радост, позволи да бъде гост в ефира на Дарик радио, за да разкаже повече за "музикалната си мисия", откъде черпи вдъхновение и защо всеки човек носи музиката в себе си.
Здравей, Максим. Много ми е приятно да си тук. Максим Ешкенази е един от 40-та, стигнали до финала на нашия проект "40 до 40", който излъчи 40 изключителни, вдъхновяващи хора. Каква е каузата на вашия екип?
Максим Ешкенази: Ние, екипът на Fortissimo се борим за много неща. Нашата кауза е да дадем възможност на децата да се докоснат до класическата музика и тя да стигне до по-широка публика. Едновременно с това се стремим да пазим традициите на тази музика.
Разбирам, че за теб това е мисия. Сега да кажем някои любопитни неща за теб, които нашите слушатели може би не знаят. Освен че си цигулар и диригент, ти си добър и в други поприща. Например - да летиш с хеликоптер. Това – както разбирам – е последното ти предизвикателство.
Максим Ешкенази: Хеликоптерът е най-новата ми страст. Започнах с парапланери още от малък. Всичко това е част от моя живот, но музиката е на първо място.
Летиш със самолет?
Максим Ешкенази: Лицензиран съм да летя с различни видове самолети.
Първо започна с парапланерите, после се качи на самолетите и чак след това на хеликоптерите?
Максим Ешкенази: Първо с парашути на Божурище, с помощта на Организацията за съдействие на отбраната. После с парапланери, след това – в Америка - със самолети и хеликоптери. Сега - с моторен парапланер. Слагаш една перка на гърба и летиш.
Защо накрая хеликоптерите? Това по-трудно ли е ?
Максим Ешкенази: Трудно е най-вече финансово. Хеликоптерите са три пъти по-скъпи от самолетите.
Къде ти е най-волно, най-свободно - когато си с диригентстката палка, с цигулката или когато си там горе на небето?
Максим Ешкенази: Хубаво е, че имам толкова различни увлечения в живота. От време на време човек има нужда и от почивка. Когато главата ми се затлачи от летенето, решавам да разнообразя ежедневието си с дирижиране. След това изнасям един концерт, после се връщам да работя с децата.
Учиш ги на музика?
Максим Ешкенази: Да.
Най-хубавото ти е това с децата?
Максим Ешкенази: В децата има страхотна енергия. Имаме три програми: Fortissimo class, чрез която изпращаме учители в различните училища - професионални музиканти – и те показват класическите инструменти на децата. Разказват им малка история за самите инструменти. После им показват как се свири на съответния инструмент.
Къде се случва това?
Максим Ешкенази: В държавните училища, при четвъртокласниците. "Америка за България” е спонсор на проекта. Показваме инструмента, даваме им да го пипнат и да посвирят. Във всеки клас провеждаме по девет занимания – показваме на децата цигулка, виола, чело, контрабас, флейта, обой, кларинет, тромбон, тромпет, ударни, китара. След това събираме всички тези хиляди деца в зала; софийските училища, които са 22 на брой - в зала България; в най-скоро време предстои да го правим и в Пловдив.
Събирате ги на концерт?
Максим Ешкенази: Да, каним ги на концерт - с актъори и с музиканти.
Така лесно ли се научават да свирят?
Максим Ешкенази: Въпросът е не да ги научим, а просто да се докоснат до инструментите. Да имат представа, да знаят какво е това. А ако е заложено в душата им, те ще си продължат. Другата ни програма пък се казва Fortissimo Family.
Семейство?
Максим Ешкенази: Да, фамилията. Там ми помага моят близък приятел Самуил. Той е най-добре запознат. Светлина Терзиева е ръководител на програмата. Тя е цигуларка от Софийска филхармония, както и Хари Ешкенази. Програмата представя концерти за деца, но пред обща публика. Ако имаш дете, внуче, го водиш на концерта, на който представяме инструментите. Актьорите Лилия Гелева и Митко Павлов, заедно с нашите солисти, обсъждаме програмата: как да представим пианото например. Искам в бъдеще да представим не само пианото, а всички клавишни инструменти.
Да разбираме, че билетите са продадени.
Максим Ешкенази: Винаги има възможност за още. Така че елате. В събота сутрин, мисля, че е от 12.00 часа на 21 декември. Коледен пиано концерт.
Знам, че твоята амбиция е да представиш класическата музика по нетрадиционен начин, да я направиш близка, достъпна, привлекателна, интересна, разбираема. Как ще подходите?
Максим Ешкенази: Действието се развива в един замък; ще има магъосник, който ще обяви конкурс за пианисти. Ще има двама пианисти. Ще се появят една принцеса, едно дете и един елф. Сред желаещите да се явят на конкурса ще има и органист. Елфът ще му каже "Чакай. Тук пише за пиано, не за орган". Чрез грешки ще показваме на децата какви са инструментите, а мелодията от филма "Хари Потър" ще бъде изсвирена на оригиналния инструмент – както във филма. Ще представим клавишните инструменти чрез конкурс. Накрая спечелилият конкурса ще свири на концерта с магическия оркестър. Ще има и изненада, може би Дядо Коледа ще се появи.
Заслужаваше си да разкажеш за това. А сега ни разкажи за концертите за възрастни.
Максим Ешкенази: Класическата музика трябва да се оцени и човек трябва да се научи как да я цени. Това е моята работа. Миналата година представихме един тийнейджърски концерт, който се казваше Love story. Беше много успешен. Тийнейджърите са най-капризната възраст, тях най-трудно можеш да ги заинтригуваш и привлечеш към нещо интересно и полезно. Най-благодатни са четвъртокласниците, те са като ненаписана книга.
Започвате да работите с децата от четвърти клас нагоре?
Максим Ешкенази: Четвърти клас ни е главният фокус.
Защо сте го измислили така?
Максим Ешкенази: След дълго умуване стигнахме до извода, че това е възрастта, в която се формират интересите. След това е много трудно да ги хванеш. Влияят се от приятелите, от средата. Тийнейджърите са по-сложна възраст, но не се отказваме. След успешния концерт Love story замисляме още един - на 28 февруари
Какво става на тези концерти Love story?
Максим Ешкенази: Отново представяме класическата музика по по-разчупен начин, но на друго ниво. Вече за тийнейджъри. Миналата година беше по Шекспир, пиесата Ромео и Жулиета. С актрисата Ани Пападополу, с Веско Ешкеназин - цигулка и Печенката. Тази година ще бъде в зала България. За по-зрелите, по-опитните ще бъде концертът "Дворжак в Америка" на 13 април. Това е образователен концерт за зрели хора, на който ще представим историята на Новия свят, симфонията от Дворжак. Тя е написана в Америка, по времето когато Дворжак е бил нает за директор на Новата консерватория в Ню Йорк. Историята е много хубава. Разказва за неговите чувства към родната Чехия, за пътуванията му из различните Щати и съприкосновението му с местната музика.
Всичко това е разказано?
Максим Ешкенази: Всичко това е обяснено и с музикални елементи, и с картини на известния американски художник Ремингтон, творил по същото време. Това е първият ни опит да направим концерт за зрели хора. Ще бъде на 13 април 2014 в зала България.
Едни хора са музикални, други не са. Вярно ли е?
Максим Ешкенази: Не. Всички хора са музикални. Музиката съществува във всяка една клетка.
Музиката е енергия. Това са частици, които пътуват из пространството по определен начин, по хармония. Тези частици влизат в системата ни и влияят не само върху слуха. Те влияят върху цялата структура на съзнанието ни. Според теб или според хората около теб, ти може да си немузикален, но ти чувстваш музиката. Важно е да я разбереш интелектуално, макар че за мен по-важно е да я почувстваш. При музиката не е важно да знаеш езика. Трябва само да си затвориш очите и да я почувстваш. Музиката е универсалният език.
Има ли нещо, което да е с по-висок ранг от музиката?
Максим Ешкенази: Любовта може би, но тя пак е музика. Всички изкуства заедно. В днешно време малко сме ги диференцирали, а те всъщност са философският камък - нещото, което обединява всичкото.
Твърди се, че музиката е най-близкото до Бога изкуство. Ти на какво мнение си?
Максим Ешкенази: Абсолютно съм съгласен. Първо, защото съм съпричастен. Повечето главни религии позволяват вид пеене в техните молитви. Някои религии не допускат инструменти или рисунки в техните храмове, но пеенето в повечето случаи е позволено. Музиката под някаква форма е позволена, защото се знае, че тя влияе най-силно на хората. Звукът е нещо толкова първично. Музиката за мен е висшата форма на изразяване.
Има музика, която определяме като вредна. Но има хора, които й се наслаждават искрено. Питам се дали не е по-добре да се наслаждаваш, да изпиташ удоволствие от това съприкосновение с музиката, дори тя да е от по-ниска проба, отколкото въобще да нямаш контакт?
Максим Ешкенази: Музиката си е музика. Ние не можем да я определяме като добра или лоша. На определена група хора този тип музика им говори, хваща ги за сърцата, разплаква ги дори. В далечното минало бях музикален сноб, но това вече е минало. Признавам си, ако на някой тази музика му харесва, аз не съм този, който ще го съди. Моята работа е да дам музиката, която на мен ми харесва, класическата, да я дам на много хора и те да се докоснат до нея.
Кажи за двете действителности, в които живееш - за американската и за българската. Разкажи малко повече за дома си в Калифорния, и тук в София…
Максим Ешкенази: Да ви кажа за Калифорния. Вече не живея в малка колибка до океана. Сега живея в апартамент на 5 мили навътре в континента. Идеите ми за живота започват да се променят – насочени са все повече към семейството. Тук казвате, че сезонът е сив, но пък да ви кажа, че и всеки ден да те грее слънцето също е досадно. В София се отпускам повече, спя повече часове, защото тук е по-спокойно. Разликите между двете действителности са в разстоянията. Тук най-голямото разстояние с кола е 15 - 20 минути. Там, най-малкото разстояние е 45 минути - ако няма задръстване.
Не си ги даваш и двата свята?
Максим Ешкенази: Аз не мога да намеря разлика между двата свята. Абсолютно еднакво ми е.
Това, което виждат очите ти, това, което усещат сетивата ти, не е ли различно?
Максим Ешкенази: Еднакво е.
Хората, общуването в двете действителности не е ли различно?
Максим Ешкенази: Аз превключвам между двете общества автоматично. Даже и езика превключвам бързо. Навсякъде е еднакво. Хората,с които работя тук в България, работят по америкaнски образец, т.е. много сериозно - Хари, Самуил, Светлина, Ростислава.
Пътуваш ли из страната? Кое е най-затънтеното място, на което си бил в България?
Максим Ешкенази: Къде ли не съм ходил. Сега на 23 декември имаме концерт в Русе, на който представяме арфата.
На кое място ти се ходи много?
Максим Ешкенази: Във Видин, защото баба ми е оттам. Вчера бях в Ботевградско. Оттам е родът на майка ми.
Максим Ешкенази потвърди известната истина, че светът е декор...
Максим Ешкенази: Или както Шекспир казва: "Това е просто една пиеса"...
