Лора Крумова е едно от най-красивите и чаровни лица на Нова телевизия. В екипа на медията попада през 2000 година. Първоначално работи като репортер за новинарските емисии. След това Георги Коритаров си я избира за асистентка в предаването "Коритаров live". Не след дълго започва да води сутрешния блок на Нова "Здравей, България". Това прави и досега, става всяка делнична сутрин към 05:00, за да е в ефир в 06:55. Тази година Дарик избра Лора Крумова за "Мис ТВ чар".
Какво според теб превръща една жена в чаровна?
Чарът е нещо, което е част от характера. По някакъв начин това е и ген. Покрай работата си аз съм срещала много жени със страхотен чар. Такива, които могат да те оставят да мислиш за тях часове наред.
А ти мислила ли си някога за наградата Мис ТВ чар? Че някога можеш да я получиш?
Честно казано, не. Възможно е това да е от комплексарщина, но въобще не ми е минавало през главата. Когато разбрах обаче, че Дарик ми дава наградата, ми стана приятно. В същото време ми се искаше, ако може да го запазя в тайна, никой да не разбере. Даже колегите, които са чули по радиото, ме питаха защо не съм им казала, как може така… Но аз се притеснявам от такива работи. Което означава, че сигурно го приемам сериозно.
Кога разбра, че ти се занимава с журналистика?
Всъщност първоначално аз изобщо не се бях насочила към журналистиката. Исках да се занимавам с право, но не ме приеха. В разочарованието си се явих на изпит по журналистика и така започна всичко. Бях втора по успех, което много ме зарадва, имах нужда от нещо такова, което да захрани самочувствието ми. Беше ми много интересно. Още от първата година започнах да работя в университетското радио "Алма Матер".
Какви са спомените ти от първото работно място?
Спомням си, че отидох и попитах дали търсят хора. Диляна, която по това време ръководеше радиото, ме взе на работа. Първоначално използваха предимно гласа ми, после започнах да правя и репортажи. Радиото е чудесна школа. Не знам дали тези, които сега започват да се занимават с журналистика, го осъзнават. То те учи да реагираш много бързо в някаква ситуация. Дава ти свободата да опишеш това, което се случва.
Имала си и колебания кое ти е по-интересно – радиото, телевизията или това да пишеш във вестник например?
При всички положения телевизията е място за хора, които имат его. И аз в началото на следването си се насочих към нея, защото ми беше по-интересно. Може би съм искала да ме дават по телевизията. Но когато влязох в Нова, осъзнах, че не това е нещото, което ми трябва. Ето защо се занимавах с репортерстване години наред и не съжалявам. Даже преди няколко години дойде едно момиче при мен, студентка, което искаше съвет. Каза ми, че иска да стане водеща и аз много се изненадах, защото всъщност е много хубаво да репортерстваш. Има толкова много неща, които можеш да постигнеш, репортерствайки.
Какъв беше първият ти телевизионен репортаж, за какво?
Честно казано, не си спомням, но си спомням друго. Когато кандидатствах за работа в Канал 3 – явих се на един конкурс, на който се представих много лошо. Конкурсът се правеше от Валя Гиздарска и Радко Янкулов. Те търсиха млади журналисти, международници обаче. Аз бях на 19 години и можеш да си представиш какъв международник съм била. Задаваха ми някакви въпроси, бях пълна трагедия, дори като си излязох, не оставих телефон за връзка. Продължих да си работя в радио "Алма Матер" и по-късно се оказа, че Валя Гиздарска дълго време се е опитвала да ме открие, за да ми каже, че съм одобрена. Когато ми се обади си помислих, че се шегува.
Та, първата ми телевизионна изява беше в Канал 3. След като ме взеха, направо ме пуснаха в дълбокото. Имаше едно предаване "Тринадесетият час", което се излъчваше на живо по обедно време и искаха да ме правят водеща на това предаване. Вкараха ме в студиото с идеята, че ще се справя. Аз обаче мълчах като риба. Много бях разочарована от себе си. По-късно си дадох сметка, че провалите са нещо хубаво в тази професия. Добре е да ти се случат в началото, да ги преживееш по-рано, за да вървиш нагоре.
Колко пъти си се успивала за сутрешния блок "Здравей, България"?
Два пъти. Първо миналата година, лятото, в деня, в който беше предаването преди да излезем в отпуска. Събудих се в 6:00, а предаването започва в 6:55. Тогава нещата бяха горе-долу нормални. Но вторият път… Събудих се в 6:30. Аз по принцип имам около 20 минути път с кола от вкъщи, когато няма движение. Тогава просто нямаше червен светофар, на който да спра. После тичах по стълбите, връзвайки си косата, а гримът ми беше някакво наплескване. Истински ад. Много стресово беше.
Имала ли си лудешки изпълнения да не спиш и след това да отидеш на сутрешен блок?
Направих го това за концерта на Горан Брегович. Аз много го харесвам, Господ здраве да му дава! Тогава не спах. Концертът започваше след 1 ч. и бяхме на него с приятелки. След това отидох на работа, но не е много готино това.
Няма водещ на сутрешен блок, който като го попиташ как става толкова рано, да не ти отговори, че с това не се свиква. Според теб колко време може да се издържи на този режим?
Предполагам, че той ще даде отражение след няколко години. Затова грамотата за Мис ТВ чар ще си я пазя, ще си я сложа на стената вкъщи и ще обяснявам, че това е било истина, но преди време. Човешкият организъм е като машинка, която се наглася. Когато минат шест месеца, организмът ти започва да свиква с ранното ставане. Ако мен ме оставят, аз мога да си спя до 10:00 или 12:00 ч. И въпреки това, когато стана в 5:00 сутринта, съм с всичкия си, мозъкът ми работи нормално, горе-долу мога да приказвам. С това се свиква донякъде, но си трябва и почивка. Между другото, аз съм си мислила преди какви са тези идиоти, които стават толкова рано, за да работят нещо. Е, сега съм в групата на идиотите.
