Лидерът на ДСБ Радан Кънев смята, че ефектът от подадената от него оставка като говорител на Реформаторския блок се вижда и това е консолидация и единство, ориентирани към много високи политически цели. В интервю за „Петте кьошета" Кънев споделя, че Реформаторският блок трябва да гледа на ГЕРБ преди всичко като на конкурент. "Нека ГЕРБ си вървят по техния път, нека ние си вървим по нашия", казва той. По думите му е имало нужда да бъдат казани някои неща. Публичното изричане на истината освобождава до голяма степен и в момента блокът е напълно освободен от това бреме, коментира Кънев.
По отношение на това дали е възможно след изборите да има съвместно управление на двете партии Кънев споделя, че според повечето десни това е добрият вариант за България. Мнозина от нашите избиратели го приемат, мнозина не го приемат. "Максималната консолидация на тези избори, извоюването на политическа победа, постигането на максимален резултат вече ще дадат много ясна картина възможно ли е това или не", казва Кънев.
Г-н Кънев, рискувате да си навлечете обвинения, че разцепвате Реформаторския блок с оставката си като говорител.
Знам, че рискувам, може би повече заради такива обвинения, но ефектът от този политически ход вече се вижда - същинска консолидация и единство, ориентирани към много високи политически цели.
Как смятате, че трябва да се осъществи то - като единен политически субект, или при спазване на съществуващите договорености в Реформаторския блок?
С движение напред. Със спазване на съществуващите договорености, но не замръзване на едно място. Непрекъснато движение напред с крайна цел единна политическа сила. Но трябва всички да сме наясно, че отделните партии в блока имат и идентичност, имат и стойност сами по себе си. Те са живи организми, в тях има хора, които още не са готови да се влеят в една партия. Знам тези страхове. Не сме тръгнали през септември да правим това.
Как би могло да се направи? Как партиите да запазят своята идентичност? И не означава ли то някакви идеологически различия между вас?
Големият въпрос за изборите е, че България се намира в съвсем нова политическа ситуация, в подготовка за еднопартийно управление и видими аспирации към такова управление. И от друга страна може би милион десни избиратели, които не приемат тази оферта. Двойният на практика ръст на доверие към Реформаторския блок от европейските избори насам е знак за огромно търсене на алтернатива и огромно търсене на нов тип взаимоотношения в десницата и в обществото. При положение, че блокът не беше на висотата на тези очаквания и през този период не беше в най-добрата си организационна и публична форма, той все пак трупаше доверие, защото има нужда от такава политическа сила. Това ме накара с този жест да хвърля камък в блатото, защото е ясно, че в България има огромен брой хора, които не приемат предварителните договорки. Не приемат договорките като форма на разпределяне на властта, а искат това, което демокрацията казва - да дадат властта по пътя на доверието, с гласа си, без да се съобразяват с договорките на елита.
Не беше ли една от основните причини разликата в позициите по отношение на актуализацията на бюджета?
Не, не беше. Така и така темата за актуализацията е в миналото. Тук големият въпрос е по какъв начин тръгва Реформаторският блок на избори - иска ли всички гласове, за които може да се пребори, иска ли да отговори на очакванията на всички хора, които не искат нито БСП, нито ДПС, нито еднопартийно управление на ГЕРБ. Всички тези гласове трябва да бъдат обединени и да участват в изборния процес и да делегират власт. Да направят това, което е демокрацията - да дадат власт за решаване на много сериозните проблеми, които хората имат.
Спор няма, че това е най-важно за Реформаторският блок като политически субект, то е начинът, по който ще комуникирате с избирателите по време на предстоящата кампания. Но ако Вие бяхте на онзи консултативен съвет при президента, щяхте ли да се оставите, както г-жа Кунева и г-н Лукарски, да бъдете убеден не че има нужда от актуализация на държавния бюджет, а да ви убедят да си промените позицията?
Позицията на блока беше вече променена в този момент и аз я защитавам като политически лидер от блока. След като нашите органи са взели определено решение, ние защитаваме това решение. Нямам никаква драма с актуализацията на бюджета, а с много по-големи политически въпроси. Защото ние, като общество седим на дъното (и дай Боже да няма по-лошо) на една много сериозна криза, която вече има всякакви измерения. Защо говорим за актуализация на бюджета? Защото обещанието на правителството какви приходи ще събере и каква икономическа среда ще изгради е неизпълнено. Българската икономика е провалена. Това значи актуализацията на бюджета. Проблемът не е позицията, проблемът е причината. Икономиката не работи, данъците не се събират. Здравеопазването не работи и затова се налага задължително това, което всички подкрепиха - актуализация на бюджета на здравната каса. Иначе хората не могат да се лекуват. Фирмите, и търговските, и транспортните имат огромен проблем заради кризата в Украйна. Целият бизнес в България не знае с колко милиарда ще бъде остриган заради кризата с Корпоративна търговска банка. На всичко това дава отговор политиката и Реформаторският блок е единствената сила, която може да даде адекватен отговор. Защото не лъже, защото не е популистка, защото не се е проваляла в управлението в непосредственото минало и защото преди всичко не носи в себе си риска да заведе армия от некадърници до държавна служба, защото не е такъв тип партия. Дългите години в опозиция ни дават този лукс да нямаме зад гърба си хора, които чакат партийни назначения.
Но Реформаторският блок не се състои само от лица, които са били в опозиция. Доста от тях са емблематични с участието си в скорошни управления.
Никога не съм споделял чистофайническия подход към политиката, който изисква да изгониш всички. Поколенческата промяна е нещо бавно. Както в образованието, където също има огромен проблем, че младите преподаватели не могат да пробият в България и търсят път в чужбина, така е и в бизнеса, така е, естествено, и в политическия живот. Поколенческата промяна се извоюва, тя не се подарява, лидерството на ново поколение български политици също се извоюва. И вярвам, че, тъй като има такова очакване, на изборите на 5 октомври този процес ще продължи много радикално. Хората имат нужда от такава поколенческа смяна и някой трябва да им я предложи. Реформаторският блок безспорно предлага един процес на еволюция и поколенческа промяна във всички отделни партии и в блока като цяло.
Как точно ще се случи това? Предстои ви важно събитие през септември - съюзен конгрес и от него зависи как ще влезете в предизборната кампания.
Съюзният конгрес, изборът на председател, допълнителната консолидация на блока са само част от отговорите как се печели доверието. Естествено, че единството и лидерството печелят доверие. В българската политика това е много подчертано. Но за да се спечели доверието трябва да се отговори на конкретните проблеми, на конкретните причини за кризата. Това е нещо, което блокът прави, но не достатъчно силно и не на един глас. Проблемите, които причиняват тази криза в България са много прости - тотално пробито и корумпирано правосъдие, тотално партизирана и корумпирана администрация, ужас в обществените поръчки, който води до непрекъснато затъване и фалиране на фирмите в България и една нетърпима медийна ситуация, която пречи всички тези проблеми да бъдат сериозно обсъждани. Не може друг освен нас да даде решение на тези проблеми. Казвам съвсем директно, не може ГЕРБ в правосъдието и в администрацията, да даде отговор на тези проблеми, защото те са част от тях, до много голяма степен са ги създавали. А най-вече не може ДПС, което е архитект на българското правосъдие такова, каквото е в момента и на цялата философия на партийни назначения в администрацията, каквато е в момента. Така че целите са съвсем прости - ДПС и БСП трябва да бъдат извадени от властта и да стоят далеч от нея за много дълго време. Дясно правителство със силна смяна на поколенията в него трябва да проведе реформите.
Но нека да се върнем на този съюзен конгрес, който ви предстои. От изхода му зависи как ще се яви Реформаторският блок на изборите - като конгломерат от партии с индивидуално членство, както беше СДС в зората си, или като единен политически субект?
Категорично ще бъде коалиция на изборите и не бива толкова скоро преди вота и по време на дълбоката криза, в която е България, не бива да занимаваме хората с такива технически и организационни въпроси. Трябва да ги занимаваме с това, което липсва много в българската политика. А те са две много прости неща - честност и смелост. Аз наистина бях изненадан от реакцията на моята оставка в понеделник. Не очаквах да е толкова силна и толкова положителна. И после си дадох сметка колко рядко в българската политика се прави нещо просто, честно и смело.
Но ако влезете в следващото Народно събрание като коалиция, ще бъде ли монолитна парламентарната група на Реформаторския блок?
Вече мога да кажа да. Аз имах своите притеснения и ги изразих в мотивите на оставката ми. Значи са били сериозни, за да ги изразя по този начин. Като видях как реагира блокът на тази кризисна ситуация, колко зряло и смело реагираха и представителите на гражданския съвет, и представителите на политическите партии, си дадох сметка, че блокът е много силен. Такава кризисна ситуация често пъти може да срине дори единна партия, а в случая се получи точно ефект на консолидация. Това показва колко е силен Реформаторският блок, а той е силен с подкрепата на хората. Всеки от нас, като пътуваме из страната и дори като ходим по улицата усещаме, че подкрепата се увеличава. Надеждите са много големи, а отговорността - жестока.
Нека да уточним нещо - явявате се като коалиция. Означава ли това повторение на Синята коалиция? Съпредседателски модел?
Един председател. В сряда взехме това решение. Времето на Сините коалиции в българската политика отмина. Европейските избори показаха, че отмина времето на опитите да се обединяват твърди партийни електорати в българската политика. За нас гласуваха предимно хора, които дадоха вота си за Реформаторския блок, а не за една от партиите в него. Това ще бъде много по-силно на тези избори, на които се борим не за 150 хиляди, а за 500 хиляди гласа. от тези половин милион души поне 400 хиляди не се интересуват от отделните партии в блока. Изобщо, енергията и настроението на българският избирател много се промени, той не е склонен да бъде лоялен къв абревиатури, той иска да отдаде доверието си за много сериозна промяна.
Къде стои ГЕРБ в тази ситуация? До много голяма степен взаимоотношенията с ГЕРБ, хипотетични или не, предизвикаха Вашата оставка като говорител. Трябва ли да има сътрудничество с ГЕРБ? Не казвам думата "коалиция", защото тя означава предизборно споразумение и(или) споразумение след като излязат резултатите от вота. Питам Ви как Реформаторският блок трябва да гледа на ГЕРБ, които все пак са част от европейската десница?
Като на конкурент преди всичко за тези много важни избори и понеже питате къде стои ГЕРБ и къде стои Реформаторският блок. Ами ГЕРБ стои където си иска. Има много силен лидер с голямо обществено доверие и провежда политика, която смята за уместна. Задачата на Реформаторския блок беше да се освободи от този разговор. Нека ГЕРБ си вървят по техния път, нека ние си вървим по нашия. Имаше нужда да бъдат казани някои неща. Публичното изричане на истината освобождава до голяма степен и в момента блокът е напълно освободен от това бреме.
От една страна. От друга страна социолозите отреждат мнозинство на ГЕРБ в парламента. Не казвам пълно или крехко мнозинство. Реформаторският блок би ли участвал в едно дясно управление и при какви условия?
Много далеч е ГЕРБ от пълно мнозинство, според това, което виждам от проучванията, но това си е тяхна работа, естествено, че те ще се борят за максимума, естествено, че и ние ще се борим за максимума. Оттам нататък дали е възможно след изборите да има съвместно управление вдясно, според повечето десни избиратели това е добрият вариант за България. Мнозина от нашите избиратели го приемат, мнозина не го приемат. Максималната консолидация на тези избори, извоюването на политическа победа, постигането на максимален резултат вече ще дадат много ясна картина възможно ли е това или не.
При прилагането на какви десни политики бихте си сътрудничили с ГЕРБ? Това до много голяма степен е свързано с вашите предизборни послания. Вашите приоритети за България за (дай Боже), както и Вие казахте, отлепването от дъното?
Много ясно сме ги казали много пъти и нямаме проблем с приоритетите. Ако трябва да откроим три, те са правосъдие, правосъдие и правосъдие. Ако трябва да повторим и други, те са реформиране, модерна администрация, електронно управление, пълна прозрачност в обществените поръчки... Вече сме предложили и на хартия как да станат всички тези неща, така че ни е много лесно. Тези неща могат да бъдат свършени бързо. И естествено това, което трябва да се започне, не можем да си правим илюзията, че може да се свърши толкова бързо - голямата реформа на социалната сфера от дясна гледна точка. разглеждането на здравеопазване, образование и социална политика като общ проблем на нацията. Стъпването на образованието като основата за решаване на този проблем. Изграждането на една национална стратегия по какъв начин тези публични услуги се предоставят на българските граждани за един дълъг период от време. Това е разговор, който трябва да започне, за който е нужно широко ниво на съгласие и който ще отнеме дълго време и няма да бъде лесен. Ние сме готови да стъпим на този път. Искам тук да подчертая, че в момента г-жа Меглена Кунева координира цялостната програма на Реформаторския блок, като това ще бъде една от основните насоки. Стратегията как България излиза от демографската, здравна и образователна криза, в която е затънала. Защото няма как да очакваме да сме богати и да се преборим с бедността, ако не сме преодолели демографската и образователна криза.
Икономиката и бизнеса би трябвало да имат благоприятна среда за развитие, за да бъде възможна реформата в социалния сектор. Но бизнесът в България е изключително наплашен от няколко предходни управления, включително и от това на ГЕРБ. Още един техен мандат как би се отразил на бизнеса?
Тук ще отговоря съвсем просто. Безспорно е, че голяма част от българския бизнес се опасява от еднопартийно управление на ГЕРБ и има лоши спомени. Всеки от нас има и официални контакти с бизнеса, и много приятели, които се занимават с бизнес. Повечето хора в нашите партии, ако щете, са хора с малък и среден бизнес. Такава им е житейската биография. Само че от какво се плашат тези хора? Те не се плашат от една партия или от един лидер, те се плашат от модела на управление. Всички богати общества съществуват на простия принцип "правила, а не договорки". Последните управления в България са никакви правила, а договорки за всичко. Това, което трябва да предложим на бизнеса са правила, а не договорки и Реформаторският блок като гарант за такава политика.
А останалите десни политически субекти? Казахте, че блокът е отворен, включително и за новите ли, като коалиция "Десните". Съвсем прясна формация с много познати лица...
Аз на този въпрос отговарям кратко: Миналото на десницата е зад гърба ми и там да си седи. Ако иска да удря в гръб, това си е негов проблем. Аз не се обръщам.
