Каузата, която защитаваше СДС, която е кауза на свободата, инициативата на личната отговорност, тя не може да остане без поддръжници. Дали тя ще бъде носена от една или повече формации, дали те ще се казват по един или по друг начин, е въпрос от второстепенно значение. Аз съм един от хората, които създадоха СДС и бяха свидетели на неговия най-голям възход. Така, че за мен то е скъпо, но партията е инструмент, а не ценност. Партията е ценност само за комунистите и нацистите. Ако един инструмент в някакъв момент се нуждае от съществени промени или дори трябва да бъде оставен, то това не е нещо, което променя по същество принципите и доктрините, за които става дума. Това могат да го решат само избирателите. Това, което искам, е СДС вместо да развее байрака и да каже – аз отивам в историята, да се опита да бъде един от тези фактори, които могат да преосмислят и да преизберат формулата, в която това да става.
Сега вярно е, че минали през всичко това, през което минахме т.нар. „стари лица”, би било редно да се дръпнем настрани и да не се опитваме да играем на тази игра повече. Но това съвсем не означава, че хората, които трябва да дойдат трябва да са чисто нови или трябва вчера да са влезли в политиката или въобще да не са знаели за какво става дума през всичките 17–18 години, в които се е решавала съдбата на България.
След евровота чувствате ли се възмезден до известна степен за това, че не ви направиха водач на листата? Не бих искал да обсъждам този въпрос. Обсъждахме принципи. Аз се противопоставих на един принцип, който за мен беше погрешен, който с очите си видях как 83 души от 90 не само приемат, но и му ръкопляскат и му се радват. Сега едно тяло, което гласува за собствената си гибел в съотношение 83 към 7, независимо от това кой по какви мотиви го е направил, губи голяма част от своята релевантност.
