Докато политиците в онази част на света, която няма залежи от петрол, молят колегите им от богатите на нефт страни да увеличат добивите, за да спаднат цените, учени и икономисти настояват да се намали зависимостта ни от „черното злато”. Това беше една от най-обсъжданите теми на форума в Талберг, Швеция, където беше и екип на Дарик.
Оказа се, че за 10 години в Швеция са построени 100 бензиностанции за биодизел. Само за последните три месеца са изградени още 100, разказва пред Дарик Пер Карстед, изпълнителен директор на една от водещите компании за производство на етанол в Швеция. Свидетели сме на изключително високи цени на петрола, но политиците мислят как да се увеличи доставката на петрол на пазара, за да се понижат цените, а не как да се намали зависимостта ни от този продукт? Има две основни причини да намалим зависимостта си от петрола. Преди всичко това е климатичният хаос, който е по-голям, отколкото си мислим. Ние трябва бързо и драматично да намалим зависимостта си от нефта. Говорейки за транспорта – 97% от енергията в Европа е базирана на петрол. Втората причина – петролът е на свършване. Виждаме, че при покачването на цените на бензина и дизела хората започнаха да протестират. Те смятат, че политиците трябва да направят нещо, за да редуцират цените. Те не могат. Рискът е голям. Ако чакаме твърде дълго, докато развием заместващи енергийни източници, тогава ще настъпи хаос, а хаосът води до анархия. И ако се стигне до анархия, не мисля, че имаме концепция за дългосрочни решения. Така че има две основни причини да минем на биодизел – да намалим емисиите въглероден двуокис в атмосферата и да се предпазим от хаос. В същото време на пръв поглед изглежда по-скъпо да разработваме нови технологии и горива, отколкото да плащаме високата цена на петрола... Да, но ако погледнем кои са големите производители на биодизел, то се вижда, че това производство може да става на доста по-ниска цена, отколкото е пазарната стойност на петрола. А източноевропейските страни имат огромен потенциал да отглеждат култури за биодизел върху неизползваните си земи. В началото, когато няма инфраструктура, да, производството е скъпо, но с развитието на даден сектор цената пада. Бразилия, например, работи по въпроса от 35 години, те намалиха драстично разходите си. Аз лично съм убеден, че независимо каква е цената на петрола, ще има голям недостиг в обозримо бъдеще и шофьорите във вашата страна ще са готови на всичко, за да имат гориво, с което да карат колите си. Така че не е въпрос на цена вече, а на наличност. Африка, Южна Америка и Източна Европа имат голям потенциал. Но въпросът е да се прави по екологичен и устойчив начин – петролът не може да бъде такъв начин, природния газ – също, въглищата – и те. Но биогоривата могат. Тоест това, което трябва да направим, е да впрегнем познанията и ресурсите си, да направим нещата по правилния начин. Това обаче означава да използваме храни, за да произвеждаме гориво... Да, има такава връзка. Като например царевицата, която се използва за храна на добитъка. През последните години обаче имаме значителен излишък на зърно, което беше голям проблем. 50 процента от бюджета на ЕС беше използван, за да се намали това свръхпроизводство или да се ликвидира, с което нанесохме удар на африканските държави. Така че в момента имаме недостиг на природни ресурси, а не на плодородна земя. Реално няма и недостиг на храна по света. Там, където хората гладуват, е защото нямат пари да си купят храна. Сега сме свидетели на нарастване цените на храната, което пък ще даде възможност на тези държави, чието богатство изцяло зависи от земеделието, да повишат стандарта си на живот. Смятате ли, че съществуващата обща политика в ЕС е адекватна на ситуацията, в която се намираме? Подобно на САЩ и Япония и ЕС се намира в „дълбоки води”. Тук, в Европа нашата транспортна система е тотално зависима от петрола. Този сектор използва 97 процента петрол, а ние нямаме. Ние внасяме 70 процента от него. Изследванията показват, че в следващите години ще внасяме 90 на сто от нужните ни количества. Ние внасяме от Русия, която очевидно използва това, за да демонстрира сила , внасяме от Средния Изток, който е в голяма степен източник на нестабилност, от Нигерия – също, от Венецуела – която използва това за политически инструмент. Така че петролната зависимост на транспортната ни система е изключително уязвима от външни фактори. От тази гледна точка политиката на ЕС е изключително уязвима. Трябва да редуцираме консумацията и да използваме най-добрите технологии, за да увеличим дела на енергията от възобновяеми източници. Това е не само от гледна точка на опазване на околната среда, но и от гледна точка на изчерпването на запасите от петрол. Това също ще намали зависимостта на голяма част от света от друга много по-малка част, която обаче притежава тези ресурси. Защото сега сме поставени в ъгъла и сме изнудвани политически. В този смисъл нашето влияние върху процесите, които искаме да контролираме, непрекъснато ще намалява. Така че ние правим твърде малко, то става много бавно и в същото време ни липсва перспектива.
