Вицепремиерът и министър на външните работи Ивайло Калфин за визитата на държавния секретар на САЩ Кондолиза Райс в София в предаването Денят на Дарик
Европейската обиколка на Райс минава под знака на подписаното вчера в Прага споразумение за разполагане на американски противоракетен щит, по-скоро негови елементи, на чешка територия. Настина ли вие не поставихте изобщо въпроса, както твърди Райс, къде е България под този щит?
Този въпрос, както го каза и г-жа Райс на пресконференцията, България го постави, но го постави в НАТО, и позицията ни, която сме заемали и досега, която е известна на САЩ, е, че има един принцип в НАТО, който казва, че цялата територия на съюзниците трябва да има еднаква защита и еднаква степен за сигурност. Доколкото този щит е американска програма, тя не е натовска, но покрива голяма част от натовските страни, остава въпросът за тези, които са извън тази защита, и България е една от тези четири страни. Но пак казвам, това не е въпрос, който ние обсъждаме двустранно със Съединените щати. Това означава обаче, че българският интерес е да се противопоставим на щит на други държави, оставяйки само нас, румънците, турците и гърците незащитени. По-скоро нашата позиция, която мисля, че е известна и на обществеността в България, защото е обсъждана и в медиите, е, че ние в НАТО, където му е мястото, поставяме въпроса, че трябва да се спазва принципът за еднаква сигурност и искаме това изравняване на сигурността да бъде усилие на НАТО, а не само национално, в смисъл нашите съюзници също да имат предвид, че въпросът с изравняване на сигурността е общ въпрос, не е само на отделните държави. Днес нищо ли наистина не дискутирахте с Райс, с водещата сила в НАТО, точно по този въпрос, който е единственият впрочем, коментиран от големите медии в Европа и Америка от тази нейна европейска обиколка? Не знам дали е единственият, който е коментиран. Различни са темите, които обсъждахме и които г-жа Райс обсъжда и в Чехия, и в България, и в Грузия след това. Пак казвам, тук нашата позиция е ясна, нейното място за поставяне е в НАТО. Ние имаме американската подкрепа, тъй като сме го поставяли на Съединените щати, и Съединените щати, включително и в НАТО, казват, че те действително смятат, че НАТО трябва да се ангажира със спазване на този принцип. Така че аз не виждам какво ново бихме могли да обсъдим тук. Тоест България не е поставила никакви условия, не е акцентирала пред САЩ, че този въпрос е от особена важност, след като ще имаме американски бази, т.е. бази с американски войници тук? Аз пак казвам, това е въпрос, който ние сме го поставили преди време, на който имаме ясно даден отговор от САЩ и няма нищо ново, което да е било обсъждано тук. Добре, за да приключим наистина тази тема, как ще обясните на слушателите ни примерно от районите, в които има американски войници в бази например в Източна България, какво ще ги пази от иранска ракета? Ако американците толкова ги е страх от американски ракети. От ирански. От ирански ракети. Значи, нека да поставим въпроса така, както той стои. Пак казвам - тази програма за противоракетна отбрана е американска програма, която се заплаща от американското правителство. Това не е натовска програма. Така че договорките между САЩ, Чехия и съответно Полша не са тема, в която който и да било, включително България, би могла да се намеси. Така че сигурността на нашата територия, и тук не става въпрос за това къде има военни поделения, а става въпрос за цялата територия, разбира се, е въпрос, който ние поставяме, където му е мястото. Колективната система за сигурност, която гарантира защита от съюзниците на всеки един член, работи и в България. Между другото има различни мнения, които казват, че България по-скоро, и тези страни, които не попадат под тоя щит, трябва по-различен вид защита. Не за ракети с дългосрочен. . . с голям обсег, а със среден и малък обсег по-скоро би трябвало да потърсят защита. Това е военен въпрос. Пак казвам, въпросът стои, България го постави и той би трябвало да се реши от НАТО, а не от САЩ. А нашите военни не са ли се сетили, като преговарят, че тук ще има американски войници в бази, да поставят и този въпрос за средните и малките ракети, след като казвате, че той е технически? Аз не знам за кои военни говорите и на кого трябва да го поставите. На американците, които сме се съгласили да имаме съвместни бази тук. Г-н Вълчев, всяка година има по няколко месеца учения, в които има различни натовски представители в България, и това е от доста години насам. Нещо ново ли мислите, че става? Тоест не виждате никаква заплаха от ирански ракети? Аз не виждам абсолютно никаква непосредствена заплаха за България. А според вас Чехия по-застрашена ли е в този смисъл, че чехите подписват вчера, а ние не говорим за това изобщо и казваме, че не е част от двустранния разговор с американците? Чехия защитава в случая не себе си, от Чехия се защитава американската територия. В този чадър попадат и, така, част от европейската територия на НАТО, така че това не е защита за Чехия, което се прави. В Чехия между другото ще има радари, не друго. Тоест и Чехия остава също толкова незащитена, колкото и България, това искате да кажете. Искам да кажа, че тази система, тогава, когато се изгради изцяло, е насочена към защита, тя така е изчислена, че да защитава основно американската територия. Защитавайки американската територия, част от европейската територия на НАТО също попада под нея. Но пак казвам, това не значи и по никакъв начин не трябва да се прави извод, че следва някаква непосредствена заплаха за България. И аз въобще мисля, че това би било една, така, доста екстравагантна спекулация. Като не сте говорили вие, премиерът, президентът за противоракетния щит, за какво впрочем говорихте с Кондолиза Райс? Днес "Медиапул" коментира, че София е направила всичко възможно, за да придаде максимално протоколен и общ характер на разговорите, водени от Райс в българската столица. Това на фона на подписаното споразумение в Прага. Аз пак казвам, че посещението в България не е свързано с посещението по теми, с. . . в посещението на г-жа Райс в Прага, така че аз не бих правил аналози. А тя защо идва? Идва, защото това е част от много интензивния ни политически диалог. По същата причина и аз бях в САЩ януари месец. За какво говорихте? Говорихме за редица въпроси и от двустранен характер, и от международен характер. Двустранните въпроси. . . Първият въпрос, по който работим много активно и който поставяме, е свързан с по-нататъшно придвижване по програмата за отмяна на визите. На второ място, в двустранен план говорим за продължаване на американската военна помощ, която получаваме и до момента и която имаме конкретни идеи за развитие и в бъдеще. На трето място, в двустранен план говорим за развитие и стимулиране, по-нататъшно, на икономическите отношения. Ще ви напомня, че подписахме преди няколко месеца споразумение за отпадане на двойното данъчно облагане, което подлежи да бъде ратифицирано и от американския Конгрес. Това беше също въпрос, който поставяме в двустранен план. Говорихме за Балканите, говорихме за това какво се случва с Косово, докъде върви спорът между Македония и Гърция, каква е и американската позиция, включително към разширяването на НАТО. Говорихме за перспективите на целите Западни Балкани, включително и за добрите перспективи пред Сърбия след избора вчера на ново правителство. Говорихме за развитието на политическата ситуация в Ирак и Афганистан, където България също е ангажирана и където също е много важно да координираме позициите със Съединените щати. Говорихме за развитието на отношенията със страните от Кавказ, Каспийския басейн, Централна Азия, включително в областта на енергетиката. Говорихме за конкретни проекти и възможности за развитие на енергийната политика, на енергийната сигурност. Поискахме информация от САЩ за последното развитие с тяхно активно участие в близкоизточния мирен процес, ядрената програма на Иран. Това бяха темите, които обсъдихме. Да започнем подред тогава - визите. Заповядайте. Защо Кондолиза Райс не се ангажира с нищо конкретно за падането на американските визи за българи? За да паднат американските визи за българи, би трябвало да минем един определен път. Ще ви напомня, че България беше първата страна, която подписа въпросната пътна карта от Централна и Източна Европа със САЩ. По време на посещението на премиера миналия месец във Вашингтон аз подписах със секретаря по вътрешна сигурност едно междинно споразумение, в което се уточняват редица въпроси, които също трябва да се решат между двете страни. Следващата стъпка е подписване на меморандум за разбирателство, за влизане в тази програма. Тогава бих казал, че процесът за отмяна на американските визи ще стане необратим. Разбира се, следва след това ратификация от Конгреса, следват няколко други стъпки. Но действително тогава процесът става необратим. Нашата цел е в рамките на тази администрация да стигнем именно до тази точка. За да се случи това нещо, е необходимо да станат доста неща. Едното е ние да приготвим, да довършим процедурата и да започнем да издаваме паспорти с биометрични данни. Друго условие е да се направи допълнително, това нещо надали зависи точно от правителството, намаление на процента на откази за визи. Останалите въпроси до голяма степен ги решихме с това междинно споразумение, свързани с информацията. Знаете, че. . . Чакайте малко само. За биометричните данни вие казвате, че искате в рамките на тази администрация да се приключи на правителствено ниво въпросът и той да влезе вече в рамките на американския парламент. Точно така. А това означава ли, че ние до есента или началото на следващата година, когато ще се смени администрацията в Съединените щати, вече ще печатаме биометрични паспорти? Би трябвало, ако вече не са готови биометричните паспорти, то поне да е избрана фирма, да са утвърдени мостри, да има такива мостри и да се знае точният график, в който те ще почнат да бъдат издавани. И американците са навити, съгласни са на това. Ние само да им кажем - избрахме една фирма и сега ще почнем в еди-какъв си срок. Това съгласувано ли е с тях? Това е абсолютно съгласувано, тъй като, пак казвам, това са конкретни стъпки. Въпросът с отпадането на визите е действително влязъл в един много технически разговор. Ясно ни е какво ние трябва да свършим, информирахме ги какво сме направили, на какъв етап сме, накъде трябва да продължим и т.н. И аз мисля, че това, което включително се чу на пресконференцията, ако я чуете от госпожа Райс, е, така, доста окуражително в посока на именно тази цел, която сме си поставили. Добре, а какви нови военни проекти планираме? Военни проекти, ако говорите за съдействието към Българската армия, трябва да кажа, че помощта на Съединените щати до този момент надминава 100 милиона долара, която е през последните 15-ина години. Става въпрос за различни видове оборудване, обучение и т.н. на Българската армия. Може ли да ви питам за един конкретен проект, тъй като стана ясно, че американците преди 3 години са предлагали на България изграждане на модерен център за утилизация, т.е. за обезвреждане на опасни боеприпаси с изтекъл срок и вече излишни за Българската армия. Такива, каквито гръмнаха в Челопечене. Беше ли, стигна ли се до такива конкретни разговори с Кондолиза Райс и експертите и дали остава офертата им, включително с американски пари. Точно този вид разговори би трябвало да го потърсите в Министерството на отбраната, тъй като то е ведомството, което се занимава с конкретните проекти. Това, с което се занимава Министерството на външните работи, е да съществуват и да бъдат отворени такива програми за България. А вече конкретните проекти би трябвало да се потърсят в Министерството на отбраната. Коя е тази отворена, тогава да кажете, каква програма е отворена, по която военните да ходят и да вземат една инсталация от Щатите и да вземат да си унищожат тия боеприпаси, дето гърмят. Господин Вълчев, пак ще ви кажа. Има програми, две са всъщност, по които получаваме военна помощ през последните 15 години. Така. Едната е свързана с подготовка и квалификация на български военнослужещи и специалисти в областта на отбраната. По тази не става. Коя е другата? По тази точно това, което вие имате предвид, няма как да стане. Така. Втората е свързана с получаване на различни видове техника и оборудване, свързани с модернизацията на Българската армия. Там сме получили различни видове подобна техника. Пак казвам, не мога да ви кажа, не е и работа на министъра на външните работи да знае дали конкретният проект, който е свързан с утилизацията, е поставян и дали е предмет на тази програма. Тоест вие казвате - министърът на външните работи е отворил вратата с Кондолиза Райс военните да ходят да се разберат за тая инсталация. Това всъщност обяснявате. Това, което ви казвам, е, че тази програма ще продължи да работи. А какви конкретни проекти по нея ще има - все пак има различни ведомства, които са по-компетентни и които трябва да го кажат. Какви енергийни проекти обсъждахте? Енергийните проекти са в няколко области. Едната е свързана с развитието на ядрената енергетика. Общо взето, след дълъг период на пауза и в Съединените щати започва нова програма, доста активна. Министър-председателят говори със секретаря по енергетика Бодман във Вашингтон миналия месец, свързан с изграждане на нови съоръжения и ускоряване на проучванията в областта на енергетиката. Има определен интерес към участие на американския бизнес и американски фирми в такива енергийни проекти в България. На второ място има редица има редица нови технологии, които са важни за България, към които проявяват интерес и американски фирми, включително свързани с производство на електроенергия от източници, които напълно поглъщат емисиите на въглероден двуокис. Има такъв проявен интерес към България. Знаете, че България се стреми да влезе в един от пилотните европейски проекти с изграждане на такива станции. На трето място, когато говорим за енергийни проекти и енергийни пътища, това е един въпрос, който обсъждаме и със САЩ двустранно, и в рамките на НАТО. Говорим за енергийна сигурност, за защита на критичната инфраструктура, включително енергийната, за диверсификация на пътищата за пренос на енергийни ресурси, за възможностите за строеж на големи петролопроводи и газопроводи. Знаете, че САЩ участват в проекта АМБО много активно, който минава през България. Имат интерес и внимателно следят развитието на "Набуко" и т.н. Така че това са темите, които най-общо се включват в темата енергийни проекти. Каза ли ви Райс как ще се казва Македония, за да спре да се кара с Гърция? Понеже споменахте, че сте си го говорили. Надали САЩ могат да определят името на Република Македония, още по-малко да ме информира държавният им секретар. Знаете, че в момента се води диалог, доста тежък, между Гърция и Република Македония. Има много усилена американска експертна помощ, която също се оказва, за съжаление заради нерешения въпрос с името й с Гърция Македония не можа да бъде поканена на за НАТО и САЩ продължават с усилията си за намиране на решение - надали, като информират всеки какво ще бъде името на Република Македония, а по-скоро, като търсят максимално приемлив вариант. Тоест нищо конкретно няма като развитие? По името на Република Македония ли? Да. Нали не го чакате да се случи от посещение на американския държавен секретар в София? Не, казахте, че сте си говорили, затова ви питам. Да не би пък нещо интересно да ви е казала? Доста интересни неща чух, да. По отношение на името за Македония? По отношение на развитието на цялата обстановка в Западните Балкани, включително и на Република Македония. Това, което за мен е важно, е, че продължава, и то много силен, американски ангажимент към разширяването, включително с Република Македония. За нас това е важна тема. И включително за преодоляване на този проблем, който пречи в момента на нашите съседи да получат покана. Две думи за приноса на Райс за освобождаването на българските медицински сестри от Либия? Къде я подреждате като заслуги? Понеже французите обраха всички овации, а сега, чак година по-късно, Райс идва да получи орден за това. Аз не мисля, че е уместно да се противопоставя един или друг, който ни е оказал помощ. Това, което се случи, стана заради много активните действия, първо, на България и на българската дипломация и, второ, заради много активното сътрудничество на всички наши партньори. Специално САЩ ни помогнаха изключително много, първо, с експерти, включително експерти от Държавния департамент, които са работили по едни от най-тежките случаи известни в историята, които работиха с нас, без това да се чува и да се проявява. На второ място, с много ясен и много силен политически ангажимент. На практика развитието на отношенията между САЩ и Либия беше поставено в зависимост от решаването на този случай. А доколкото има редица фактори, които действаха към затопляне на отношенията между Либия и САЩ, то очевидно, че през решаването на този случай трябваше да се мине, за да се получи това. Освен това американският държавен секретар в няколкото разговора, които съм имал с нея по темата Либия, действително показваше много силна лична съпричастност. Тя беше в течение на абсолютно всеки елемент и детайл от усилията, които се правеха, и много често оказваха много, неоценима помощ за активиране на фактори на помощ, които надали бихме сами могли да активираме. Добре. Колко пъти сте се виждали, впрочем, с Кондолиза Райс? Тя понеже показа, че не помни даже колко пъти е идвала в България, с превърнало се в шеговит хит в медиите нейно отбелязване, че не е била в София като държавен секретар. Аз не мисля, че, така, от висотата на. . . нашите журналисти би трябвало така да се подиграваме с посещение или с думи, които са казани от действително една много добре настроена към България и много влиятелна сила. Не, със сигурност е нормално, г-н Калфин, да не помни колко пъти е идвала тук. Г-жа Райс е идвала два пъти на посещения официално в България в рамките на две години. Аз също съм бил два пъти на посещение в САЩ. Това са двустранни посещения. Освен това имаме доста срещи в рамките на срещи на министри на НАТО и на други форуми. Освен това имаме и доста разговори по телефона. Да, в рамките на нормалното е българският външен министър наистина да си брои срещите с държавния секретар на водещата сила в света, така че наистина сте прав, че това, че не се е сетила колко пъти е идвала в София, не е най-важното. Аз мисля, че компенсацията на информация на нашите родни журналисти с. . . липсата на информация не е най-добрият начин. Действително, ако оцените отношенията между САЩ и България в момента, мисля, че ще стигнете до правилния извод за тяхното състояние, което безспорно включва и срещите на такова равнище.
