Калфин: Позицията ни за Косово е последователна

Ивайло Калфин, вицепремиер и министър на външните работи, гост в „Седмицата” на Дарик.

Вие знаехте, че Косово е независимо, още докато бяхте там през 2001 година като наблюдател на изборите, нали? Видяхте го.

Косово не беше независимо. Косово дълго време, включително и тогава, беше на практика протекторат на Организацията на обединените нации, където Сърбия нямаше никакви функции, не можеше да изпълнява след войната и където косовските власти вече имаше няколко поредици избори за парламент, президент и така нататък.

Имаше ли друг вариант? Връщайки се към 2001 – 2002 имаше ли друг път за Косово?

2001 - 2002, може би, не, но теоретично, мисля, че имаше друг път за Косово, който можеше да се случи, ако не бяха правили толкова грешки в Белград, включително и действията на Милошевич, ако не бяха правени грешки в Прищина, ако Международната общност също не беше правила грешки, защото и тя направи, но всички тези грешки водят към един и същ резултат, който се случва днес.

Признавате ли, че левицата сбърка през 1999-та, когато пращаше писма за подкрепа на Милошевич, правеше митинги в София срещу подкрепата от страна на България на бомбардировките на НАТО?

Бомбардировките дойдоха тогава, когато вече имаше хуманитарна криза в Косово и очевидно, че до голяма степен тя беше доведена от действията на Милошевич преди това. Даже непосредствените 1998 - 1999 година, когато имаше етническа чистка и паравоенни формирования в Косово, но целите десет години от 1989, от когато той отне автономията на Косово. Но мисля, че след това, ако говоря за грешки на Международната общност, още със самото си начало, формирането на този протекторат, той на практика беше отделен от Сърбия. Сърбия нямаше в последните близо девет години никакви инструменти, каквито и да било, върху който и да било процес в Косово, така че това отделяне, което след това се получи, то има своите обяснения, разбира се, в много голямото напрежение преди това, но то до голяма степен изигра роля и за това, което днес става.

От това, което казахте обаче, вие смятате, че Международната общност беше права да удари Милошевич през 1999 година. Сега вече от гледна точка на историята?

През 1999 година, да, мисля, че Милошевич беше довел нещата до абсолютно нетърпима ситуация в Косово.

Малко са политиците като вас, които като се обърнат назад са готови да кажат, че тяхната партия, вие не сте от БСП, но левицата например е сбъркала.

Особено от дистанцията от десетина години от тогава. Мисля, че е много ясно това, което се случи в Косово и това, което направи Милошевич, за да доведе до тази нетърпима ситуация.

Как България избра момента, в който да признае Косово? Според някои коментари това е изненадващо. Всъщност, беше обявено ден по-рано от изтекла информация от хърватски медии. Според днешния брой на вестник “Политика”, българският вестник, моментът е избран спешно, заради подготовката на подялба на Косово на сръбска и албанска част, с призивите Сърбия да поеме контрола в Митровица и размириците там.

Това не е вярно, последното. Общо взето, ако някой следи внимателно българската позиция, ще види, че тя е изключително последователна. Още на 17 февруари, след като Косово обяви декларацията си за независимост, на 18 февруари имаше заседание на Съвета на външните министри на Европейския съюз, след което всяка една страна-членка, включително и аз, направихме заявление за националната позиция. И ще ви припомня, че тогава националната позиция беше, че ние ще изчакаме няколко седмици, за да видим дали ангажиментите, които бяха поети във връзка с плана “Ахтисаари”, в тази декларация, ще влезнат в законодателството. Това се случи и то се случи в срока, в който предвиждахме това. Така че, ако някой е изненадан, той е пропуснал предишните седмици да наблюдава какво се случва.

Тоест, Митровица няма нищо общо с решението, което България, Унгария и Хърватия взеха?

Не, Митровица няма нищо общо с това решение, но това, което се случва в Митровица, не може да не буди, така, силни притеснения.

Десницата ви критикува, че не признахте Косово по-рано и така България не се включи в международен комитет от 15 държави, които ще вземат решенията за конституирането на Косово, цитирам десни депутати.

Това е една международна група, която се формира по плана “Ахтисаари”. Сръбската страна, както знаем, отхвърляща целия план “Ахтисаари”, не я признава, но така или иначе тя съществува. Ако същите тези десни политици бяха се обадили примерно да ме попитат какво е положението, щях да им кажа, че този въпрос е договорен и след признаването от страна на България, България ще се включи в тази международна група.

Тоест, 15-те стават 18?

Петнадесетте стават 16. Аз за България мога да говоря, за другите страни не мога да говоря.

За България. Не знаете за Унгария?

Не, Унгария е вътре в тази група.

Тоест, 17. И понеже са 18 призналите...

Мен ме интересува България. Върви или не, България ще се включи.

България се включва във формата на управляващите, както го наричат.

Точно така.

Управляващите на Косово.

Не, не. Това е силно казано “управляващи”, но това е именно международна група, което следи какво се случва в Косово и тя е част от този силен международен контрол върху властите в Косово.

Чухте ли се с Кондолиза Райс преди решението?

Не.

Не сте се чули?

Последно с госпожа Райс се видяхме на срещата на външните министри на НАТО, преди около две седмици – три.

Брюксел, комисарят по външна политика, говорихте ли?

Не, не, ако там водите... това е решение, което е взето в България.

Не, понеже винаги въпросът: “Натискаше ли ви някой?” ви задават, аз ви питам - говорехте ли преди това...

Не.

...да кажете : “Така и така, гласим се тук с унгарците и хърватите. Вие какво ще кажете?”

Не, преди това и по този повод с нито един от тях. Говорихме с различни наши партньори от Европейския съюз. До последно и особено по координацията на декларацията провеждахме разговори с Унгария и Хърватия. Решението не е взето под натиск. Решението е изцяло съобразено с националния интерес и мисля, че има много силни обяснения за това.

Понеже вестник “Стандарт” от главата си излезе с драматичното заглавие: “Предадохме се”.

Не знам вестник “Стандарт” на кой се е предал.

А Йеремич, това е сръбският външен министър, чувал ли сте? Понеже той казва: “Аз се чух с двама и те ми се ожалиха, че са ме натискали, от тримата външни министри”.

Е, очевидно, че аз съм третият.

Той не се е чувал даже с вас?

Не. С Вук Йеремич се виждаме много често през последните... той е изключително активен през последните месеци. Не мога да се сетя за последната среща, която имахме, но общо взето всяка седмица имахме контакт с него. Не съм го уведомил за точната дата. Това стана чрез посланика им в София. Предишния ден, преди публикуването на декларацията, го уведомихме, че ще има такава декларация и че ще внесем такова предложение в Министерския съвет.

Той не ви ли звънна веднага? Да ви каже: “Ивайло, защо така?”

Аз не мисля, че, включително и сръбският външен министър е бил изненадан от нашата позиция, защото много пъти с него и с много подробности сме говорили, и той много добре познава българската позиция.

Би Би Си коментира, че вероятно българските лидери са решили, че руското влияние на Балканите става твърде силно, и като член на НАТО София иска да покаже къде лежат нейните приоритети. Бихте ли се съгласил с Би Би Си?

Българските приоритети очевидно, че са в НАТО, ние сме членове на тази организация, но, пак казвам, че решението за признаване на Косово не зависи от това да се покажем пред някой.

Да видим сега какво значи “да не разчиташ на добри отношения със сърбите”, по думите на Вук Йеремич, сръбския външен министър. Имате ли вече информация за практически сръбски ответни действия, освен извикване на посланика за консултации?

Аз нямам такава информация и много ми се ще действително да не истеризираме обстановката преди това. Сега следим внимателно всяка полицейска проверка. Ето, оплакват се превозвачи: “Полицаите бяха много строги с нас” или нещо такова. Отношенията ни със Сърбия през последните две години бяха, може би, най-добрите от цялата история на отношенията ни до сега. Имаше много добър диалог, имаше лични връзки и то много добри, на всички равнища, имаше проекти, по които работихме заедно, имаше действително много добра атмосфера в сътрудничеството ни. Очевидно е, че след нашето решение трябва да разберем и нашите сръбски съседи. Надали можем да продължим по същия начин отношенията си, но, колкото по-бързо влезем в нормалното русло, аз това вчера казах и на посланик Йеремич, толкова по-добре. България ще направи всичко възможно въпросът с Косово действително да бъде изваден извън скоби.

Има ли индикации Сърбия да предприеме като отговор срещу България спиране на сухоземния транспорт? Да кажат: “Затваряме границите за вас, няма да минавате от тук.”

Това ще нанесе не по-малко, а може и повече щети на Сърбия, отколкото на България. Не вярвам да го направят.

А спирането на плаване на български кораби през “Железни врата” по Дунава?

По същия начин.

Въвеждане на визи за българите?

Каквото и действие да предприеме Сърбия в посока към самоизолация, то наказва повече Сърбия, отколкото България, още повече, че ще напомня, че това решение го взехме заедно с две съседни на Сърбия страни. Освен това, имаме действително солидарността на партньорите си от Европейския съюз, така че каквито и действия Сърбия да... някой, ако си мисли да предприема срещу България, то значи да предприемат срещу всичките си съседи и срещу Европейския съюз. Мисля, че Сърбия действително би понесла значителни щети в това отношение. Аз лично не очаквам да го направи.

Неофициален тормоз на българския бизнес там? България била шестата по инвестиции в Сърбия. Има ли някакви сигнали?

Ако гледаме публичното настроение, действително има разлика, значителна, между публичните възприятия на съседа. В България има едно много отворено, топло чувство към Сърбия, така, между хората, публично, обществено. Това не е точно така в Сърбия, както в България, между обикновените сърби, не само по този повод. Сега, аз не изключвам да има и проява на лични емоции от страна на представители на сръбските власти.

(...) истерии при всяка полицейска проверка.

Но пак казвам, тогава, когато се излезе извън законното, извън нормалното, България има инструменти да защити своите граждани. Снощи говорих с нашия посланик в Белград. До този момент в консулските служби в посолството не е постъпил нито един сигнал от българин, че с него е било... някоя сръбска институция си е надвишавала правомощията.

Този път показахте бърза реакция, обявихте телефони и в Белград, и в Ниш, включително мобилен. Това почти като Америка се държим в тази ситуация. Всеки българин да има на кой да се обади и да разчита. Това не се случва често при такива кризи.

Не знам в Америка как е, но при вземането на това решение действително имаше две заседания при премиера в Съвета за сигурност. Обсъдихме всички възможни рискове и се постарахме да вземем мерки, така че да ги намалим максимално.

Очаквате ли да рушат българското посолство? В понеделник пак ще има голям митинг.

В понеделник има два големи митинга в Белград. И двата са по повод бомбардировките на НАТО. Организирани са от различни организатори. Надявам се сръбските власти да са си взели поука от това, което се случи на предишния подобен митинг. Поискали сме официално чрез посолството, тука също го казахме и на посланик Вучетич преди той да тръгне, че очакваме сръбските власти да гарантират функционирането на дипломатическата мисия. Това е международен ангажимент, по силата на Виенската конвенция и това е ангажимент на местните власти.

Ще използва ли България ситуацията с липсата на път за Европа да постави остро въпроса с румънското бавене на “Дунав мост 2”? Формално изглежда, че нещо се прави, но мост все няма.

Аз си мисля, че нашите усилия за строителството на “Дунав мост 2” не са свързани с това, което се случва в Сърбия, но, ако имаше такъв мост, би бил много по-лесен, разбира се, преходът.

Пък изобщо нямаше да ни пука сърбите какво ще кажат.

Даже превозвачите вероятно биха предпочели да го използват, защото по този начин не се излиза от Европейския съюз на практика и не се минават митнически проверки.

Добре, при положение, че имаме солидарността, казвате, на европейските ни партньори, няма ли механизми останалите европейски държави да притиснат румънците, които на всичко отгоре заемат една странна позиция за Косово?

Това, което мога да ви уверя, е, че се полагат абсолютно всички усилия, всички възможности се използват също, за да убедим румънските си съседи, че трябва да побързаме с моста.

С какво ще търгува България с Косово? Ще има ли икономическа изгода от признаването на косовката независимост?

Косово не е търговия и не може по този начин да се поставя въпросът. С Косово действително аз мисля, че България трябва да развие икономическите си връзки. Между другото, наскоро имаше посещение на заместник-министъра на икономиката и енергетиката господин Куюмджиев заедно с бизнесмени в Косово. Вече има български бизнесмени, които работят доста в Косово. Косовски...

С какво се занимават тези наши бизнесмени?

...косовски бизнесмени работят също към нас. Основно с търговия, като има различни възможности за инвестиции. Доколкото знам от българския бизнес има такъв интерес, от косовски има интерес също към привличане на български инвестиции. Мисля, че в близко време контактите си вървят доста активно на равнище бизнес, но, ако може държавата да помогне с нещо тя ще го направи.

САЩ обявиха вече, че ще снабдяват Косово с оръжие, България също впрочем е производител.

Тук става въпрос, Косово няма да бъде един голям склад на оръжие. По, отново казвам, по плана “Ахтисаари” се предвижда създаване на едно малко, леко въоръжено формирование за защита, за национална сигурност, в скоби можем да кажем армия, тъй като то не е армия в модела, в който го познаваме в другите страни. И освен тях полицейските служби, които вече работят. Това са необходимостите от въоръжаване на Косово, Косово не е голям пазар за оръжие.

България няма да участва в това?

Аз не мога да ви кажа дали ще участваме в такива сделки. Министерство на отбраната, Министерство на икономиката се занимават с този процес, това е един от възможните бизнеси.

Кога България ще има посланик в Прищина и кой ще бъде? Ще остане ли Николай Колев, досегашният дипломатически представител?

България вече, с решението на правителството, повишава ранга на своето представителство от дипломатическо бюро в посолство. Засега господин Колев ще остане (...) докато не решим за изпращане на посланик.

Какъв е отговорът ви на твърденията на така наречените 100 български интелектуалци, те впрочем са 99, ако се изключи изрично обявилата се против подписаното от нейно име открито писмо Леда Милева, първо, че, сега да го преведем, сте: “луд, сляп или купен псевдополитик, като признавате Косово”?

Уважавам интелектуалците и не приемам писмото им, ако мога с едно изречение да отговоря. Това са хора, които са се доказали в различни сфери. По този въпрос мисля, че те реагират доста първосигнално и емоционално.

Очертава ли се изход с името на Македония до срещата на върха на НАТО в началото на април, в Букурещ?

Много интензивни разговори са водят, за сега разговорите не подсказват, че ще има някакво решение. Но колкото повече се приближава 2 април, което е по-следващата седмица, толкова по-голям предполагам ще стане и натискът да се намери решение на този въпрос. Залогът за членството на трите адриатически страни - на Македония, Хърватия и Албания в НАТО, е много висок. Това ще стабилизира, ще е изключително важен фактор за стабилизирането на Балканите и мисля, че действително този залог е много важен. Надявам се да направят всички усилието, което трябва да направят за това.

Има ли вариант България да постави в последния момент също пречка пред членството на Македония, заради антибългарските кампании, които, ако не открито подкрепяни, със сигурност не са осъждани от властите в Македония?

Те не са осъждани. Но властите в Македония, ако сме честни, през последните години това правителство не държи остър език към България, даже обратното. Може да вземете интервюта, изказвания на представителите на правителството и това е в резултат на много ясно поставени от България, поставеното условие за промяна на тона към България. Все още това, което се случва по медиите е предмет за притеснение от нас. По медиите, в учебниците, включително и в тях има антибългарски елементи, значителни. Ние не само следим, но и ще продължим да следим и да поставяме всеки случай на вниманието на правителството. Според нас, още много трябва да се направи в това отношение.

Но няма да поставим въпроса така високо както гърците с името, те го превърнаха в големия балкански въпрос?

Членството в НАТО на Македония, според мен, е важно стратегически за целия регион, включително България има интерес от това НАТО да бъде.. нашите съседи да бъдат членове на НАТО. А трябва да ви кажа, че не само се намаляват, а се увеличават българските възможности за влияние върху Македония. Първо, след взимането на решение има преговори, след това има ратификация на членството в НАТО. Този процес отнема около една година. След това има получаване на дата за преговори в Европейския съюз, има глави, по които общо взето се обсъжда. Добросъседските отношения, това сме го казали много ясно и на нашите македонски съседи, добросъседските отношения са изключително важни за България и ние ще използваме всички възможности действително да ги получим. Както в България няма агресия към Македония, по същия начин очакваме и от Македония да се държат.

Каква ирония, докато вие признавахте нова държава, в новините всъщност се бореше тази новина с новината за Бисер Чаушев, да го наречем, понеже той каза, че предпочита името си от Държавна сигурност (ДС). Като министър няма ли категорично да кажете, че не желаете за заместник този човек, който е използвал две имена, за да остане на забранени от закона бизнес позиции?

Това не са забранени от закона бизнес позиции, по-скоро бих разделил нещата на две. Като заместник-министър господин Чаушев работи изключително съвестно и професионално и аз мога да дам много висока оценка за работата му. Той действително се ангажира с едни от най-тежките проблеми в Министерство на външните работи, включително със случая в Либия и свърши изключително много работа в това отношение. Работи професионално и работи с желание работата си. Това е по отношение на професионалната оценка. По отношение на декларациите, които попълва господин Чаушев, за участие в бордове, за собственост на фирми, за доходи, които получава, това е лична отговорност на всеки. И аз очаквам, ние вчера имахме разговор с господин Чаушев, той да представи много ясно пред обществеността всички факти, данни и аргументи за това дали е прав или не.

Добре де, ама как става така във външно министерство, то се отнася и за цялата държава, той включително участва в делегации с президента, един човек да се води по паспорт с едно име, а например в програмите, които се раздават за пътуванията на официалните делегации, в документи, които подписва той, да се води с друго име?

Вие не познавате ли други публично известни лица, които са публично известни с име, което не пише в паспорта им? Аз се сещам за няколко артисти поне, дузини...

Тоест, вие това го гледате като артистичен псевдоним?

Не, аз не го гледам като артистичен псевдоним. Казвам просто, че има хора, които са известни публично с друго име от това, което пише в личните им документи, което само по себе си не е нарушение. Но в момента е поръчал и министър-председателят на Главния инспекторат да провери къде точно и дали има извършено нарушение от страна на господин Чаушев в попълване на документи и в ангажименти, които е поемал.

Да приключим темата, кога всъщност ще приключи темата?

Темата ще приключи основно, аз поне очаквам, когато приключи дискусията в ДПС, знаете, че господин Чаушев е техен представител в Министерство на външните работи и когато приключат проверките, които, най-малкото, които премиерът е поръчал, за да видят, за да се види къде има извършени нарушения.

Какви срокове си слагате във властта за това?

Аз не съм инициатор нито на едната, нито на другата, няма как да бъда. Така че не мога да ви кажа от чуждо име какъв е срокът. Пак казвам, аз мога да оценявам господин Чаушев, от гледна точка на неговия принос към работата на външно министерство.

Вчера България се нареди като шеста държава в Европейския съюз, която ратифицира Лисабонския договор, след Франция, Унгария, Малта, Румъния и Словения. Имаше ли съмнения дали..., вие имахте ли лично съмнения дали не трябва да го направим на референдум?

Лисабонският договор не. Още повече, че има една такава, такава договорка в рамките на Европейския съюз, много е важно този договор действително да влезе в сила. И с изключение на Ирландия, където има задължение конституционно да се провежда референдум по такъв въпрос, всички останали страни ще ратифицират договора в парламентите си. Лисабонският договор е добър за България, това мога да го кажа като човек, който е участвал в преговорите по него от самото начало. В него изцяло са защитени националните ни интереси и Европейският съюз с него става доста по-силен и ефективен, от което има интерес и България.

Имате ли идея кого ще подкрепи България за президент на Европейския съюз?

Все още няма кандидатури.

Три, три имена се въртят. Тони Блеър, Андерс Расмусен, това е датският премиер и Жан-Клод Юнкер, това е люксембургският премиер.

И тримата са хора, бих казал, известни и големи европейци, с име, с авторитет в Европа.

Има ли вариант България да играе... с кандидат?

Всяка една от 27-те страни може да участва.

Това е теоретично. Смятате ли обаче, че България ще издигне кандидатура?

Мисля, че, когато, в момента има един много важен процес, който е свързан с дефиниране на функциите на председателя на Европейския съюз и на външния министър между другото и тяхното съотношение с ротационните председателства, с функциите, които се поемат и така нататък. Така че от това също ще зависи до голяма степен какъв профил би трябвало да има кандидат, след което ще започнат и официалните номинации. Мисля, че би трябвало да изчакаме това време. Аз не бих изключил нито една възможност.

Към края. Вие очевидно взехте едно смело и съобразено и с европейските ценности, за които толкова говорихме и в този разговор, решение с признаването на Косово. Очаквате ли обаче да платите политическата цена за това в левицата, чийто представител сте и да загубите доверието на, включително интелектуалците, които подписват яростни писма срещу това решение?

Това е решение, което очевидно не е популярно. Има моменти обаче, когато политиците действително трябва да покажат някакво лидерство. То не е самоцелно, действително това решение е основано на много дълбок анализ на реалната ситуация, в която сме. Това решение на практика включва България в усилията да не се създаде до нас един конфликт, подобен на Близкоизточния конфликт, който десетилетия да не може да се развърже и да дърпа целия регион назад. Аз съм сигурен, че в бъдеще ще стане ясно, че това решение е правилно, това е решение, което събира партньорите ни в Европейския съюз и в НАТО. Предполагам и вероятно ще има политическа цена, която ще трябва да се понесе за това нещо. Между другото, въпросът е обсъждан в левицата. Имаше различни мнения, но имаше и една декларация, която е в духа на това решение. Пак казвам, убеден съм на базата на тази изключително много информация и анализи, които имам, че това беше доброто за България решение.

Всъщност, сега искахте да кажете, че се опитахте и се опитвате с това решение да спасите България да не стане Ливан, а София Бейрут?

Да не правим преки аналогии, но Близкоизточният модел би бил много реален при друго развитие на ситуацията тук.