Калфин: България дава заявки за превръщането си в енергиен център
Калфин: България дава заявки за превръщането си в енергиен център / снимка: Sofia Photo Agency

Вицепремиерът Ивайло Калфин – събеседник в "Денят" минути след отпътуването на руския президент Владимир Путин.

Като че ли се сбъднаха очакванията визитата на руския държавен глава да бъде знакова и много продуктивна. Осем са подписаните споразумения между българската и руската страна. До какви качествени изменения доведоха количествените натрупвания, вашата оценка?

Аз мисля, че с това посещение постигнахме максималното, което очаквахме, или почти максималното от гледна точка на нашата страна, защото тези споразумения, които доста време бяха готвени, в крайна сметка успяха да бъдат подписани. Сключвайки тези споразумения, България не само дава заявки, както досега правеше, а действително се превръща при тяхната реализация в един от основните центрове на енергетиката в Югоизточна Европа – нещо, което дава изключително много възможности в бъдеще на българската икономика.

България винаги е страдала от своето геостратегическо положение. Време е да го осребрим именно в сферата на енергетиката – думи на българския държавен глава Георги Първанов. Направихме ли го чрез подписаните споразумения, осребрихме ли нашето кръстопътно разположение и не направихме ли страната ни по-зависима от Русия, каквито са критиките на опозицията, която организира и протести?

Със споразуменията, които бяха сключени между България и Русия, ние на практика успяхме в една доста силна конкуренция на Балканите да привлечем няколко проекта от европейско значение и доказателство за това са и участниците в днешните споразумения. "Бургас - Александруполис", споразумението, знаете, че е руско-българско-гръцко. Днес то беше подписано и от гръцкия министър на развитието. Специално той прочете приветствие от гръцкия премиер. И в крайна сметка след 16 години, след като за първи път беше дадена тази идея, проектът има реалния шанс достатъчно бързо да се осъществи. "Южен поток" е един проект, по който днес беше представено и споразумението между "Газпром" и италианската ЕНИ за изграждане съвместно на подводната част на газопровода. Знаете, че това е един проект, който е италианско-руски и който цели доставката на газ, голяма част от която е и италианска, до Европа. Доста силна конкуренция имаше в целия регион откъде точно да мине този провод. С договора, сключен с България, ние със сигурност вече ще бъдем една от основните страни, и то през които ще минава най-голямо количество от този нов газопровод. Пак казвам, това е един проект, който е от европейско значение.

Това беше и изненадата.

Няма как да се повиши зависимостта ни от Русия. Точно обратното, България заема много важно място в тези проекти, които са от интерес и на Русия, и на Европа, разбира се, и на България, доколкото действително е важно за нас да участваме в тях. Нито петролът, който ще се транзитира през "Бургас - Алексарандруполис", нито газът, който ще се транзитира през "Южен поток", в момента имат пряко отношение към консумацията в България. Така че ние използваме географското си положение именно за да заемем тези стратегически позиции, а не правим икономиката си по-зависима от руски доставки.

Подписването на споразумението за газопровода "Южен поток" беше безспорно изненадата от визитата на руския държавен глава. Прибързано ли в Министерския съвет взехте решението страната ни да го парафира? Очакваше се това да не се случи по време на това посещение. Кое промени позицията?

Доста променливи бяха очакванията. Ние имахме, няколко пъти е обсъждан този въпрос в Министерския съвет и имахме няколко позиции, на които много настоявахме и които бяха т.нар. червени линии, от които България много ясно заяви, че няма как и не може да отстъпи. Доста продължителни бяха преговорите в последните няколко дни и няколко седмици даже, бих казал, и те продължиха снощи до късно. В крайна сметка постигнахме всичко това, което си бяхме поставили като задължителни цели за защита на българския интерес. Мисля, че самият факт на тази висока политическа... посещение в България даде импулс и на експертите да намерят съгласие по въпроси, по които иначе мисля, че имахме доста различни възгледи. Така че до вчера на обяд примерно и вчера следобяд оставаха все още един-два въпроса, които бяха важни за нас и по които имахме различни мнения с руската страна. В крайна сметка те се изгладиха, бих казал, до голяма степен на основата на българските предложения.

Стремежите обаче бяха да имаме 55-процентен дял в българо-руската компания, която ще се учреди по повод "Южен поток". Защо не успяхме да го постигнем?

Аз никога не съм чувал за вариант 55 процента. Имаше едно руско искане 51 да бъде руският дял, а българският - 49, и българско искане 51 да бъде българският дял, руският - 49. В крайна сметка се стигна до разпределение на дяловете поравно, което не е само разлика от 1 процент, а означава качествена разлика. В крайна сметка, въпреки че това е трудна формула за взимане на решения, но всяко едно решение в компанията може да се вземе тогава, когато има съгласие между двете страни. Така че мисля, че тук действително интересът на България е изцяло защитен и България ще може по всякакъв начин да влияе върху решенията, които се взимат в компанията.

Чия собственост ще са тръбите, които ще минават на наша територия - на "Булгаргаз" или на "Газпром", а страната ни освен дивидента ще получава транзитни такси?

По 50-процента е участието, българското и руското. Така че 50 процента ще бъде на "Булгаргаз", 50 процента на "Газпром", като, пак казвам, това предполага, че всички решения трябва да се вземат със съгласие и не би могла нито една страна да злоупотребява с мажоритарен дял в компанията. Ще се плащат такси за превоз, такси за пренос на газ, като такси ще се плащат именно на тази компания, в която ние имаме 50 процента, в която участва "Булгаргаз". Едно от задължителните, няколко мога да ви кажа от тези задължителни условия, които поставяхме. Едното от тях беше руската страна да поеме ангажимент за доставка на газ, изпълвайки капацитета, това, става въпрос за 30-31 милиарда куб.м. годишно. Руската страна пое този ангажимент, включително пое ангажимента за "доставяй или плащай". Така че, ако не се доставят количествата, тя ще плаща това, което би загубила компанията иначе. На второ място, за нас беше важно да осигурим финансовото измерение и доходност на този проект. В споразумението е записано също така, че има един максимален срок от 15 години, в който най-късно би трябвало да се изплати целият проект, което значи, че най-късно след толкова време той ще бъде изцяло откупен, изцяло изплатена тази инфраструктура и ще работи единствено за печалба, като пак казвам, това е най-дългият срок. По този начин гарантирахме, че българските вложения в този проект няма да бъдат губещи. Един такъв голям проект в енергетиката, мисля, че това е един добър срок за изкупуване.

Влиза ли, министър Калфин, "Южен поток" в конфликт с проекта "Набуко", който е сред приоритетните в енергетиката на евросъюза, както твърди опозицията в парламента и днес?

Проектът "Набуко" е един изключително важен и за България проект. И преди да се ангажираме с "Южен поток", ви уверявам, че много внимателно сме анализирали всички възможности и за конкуренция, и за строителство на "Набуко". Включително и аз преди три месеца, през септември месец, бях в страните от Централна Азия, които биха могли да доставят количества газ за този проект. Министър-председателят беше в кавказките страни, включително в Азербайджан. Общо взето, много активно България работи по проекта "Набуко". Количествата газ, които ще бъдат необходими в Европа след седем-осем години, 2014-2015 г., когато се предполага, че ще бъдат в действие тези два газопровода, са далеко над капацитета и на "Южен поток", и на "Набуко". Така че газ в Европа ще се търси. За нас "Набуко" е важен не за друго, а за да можем да осигурим алтернативни източници, не само алтернативни тръби, алтернативна инфраструктура. Така че работата по "Набуко" продължава. Там основният проблем е свързан с възможността да бъде осигурен достатъчно газ, който да направи проекта жизнеспособен. Но ви уверявам, че много активно работим по този въпрос. И аз лично съм оптимист, че "Набуко" ще се случи също.

По другия проект, важен - АЕЦ "Белене". Ще се възползва ли страната ни от офертата на руския държавен глава да получим средства на кредит за централата? Владимир Путин съобщи, че в бюджета на Русия за нуждите за изграждането на новата атомна електроцентрала има 3.8 милиарда евро и ако те са нужни на България, Русия ще ги отпусне на кредит. Какво всъщност означава това?

Това означава, че руската страна предложи днес в разговорите да осигури и финансирането на изграждането на АЕЦ "Белене". Знаете, че там спечелилият конкурс консорциум, в който влизат руската компания и френско-немската страна "Арева" и "Сименс", между другото днес беше вицепрезидентът на френската фирма "Арева" при подписване на договора. Та те са строители, а собствеността ще бъде на българската държава или ако тя раздели дяловото си участие. В момента върви процедура за 49 процента частно участие в "Белене". Финансирането на този проект се осигурява оттам, откъдето са най-изгодни условията. Моето лично мнение е, че бихме могли да осигурим финансиране и от друго място и не е задължително да използваме руската оферта. Разбира се, тя беше поставена на масата.

По отношение, министър Калфин, на връщането на българските архиви от Москва, в какъв срок страната ни ще оформи необходимата по думите на руския президент писмена молба за поставяне на някакво начало на този процес?

Аз още днес говорих с ръководителя на българския държавен архив г-жа Бужашка. В най-близко време ще направим справки. В различни ведомства се оказа, че тези справки трябва да се направят. В края на 40-те или началото на 50-те години са връщани значително количество архиви от Русия в България, тогава от Съветския съюз в България. Така че ще уточним какво е това, което е връщано. Доколкото знам, държавният архив има идея какво още се търси, след което президентите се уточниха да започне работа една експертна група, която да изясни всичко, което е налично, да обсъди възможностите за достъп до него и евентуално за връщане в България. Така че вече е започнала работата по това.

Във времето кога очаквате това да се случи, да е факт тази молба, за да стигне до руската страна и...

Кога ще приключи целият процес ми е трудно да предвидя, но това, което...

Не, кога ще изпратим молбата.

...ще стане, е той да започне, той вече, както казах, практически е започнал. И двамата президенти се ангажираха лично да направят всичко възможно той да се движи достатъчно бързо и да не се загуби из някакви бюрократични, такива, извивки.

Г-н вицепремиер, имате ли информация дали на срещите днес Русия отново е поставила въпроса за оръжейните лицензи, има ли развитие по темата?

Поставен беше въпросът. Той е един от въпросите, които руската страна поставя непрекъснато. Това е един въпрос, по който засега имаме различни мнения. Това, което отново беше договорено днес на разговорите, е отново да бъдат подновени експертните разговори. Русия е решила този въпрос с някои страни, беше дадена за пример Унгария. Така че ще направим анализ дали има някакви нови предложения и това, което се ангажирахме, отново да се постави на експертно равнище.
Последвайте ни

Интервю