Интевю на Драгомир Симеонов с министъра на външините работи Ивайло Калфин в предаването "България следобед" по Дарик радио
Господин Калфин, само на дипломацията ли дължим тази развръзка, само дипломацията ли беше?
До голяма степен това беше решаващата роля, тъй като съдебният процес и съдебната процедура знаете докъде стигнаха. В крайна сметка за нас беше важно в един момент тя да бъде изчерпана максимално бързо, за да може действително да мине на дипломатическото поле и на полето на политическите взаимоотношения този въпрос – така и се случи. Така че мисля, че основно тук действително с методите на дипломацията постигнахме успеха.
Господин Калфин, какво остана скрито за нас по време на политическите преговори, което вече можете да ни кажете на този етап, когато вече всичко е приключило и можете да ни го издадете?
Остана скрито изключително много характерът на тези дсипломатически усилия, такъв че той не е публичен. Даже често и от медиите имахме упреци, че сме пасивни. Уверявам ви, че нито ден не сме били пасивни по този въпрос. И ние, и нашите международни партньори в ЕС, САЩ – това е постоянна работа през месеци, години, изработване на стратегии, разговори с различни влиятелни фактори, реализация на тези стратегии, търсене на начин на убеждаване на либийската страна, защото аз продължавам да си мисля, че това решение го постигнахме само, след като получихме възможност и начин да се договорим с либийската страна за него. Зад този резултат стоят много усилия и доста безсънни нощи също.
Обикновенният наблюдател на това, което се случи, доста се учудва, как така, само за една нощ българските медицински сестри излязоха от затвора, качиха се на самолета, кацнаха в България, как се получи така внезапно и толкова бързо, това е големият въпрос?
Това е вече видимата част на всички тези усилия, тъй като те бяха доведени до точка, в която наистина трябваше един финален тласък и няма да скрия и известна доза добър късмет също. Точно в този момент се намеси много активно и френският президент, съпругата на френския президент, така че последните две нощи напрактика, в които се преговаряше и вчерашния ден, бяха от изключително важно значение, но те действително доведоха до решение след натрупване в продължение на доста дълъг период преди това.
На кого е заслугата, господин Калфин, именно Франция на този етап толкова активно да се ангажира с каузата на българските медици?
Не сме много благодарни за ангажимента на Франция и не само за подкрепата, но и за много активния ангажимент, който беше много ясно поет от новия френски президент. Между другото и преди президентските избори аз работих много тясно с предишния френски външен министър Филип Дуст-Блази, със сегашния Бернар Кушнер. Франция действително изигра изключително важна роля, но най-важна е тя действително на последния етап, в тези последни часове преди да се реши случаят. Иначе мисля, че трябва да сме благодарни на всички наши партньори в Европейския съюз, на председателства като Германия, тъй като предишните месеци, по време на германското председателство беше постигнат големият пробив – и с посещението на външния министър Щайнмайер, заедно с Фереро-Валднер в Либия, и със срещите в Брюксел. Благодарни сме също и английската държава и председателство преди това, тъй като от там имахме една непрекъсната помощ. Знаете, че и доскорошният премиер Тони Блеър беше наскоро в Либия. Въобще през последните месеци съвпадна едно натрупване на много силни събития, които доведоха до днешното решение. Разбира се, благодарни сме на Съединените щати, с които изключително близко работихме през последните години и на всички наши партньори в Европейския съюз. Господин Калфин, нещо любопитно от езика на дипломацията. Какво означава именно на езика на дипломацията една първа дама. Първата дама на Франция да отиде и да доведе българските медици. Какъв знак е това? Имаше критики към Саркози във Франция за това. Аз трябва да кажа, че решението на президента Саркози и на госпожа Саркози беше изключително рисково, включително от медийна гледна точка и критиките във Франция не закъсняха. Но този риск се оправда. Мисля, че всички сме свидетели, че именно поради изключително активната роля на госпожа Саркози и участието и на комисарката, разбира се, която водеше конкретно преговорите между Европейския съюз и Либия, в крайна сметка се стигна до решение, така че ето, случай виждаме, когато една първа дама, която не задължително се свързва с дипломацията, на практика даде решаващ тласък за решаване на случая. И накрая на разговора ще ви помоля да коментирате една публикация в днешния брой на вестник „Фигаро”, който казва, че от преговорите между Франция и Либия ще спечелят и Франция, и Либия, ще имат договори и спогодби, личен престиж на лидерите. Ние освен щастливото завръщане на нашите медици, успяхме ли нещо да спечелим от тези преговори? Мисля, че това не е важно. Не е малко и действително най-важното е, че нашите сънароднички са живи и здрави тук, у нас, в България. Но действително уменията при подобни разговори са да се намери решение, което действително задоволява всички страни. Аз мисля, че и Либия, и Европейският съюз, включително и България като страна членка на Европейския съюз, си отвориха широко вратата за едно изключително активно сътрудничество в интерес и на едната, и на другата страна. Така че мисля, че действително намереното решение е от полза за всички страни. Можем да кажем, господин Калфин, че днешният ден е не само празник на българската дипломация, но и на световната дипломация с това, което се случи, нали? Днешният ден е доказателство как солидарността и в семейството на Европейския съюз и у нашита най-близки партньори действително води до очевидни резултати и също е доказателство, че дипломатическата работа, освен че е тежка, тя носи и резултати, които са важни за всички.
