Обикновено този, който твърди, че добре познава Бог, ако не е свещеник, получава титлата луд. За това, че не само зане какъв човек е Бог, а и как точно изгледа, Джaк Майл получава „Пулицър”.
За да преобърне общата представа за Бог, скандалният писател използва еврейската Библия като работен текст. В бестселъра „Бог: Биография” Създателят едва не унищожава върховното си творение – човека. Бог е кръвожадният воин и защитникът на унизените, беззаконният законодател, екзекуторът и каещото се божество. Тези контрасти отдавна са преследвали Джaк Майлс преди да напише изящно зловещата си книга, споделя авторът пред Дарик:
Връхлетяха ме няколко импулса. Първоначално не знаех, че са свързани с написването на подобна книга. Просто исках да напиша нещо. От една страна се замислих, че писането за Библията винаги е било дело на историците, а това, което са правили литераторите в тази посока, никога не е било приемано. А всъщност най-силната част на Библията е това, което срещаме и в западната литература – внушението на главния герой. Историците пишат като атеисти. Те се занимават с очевидното. Литераторите се занимават с друго – с повествователната част. Там могат да се търсят и герои, които в действителност не съществуват, не е нужно някой да вярва в тези герои. И мен точно това ме провокира.
Помислих си, ами ако потърся това, в което всички отказват да повярват? Опитах се да напрява Бог истински в името на художествената литература. Ето това ме накара да напиша тази книга. Другото, което ме вдъхнови, беше една лекция, която слушах като студент. Тя ме впечатли много, но по това време не знаех какво да правя с тези си впечатления. Един професор ни изнесе лекция за номадската религия – става въпрос за религия в Близкия Изток, в която Бог няма име, но понеже вождът на племето имал много богат жизнен опит, хората от племето наричали техния бог на името на вожда им. Тази история също ме провокира. Много е различна от нашите притчи за Бог, но пък ме накара да взема нещо и от нея.
Как изглежда Господ в очите на автора на биографията му? Физически ли имате предвид? Да. Нали знаете, че съществува само една представа, независимо каква Библия четете, според която му се придават какви ли не физически черти. Най-лошото е това, което е достигнало до нас от книгата на Данаил. Според нея Бог е старец с дълга бяла коса и брада. Но нека се замислим. Не изглежда ли така той в края на кариерата си. Тогава, когато вече не прави нищо, когато работата му е към приключване. Истината, е че Бог е имал и друго лице. В по-ранни времена той е нормален човек във форма, но никой не говори за това. Да надникнем в съдържанието на книгата ви. С раждането на Бог ли започва? Като обикновените хора ли е роден той? Господ не е роден и не е умрял. Той винаги е там. Историята за неговия живот започва от първите му дела. От първите до последните му думи. Но най-интересното в книгата ми е, че докато създава хората, Бог се запитва кой всъщност е самият той. И разбира благодарение на контакта си с хората. За Бог хората са като огледало. Той вижда себе си, като гледа тях. Всъщност Джaк Майлс вижда Бог като главно действащо лице в най-великата книга на света – герой, притежаващ цялата дълбочина и противоречивост на Хамлет. Това е провокативната задачата, която литературният критик, бивш йезуит и професор по религии и близкоизточни езици, си поставя и реализира стряскащо добре в книгата си "Бог: Биография". Ако си представите политеизма, поклонението на няколко божества, някои са жени, някои мъже, някои миролюбиви, други жестоки, и ако съберете всички тези богове в един, в този образ ще откриете и мъжки и женски черти. Това ще бъде един образ, изтъкан от конфликти, човек, който е в конфликт със самия себе си. Точно като Хамлет, който не знае коя част от него ще бъде победител. Все пак чий бог е този в книгата ви, само на християните ли? На всички. Може да бъде и еврейският бог, и този на мюсюлманите. Но аз винаги съм казвал, че когато един образ се появи в художествената литература, хората спират да вярват в него. Никой от нас не вярва в съществуването на гръцкия бог Зевс. Четем с насмешка елинската литература. Един ден ще четем Библията по подобен начин. Ще гледаме на нея като на измислица, като на художествена литература. Догматиците са шокирани от богохулната интерпретация на Бог като литературен персонаж, но задълбоченото и изящно написано изследване е отличено с наградата „Пулицър” и е преведено на 17 езика, включително на китайски и иврит. Докато пишех книгата, си мислех, че ще бъде много неясна на хората и ще си остане неизвестна. Никога не съм си представял, че ще бъде преведена на 17 езика. Два пъти беше преведена на китайски. В Бразилия например книгата ми наистина разбуни духовете. Всичко това беше изненада за мен. Да говоря за Бог като за истински човек, беше някаква нужда, която имах в един момент. Писателят, който говори за Бог, като за свой съученик, който познава добре, не обича да разказва за себе си. Биографът на Бог живее в Северна Калифорния със съпругата си – Жаклин, която е ....клиничен психолог и с дъщеря си Катлиин. И вярва в Бог. Аз съм агностик, вярвам в съществуването на Бог, ходя на църква. И правя всичко възможно да се държа като добър християнин. Това е по-важно от вярата. И още нещо, което е хубаво да знаете за Джак Майлс. Той не се интересува само от това, което се случва на небето, а по-скоро се опитва свърже ставащото там с това, което се разиграва на Земята. Доказателство са политическите му статии като “Професионалният хазарт: Законно ли е американското присъствие в Ирак?”. Политическите ни лидери трябва да обърнат повече внимание върху силата на религиозната вяра, преди да предприемат каквато и да е намеса, например както стана в Ирак. Американците изобщо не се замислят върху напрежението между шиитите и сунитите в Ирак и ужасния резултат от това. А Бог го има и днес, защото онова, което е шокиращото при Бог, ако не пропускате нищо и четете Библията страница след страница, е, че той е и унищожител, освен че е творец. И ако се замислим над това по-дълбоко, бихме могли да видим и тъмната страна, която имаме.
