Както всяка страна, така и Полша пое ротационното председателство на Европейския съюз (ЕС) с големи амбиции. Само месец преди преди това обаче страната разочарова останалите страни – членки от ЕС, като блокира идеите за по-сериозно намаляване на парниковите емисии до 2020 г. В същото време Полша е една от малкото „смели" страни в съюза, която разреши проучванията на шистов газ и смята да започне добив в близките години. Има ли нужда от смелост, за да се разрешат проучванията на шистов газ и защо Полша не е съгласна да намали по-драстично вредните въглеродни емисии? Отговор на този въпрос ще потърсим от заместник държавния секретар в Министерство на околната среда на Полша Йоанна Пандера.
Нашите приоритети по време на полското председателство на Съвета на Европейския съюз в сферата на околната среда са климатичните промени и проблемите в опазването на биоразнообразието. Мисля, че и двата въпроса са много важни и ако не се вземат скоро конкретни мерки, в бъдеще могат да бъдат нанесени огромни щети и те ще струват много повече, отколкото ако вземем мерки сега. Това наистана са много важни въпроси и по време на полското председателство на ЕС ние искаме да постигнем определ прогрес по тези две теми.
А какво предвиждате в сферата на въглеродните емисии. През юни имаше доста голямо разочарование от позицията на Полша да блокира по-бързия процес на намаляване на емисиите?
Полската позиция е, че не трябва да си поставяме нови цели, защото Европейският съюз вече прие пакет от мерки срещу климатичните промени и в полза на опазването на околната среда и в него се съдържат цели, които са голямо предизвикателство за страни като Полша и със сигурност и като България също. Ние трябва да снижим нашите емисии с 20 %, като в същото време трябва да увеличаваме дела на възобновяемите енергийни източници и да подобряваме енергийната си ефективност. Ние наистина приветстваме намаляването на въглеродните емисии, то наистина беше дискутирано през юни, но това, което не можем да приемем, е да увеличим планираната цел – т.е. да ускорим намаляването на въглеродните емисии и да постигнем намаление от 25 %. Не, каквато беше досегашната цел – 20 % до 2020, а 25 % до 2020 г. Ние не сме съгласни да се поставят толкова амбициозни цели, преди да се направи един много детайлен икономически анализ колко ще струва това на отделните страни и на отделните европейски икономики.
Смятате ли, че има икономики, за които е невъзможно да достигнат тази евентуална нова цел от 25 %?
Мисля, че за много страни от Европа ще бъде голямо предизвикателство да постигнат сегашните цели от 20 %. Със сигурност обаче има страни, които искат да развиват бизнес, свързан с екологични технологии. За тях новата цел няма да бъде такова предизвикателство, но за страни като Полша, където 90 % от електроенергията се получава от въглища, ситуацията е доста различна и тяхната позиция ще бъде такава.
В Полша вземате ли определени мерки, за да намалите въглеродните си емисии, защото това наистина е голям проблем?
Смятам, че енергийната ефективност е най-добрият начин да спрем климатичните промени. Това е социално, икономически и екологично доказан начин. Мисля, че хората същто трябва да виждат потенциала за решението на този проблем и бъдат въвлечени в решаването му, след като бъдат убедени, че не е задължително да плащат много, за да живеят по-екологично. Но все пак има екологични технологии, които сега ще доведат до повишаването на цената на тока, което трябва да бъде прието от хората. Без тяхното съгласие, без те да приемат това, ще бъде много трудно да водим амбициозна политика в сферата на климата и опазването на околната среда в Европейския съюз.
В България хората по-скоро свързват зелената енергия с по-скъпия ток. Как поляците възприемат тази идея – сега да плащат по-скъп ток с перспективата той да поевтинее след 20 години например?
Мисля, че увеличаването на цените на електроенергията има много причини, които са комплексни. Едната от тях със сигурност е модернизацията на енергийния сектор, втората е количеството гориво, което ни е необходимо, за да гарантираме производството на определено количество електроенергия. Да, разбира се, друга причина са и зелените технологии, но инвестирането на определена сума пари в тези технологии ще направи енергийните сектори по-устойчиви, по-сигурни.
Може би наистина в началото зелените технологии и произвежданата от тях електроенергия са по-скъпи, но накрая ще бъдет по-евтини, защото ще станат по-популярни, откъдето ще дойде и намаляването на цената. Говорейки за цените на електроенергията, разбира се, знам, че това е огромен проблем – и за обществото, и за икономиката като цяло, но ние не трябва да блокираме развитието на тези технологии, защото в дългосрочен план те ще ни се изплатят.
Мисля, че това са едни от основните проблеми, които трябва да решим са доставките на гориво и модернизацията на електроенергийния сектор.
Нека поговорим и за шистовия газ. Доколкото знам, в Пошла има разрешение за проучвания за наличието на шистов газ и то е получено от една американска фирма. Тя има такова разрешение и в България, но хората не го одобряват. Какво мислите по този въпрос?
В Полша хората проемат проучванията за шистов газ, според мен те ги виждат като една добра алтернатива на въглищата, защото посрещането на амбициозните цели за по-зелено производство на енергия може би е свързано именно с шистовия газ. Ние сме дали повече от 90 разрешения за проучвания за шистов газ на различни фирми. Има огромни надежди, че след около 4 години ние ще успеем да се възползваме от потенциала на шистовия газ като източник на енергия. Разбира се, ние трябва да изберем най-добрите технологии, за да спазим екологичните стандарти. Но в края всяка страна определя сама своя енергиен микс, избира как да го оформи. Аз мисля, че всеки източник на енергия – атомната енергия, въглищата, също имат своето въздействие върху околната среда. Големият въпрос е колко голямо е това въздействие? Важното е да намалим максимално пораженията, като избираме добри технологии и направим добри екологични стандарти като цяло. Това е нашият приоритет сега, да сме сигурни, че ще бъдат постигнати още по-високи екологични стандарти, за да запазим природата.
Има ли истински риск от нанасяне на огромни щети върху природата при проучванията на залежи за шистов газ? Специалистите в България казват, че може да има поражения върху природата на цяла България при евентуален инцидент при проучванията?
Не знам какъв е случаят в България, но в Полша ние първо правим проучване и след като то е готово, ще видим какви залежи на шистов газ имаме. Аз не мисля, че това е по-лошо от атомна електроцентрала или производство на ток чрез ВЕЦ. В крайна сметка това е една тръба, която се пуска под земното равнище и се вади шистов газ. Мисля, че това не е толкова голям проблем – в нашата страна със сигурност, вие също ще го видите.
Да, но хората в България казват, че ако има инцидент с тръбата, може да се отрови водата, а Добруджа е изключително важна за българското земеделие?
Водата ще бъде пречистена след добива. Това е много важно – тя да се върне там, където е била, но преди това да бъде пречистена. Надявам се, че това ще стане. Но трябва да припомня, че първо трябва да е сигурно, че има шистов газ и да се обмисли дали е разумно – и от икономическа, и от екологична гледна точка. В крайна сметка големият въпрос е колко ще струва. Ние знаем, че всичко е възможно, но накрая въпросът е за пари.
