Интервю

Интервю на Снежана Димитрова за френското списание "Експрес"

11 октомври 2007 13:54

Френското списание "Експрес" публикува обширно интервю със Снежана Димитрова.

Поводът е книгата на Димитрова "Кошмар" за осемте години, прекарани в либийски затвори, която ще се появи по рафтовете на френските книжарници на 18 октомври. "Експрес" определя книгата като потресаващ разказ на една българска медицинска сестра.

В интервюто, взето от Филип Брусар, Димитрова не скрива нищо: нито напрежението в отношенията си с останалите български медицински сестри, задържани заедно с нея в Либия, нито подробностите за освобождаването им в присъствието на Сесилия Саркози. Попитана защо за разлика от останалите бивши затворници не иска да заведе дело срещу Либия, тя отговаря, че е страдала, причинили са й много зло, но никога не бива да се отвръща на лошото с лошо. Димитрова припомня и за документа, който е подписала в Либия, с който шестимата медици са дали обещанието да не съдят Джамахирията.

"Искам да продължа и да завърша живота си като всички нормални хора", доверява медицинската сестра, родена в Ботевград през август 1952 г. Според нея тя и останалите петима медици не са формирали истинска група. "Не се познавахме преди тази история... Единствените неща, които ни свързваха, бяха болката, страданието, произходът. С други думи, нямах приятелка в тази малка общност." Димитрова се аргументира, че приятелството се основава на общото щастие, докато в техния случай всичко се е базирало на негативното. "В един момент се бяхме разделили на два клана, не бях нито в единия, нито в другия." Димитрова обаче допълва, че това са нормални неща, че не е имало много остри спорове, а нормални неразбирателства по въпроси от ежедневието.

Медицинската сестра разказва, че понякога е изпадала в краен песимизъм. "В същото време знаех, че Господ няма да позволи смъртта на невинни", отбелязва тя.

Димитрова казва, че най-важното е човек да живее и да бъде Свободен. "Не го пожелавам на никого", подчертава тя.

Димитрова заявява, че е надвила своите мъчители, тъй като те не са изтръгнали от нея признанията, които са искали. "Победителят, това съм аз. Да, аз спечелих", подчертава тя и определя мъчителите си като нещастни хора.

Димитрова разказва как видеоигрите са й помогнали да преживее. "Пред екрана се озовавах в друг свят, представях си, че съм в къщи." Тя обобщава, че на последното място, където са били държани, в Триполи, на нея и на останалите медицински сестри не им е липсвало нищо друго освен свободата. Медицинските сестри били разделени в две стаи, а Ашраф бил държан в същия затвор, но в мъжкото отделение, и те го виждали само на съдебните заседания.

Димитрова определя палестинския лекар с българско гражданство като изключителен човек, когото много обича. Тя не го обвинява, че я е посочил в началото на разследването като един от хората, заразили либийските деца с вируса на СПИН. "Ашраф е направил това под мъчение, когато полицаи му дали списък с хора, които дори не познавал. След това той имаше смелостта да дойде и да се извини."

Димитрова разказва за това колко лошо се е чувствала по време на съдебните заседания - "цирк, в който участвах изцяло против волята си", и за посещенията в затвора на чуждестранни личности. "Не говорех, задоволявах се да слушам, за да разбера дали трябва да имам доверие на тези хора или не", разказва тя. "Много от тях ни казваха: ще ви извадим от тук." Убедена съм, че повечето от тези хора са помогнали, по техен си начин, за нашето освобождаване."

За посещението на съпругата на френския президент на 12 юли тя отбелязва, че не е имало фотографи и не е присъствал нито един либиец - "нещо, което не се бе случвало никога досега". "Когато Сесилия Саркози пристигна, заедно с (генералния секретар на френското президентство) Клод Геан и още двама господа, я разпознах, защото бях чела статия за нея в едно списание."

"Въпреки че г-жа Саркози бе много лаконична, почувствах, че става въпрос за много специално посещение и човек", доверява Димитрова. Тя видяла положителен знак в думите на съпругата на френския президент, че ще има две срещи в един ден с либийския държавен лидер Муамар Кадафи.

"Следващите дни бяха много напрегнати", разказва Димитрова. "Няколко души дойдоха да ни видят, включително (председателят на управителния съвет на Международния фонд в Бенгази и ) Марк Пиерини - един човек, който изигра решаваща роля за нашето освобождаване."

Попитана какъв е коментарът й за полемиката във Франция за ролята на Сесилия Саркози, Димитрова е лаконична: "Ще кажа само едно нещо: французите трябва да се гордеят с нея."

За последната си нощ в либийски затвор медицинската сестра разказва, че е направила всичко възможно, за да не заспи, но била толкова изтощена, че сънят я унесъл към 2 ч. "Към 4 ч. Кристияна (Вълчева) ме събуди и ми каза, че шефът на затвора ни е дал три часа, за да си приготвим нещата."

Димитрова казва, че никога няма да забрави това, което се е случило след това -напускането на затвора на зазоряване и качването на френския президентски самолет. В отговор на въпрос дали поддържа днес приятелски отношения с останалите медицински сестри след щастливата развръзка тя казва: "Не зная какво мислят те по въпроса. Аз гледам положително на нещата. Тези четири жени страдаха много, подобно на мен, и нашите съдби са свързани завинаги. Знаете, преживяното направи от мен друга жена: съзрях, по-спокойна съм от преди, прощавам по-лесно."

Последният въпрос на Брусар е дали сега, когато вече е свободна, Димитрова има да каже нещо на децата от Бенгази и на техните родители, ако въобще е в състояние. Тя отговаря: "Че властите в тяхната страна загубиха осем години и половина да ни обвиняват несправедливо, вместо да се посветят на децата. Като майка разбирам болката на семействата и съм щастлива, че децата са лекувани във Франция. Не го пожелавам на никого."

Димитрова интервю списание Експрес Снежана френското