Може би повечето от вас познават световноизвестния актьор Илайджа Ууд като Фродо Бегинс във „Властелина на пръстените". Открихме Илайджа на негово музикално представление в Русия, организирано от ирландското уиски Бушмилс. По време на разговора Илайджа ни обясни как точно е започнал да съчетава музиката с актьорството и как всъщност се е озовал в Москва, както и какво е било впечатлението му, когато е посетил очарователната Северна Ирландия, и конкретно столицата Белфаст и градчето Бушмилс - дом на най-старата фабрика за дестилиране на уиски в света.
В звуковия файл на фона на интервюто ще чуете музиката на Фой Ванс и Марк Ашбридж - двама млади музиканти от Белфаст.
Здравей, Илайджа, как си днес?
Добре, благодаря.
Звучиш ми, като че ли си участвал в интервюта цял ден, сигурно си се поизморил?
Да, буквално току-що пристигам в Москва от Ню Йорк и веднага ме сложиха на телефона.
Как така си в Москва?
Тук съм като диджей за едно промоционално представление на уискито Бушмилс. Аз и приятелят ми Зак Кауи миксираме заедно. Миналата година правихме подобно представление в Северна Ирландия - близо до столицата Белфаст и явно са ни харесали. Затова ни предложиха да дойдем тук сега. Със Зак започнахме да въртим плочи преди малко повече от година и оттогава ни пращат на промоционални изпълнения из целия свят.
Предполагам, че много от феновете ти не знаят, че освен актьор си и диджей?
Може би. Всичко започна доста естествено, когато бях в Нова Зеландия преди няколко години. Обичам музиката и, преди да навлязат mp3-те, навсякъде разнасях със себе си цели чанти пълни с дискове. Докато бяхме в столицата Уелингтън, редовно ходехме в едно барче, където се заиграх с една машина за миксиране на дискове. Бяхме с моя приятел Дом и барманът ни позволи да разучим пулта. Позабавлявахме се малко и като се прибрах в Щатите продължи да се уча. Диджействах на купони сред приятели, докато в един момент започнаха да ме канят по партита и да ми плащат. Тогава бях принуден да започна по-сериозно да се отнасям. Преди около година започнах да пускам грамофонни плочи, и сега вече само с плочи работя.
Явно ти харесва да държиш музиката в ръцете си, да я почувстваш физически?
Да, огромна е разликата между плочата и mp3-та. Пускането на музика се превръща в едно много по-активно занимание. С плочите ти си винаги активен - все търсиш някой албум из чантите, или приготвяш следващата плоча на пулта... Много по-организирано е да мога да виждам всичката си музика наредена пред мен и да мога ръчно да я подбирам.
Как те забелязаха Бушмилс, за да започнеш да свириш на техни представления?
Те имат една кампания, която се нарича Since Way Back ("Още от едно време"). В нея става въпрос за приятелствата между хората, за общите спомени и за нещата, които правят заедно... "още от едно време". По принцип не съм голям почитател на рекламите, но точно приятелската страна на тази кампания ми допадна, затова се съгласих. Не искам да участвам в някаква реклама, която няма нищо общо с моята личност. Моят приятел Зак пускаше музиката на едно тяхно парти и в един момент заработихме заедно.
Настоящата кампания има ли общо с другата нашумяла кампания - Bushmills Brothers ("Братя Бушмилс")? Ти Бушмилс брат ли си?
Да, идеята е подобна - все става въпрос за връзките между хората и за общите интереси - смисълът е, че уискито Бушмилс играе централна роля във всичко това.
Каква роля играе музиката в приятелствата между хората?
Хубавата музика може да бъде емоционална дори без приятели, но точно това споделяне и общо преживяване, което идва с приятелите, играе много важна роля. Същото може да се каже и за отношенията между диджея и публиката му. Помага и фактът, че със Зак сме едни добри приятели, които пускат музика. Музиката улеснява комуникацията между хората.
Ти ли решаваш къде ще ходиш за да свириш? Кой взе решението да свирите в Белфаст например, или сега в Москва?
От фирмата ни предлагат и ако ни харесва, приемаме. Но може би ще е хубаво и ние да започнем да им намекваме къде ни се ходи.
Имаш много фенове и тук в България. Би ли се замислил да посетиш и нашата страна?
Първоначалният план беше да направим едно минитурне в Източна Европа, така и не разбрах защо точно се отложи. Да, мисля, че ще е готино да се отбием и в България.
Как прекара в Ирландия? Хората там са прословути с това, че много обичат да се забавляват.
Да, много готино си прекарахме в Белфаст. Няколко пъти бях посещавал Южна Ирландия, но никога не бях ходил в Северна. Невероятно преживяване беше. Прекарахме три дни в Белфаст, след което посетихме природния феномен, наречен "Пътят на великана" (The Giants' Causeway). Това е една вулканична формация на брега на морето, която се състои от десетки хиляди шестоъгълни колони, създадени от вкаменена лава. Той се намира много близо до градчето Бушмилс, където се дистилира уискито. Пътят на великанa беше много вдъхновяваща гледка, не по-малко защото е изобразен и на корицата на петия албум на Лед Цепелин - Houses of the Holy. Много бях очарован от Северна Ирландия като цяло, особено от културна гледна точка, защото това е една държава, която е преживяла един много тежък период в близкото си минало. Това пътуване ми се отрази много емоционално, особено в старанието ми да разбера какво са преживели хората там през последните 30-40 години по време на конфликта между католици и протестанти.
Какво впечатление ти направиха големите стенописи с политически послания по къщите в Белфаст? Забеляза ли и бордюрите по улиците, боядисани в различни цветове?
Да, всъщност ни организираха обиколка, в която ни обясниха за всичките тези неща. Например бордюрите са боядисани в синьо-червено в протестантските квартали, и в зелено-оранжево в католическите. Много проницателно и същевременно сърцераздерателно преживяване беше да видим всичките тези неща и да научим какво стои зад тях. До този момент само бях чел във вестниците за ситуацията в тази страна, но да чуя цялата история от шофьора ни, който ни развеждаше из града, беше съвсем различно. Той беше католик и ни обясняваше какъв е бил животът за него и семейството му през всичките тези години. Всичко беше много емоционално, особено защото все още се виждат остатъците от цялата тази дългогодишна трагедия, която е преживял този народ. Сега вратите на Северна Ирландия вече са отворени към света и според мен туризма помага на духа там, помага на хората да получат необходимата дистанция от случилото се и да загърбят миналото. Въпреки всичко, много неща в градската среда напомнят за тези събития. Самият Белфаст е великолепен град.
Най-новият ти филм, който излиза тази година, се нарича "Черни криле има моят ангел". Разкажи ни за него.
Аз съм един от продуцентите на този филм. Той е базиран на един от най-известните романи ноар, който за съжаление е забравен от обществото вече повече от половин век, нещо като изгубен шедьовър. Нашият сценарист Кристофър Педито го преоткри и го адаптира. Книгата е на автора Елиът Чейз и е в класическата традиция на този жанр. Той представя една много по-голяма дълбочина на персонажите, отколкото много други подобни романи. Става въпрос за престъпник, който бяга от затвора и се влюбва в една проститутка. Те плануват един последен грабеж, с който да забогатеят и да избягат от престъпния живот. Идеята на филма е, че щом веднъж си навлязъл в този свят, той навсякъде ще те преследва. Има почти комичен елемент в това как като че ли е невъзможно да избягаш от нещата, които си направил в миналото си. Как, колкото и да се стараеш да се отървеш от него и да се промениш като човек, то все ще те догони.
