Над 60 процента е спадът в строителството от 2008 година досега. С намаляването на обема на работа пада и заетостта, като от 2009-та година са освободени около 160 хиляди души в строителството. Това каза в интервю за Дарик изпълнителният директор на Камарата на строителите в България Иван Бойков. Той посочи, че не държавата в момента е основен длъжник на бранша, а общините, които имали неразплатени 160 млн. лева - 80 процента от тях към строителите.
Иван Бойков изрази притесненията на строителния бранш, чиято работа се блокира след създаването на новото Министерство на инвестиционното проектиране, чиито функции и задачи тепърва се отделят със законови поправки от задачите на регионалното министерство.
„Пътищата не стачкуват – можем да вземем някой и друг лев и да го сложим на друго място, но в крайна сметка нещата се връщат и те стават по-скъпи”, коментира още изпълнителният директор на строителната камара.
Допусна ли грешка новият кабинет с това, че създаде отделно министерство на инвестиционното проектиране и така не само създаде организационен проблем, но блокира строителството на не малко обекти.
Дали е допуснало греша, ще видим, защото това е инерционен процес. Когато се разделят администрации или се създава нова администрация, винаги съществува вакуум във времето от два-три месеца, а ние сме в активния строителен сезон. При нас върховите работи са сега – юли, август, септември, октомври. Понеже в България може би над 85 на сто са обществените поръчки, ние от това живеем, а пък те са администрират от администрацията, оттук идва и нашето голямо опасение, което споделих пред двете парламентарни комисии, че може да се получи сериозен проблем. И той се показва вече. Излезе статистиката за май – спадът е повече от 10 процента спрямо миналата година, а пък спрямо април спадът е с 4 на сто. Тоест сухите цифри показват, че има тенденция на влошаване. Аз не знам докога ще се влошаваме. От 2008 година до 2012 годна спадът в строителството е над 60 на сто. Това е пар екселанс криза. Но няма тенденция за подобрение. Ние още миналата година прогнозирахме, че ще има спад в строителството поради това, че сме в изборна ситуация, нова администрация, ново управление.
Всичко това блокира.
В България блокира, защото като че ли с нова администрация, с новото управление започват и нови проблеми. Тоест няма добра приемственост в управлението на строителния процес. Още повече, че е и особена година. През тази година договаряме парите по европейските програми за следващия програмен период. А от тях 80 на сто е строителство. Така че сме влезли в едно доста неприятно кълбо, в което трябва да се търсят бързи и експертни решения. А пък като се намеси политиката, става още по-лошо.
Тъкмо в този период в който имаме нужда от бързи експертни решения, появата на една такава нова структура какви щети нанася поне към днешна дата? С колко е забавянето от това, че не са разделени функциите между двете министерства? На какъв етап от работата на даване на разрешителни се блокира този процес?
Щети няма все още, но има забавяне, което все още може да се компенсира. Има няколко обекта, за които трябва да се подпише разрешително за строеж. Те са публикувани – по магистрала Струма, по Черно море, на други обекти. Практически това е едно забавяне, което ние като строители с усилия бихме го компенсирали. Въпросът е, че трябва да се извърши подготовка за проектиране, за нови обекти, не е ясна новата програма. А инвестиционният процес е единно цяло. Вие поръчвате продукт и накрая го получавате. Държавата поръчва магистрала и след две или три години тя получава магистрала. Вътре по системата какво се случва е също много важно. Етапите са няколко - подготовка, инвестиционното проучване, идейният проект, проектиране, търгове, изпълнения. Ако разкъсаме този процес между всички, както ги изброих, има съгласувания, експертни групи, комисии.
Тоест можеше един заместник-министър в регионалното министерство да отговаря за това?
Не смея да давам мнение по този въпрос. Който управлява, той си поема отговорностите. Аз имах възможност вчера да говоря с новия министър Данов. Той е изключително интелигентен човек. Това, което ми каза, има резон. Друг е въпросът може ли да се осъществи като действие. Защото предполага реформа изцяло в инвестиционния процес, както се е случвал в тези 20 години. Това е работа за може би година – година и половина време, за да заработи системата и да видим какво ще се случи.
Но не виждаме дали има толкова време тази власт?
Аз просто като виждам, че той е сам...
Той няма министерство.
Трябва да създава администрация, експертен съвет трябва да има към него, трябва да има правен отдел, защото там са нормативни актове, подготовки, наредби. Някак в разгара на строителния сезон не ми се струва удачно да се случва всичко това. Но пак ви казвам, това е отговорност на тези, които управляват. Ние можем да даваме само становища. За съжаление никой не ни е потърсил и нас, и Камарата на инженерите, и Камарата на архитектите, за да дадем становище по това разделение. Още не работят обществените съвети към тези две ведомства. Към едното ще се създаде, а към другото работеше, но не са ни събирали.
Добре, казвате, че отговорността е на тези, които управляват, ама ако утре има провал на строителния сезон в значителна степен, чия ще е отговорността? На депутатите, на кабинета?
Не знам какво разбирате под провал на строителния сезон. По-скоро резултатите биха били още по-голяма безработица в сектора поради липса на поръчки, неизпълнение на оперативни програми. Знаете, че по едната програма ние сме на критичния момент – таза, която отговаря за водите, пречиствателните станции и така нататък. Там изтичат срокове. Но има и проблеми, които са същностни, които трябва да намерят общо решение в гилдията и управлението. Това е по отношение на средата, в която се проектира, качеството на проектите, финансирането на тази дейност. След това начинът, по който се определят тръжните процедури. Ние стигнахме до определен момент, в който съвместно с предишното правителство създадохме типови договори. Искаме да бъдат типови договорите за по-голяма прозрачност. Има една политика, която доста пречи на малките и средни фирми и това е окрупняването на обектите в големи лотове, което води до невъзможност тези фирми да участват на търгове и създава предпоставка за ограничения брой на фирмите, които имат достъп до обществените поръчки.
Трябва да сме наясно каква политика ще провеждат тези две министерства. Наясно съм, че сега първо ще се договарят по европейските поръчки, ще търсят средства. Това не е нещо ново. Въпросът е как мислят да преодолеят тези проблеми. И по този въпрос трябва да се води сериозна дискусия. Ние знаем проблемите, идентифицирали сме ги, вече сме се обединили трите камари и съгласуваме становища, търсим общото в нашите действия. В тази посока трябва да се върви – имам натрупани проблеми и трябва да ги решим. И един от начините е разделяне на Закона за устройство на територията, който е поправян над 50 пъти.
На две?
На две: регламентиране на процеса на подготовка и на процеса на строителство в отделни фази. Ние по този повод преведохме немския правилник за капитално строителство. Трябва да се осмислят тези неща. Министър Данов има виждане в тази посока също като нас. Такива въпроси. А ние вече три седмици не можем да разделим структурите, не можем да кажем кой с какво се занимава. Има проблем. Вчера затова и отидох на тези две комисии, за да чуя как ще се разпределят отговорностите по системата. Има едно опасение, аз го усетих и у част от депутатите – че ще има дублиране на функции, което е доста тревожно за строителния процес. Има и тревоги, има и неща, които могат да се случат. Въпросът е как ще работим оттук нататък.
Обществената тревога е да не би да се парцелира секторът между БСП и ДПС. От друга страна, ето това е много важно също – да не се окаже една фирма с документи към структурите на две министерства. Което е пълен абсурд – в опитите да се облекчи бизнеса, в крайна сметка да го затрудним.
След като прочетем устройствените правилници за двете министерства, може да имаме по-конкретно отношение по тези въпроси. Те още не са готови. Да, опасно е да се тича по много министерства, това забавя процесите. Лошото е, че сме в активния сезон, имаме да реализираме доста сериозни проекти. Така че от там идват опасенията по принцип.
Част от проблемите на строителния бранш през тези няколко години идваха и от тези забавени плащания, които държавата дължеше на бизнеса. Какво става с тези пари към днешна дата?
Проблемът не е с държавата вече. Оказа се, че проблемът ни е с общините. По данни на финансовото министерство неразплатените средства са около 160 млн. лв., от които около 80 на сто са към строителите. Има общини с много големи суми. Към 31 март Пловдив е 30 млн. Има общини с по 7-8-10 млн. лева неразплатени към строителите. Там е по-тежкият въпрос. Общините пък се оплакват, че държавата не им плаща през оперативните програми. Тоест се завързва един везел. Той мисля, че е свързан със Закона за обществените поръчки и начина на работа. Тук много има да се работи. Държавата общо взето да се дисциплинира, още повече че от догодина следват санкции за неплащане, които са равни на санкциите, които плаща бизнесът. Отговорността на държавата за плащанията ще бъде много сериозна.
Това е по европейските директиви.
Това е европейски въпрос, не е само български. Затова има и европейска директива.
Помня, че още когато се разглеждаше темата в Брюксел, сме разговаряли.
Брюксел има две теми. Едната е за малкия и средния бизнес, която важи и за България в момента. Чака се да има нова директива за обществените поръчки и затова моят съвет към правителството е да не избързва с нов закон, да поправи каквото има по стария и да се работи по нов закон с новата директива, която ще бъде насочена в посока на малкия и среден бизнес. И другата тема са плащанията.
В този ред на мисли явно държавата или поне тази власт не е успяла да ви зарадва особено с обещанието да се разплати с бизнеса, защото общините са онези, от които чакате повече пари?
Ако говорим за ДДС, това е друга тема.
Не, не за ДДС.
Аз говоря за задълженията по договори.
Колко от строителните фирми през последните четири години фалираха?
Общо взето през последните четири години фирмите, които остават в бранша, са около 4000, което е нормално за България. Около 80 процента са малки, около 16-17 процента са средни и другите са големи. От тях активните са около 2000 според това, което виждаме като обеми дейност. Но имаме потенциал да извършваме дейности за около 20 млрд. лв. в момента сме на над 11 млрд.
Работа няма.
Да. Капацитет имаме достатъчно. И се наблюдава една опасна тенденция – фирмите не купуват активи, тоест не се обновява техниката, имаме тотално задържане и една декапитализация на фирмите от системата за най-ниска цена, която е лесна за администрацията и много сериозно декапитализира фирмите.
Какъв е по-големият проблем – липсата на достатъчно поръчки или фактът, че в малък брой фирми отиват по-голяма част от поръчките?
Има една дискусия за монополизация. Но вижте, сега ние следим всеки месец обществените поръчки. Над 80 процента от тях отиват в малки и средни фирми. Може да звучи различно от това, което се говори. Само че обемът, който покриват тези 80 на сто от поръчките, е много малък. Две-три големи поръчки покриват големия обем и те се печелят от големи фирми, което във всяка държава е едно и също. Големите фирми имат и финансови ресурси, и възможности да администрират големи поръчки. Не може сега една средна фирма да прави метрото, да кажем. Но при нас има един проблем, по който тече сериозна дискусия в камарата и почти сме стигнали до консенсус, че в големите фирми работят около 100-150 средни и малки фирми. Те сами не изпълняват тези поръчки знаете.
Подизпълнители, да.
Тук е въпросът за отношението между големите, малките и средните фирми в нашата система, но това си е наш въпрос – как се разпределят нещата, как се разплащаме помежду си. Тече тази дискусия. Мисля, че сме намерили подхода по този въпрос.
Там междуфирмената задлъжнялост...
Междуфирмената задлъжнялост е много голяма и тя се формира от неплащанията и от там се струпва една купчина неплащания, задължения към доставчици, към какво ли не. Този проблем трябва да се преодолее категорично, но той е наш. Държавата тук може само да ни кара да спазваме законите и да упражнява контрол върху договорите.
Заетостта - и тя ли е паднала?
Заетостта пада с обемите. Ние имаме производителност около 4000 лева на човек в строителството и като намаляват обемите, намаляват и хората, които се ползват. Ние освободихме голям брой хора – около 160 000 човека в строителството. Това са главно нискоквалифицирани хора трябва да ви кажа и затова, ако следите статистиката, виждате, че от младежите и безработните хора, повечето са със средно и по-ниско образование. Тук има една огромна дупка и проблем в строителството, може би и в другите браншове – какво образование им дава държавата и дали то е пригодно за практиката и живота.
Според мен направихме огромна грешка със закриването на средните професионални училища, техникумите, които създаваха базата. Инженерите не могат да покрият всички дейности, а пък и не искат. И си отрязахме клончето. Практически част от тези хора минаха в сивия бизнес. Има една практика – как се наемат бригади, а не фирми. Но всеки оцелява както може и в тази ситуация. Истината е, че трябва да се прегледа политиката, по която се осъществяват обществените поръчки – как се насочват, кой ги печели, да има конкуренция и прозрачност в системата. А тук е тясното място, защото тези, които поръчват, обикновено имат и...
И интереса някой определен да вземе в джунглата, става битка.
Така да го кажем – интерес. Това е то корупцията практически. Наблюдавам между другото, че процентът на тези намалява в годините. Имаше много голямо творчество в писането на насочващи тръжни процедури. Разбраха, че няма да стане така, понаказаха доста инвеститори. По европейските програми текат одити, там наказанията са много солени. Така че горе-долу се подреди системата.
Тези 160 000 освободени в сектора за какъв период?
От 2009 година насам. През 2009 година започна спадът. С неплащането на тези 400 млн. едно година, които правителството на Борисов отказа да плаща, практически беше много голям удар върху фирмите. Те се свиха, намалиха обемите и оттам нататък започна една икономия в капиталовите разходи. Но ние сме в криза, това не е прецедент за България. Знаете, че повече пострадаха Испания, Португалия.
С това управленско решение за създаване на новото министерство на инвестиционното проектиране като че ли новата власт си отвори фронт и срещу местната власт. Сдружението на общините реагира за изземване на функции, но пък неотдавна, говорейки с техни представители, те призоваха поне половината от парите за пътища да минават през общините, а не през АПИ.
Нямат капацитет колегите. Практически само София и може би Пловдив и Варна имат капацитет да администрират такъв процес от гледна точка на технически изисквания, контрол и така нататък. За пътищата просто не стигат парите до общините. Няма толкова средства. Те не стигат за републиканската пътна мрежа, камо ли за общините. Там са изоставени.
Не въпросът кой ще ги администрира.
Много често се търси административно решение на въпроса – ще създадем структура, ще прехвърлим еди-какво си. Нещата не са механични, те са принципни, дълбоки и системни. Трябва да се решават като процес, а не утре махаме този, става друг и всичко се урежда. Не се уреждат нещата. Просто се махат настрани. А пък ние сме в криза. Разбираме, че икономиката и държавата нямат достатъчно пари. Разбираме приоритетите – на първо място са хората, образованието, здравеопазването, но в края на краищата пътищата не стачкуват. Можем да вземем лев от там и да го сложим на друго място, но в края на краищата нещата се връщат обратно и стават по-скъпи. Така че е въпрос на баланс. Трябва да говорим помежду си всички заитересовани – общините, гилдията, министерствата, за да изясним окончателно проблемите и да търсим общи решения. На части няма да стане.
