През март 2010 година премиерът Борисов посети Катар, за да обсъди възможностите за доставки на втечнен газ от емирството. Тази седмица, две години по-късно, Борисов пак е в Катар и една от темите на срещите е вносът на втечнен газ.
При положение, че това би намалило енергийната зависимост от вноса само на руски газ, преговорите на българският министър-председател в Катар се наблюдават с интерес не само от България, но и от чужбина. Втечненият газ е с атрактивна цена, тъй като финансовите му параметри се определят далеч по-гъвкаво за разлика от синьото гориво, транспортирано по тръбопровод.
След януарската криза през 2009 година, когато Русия спря доставките през територията на Украйна и това засегна България, както и непрекъснато повишаващите си цени, възможността за внос на втечнен газ става все по-дискутирана тема в страната. Хипотетитично това е възможно през терминали в Гърция, Турция или Италия, където втечненият газ трябва да се регазифицира и след това да достигне до България.
В световен план Катар е най-големият износител на втечнен газ, като продължава да има репутацията на много надежден доставчик. Капацитетът на Катар реално възлиза на една четвърт от световния. Как би се отразил евентуален внос на втечнен газ от Катар на българския пазар и възможно ли е това, попитахме енергийния експерт Христо Казанджиев.
Темата за вноса на втечнен газ от Катар не е нова, обсъжда се, притопля се през няколко месеца. Реално - първо технически възможно ли е това?
Технически е напълно възможно, въпреки, че на първото място има някои ограничения специално за България, изразяващи се в липсата на достъп на криогенни танкери до българското черноморско крайбрежие. Второто е, че пазарът на природен газ в България не е така голям, че да оправдае една такава инвестиция само за България. В тази връзка много разумно би било от гледна точка на енергийната сигурност в цяла югоизточна Европа, под егидата на Европейския съюз, да бъде изграден един терминал за втечнен природен газ на гръцкото егейско крайбрежие от един международен консорциум между всички заинтересувани страни. Това са България, Македония, Сърбия, Румъния, в това число и Гърция. Този терминал може да покрива значителна част от нуждите на тези страни. България има добре изградена транзитна мрежа и пътят към изграждането на такъв терминал вече е в развитие, стига да има политическата воля и разбиране. След това би могло да се внася втечнен газ не само от Катар, но и от Египет, Алжир, Нигерия.
Ако разбирам правилно, втечненият газ достига до терминал в Гърция, където се регазифицира и след това се пренася до България.
Да, в момента се планира изграждането на такъв газопровод като системна връзка между Гърция и България. Разстоянието не е голямо, от Стара Загора до Комотини. Така регазифицираният газ се нагнетява и тръгва по съществуващата система.
Реалистично ли е да се надяваме, че внос на втечнен газ от Катар би коригирал цената на газ в България, както и би освободил страната от руския енергиен монопол?
Във всички случаи наличието на други източници ще подобри ситуацията на пазара на природен газ, в това число към понижаване на цената. Както е известно, в момента цената на втечнения природен газ е по-ниска от цената на газа, която се доставя по тръбопроводи. Най-важното нещо, което трябва да се отчете е, че се създава една реална конкуренция, при която се стига до снижаване на цените до една разумна граница. Трябва обаче да се разработват и местните ресурси, и системни връзки с Турция за доставка по тръбопроводи. Към настоящият момент е трудно да се каже, че има консолидирана енергийна политика за развитието на пазара на природен газ и дизерфикация на доставките.
Пазарът на руският природен газ може да пострада при такова развитие на нещата. В този смисъл, възможно ли е Русия и Катар, като водещи производители, да се договорят на географски принцип? Грубо казано - коя страна към кои основни пазара да изнася и България да остане в руски обсег?
Да, въпросът ви е логичен, възможно е, но малко вероятно. Има редица други производители на втечнен природен газ, които предлагат своята продукция на пазара. Ако се опасяваме от някакъв скрит консорциум или някаква форма на монополизиране на пазара, не трябва да преекспонираме този въпрос, защото много трудно би било в международен план да се формира такъв алианс.
До края на 2012 година какво е теоретично възможно да се случи в България по двете горещи теми - добив на шистов газ и внос на втечнен газ?
Много се надявам здравият разум и желанието за реализиране на интереса на България да доведат до отмяна на мораториума за забрана на шистовия газ. Второто е екипът, който ще води преговорите с Русия, да се подготви достатъчно добре и аргументирано, за да може да защити своите позиции и интерес на България. До края на 2012 година при желание и политическа воля могат да стартират и дейностите по изграждане на системна връзка с Турция.
