Хари Харалампиев, един от адвокатите на нашите медици, подсъдими в Либия.
Вие за пореден път се отправяте към Либия за заседание по делото за набедяване срещу медицинските сестри и палестинския лекар. Кажете, очаквате ли в неделя някакви изненади, например към трите жалби на либийските ищци да са се присъединили още - да има четвърти, пети, шести, не знам вече бройката?
Това ще узная едва, когато се озова в съдебната зала. Не е изключено обаче да се появят нови ищци и нови частни обвинители по този толкова парадоксален процес. Казвам парадоксален, затова защото мъчителите съдят своите жертви. Адвокат Харалампиев, докога либийските офицери, които се чувстват по някакъв начин засегнати от думите на българските медицински сестри, че са били измъчвани, могат да предявяват граждански искове срещу тях. Няма ли някакъв краен законов срок за това? Ами, аз не за първи път си задавам въпроса всъщност има ли правила в либийското правосъдие и спазват ли се те. Навярно има, защото поне пред Върховния касационен съд, когато пледирахме, всичко беше в рамките и нормите на процесуалния кодекс на Либия. Тук обаче нещата са малко по-различни. Непрекъснато се присъединяват към исковата молба на Мишри все нови и нови мъчители. Докога ще бъде това, не знам. Може би в неделя ще имам яснота по този въпрос, който ми задавате. Знаете ли, аз все пак продължавам да питам как си обяснявате това обяснение за току-що казаното от вас. Как на една съдебна инстанция в Либия законът се спазва, буквата на закона се спазва, а на друга съдебна инстанция, каквато е тази, законите някак губят своята сила? Аз не казвам, че правилата не се спазват, но ми е странно как непрекъснато все нови и нови хора се появяват и все нови и нови искови молби се приемат от правораздавателния орган. Това ми е необяснимо и логичен отговор не мога да дам. Логичен отговор не мога да дам. Може би в неделя ще имаме известна яснота дали ще продължат исковите молби да се предявяват пред съда, или пък ще започне най-после да се гледа делото по същество. В неделя очаквате ли да бъдат разпитани отново медицинските сестри и палестинският лекар? Не съм склонен да приема, че ще ги разпитват. Ако се появят нови частни обвинители, едва ли ще ги разпитат. Може би нашите медицински сестри са разколебани, те ни казаха, че отиват с нежелание, дори казват, че няма и да се появят в съдебната зала, но аз мисля, че те трябва да бъдат там, трябва да кажат истината, горчивата и дълбоката истина, такава, каквато е била. Адвокат Осман Бизанти, либийският колега, с когото работите по това дело, ще присъства ли в неделя в съдебната зала? Да, разбира се, ние работим добре с Осман Бизанти. Няма никакви проблеми. Аз, както знаете, съм конституиран и с общи усилия ще се помъчим да помогнем на медицинските сестри, макар че привидно този процес като че ли е предрешен. Аз обаче твърдя, че отивам с нагласата да не абдикирам от бойното поле на словосражението, имам аргументи. Като гледате как вървят нещата, кога очаквате да приключи това дело, специално това, за набедяване, срещу медиците ни? Не се наемам да определям срок. Вие, г-жо Марчева, най-добре знаете как се развиват събитията в либийската джамахирия. Вие следите отблизо този процес, имате непосредствени впечатления. Бавно и мъчително стават работите просто в Либия. Бавно и мъчително стават, адвокат Харалампиев, знам това. Кажете ми обаче, тъй като в Либия се случват всякакви чудесни и неочаквани неща, готов ли сте наистина за такива изненади и в неделя или в дните след това? Да, разбира се. Всъщност, мен вече нищо не може да ме изненада. Видях много неща, научих много неща. В края на краищата аз съм търпелив, защото търпението е качество на силните. Адвокат Харалампиев, сега към едни малко по-други въпроси, които не касаят съдебната процедура, но също са много важни. Вие бяхте този, който донесе от затвора "Джудейда" молбите на петте български медицински сестри, с които те в крайна сметка дадоха съгласието си да участват в изборите за евродепутати. Сега вие ще сте този, който на живо, не чрез телевизията, не чрез радиото и пресата, ще трябва да обясни и да разкаже на същите тези петима затворници защо политиците, ЦИК, ВАС не допуснаха те да участват в евровота. И аз ви питам какво ще им обясните в затвора? Мисля, че те вече са наясно, защото имат тази привилегия да следят всичко онова, което става в България чрез телевизионния приемник и чрез радиото. Вие много добре знаете, че "Дарик" радио достига и до тях. Какво бих могъл да им кажа? Това, което очаквах - това не ме изненада, че не ги вписаха като кандидат-евродепутати. В такива случаи може да се каже: лош закон, но закон. Не бих могъл да коментирам решението на ВАС, защото аз не познавам мотивите, с които е отказано да се уважи жалбата на партията "Ред, справедливост и законност". Аз и затова не ви питам за решението на ВАС, по-скоро търся мнението ви като човек, ангажиран с казуса на българските медици. Смятате ли, че участието им в изборите за евродепутати можеше да бъде един спасителен ход за медиците ни? Честно да ви кажа, мислил съм много по този въпрос. Тогава, когато в самото начало се роди тази идея, аз бях скептичен и си казах - какво като ги изберат. Но с течение на времето стигнах до известни прозрения, не знам дали съм прав, но чуйте ги. Ако наистина всичко беше нормално и ако законът беше изменен ад хок за случая по отношение на медицинските сестри, единствено и само за тях, и те бяха включени на избираеми места, всеки средно интелигентен българин знае, че либийската държава едва ли би се съобразила с бъдещия депутатски имунитет на тези сестри. Но тогава, когато в ЕП останат незаети пет или шест депутатски места на хора, осъдени на смърт, Европа няма да позволи да бъдат екзекутирани медицинските сестри. Това аз мисля, че трябваше да стане, да ги изберат. Тогава, когато влезете сега в затвора "Джудейда", готов ли сте да се срещнете с разочарованието на петте български медицински сестри от всичко, случило се тук, в София, в България? Използвам случая да кажа следното: преди 2-3 дни във вестник "Експрес" излезе една иначе интелигентно изготвена, написана статия от журналистка, ако не ме лъже паметта, Гергана Костова. Статията интерпретираше проблематиката за един бъдещ филм за историята на медицинските сестри, към които проявява интерес Холивуд. Там беше написано правдоподобно всичко с едно изключение - сестрите скептично били подходили към идеята да разкажат своята съдба, защото адвокатът Георги Гатев се появил едва ли не като на модно ревю с марков костюм, със скъпи очила. Че той едва ли не подхвърлил онова, което е носел като сведения за медицинските сестри. Казвам го това с известна болка, защото, първо, ние не отиваме в Либия на модно ревю и не носим маркови дрехи. И второ, журналистите трябва да знаят, че се водят изключително тежки, деликатни, тягостни разговори между нас, адвокатите, и медицинските сестри, които имат чувството ту че са обречени, ту ги спохожда надеждата, че все нещо ще стане. Така че тягостно се водят разговори с нашите сестри. Тягостно, защото те като че ли вече са обезверени. Ами, знаете ли, колкото до колежката, която аз не познавам, но така да завършим този щрих към нашия разговор, може да я поканим, Гергана казахте, нали така. Може да поканим Гергана Костова на модното ревю, на което всеки месец ние ходим, и тя вече ще напише своя репортаж такава, каквато го е видяла - с модните дрехи и всичките аксесоари, които използваме там. Нека да дойде, да добие представа. Добре, точка по този въпрос, за филма отворихте дума вие. А аз съм сигурна, че когато се срещнете в затвора с медицинските сестри, те ще поискат съвет от вас да приемат ли участието на тази продуцентска къща, която иска да снима филм за тях, или не. И аз наистина съм любопитна какво ще ги посъветвате. Ами, анонсът беше направен от Георги Гатев. Той им обясни, че Холивуд иска да направи един, вероятно художествен, филм за тяхната съдба. Холивуд е казал, че дори и да не са съгласни, те ще направят този филм. Практически и продуцентите, и всички онези, които са съпричастни към тази идея, няма как да разговарят с медицинските сестри, защото те няма да бъдат допуснати до тях. Вероятно идеята на хората, съпричастни към този бъдещ филм, ще разговарят с близките на осъдените на смърт медицински сестри. Но тъй или иначе, съгласни или не, Холивуд е непоколебим - той ще направи филм, макар и със средствата на художествената измислица вероятно тук и там, но тъй или иначе като червена нишка ще бъде съдбата на тези жени. Аз мисля да им кажа да се съгласят, макар че споделиха пред нас, Георги Гатев и мен, че се страхуват да се съгласят, защото не знаят как ще реагират затворническите власти. И като че ли има известен резон този техен страх. От казаното от вас виждам, че и вие се колебаете в съвета си, още не сте сигурен какво да им препоръчате. Дали филмът ще им навреди, или филмът ще им помогне? Знаете ли, ние сме натоварени премного с очаквания от тях. Аз усещам, че те като че ли единствено на нас, адвокатите, вярват. Вярват затова, защото до този момент ние с нищо не сме ги излъгали, с нищо не сме преиначили нещата. Страхувам се да им дам категоричен съвет, защото сам не съм наясно какви са подбудите в края на краищата на хората, които искат да направят този филм, но вероятно ще говорим и за него.Добре, съвсем накрая наистина да ви попитам някакви знаци за това кога Върховният съд най-сетне ще се захване със СПИН процеса?
Притеснително е това вече близо 5-месечно мълчание на либийските съдебни власти. Има знаци по пътя. Който дири съвършеното, осъден е да създава знаци.
Това някак по библейски прозвуча. Иначе по-конкретно кога очаквате делото да бъде възобновено? То твърде абстрактно е, но ще ви го кажа, когато се върна, живот и здраве. Ще попитам колегата ми Бизанти дали има някакви сигнали за предстоящо насрочване на това наистина изключително тежко, деликатно и отговорно дело.
