Интервю

Хампарцумян: Събития на БФБ в края на 2007-ма бяха навреме

10 март 2008 13:13

DarikFinance потърси мнението на Левон Хампарцумян, изпълнителен директор на „УниКредит Булбанк” и председател на Асоциацията на търговските банки, за последните движения на валутните, стоковите и фондовите пазари и тяхното отражение върху България и българската икономика.

Резките колебания на валутните и стоковите пазари бяха очаквани от анализаторите, но изглежда изненадаха с размера на движението. Доколко те бяха очаквани за Вас и какво ще бъде отражението тук, в България?

Размерът и продължителността на кризата, разбира се, никой не би могъл да предвиди. Същевременно, още в началото на миналата година имаше индикации, че такива събития могат да настъпят. Поне за професионалистите не са били изненада като факт. По-скоро, ако е имало някаква изненада, това е размерът и дълбочината на кризата, и донякъде продължителността. Същевременно директно въздействие върху България няма, защото България е малка икономика, за да участва в тези големи процеси. От друга страна, индиректното влияние, разбира се, че се усеща. Защото България въпреки че е малка държава, е отворена икономика.

Какво означават за България 1.5459 долара за едно евро и 106 долара за барел петрол?

Това показва, че доларът продължава да бъде слаб, защото американският Федерален резерв иска да задържи нещата в това положение. Същевременно това не е само лоша новина, защото знаем, че България е много зависима от внос на енергийни източници, а те са деноминирани в долари. Така че, това ни облекчава в известна степен.

Т.е. поскъпващото евро частично компенсира поскъпващия петрол?

Частично, и това, което е важно, е, че ние трябва да си наредим държавата и икономиката по начин, по който да произвежда ефективно стоки и услуги. Да привлича инвестиции, да прави работата на местната икономика ефективна, а от там нататък това, което се случва на международните пазари е даденост, върху която ние не можем директно да влияем. Затова казвам, че трябва да повишаваме устойчивостта и ефективността на такива шокове, а не да се кахърим и да се оправдаваме с тези явления, които се случват независимо от нас.

Това отнася ли се и до движенията на Българската фондова борса, на фона на това, което става навън?

Да, същото е. Аз мисля, че събитията, които видяхме в края на годината на БФБ, парадоксално бяха „много навреме”. Защото, ако се бяха случили след година или две, то щяхме да имаме много по-тежки последствия за инвеститорите на борсата.

Какво става с ипотечното кредитиране от началото на годината, предвид на разнопосочните данни, които постъпват като информация?

Ако има промяна, то тя ще бъде в това, че вече не работим в такава свръх оптимистична среда по отношение на недвижимостите. Същевременно фундаменталната нужда от растеж на пазара на недвижимостите в България я има, защото тук има драматичен недостиг на търговски площи, на модерни логистични съоръжения, на индустриални помещения и мощности. Така че от тази гледна точка растежът ще бъде налице и предпоставките за растеж са налице. Това, което няма да виждаме, е зле замислени проекти, които да носят пари на хората, които са ги замислили и финансирали. Добрите проекти ще бъдат успешни, а неуспешните проекти просто ще носят загуби както на хората, които са вложили собствения си капитал, така и на финансовите институции, които са ги финансирали.

Другият въпрос, който интересува получателите на кредити, а и лицата с депозити, е за лихвите. Каква е вашата прогноза за тяхното движение?

В момента сме в една фаза, в която надбавките върху лихвата имат тенденция за растеж. Основата на лихвата отново зависи от процесите в световната икономика. В зависимост от това дали съответният регулатор иска да бъде проинфлационен или антиинфлационен или да се опитва по някакъв начин да предотврати някаква рецесия, както е в Америка, основата може да отива в една или друга посока. Това е базовата лихва. Надбавките за България има достатъчно много предпоставки, за да смятаме, че ще се стабилизират или леко ще нараснат.

DarikFinance.bg