Интервю в предаването „Седмицата” на Дарик с председателя на Върховния касационен съд Лазар Груев:
Независим Висш съдебен съвет ли беше избран според вас?
Във всички случаи да. Поне на този етап процедурите, които бяха проведени, показват и водят до този извод.
Не сте съгласен със заглавия - ГЕРБ с мнозинство в новия Висш съдебен съвет, които повтарят, само че сменят името на партията, заглавията от предишни Висши съдебни съвети.
Ами, аз не знам доколко нашите читатели са следили цялостния процес, но ако времето ни позволява, да кажа с три думи само как се развиха нещата. След изменението на Закона за съдебната власт бяха въведени нови правила за избор на Висш съдебен съвет. Кандидатурите бяха издигнати още през месец юли на събрания, аз говоря за професионалната квота, на събрания на съответните окръзи - открито, публично, присъстваха ваши колеги журналисти или всеки, който искаше да присъства. Предложенията за членовете се правеха мотивирано, писмено и имаше конкуренция. Т.е. на най-ранния етап още се появи конкуренция. Т.е. за две места във Върховния съд или двама възможни кандидата ние имахме пет кандидатури, които колегите на тези събрания защитаваха. С тайно гласуване се одобриха двете най-добри. Веднага след това в интернет се качиха техните биографии, тези мотивирани предложения, декларациите за тяхното имуществено състояние, проверките на инспектората и се даде възможност в рамките на три месеца всички неправителствени организации, граждани да задават въпроси към тези кандидати.
И това ви даде повод да предложите следващият министър-председател по подобна процедура да предложи министрите си?
Аз не го предложих, аз казах, че това е една мечта. И дали следващият, и дали някой някога да се стигне до това положение, което, разбира се, беше малко алегорично, с което исках само да подчертая наистина демократичната процедура, откритата процедура, по която се проведе този избор. И, г-н Вълчев, събранието на съдиите продължи повече от 24 часа. Осемнадесет общо бяха излъчените кандидати за шест места. Предаваше се директно по интернет. Имаше наблюдатели в залата от посолства, от Европейска комисия, от неправителствени организации, камерите на телевизиите, микрофоните на радиата, всичко това, дори изборната комисия работеше под този надзор.
Да, но шест от 25 не гарантира независимост.
По същия начин се проведоха събранията на прокурорите, на следователите. Също имаше публични дебати в Народното събрание. Но там трябва да питате някои от депутатите.
В статия от тези дни на Мирослава Тодорова - това е уволнената съдийка, председател на Съюза на съдиите - в сайта на Български хелзинкски комитет тя изтъква факта, че с най-много гласове е била избрана тази седмица от парламента депутатка от ГЕРБ - Юлияна Колева. Цитира становище на Консултативния съвет на европейските съдии, според което активни политици и дори служители в администрацията на другите власти не трябва да влизат в управлението на съдебната власт.
Да, това е една трайна позиция на Европейската асоциация на съдиите, но така или иначе законодателната уредба у нас дава правомощия на парламента да избере тези, които той счита за най-достойни. И така или иначе тази политическа квота е предвидена в нашата конституция. А за конкретния механизъм, за конкретния избор на тези представители във Висшия съдебен съвет трябва да разговаряте наистина с някой от депутатите, предимно от управляващото мнозинство. Те също проведоха публични дебати. Помните, там, правната комисия изслушваше кандидатите. Но това са въпроси, които аз няма какво да коментирам. Да се надявам, искам да вярвам, че и избраните от парламента са по дух независими и без значение коя политическа сила има доминация в Народното събрание, те ще работят след встъпването си като професионалисти.
Едва избрани новите членове на Висшия съдебен съвет и прехвърчаха първите искри от изпълнителната власт към някои от тях. Става дума за съдия Калин Калпакчиев, когото премиерът Бойко Борисов открито нападна заради провала на делото САПАРД. Съдията по делото беше един от хората, които бяха най-против министър Цветанов, каза Борисов тази седмица след срещата с шефа на ОЛАФ Джовани Кеслер.
Типично за нашата обществена действителност в последните години. Аз не мога да се съглася само с думата провал. Разбира се, който я употребява, трябва да каже какво разбира като провал.
Да, провал. Да, аз я употребих. Провал на прокуратурата трябваше да се изразя.
Защото за съда няма никакво значение дали става дума за осъдителна или оправдателна присъда, когато той се ръководи от доказателства по делото и закона. Недопустими са нападките към конкретен съдия по конкретно дело, и това е не само европейска, това е световна норма. Така че тези, които нападат съдии - изобщо това се превърна в мода да се говори напоследък по този начин - съм убеден, че едва ли са прочели мотивите, защото те просто не са написани, те не са още публичен факт. Как да коментираме професионално, а аз друг прочит на нещата никога не съм имал, без да си прочел мотивите?
Изходи се от една презумпция по този казус, въведена от въпросния г-н Джовани Кеслер. Той казва - как при абсолютно еднакви доказателства за аферата САПАРД в Германия през 2008-а бяха осъдени двама немски граждани, а в България на втора
инстанция се стига до пълно оправдаване на подсъдимите. Дали проблемът е, пита Кеслер, в законодателството на една държава или в съдебната система?
Вчера заместник главният прокурор Галина Тонева изрази становището, надявам се, на прокуратурата или пък нейното лично становище по този въпрос, че, когато излязат мотивите, прокуратурата ще направи своя анализ - къде наистина и дали те са допуснали определена грешка. Но аз искам да кажа само две неща, разбира се, отказвайки да коментирам категорично подробностите по едно висящо дело, което предстои да постъпи във Върховния касационен съд. Впрочем това е забранено и по закон. Но това, което искам да кажа, е следното, и нека нашите слушатели да го чуят. Не може, първо, да се говори за едни и същи доказателства. Втората инстанция, в случая Апелативният съд, по закон събира, има право и възможност, и на страните е
предоставено това право, да събира нови доказателства. Тя не борави с една константа, която се е получила в полицията при досъдебното разследване...
Не, вие сравнявате двете инстанции в България, а Кеслер сравнява казуса от гледна точка на Германия - България.
Е, така, ама той трябваше да довърши изречението си, че в Германия този процес приключи толкова бързо, защото след определен етап той приключи със споразумение.
Там сами са си признали обвиняемите.
Приключи със споразумение, т.е. не се разви инстанционно самото дело, не отиде в горна инстанция, в трета инстанция и т.н. И сега за доказателствата. Ами, аз ще дам един... защото трябва да говорим ясно, нали, посланията трябва да бъдат ясни.
Представете си, че досъдебното производство приема един документ или някакъв лист хартия, на който нещо е написано, като доказателство за нещо. Само че в инстанцията той се оспори - назначи се експертиза и тя докаже, че той е фалшив. Може ли да
кажем: ама, щом не е бил оспорен пред полицията, а сега се оспорва и се доказва неговата фалшивост, съдът трябва да каже: не, ние ще считаме, че той е верен. Не. Или вие следите много внимателно поне, така, публично интересните процеси и трябва да ви е ясно, че... и виждате, че има свидетели, които на първата инстанция не само изразяват определени становища, но организират и комитети в защита, и т.н., и т.н., а на втората инстанция дават съвсем обратни показания. Тоест може ли да кажем, че
трябва да приемем само едните или само другите. И затова, г-н Вълчев, е много важно по какъв начин се извършва разследването, доказването и, разбира се, преценката на съда е да цени тези доказателства, а не някак си да приемаме като мантра едни думи - там стигали, тук не стигали и т.н., и т.н.
Те бяха използвани вчера в интервюто в „Панорама” и от вътрешния министър. Той всъщност това повтаря. Как германските полицаи дадоха доказателства, които стигат да се осъди, а българските полицаи, като ги дадат и прокурорите ги внесат в съда, не стигат. Това е тезата, която изглежда силна, трябва да признаете.
Да, тя изглежда силна. Аз се помъчих да обясня и другата теза. Значи, първо там приключи със споразумение, второ, във втората инстанция се събират и нови доказателства. И трето, да готвим манджата, а рибата е още в морето... аз казах - няма
мотивите, дайте да видим какво е написал този съд и плюс това...
Дайте да видим какво ще каже и Върховният съд, който вие ръководите.
И най-накрая какво ще каже, най-накрая какво ще каже Върховният съд. И освен това неприятното е, че стрелите се насочват към един определен съдия. Казвал съм го и друг път, особено в горните инстанции съдът не заседава еднолично. Първо,това са трима съдии в този случай, а в много други, когато е първа инстанция, на окръжно ниво, освен съдиите има и съдебни заседатели. Това непремерено говорене целенасочено поименно нанася вреда, аз съм категоричен.
Друга, вече принципна гледна точка на ръководителя на ОЛАФ беше, че трябва да се мисли за общ... той беше разбран за общ прокурор, който такива транснационални за Европа дела да внася обвинителни актове. Всъщност точните му дума са: Има една поука от тази история - няма причини и никакъв смисъл да има две съдебни процедури по един факт българо-германски. Което навява на мисълта, че може би той не е бил докрай добре разбран, че иска общ прокурор, може би той иска и общ съд по такива дела.
Г-н Вълчев, темата за общ европейски прокурор или за сътрудничеството, по-общо казано, в наказателната сфера не е нова и в никакъв случай нашето общество не бива да остава с впечатлението, че видите ли, поради този случай конкретен изведнъж се появява идеята да има общ европейски прокурор или, както вие я доразвивате, общ европейски съд. Тази тема се обсъжда...
Не аз, Кеслер говори за обща съдебна процедура.
Да, да, да. Точно така. Тази тема е предмет на дебати в професионалните среди от много години.
Каква е вашата позиция?
И тя е много сложна.
За или против?
Така опростенчески не може да се отговори. Тя е много сложна, защото тя засяга няколко неща. На първо място, какво е бъдещото развитие и в каква посока ще се движи Европейският съюз. Дали сега като едно уникално международно образувание, което не е нито федерация, както са федеративните републики, нито някога пък е имало такова образувание. Европейският съюз е уникален и затова и европейското право е уникално и то в много отношения е различно от международното право. Но вижте, специално в сферата на наказателното право, това е най-чувствителната сфера, и моето лично мнение е - дай бог да живеем още известно време да видим как ще се развият нещата - в тази сфера държавите най-трудно, най-бавно отстъпват от своя суверенитет. Вие виждате, че в Европейския съюз лесно и на първия етап се постигнаха договореностите за обща митническа политика, да речем, обща гранична политика на движението на хора, на стоки като израз на свободата. Но в наказателното право страните са най-чувствителни, те най-бавно се придвижват. Така че общ европейски прокурор, да. Престъпността става трансгранична, тя много рядко... особено тежката престъпност, границите падат - престъпленията започват на едно място, приключват на друго и затова и не случайно отдавна полицейските органи си сътрудничат, и то много тясно. Общ европейски прокурор, но... Знаете ли, втората част от моя отговор е следната, трябва да се разбере много ясно и следното - какво като изберем някого или се назначат, или по някакъв начин се определи общ европейски прокурор с големи офиси, който седи някъде в Страсбург, в Брюксел или където и да било, ако разследването, което очевидно ще трябва да бъде поверено на отделни национални разследващи институции или съвместно, както те много често напоследък работят, и това е добре, е калпаво.
Т.е. вие казвате, трябва да се почне от обща полиция?
Ами то, те имат в най-голяма степен сътрудничеството в тая област - и Европол, и двустранното, и многостранното сътрудничество е развито.
Не, но интересно каква е изобщо вашата визия не като очаквания, вие дадохте аргументи защо ще стане бавно, а дали е добре и дали вие искате независимо от всички условности да се стигне, стана ясно, да обща полиция, след това до общ прокурор и накрая до общ върховен съд на Европейския съюз?
Малко е утопия. Защото ако... трябва много внимателно да се преценява по отношение на кои престъпления, в никакъв случай не за всички, нали. Не бива нашите слушатели сега да остават с впечатление, че ще има там някъде един общ съд и той ще съди, и ще има един прокурор и той ще обвинява. Първо, защото обемът на нещо такова е невероятен. И вие виждате, единственият съд за защита правата на човека в Страсбург проблемът, основният проблем е огромният брой дела. Така че бавно и внимателно трябва да се изгражда сътрудничеството и то трябва да се задълбочава, хайде така да го кажа на финала на тая тема. Защото без сътрудничество между отделните институции не е възможно държавите да се справят качествено с нарастващата и все повече глобализиращата се, интернационализиращата се престъпност. В тоя смисъл тия дебати ще продължат още доста време и посоката е
тая.
Да се върнем на Висшия съдебен съвет. Съдиите останаха зависими от прокурори и следователи. Зависими, условно казано, но в общ съдебен съвет прокурори и следователи гласуват кой съдия да се издигне. И ако един прокурор е загубил много дела при такъв следовател... при такъв съдия, може би пък може да се окаже отмъстителен и да гласува против него. Впрочем в същия съвет има и адвокати, нали, които също е логично да не харесват някои съдии, при които са губил дела.
Г-н Вълчев, аз мисля, че е добре в това толкова слушано предаване да се опитаме да обърнем малко тенденцията. Значи, ние българите винаги започваме нещата с негативизъм...
Не, въпросът е в принципа. Много съдии искаха... вие от тези съдии ли сте, които смятат, че този принцип трябва да бъде променен?
Няма лошо да бъде променен, няма лошо да има отделен съвет за съдии. Тогава в пълна степен независимостта и ролята, и функциите на съда ще бъдат подчертани. Целият въпрос е, че такава е нашата конституция, и аз сега може би, за да се харесам на много хора, би трябвало да говоря в едната или в другата посока. Но аз мисля, че ние трябва да сме реалисти - такава е конституцията към момента. Значи, преди да се промени конституцията, т.е. дебатите трябва да бъдат на друго ниво, те трябва да бъдат на политическо, на обществено ниво. И освен това съдиите хич не са малко, защото и парламентът избра доста съдии в този Висш съдебен съвет. Законодателството направи възможното, определяйки, че ще има две подкомисии в комисията по кадруване - едната отделно за съдии, другата за прокурори. Вярно е, че се гласува общо, но нека пък да имаме вяра, че тези магистрати имат почтеност. Какво като са прокурори или следователи, или адвокати, важното е да са почтени хора. Нали затова се правиха тези публични прозрачни процедури, за да знаете и вие, и обществото кой отива в този съвет и да дадем шанс да... Междувпрочем в досегашната ми работа във Висшия съдебен съвет аз лично, казвам моето мнение, не съм усетил някаква неприязън или някакво противопоставяне на тази плоскост. Ако дойде време, когато обществото и парламентът най-вече има своя консенсус да промени конституцията, ще бъде по-добре, ако има отделен висш съвет именно на съдиите.
Трябва ли да се промени принципът на правене на конкурси в съдебната система? Впрочем сега има много командировани съдии...
Има, да.
...защото няма достатъчно често конкурси, за да бъдат назначавани нужният брой съдии в натоварените съдилища.
Само преди два дена правната комисия на Народното събрание обсъждаше доклада за дейността на съдилищата, който аз внасям във Висшия съдебен съвет, а оттам в парламента. Стана много широка дискусия по този въпрос. Там аз казах, сега го казвам и публично, аз съм готов да стана инициатор, модератор, домакин на една наистина широка дискусия в най-скоро време за принципите на конкурсите, защото сегашната законова уредба показва на практика сериозни несъвършенства. Спазвайки стриктно закона Висшият съдебен съвет успява да проведе максимум по един конкурс годишно.
Той се обжалва.
Той се обжалва, докато се произнесе окончателно Върховният административен съд. И всъщност когато най-после избраните и назначени съдии встъпят в съдилищата, има същите проблеми, същия недостиг, защото хората се движат, има естествени процеси, какъвто е имало в началото на този конкурс. Следователно трябва да се мисли за това да бъдат ускорени конкурсите, трябва сериозно да се обсъди идеята, идеята казвам, те да бъдат в известна степен децентрализирани. Има за, има против тази теза...
Т.е. какво означава децентрализирани?
Ами, това означава тогава, когато има свободни места поради пенсиониране например или поради избиране в някакъв орган във Върховния съд, той да не чака общия единен конкурс веднъж годишно, а тези места да бъдат обявени, и тези, които желаят да... това е едната идея, казвам, да бъдат запълнени. Като обаче, нека не бъда разбран криво, трябва да има единни правила и критерии за подбор и комисиите, които ще извършват този конкурс, също да бъдат от един-единен списък. Образно казано, това е аналогично на държавните изпити в юридическите факултети. Има единен конспект...
А вие нямате единни правила в момента?
Не, то има единни правила, ама става дума, че правилата сега предпоставят всички заедно, т.е. всички окръжни съдилища, всички апелативни...
Т.е. остават единните правила, но се правят по-често конкурси.
Правят се по-често конкурси.
Това казвате.
Да, и това е необходимо.
Учен, съдия или прокурор е най-добре да стане главен прокурор?
Моля, не ви разбрах.
Учен, съдия или прокурор е най-добре да стане главен прокурор?
Най-добре да стане главен прокурор е да стане почтен човек, който разбира от правото, който твърдо и ясно ще отстоява принципите на закона.
Вие имате право на номинация, нали? Мислите ли да номинирате някой за главен прокурор?
Не, аз нямам право на номинация.
Нямате ли?
Единственото право е на пет члена на Висшия съдебен съвет и...
Да, мислите ли да се включите, в такива група имам предвид?
Не.
Не мислите.
Не.
Нямате фаворит, човек, когото подкрепяте.
Не. Важно е да излезе от професионалните среди.
Кога се очертава този избор да стане? Това ли ще е от първите решения според вас?
Не, най-напред съветът трябва да се конституира, да изгради комисии. Все пак настоящият главен прокурор има мандат до 22-ри...
Януари.
Февруари.
Февруари ли?
Февруари е, да, и по закон процедурата най-късно през ноември трябва да започне, но може и по-рано, така че предстои. Очевидно едно от първите важни решения на този Висш съдебен съвет.
Досегашните Висш съдебен съвет говореше малко за съдебната система.
За съжаление.
Впрочем това статистически беше доказано от едно изследване на „Юридически барометър”, ръководено от Даниел Вълчев. Според него средностатистическият българин над 18 години научава повечето новини за дейността на съдебната система от вътрешния министър Цветан Цветанов и премиера Бойко Борисов. 45% заявяват, че черпят информация от правителството за съдебната система, 39% от близки и познати и само 35% от самите магистрати. Впрочем по-малко за съдебната система от Висшия съдебен съвет е говорил само президентът.
Много жалко. Това е жалко, защото Висшият съдебен съвет е органът, който е призван в най-пълна мяра да отстоява интересите на магистратите, да ги представлява и тогава, когато се налага, да изразява ясна позиция в тяхна защита. Но аз не знам, не съм запознат за съжаление с това изследване, но аз помня едно друго...
Само още едни цифри да ви кажа. Според това изследване през 2010 г., като са питали хората кой е виновен за проблемите с правосъдието, са казали парламентът и неадекватните закони - над 40% от попитаните и едва на трето място бил съдът с 15%. Сега вследствие на говорителството на г-н Цветанов и г-н Борисов за съдебната система вече най-много смятат, че съдиите и въобще магистратите са виновни.
Вие приемате ли това за нормално?
Аз не го приемам за нормално, но това показва изследването. Т.е. може да се каже, че правителството е успяло да обърне общественото мнение.
Да, за съжаление. Но аз тук искам да бъда много ясен. Преди това обаче ще добавя само една друга цифра, която „Алфа Рисърч”, струва ми се, преди известно време имаше също такова изследване, която тук не виждам. Не виждам цифрата за това колко от гражданите формират своята позиция по отношение на съда и съдебната система от свой личен опит, от техния досег с тези институции. И този процент беше много малък, около 7-8%, просто защото не са попадали в съда. Следователно тези цифри, които „Юридически барометър” вади на бял свят, са изключително важни. И аз искам да кажа следното, казвал съм го много пъти, включително, струва ми се, тук и пред вашия микрофон, публичното непремерено говорене на представители на изпълнителната власт в много малка степен може да повлияе конкретно на конкретно дело и на конкретен съдия. Но още тогава, преди две години, помните, 2010-а беше една доста тежка година, аз казах, че това говорене във всички случаи ще повлияе на обществото, ще повлияе на нагласите. И много пъти съм се противопоставял, ако помните, на това говорене. Аз винаги съм си мислил - защо това се случва, дали защото някой иска да прехвърли топката, дали просто защото някак си му идва отвътре да говори по този начин и някой друг да е виновен. Пак казвам, говорене, говорене, а се говори, дори без да е прочетено случая, без да имаме фактите.
Имате предвид говоренето на министър-председателя за делото „САПАРД”.
Имам предвид… да, защото мотивите ги няма, никой не ги е чел. Те са само в главата на съда, който в момента ги пише сигурно. И това насъскване не е добре. Не е добре за българската държавност. Защото аз не мога да очаквам, че всички ще бъдат доволни, това няма и как да стане, съдът винаги отсъжда в полза на единия и във вреда на другия. Целият въпрос е в уважението към институциите. Защото, господин Вълчев, вие имате ли спомен аз или друг представител на съдебната власт по този начин публично да е обсъждал дейността на правителството и на отделни негови членове? Напротив. Проследете в интернет и ще видите, че водещите думи в нашите изявления са: заедно, всеки съобразно компетенциите си, единно, всеки трябва да си върши работата, всеки има писта, целта е една. И българските граждани. . . може би така изглежда по-пикантно, нали, когато се говори едни срещу други. Това запълва медийното, публичното пространство. Но дайте да видим, хора, всеки да си свърши работата, дайте да оценяваме нещата тогава, когато имаме фактите. Иначе кой печели от това? Кой печели от това, че българските граждани не от собствен опит, дори не само от опита на своите близки и познати, а от публичното говорене сформират своето отношение към един или друг? Аз мисля, че постепенно нещата трябва да вървят към по-друг обрат. Да, още Левски го е казал - „дай, байно, да си кажем кривиците”... и да вървим по-нататък. Но не някак си да се нападаме. Аз мисля, че има положително развитие в тази насока и това трябва да бъде посоката.
Полицаи протестират за заплати. Съдиите искат ли увеличение на заплатите, като започва сега вседържавното раздаване на увеличения?
Съдиите са разумни хора, те съзнават хала на държавата. Аз лично нямам сведения да има... Иначе има ли нормален човек, г-н Вълчев, който като го питате иска ли по-висока заплата, да каже не искам? Няма такъв.
Въпросът е, че се делят на две групи - нали, ако го питаш, да каже искам, ама има и такива, дето без да ги питат искаш ли, излизат на улицата и казват - искам.
Ами, сигурно там е по-тежко положението. Аз нямам представа. Не, аз нямам такива данни.
Защо нямаше за избора на конституционен съдия от магистратската квота публично обсъждане, както за Висшия съдебен съвет?
Напротив.
Ако има принципи, не трябваше ли пак с въпроси, по тази схема да стане?
Напротив, изборът беше съвсем публичен.
Да, публичен беше, но не тази дълга процедура, която описахте за Висш съдебен съвет. Защо не приложите в магистратурата едни и същи принципи за всички изборни длъжности?
Вижте, не бива с лека ръка да приравняваме или да сравняваме една или друга процедура и някак си да казваме, че едното трябва да бъде като другото. Съвсем едно е да избираш членове на Висш съдебен съвет, който има ръководни, административни функции по отношение на съдебната система, и друго е да избираш съдия, съдия в Конституционния съд. Какво, да излезе той с концепция как ще работи като съдия в един 12-членен орган на мъдреците? Какво може да каже - ще спазвам конституцията, ще пазя и съхранявам конституцията. Въпросът е, че 200 върховни съдии, които се събраха и които проведоха този избор, аз смятам и искрено вярвам, са достатъчно мъдри, разумни хора, за да излъчат достойния представител във Висшия съдебен съвет, както впрочем е било и досега.
Според репортери е имало реплики, че това място е на Върховния административен съд... между съдиите са си казвали - това място си е наше, върховните административни съдии... затова съответно административен съдия бил избран, а не от касационния съд...
Същите репортери наблюдаваха процедурата, където бяха издигнати и мотивирани публично пет номинации и от двата съда. Гласуването беше тайно. Така че избра се най-достойният, това мога да кажа, след като това показва резултатът от гласуването.
Вие споменахте вече доклада за 2011-а, гледан в правната комисия. В него се обсъжда натовареността на съдиите, нали?
На първо място...
Да, и какво, вие обсъждате само за Върховния касационен съд...
Не, не, не...
...или за цялата система?
За цялата страна, ние по...
Има ли критерий всъщност съдебната система... Висшият съдебен съвет, по който единно да оцени проблема?
Няма. Висшият съдебен съвет... този Висш съдебен съвет направи само едно дотук. Той изготви един аналитичен доклад за тази натовареност, в който, образно казано, категоризира съдилищата и очерта къде са най-тежките проблеми.
Разбира се, те са в София и в няколко от другите големи градове. Задача на новия ще бъде, и то една от първите задачи, аз смятам лично да го поставя след като се конструира Висшият съдебен съвет този въпрос, наистина да започне работата по изработване на критерии. Макар че, г-н Вълчев, и изработването на критериите за натовареност е една изключително тежка задача. Какво искам да кажа? Представете си, значи, ще се измислят определени индекси, които ще кажат - да, убийствата, да речем, за разлика от кражбите са по-тежки престъпления и за тях трябва повече време... Т.е. в тези индекси това ще бъде отчетено. И по-малко дела ще бъдат разпределяни на този съдия, за да се изравни неговата натовареност. Но то и между убийство и убийство няма... не винаги нещата са съпоставими, както и между кражба и кражба. В този смисъл това е една много тежка задача. Но аз вярвам, че Висшият съдебен съвет в някаква степен ще изработи тези критерии. Но въпросът за натовареността част по-скоро трябва да намери решение в друга посока и във... защото да кажа, без да
искам да плаша никого, цифрите - само за две години, за две години, от 2009 до 2011 г., общият брой на делата за разглеждане пред съдилищата от 587 000 е нараснал на 707, близо 708 000 дела. Това е едно увеличение с 21% за две години... при същия брой на съдиите. И когато се коментира съдебната система, част от тези цифри никога не бива да се изпускат. И само още две или само още една - свършените дела в тримесечен срок са нараснали с 32% за тези две години. Значи, при увеличение с 21% на номиналния брой на делата е нараснал в пъти повече, значи, не в пъти, но с 30% е нараснал решените в тримесечен срок. Следователно Висшият съдебен съвет е длъжен да предприеме, освен критериите за индивидуалната натовареност на всеки един съдия, спешни мерки за изравняване натовареността между различните съдилища с мерки от кадрово и всякакво друго естество.
Искате ли назначаване на нови съдии?
Аз мисля, че на този етап това би трябвало да бъде последната стъпка. Пак казвам, ние сме разумни хора, знаем хала на държавата. Нови съдии означава нови пари. Но има вътрешни механизми, които могат да помогнат. И аз съм ги предложил и ги коментирах в правната комисия. Необходимо е много добре да се огледа щатът във всички звена на съдебната система и там, където има, при следствието или например в прокуратурата, излишни, да го кажа, щатове, да бъдат прехвърлени в съдилищата и така нататък.
Коментарът ви като професор по наказателно право не на конкретния казус с Мишо Шамара, който пее за герба и ГЕРБ и цветовете на знамето, а на това дали такова поведение трябва да бъде престъпление изобщо, да бъде в Наказателния кодекс, или просто кичът да се преследва като бездарие, нещо, което горе-долу каза главният прокурор?
Нямаше как да не дойдем и до Мишо Шамара. Впрочем, г-н Вълчев, дали използвайки този израз... това, впрочем, аз не знам, официален псевдоним ли е на човека, или...
На господин Шамара ли? Ами, не знам.
...защото не бих искал по някакъв начин да... дори да има някаква нотка на отношение към този певец. Сега, главният прокурор каза, че са неоснователни, че това е малко, така, бездарие или дарие. Какво той е казал, не знам. Но аз ще ви кажа следното. Това престъпление, което засяга символите на държавата, е поставено в глава първа на Наказателния кодекс. Това са престъпленията против конституционния ред в държавата, най-тежките престъпления срещу държавата. И трябва да знаете, че
всяко едно престъпление, освен че формално трябва да осъществи... всяко едно деяние да осъществи формално някое престъпление, то трябва да има и обществена опасност, във висока степен трябва да засяга именно защитените от тази глава обществени отношения, в случая конституционния ред в държавата. И в този смисъл аз не мога да взема отношение по конкретното дело, защото не се знае прокуратурата дали ще го образува, дали ще го вкара в съда... Но искам да обясня нещата...
Няма да стигне Върховен съд...
Да, но искам да кажа принципно, както вие поставихте въпроса. Аз лично не съзирам някаква заплаха за конституционния ред. Вижте и един пример, за да бъдем ясни за нашите читатели- ето тук, на нашата маса, има два кламера. Ако аз сега взема единия кламер, върша кражба, защото отнемам чужда движима вещ, която е ваша, без ваше съгласие, с намерение да я присвоя. Това е кражба. Има ли сериозен човек, който да мисли, че въпреки че аз формално извършвам кражба, това е кражба с обществена опасност и да ме наказва? Няма според мен нормален човек. И най-лошото, което се сетих сутринта, идвайки насам, защото някак си предпоставих, че ще ме питате за този случай или около него, си спомних аз като бях млад прокурор, така, в нашите среди, то не беше на мой доклад, но общо взето се обсъждаше тогава, 80-те години, едно дело, което беше по същата тази глава първа - срещу конституционния ред в държавата. И знаете ли какво беше делото?
Какво?
Един товарач на Сточна гара, сега дали в трезво, или нетрезво състояние, това е без значение, беше написал върху два чувала с брашно „Долу БКП”. И тогава прокуратурата го въртеше за престъпление срещу конституционния ред и така нататък, защото помните, че БКП беше, съгласно член първи, т.е. вие сте млад и не помните, но така беше, член първи на конституцията, че БКП е основна сила в държавата, т.е. тя беше закрепена в конституцията. Значи, видите ли, не може...
Аз ви питах за песен за ГЕРБ, вие се сетихте за БКП.
Е, сега, аз ви казвам случаи от практиката. Но така или иначе... значи, освен някой нещо формално дори да прави, то трябва да има обществена опасност. Това е моето становище.
Нямаме много време, но смятате ли, че трябва да се променят пределите на неизбежната отбрана след големия дебат около случая „Опиц”?
Аз не знам там дали става въпрос за неизбежна отбрана. Може би по повод на този случай имаше дебати около неизбежната отбрана, но...
Общо взето, идеята, която е, ако някой влезе на чуждо място, да се вади пушка и да може да го застреляш, без да се обясняваш.
И сега действащият Наказателен кодекс, след едни промени, много силно защитава жилището на гражданите. И сега действащият Наказателен кодекс казва, че ако някой извърши нападение чрез взлом и проникване в жилище на гражданин, не важи правото за съотнасяне на...
За преценки.
...за преценки... между нападението и защитата, между интензитета на нападението и причинените вреди на нападателя. Така че това много добре трябва да се чуе. Жилищата, тази обител на гражданите, е защитена много сериозно от закона. Целият въпрос е, целият въпрос е във всеки един конкретен случай дали има нападение и причинените вреди са в процеса на неговото отблъскване, дали това нападение е в жилището и така нататък...
Вие как виждате кариерата си след Върховния касационен съд? Гледате ли към Конституционния съд като обявения вече за избраник на президента главен прокурор Борис Велчев?
Г-н Вълчев, аз съм бил конституционен съдия.
Прекратихте обаче мандата, нали не го изкарахте целия?
Е, целия не, но...
Да, имате ли право...
Не, конституцията не позволява. Аз гледам там, където съм гледал...
А, значи моя грешка. Значи там не можем да ви пратим. Къде виждате...
С две думи, аз винаги съм казвал - главата ми е на раменете, все за хляба насъщни ще има къде да се работи.
Съдия ли ще останете, в смисъл...
Това ще го преценя като му дойде времето.
...или ще се върнете в университета?
Аз и сега ги съчетавам двете. Може да продължа да ги съчетавам и двете. Така или иначе аз съм професор в университета, така че...
