Българският президент Георги Първанов награди комисаря по външните отношения на Европейския съюз Бенита Фереро-Валднер с най-високото държавно отличие – орден „Стара планина – първа степен”. Госпожа Валднер, която е на официално посещение в България, бе удостоена и със званието „Почетен гражданин на София” от Столичния общински съвет на тържествена сесия в общината.
„Най-хубавата награда за мен беше, когато българските медицински сестри се качиха в самолета, за да се върнат в България”, сподели еврокомисар Валднер в специално интервю за Дарик. Госпожо комисар, добър ден и добре дошли в България. Благодаря. Щастлива съм, че съм в България. Искам в началото да ви поздравя за отличията, които получихте в нашата страна и да ви припомня думите на комисар Кунева, която веднага след пристигането на медиците на българска земя, каза че сте заслужила мястото си в новата българска история. Първо благодаря на госпожа Кунева за тази прекрасна оценка. Но мисля, че ние не трябва да отсъждаме какво трябва да влезе в историята. Трябва просто да си вършим работата. Винаги съм чувствала, че трябва да дам всичко от себе си, за освобождаването на българските медици от затвора. Днес аз съм най-щастливият човек на света, защото това се случи. Трябва да ви призная, че за мен най-голямата награда беше момента, в който българките бяха освободени. Когато те се качиха в самолета и ние осъзнахме, че час по-скоро трябва да ги отведем от Либия. Знаете ли, имаше толкова възходи и сривове в процеса на преговорите, които аз водех много тихо и дискретно зад сцената. Само по този начин ние се надявахме да успеем, и в само, когато всичко бе доведено до край, ние си казахме – „Ето сега е моментът!”. Това ли е най-голямото постижение в кариерата ви на комисар? Смятам, че това е едно от хуманитарните ми постижения. Имам и много други политически постижения. Осен това аз отговарям за политиката на добросъседство. Мисля, че моето постижение в края на мандата ми ще бъде, ако успея да направя всички страни в Европейския съюз и Европа едно цяло, едни добри съседи. Особено държавите, които не са членки на Общността, да се почувстват по-близо до Евросъюза. Това е важно за тях. Така те ще бъдат по-стабилни, по-проспериращи и по-сигурни. По-важното, е че ние ще имаме по-голяма сигурност. Ще имаме по-голямо желание да подкрепяме техните политически и икономически реформи. Само когато съществува едно наистина хармонично добросъседство, ще можем да мислим за човешките права, свободата, силата на закона. И така, виждате, че има още какво да бъде направено. И ако това стане факт, ще бъде моят политически успех. Сещате ли се за песента на Патрисия Каас, в която се пее „това е мъжки свят, но мъжете са нищо без жената”. Това, че сте жени, помогна ли ви със Сесилия Саркози, при освобождаването на българските медици? Като жена, мога да кажа, че имах непрекъснатото желание в течение на повече от две години и половина, да помогна на българките. От момента, в който разбрах, че мога като еврокомисар да бъда полезна на българските сестри. И тогава, типично по женски си казах да трябва да направим нещо и може би накрая да освободим медиците. Ставаше въпрос за дълъг и труден път. Посетих и заразените със СПИН либийски деца. Състоянието им беше много тежко. Тогава разговарях със семействата им. Имах много труден диалог с тях. Родителите ми казваха, медиците са виновни и заслужават смъртно наказание. Трябваше да променя мнението и отношението им. Трябваше да измина дълъг път. И когато се срещнах с българските сестри, като жена плаках с тях. Усетих колко ужасно се чувстват и получих мотивацията да им помогна да излязат от затвора. Как виждате бъдещите двустранни отношения между Европейския съюз и Либия? Надяваме се сега, когато този спиращ фактор е отминал да успеем да нормализираме отношенията. Според мен това е важно, защото Либия е средиземноморска страна. Освен това тя трябва да има някакво споразумение с Европейския съюз, защото тогава ние ще можем да приложим нашите ценности там. До момента не съществуват никакви спогодби между двете страни. Европейският съюз гледа ли на Косово като на територия, която скоро ще стане независима държава? Това, което искаме, е ясен статут за Косово. Според нас удължаването на решението за статута на Косово не е добър ход. За нас това е просто удължаване на агонията. Ето защо в Европейския съюз работим за намирането на правилния път и двете страни – Косово и Сърбия, да започнат диалог и да си сътрудничат, за да намерят политическо решение на проблема. Нашият представител в така наречената „Преговорна тройка” работи за това, до края на годината, до 10 декември, в доклада на тройката да има конкретни предложения за решение. Много е важно, ние страните-членки говорим с един глас и сме абсолютно единодушни по този въпрос. В този смисъл, как виждате ролята на България за решаването на проблема за статута на Косово? Мисля, че България, като всяка друга страна-членка, има своя глас в този концерт. България познава ситуацията много добре. Важното е, че се вслушваме в нашите гласове, но накрая сме обединени и имаме единна позиция. Това е най-важното.
