Интервю

Еврокомисарят Меглена Кунева: Няма острови в ЕС

3 февруари 2008 15:16

Еврокомисарят за защита на потребителите в „Пропаганда” по Дарик пред Мартин Карбовски.

Имаме ли проблем в Европейската комисия… Заглавие от вестник „Труд”: „Брюксел казва утре: Бързате много бавно”. Утре в 12,30 ч българско време говорител на председателя на Европейската комисия ще обяви, че въпреки усилията си за година еврочленство „България крета” в две ключови области – Правосъдие и вътрешен ред. Какво мислят за нас в Брюксел след първата година?

Аз съм член на Колежа на комисарите и всяко решение, което се взима в Комисията, става, разбира се, и с участието на всички комисари. Не се дистанцирам, особено когато става дума за страната ни. Защото, когато си навън, вървиш с националността си. Затова е в наш общ интерес всеки и по-най-дребен повод, включително когато пресича или не пресича правилно улицата, да помни, че е българин. И този, който го спре, ще добие представа за държавата ни чрез този, с когото общува.

Един човек за осем милиона.

Да, един човек за осем милиона. Това, откровено казано, е моето собствено изживяване в Комисията. Аз знам, че както аз се представям, така ще мислят за страната ни. Поемам тази отговорност и се опитвам така да направя, че да имат добро мнение за нас.

Имат ли добро мнение след първата година?

Действително областта Правосъдие и вътрешен ред е специална за България. Нямаме връщане назад, което е добре, разбира се, някои неща можеха по-бързо да се случат. Имаме законодателството, което е добро, остава да го прилагаме.

Кои неща можеха да се случат?

Приемане на закони, структури, институции, назначаване на хора, намиране на подходящи хора, предварителната им подготовка, т.е. това, което малко дистанцирано определяме като модернизация.

Държавната агенция „Национална сигурност” (ДАНС) – това европейска идея ли е, удовлетворява ли някакви европейски интереси?

Това е наше предложение. Да, би могло да работи много добре, надявам се, че точно така ще стане. Брюксел дава целта в много области, включително и в тази. А как ще стигнем до тази цел вече като страна членка, никой няма да ни казва. Никой няма да дойде вместо нас да приложи законите. Законите са добри – ако те обаче не се прилагат добре и не се прилагат от точните хора, няма да има разлика.

Точните хора – означава хора, които не са заети с корупционни практики….

Това е абсолютно необходимо, освен това хора, които могат да мислят модерно и които искат да се състезават с най-добрите в Европа. Активни.

Една хипотетична ситуация – например в Брюксел знаят, че има корумпиран министър в нашето правителство, абсолютно хипотетично. Би ли трябвало Брюксел да вземе отношение или би могъл да ни подскаже, възможно ли е те да се намесят в нашата работа, защото ние май на това се надяваме…

Не. Ако имаме такава надежда, че ще ни осиновят и ще управляват вместо нас, сме много зле. Това по никакъв начин не трябва да влиза в главите ни. Гледах едно изследване, много интересно – „Доверието в институциите”. Българите вярват наполовина по-малко отколкото Европа на 25-те в собствените си институции и много повече на европейските. Което, от една страна, е добре за Европа, чудесно, нека остане. Но ако ние мислим, че някой ще замести липсващите звена, които искаме да видим у нас, това няма как да стане, страната ще започне да губи авторитет. Ние трябва да направим чудото, което направиха Ирландия, Финландия – страни, които са съразмерни с нас, Португалия.

Там има органична нетърпимост към корупцията.

Финландия абсолютно, да.

Ние се чувстваме слаби да променим правителството. Как ще го променим, правителството променя народа, не народът правителството. У нас това е сериозно наложено, затова се надяваме Брюксел да вземе мерки.

Брюксел ще дава сигнали.

В Брюксел има ли достатъчно информация за този министър, за онзи министър.

Не за министрите… но това как работим, дали страната се управлява добре се вижда по редица показатели – икономически, социални; колко хора напускат например държавата, колко хора се връщат.

Каква е оценката на Брюксел в момента?

Защо Брюксел да питаме за тази оценка – каква е нашата оценка…

Отвратително е, здравеопазване, правосъдие… колкото и да се фукаме, че нещата с наред… Имаше между другото такава теза, че представяме не много коректни данни на Брюксел, чисто статистически.

Статистиката ни е била проблем. По време на преговорите и то не защото статистиците си вършат работата. Една от най-тежките неща беше да представяме статистика за селското стопанство – за това селско стопанство, което днес ще получава пари, помощи и т.н. Обаче хората криеха с какво разполагат.

Като едно време в ТКЗС-то?

Да. По стара традиция. И след това се чудим защо квотите се по-малко отколкото хората биха искали да видят. Включително и за прочутия случай за ракията. Мислите ли, че разполагахме с точни статистически данни колко ракия се произвежда в България.

Не, не може да има такива данни. Всеки си вари по 200 литра и казва, че е само за лекарство.

А после как да го докажеш за това колко да освободиш от акциз.

АЕЦ „Козлодуй” - да се хванем малко за него. Ще си го върнем ли? 3-и и 4-и блок?

Аз имам един въпрос. Когато говорите за АЕЦ „Козлодуй” ще си го върнем ли, защо никога не говорите за 5-и и 6-и блок, които са реконструирани с европейски пари изцяло и защо не говорите за 1-и и 2-и блок, които си изгаснаха и няма никаква реакция. Какво толкова в 3-и и 4-и, че говорим само за тях, защото истина все пак се познава чрез сравнение. От къде сме тръгнали, до къде сме стигнали. Какво е наистина това, което ни кара да говорим само за 3-и и 4-и блок, изваждайки от общата история. А общата история е такава. В началото на 90-те години идва мисия, която установява много лошо състояние на блоковете и предлага на тогавашното българско правителство, да помогне за реконструкцията на новите блокове, които могат да се реконструират според световните стандарти – условно казвам стандарти, дава пари за това и казва вие трябва да изключите първите четири блока, защото те не могат на разумна цена да се реконструират. Подписваме 1993 година гаранционно споразумение, в което това е написано и на основата на това гаранционно споразумение България взима пари. 1-и и 2-и блок е трябвало 2002 година да бъдат изведени от експлоатация, а когато започваме преговорите към гаранционното споразумение има и един меморандум. Този меморандум е същият както още на две страни от източния блок – това са Словакия и Литва, и там е казано, че 2002 година България трябва да реши въпроса с 3-и и 4-и блок. Като в меморандума е записано, че 15-те държави искат този срок да бъде 2006 година. Като жест към българското правителство в онзи момент – в много тежка ситуация след кризата на правителството на Жан Виденов, се казва, че България все пак настоява все пак 3-и и 4-и блок да бъдат изведени единият 2 години по-късно от 2006, другият – 3. Още малко години искаме. Но това е много важно да се каже, че ние принципно се съгласяваме още през 1993 година с подписването на гаранционното споразумение, че тези блокове не са безопасни. Това е важното. Оттам нататък вече е разговор за цифри. Дали ще е една година по-малко или една година повече по същество от юридическа гледна точка това не е най-важното, защото тези цифри, след като веднъж си признал, че блоковете ти не са безопасни, могат да бъдат компенсирани с пари. Защо 2002 година се случи това. Първо защото го има в меморандума, т.е. никой не е бързал да затваря главата. Просто 2002 година е записано в този меморандум, защото през 2002 година приключиха преговорите в десятката и ако ние тогава не бяхме приключили преговорите по тази глава, която беше много важна политически, за да видят дали ние сме партньори или не, ние нямаше да влезем 2007 година и това трябва да е абсолютно ясно. 2007-а или още една година или две 3-и и 4-и блок. Това беше дилемата. Дали можем да си ги върнем сега тези блокове? Вижте държавата е страна членка.

И какво ще загубим, ако си ги върнем?

Какво ще загубим, накъде се насочваме, защото при нас няма друг разговор за енергетиката освен разговора за 3-и и 4-и блок. Няма разговор за това как се развива ядрената енергетика.

Няма ли такъв разговор да ги пуснем за малко докато тръгне „Белене”, после ги затваряме завинаги?

Тук е въпросът, защо ние не построихме „Белене”, защо вложихме средства в други неща, свързани с „Козлодуй”, а не да започнем по-рано „Белене”. Въпрос, на който аз нямам отговор.

Как гледа Брюксел на една кампания за спасяването на 3-и и 4-и блок на АЕЦ „Козлодуй”? Едни хора, които искат поне още 3 години да работят блоковете. Как ще погледне Брюксел на това нещо, дайте ни съвет?

Говорих с хората, които дойдоха в парламента в Брюксел и дадох съвет. Ако този въпрос се поставя сериозно, той се поставя на съвет на министрите по енергетика. Тогава трябва да се убедят всички страни…

Това възможно ли е?

Според мен, ако става въпрос за кампания, а такива кампании правихме много. Знаете ли, аз съм в много интересна позиция. Когато говоря навън – примерно в Австрия, Гърция, в други страни, които са против ядрената енергетика, винаги съм описвана като абсолютен защитник на 3-и и 4-и блок. Тук по понятни съображения, защото искам да кажа истината, някак си това не се възприема добре и започват хората да спорят с мен, убеждавайки ме, че 3-и и 4-и блок са безопасни, нещо, което аз правих дълги години навън. Всичко възможно опитах. Искам абсолютно ясно да стане, че всичко опитах по много пъти, за да ги убедя партньорите ни да се върнат от това, което вече са решили 1993 година и 1998 година. Ако се прави кампания, тя трябва да се прави в страните, които не са убедени, защото политиците следват общественото мнение.

Значи отиваме в Австрия, Франция и Гърция?

Аз мисля, че това е единствения начин политиците да имат свобода да…

Кунева ни дава хубав съвет. Значи ние тук можем да си викаме колкото си искаме, да направим митинг, но това е тук. А на нас ни трябва подкрепата на Австрия, Франция и Гърция.

Интересно дали някой български политик е говорил със „зелените” в Австрия? Аз говорих, уверявам ви, че никак не е лесно. Ако това нещо стане, ако министърът на енергетиката постави на съвет въпроса и министрите го подкрепят да се поиска нова проверка, единственият случай за проверка беше предложен и от мен, когато дойде партньорската проверка. Дотогава никой не е давал такава проверка на България и аз мисля, че тази проверка, макар че тя не остави повече живот на блоковете, но направи нещо много важно – българската енергетика излезна с добро име – ядрена енергетика от тази проверка. И аз това го считам за успех.

Еврокомисар Кунева ни казва, че ще бъде много трудно, почти невъзможно, и трябва да се мине оттам и оттам?

Никого не бих обезкуражила, защото аз самата съм направила всичко възможно.

Човек, който е минал по този път и не е успял, явно трябва да обезкуражи другите?

България е страна членка. Не искам да решавам вместо българското правителство.

Какво бихме загубили, срещу какво бихме ги разменили?

Това е въпрос, който не се дискутира у нас. Първо – кой ще плати за извеждането им от експлоатация, ако ние откажем тези средства, които ни се дават, кой ще ги изведе от експлоатация, с какви пари. Ако те продължат, защото ние засега имаме договори за това, което оттук нататък ще става. Разчетите са свързани с това, че малките блокове са изведени от експлоатация. Ако това се промени, купуването на горивото и извозването… Освен това нашата ядрена енергетика, за да бъде конкурентно способна, трябва да влага в наука, трябва да влага в изследване. Тези пари също са ни нужни.

Цялото интервю с Меглена Кунева чуйте в звуковия файл

Няма Меглена Кунева острови Еврокомисарят