Емел Етем: Само с политиканстване доникъде няма да стигнем с бедствията

Няма приемственост в политиката срещу бедствията - всичко, което беше започнато от миналото правителство като стъпки за борба с бедствията, беше спряно от кабинета на ГЕРБ. Това обяви в специално интервю за Дарик бившият министър на извънредните ситуации Емел Етем. След дълго медийно мълчание тя призова темата за бедствията да не се използва за политиканстване. Според нея пожарната и екипите на гражданска защита трябва да са обособени, но нито под шапката на полицията, нито на военните, защото тази практика е пагубна за спасителните екипи и страната.

„ДПС обикновено е мишена винаги, когато трябва да се измъкне който и да е. Ние сме щатните виновни, заподозрени за всички беди, но има закони, документи, има архиви, по които може да се провери", коментира пред Дарик бившият вицепремиер. Тя попита защо сега не се публикуват в сайта на правителството решенията на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане, както това е правено по време на миналото правителство.

Откакто напуснахте Министерството не помня да сте говорили по проблемите в тази сфера. Убедена съм обаче, че не сте била безучастен свидетел на всичко онова, което се случи в Бисер? Зададохте ли си въпроса защо всичко това се повтаря или имахте своя отговор на фона на всичко онова, което имате като опит?

Първо ми позволете да изразя моите съболезнования към близките на хората, които загинаха в село Бисер и на всички останали граждани, които пострадаха от наводненията през последните седмици. Този кошмар отново се върна в съзнанието ми, защото човек, който се е занимавал с предотвратяването на последиците от природни бедствия, с изграждането на системи, няма как да е безучастен.

Защо не учим уроците си обаче?

Това е може би най-важният въпрос, който трябва да си зададем. Когато през 2005 г. при обсъжданията на тройната коалиция решихме да създадем такова ведомство, изходихме от тежките поражения, които страната ни беше понесла от наводненията, които през пролетта тогава бяха залели страната. Тогава установихме, че държавата през последните години, вървейки по пътя на демокрацията, беше занемарила една от най-важните си функции по защита на населението от бедствията. Затова създадохме това ведомство. За кратките четири години, в които то съществуваше, бяха направени много неща. За съжаление те останаха зад кадър.

Днес, три години след закриването на това министерство отново се изправяме пред дилемата готова ли е България за посрещането на каквито и да е природни бедствия и отговорът отново е не. Подценяваме силата на природните бедствия или може би надценяваме себе си като управници. За тези четири години научих, че темата с бедствията никога не трябва да се политизира, никога не трябва да се подценява и държавата е длъжна ежеминутно да се подготвя. В никакъв случай не трябва да ни се струват средствата, които са необходими, за да предпазим човешки живот или да изградим системите, които ще ни предпазят и защитят, да формираме силите за реагиране и да ги обезпечим с техника, тези средства в никакъв случай не трябва да ни се струват много, защото и тогава го казах, тези дни го чух от устата на еврокомисаря Кристалина Георгиева: един лев, даден за превенция, след това ни се възвръща седем пъти. Или ако ние не сме готови, не сме си научили урока, държавата след настъпване на събитието ще дава от седем до девет пъти повече средства за възстановяване на нанесените щети.

Излишно е да Ви питам дали беше грешка закриването на това министерство, особено на фона на това, че Европа създаде такъв еврокомисарски пост и той беше поет от българин. Грешка ли беше обаче това, че Гражданска защита премина към пожарната и МВР?

Дали е грешка или не, не съм аз човекът, който ще оценя. Но за мен е по-важно слудното: държавата не трябва да абдикира от тези дейности, които по Конституция, по всички закони на страната са вменени на изпълнителната власт - да изгради системи, да има стратегии, национални програми и планове за действие при защита на населението, да изгради сили, да обучи населението, да обучи органите за реагиране. След приемането през 2006 г. на закон за защита при бедствия, ние започнахме сериозни анализи в цялата страна.

Стартирахме стратегия за предотвратяване на различни бедствия, започнахме сериозни анализи в цялата страна, стартирахме стратегия за предотвратяване на различни бедствия, която включваше и създаване на карта на рисковите обекти в страната. Всяка институция беше задължена да направи преглед на цялата своя собственост, да направи анализ на риска, който имат техните съоръжения. Тази карта не знам къде е и защо по нея не се продължи работата по нея. Такау както се говореше тези дни, можеше ли да бъде предотвратено наводнението, жертвите, които дадохме. Да, всичко това можеше да се случи, ако държавата не беше абдикирала през последните три години от своите задължения. Защото като продължение на това, което предходното правителство направи, следващото трябваше да продължи доизграждането на сиренно-оповестителната система, за която тези дни чух различни коментари, голяма част от тях непрофесионални и неверни.

Самият министър Цветанов призна и съобщи, че 35% от населението е покрито. На какъв етап оставихте Вие тези системи разработени и какво трябваше да се довърши през тези две-три години.

Направихме тези системи, с които покриваме близо 35 на сто от населението на страната. Критерият за нас беше къде има по-голяма концентрация на населението, къде се явява по-голям рискът...

Оттам се е започнало.

От там стартирахме и затова са изградени системите в тези десет града, които министър Цветанов цитира. Изграждането на сиренно-оповестителната система стартира през 2008 г. и нейното довършване трябваше да приключи през 2011 г. Трябва да стигне до всяка махала и населено място, където да бъдат подменени старите сирени, които имат сигнал само за въздушно нападение и са от Втората световна война. Модерната система за оповестяване, освен сигналите за военно положение и бедствие, имат възможност и чрез гласови команди да се дават указания за по-доброто организиране на хората. Тези системи, както разбрахте, останаха на онова ниво на което ги оставих през 2009 г., когато излизах от министерството. За съжаление нито през 2010-а, нито през 2011 г. видях в бюджета на МВР да са отпуснати средства за довършване на тези системи. Затова казвам: ако бяха изпълнили програмата, която предишното правителство стартира, през лятото на 2011 г. трябваше тази система да е завършена. И в село Бисер кметицата щеше да натисне само едно копче, с което да се оповестят всички хора. Втората част от системата е именно оповестяване на всички органи, които трябва да реагират при възникване на извънредната ситуация. Тази система беше завършена през май, тя е изградена в цялата страна и функционира. Аз се чудя защо тя не беше пусната в действие през тези последни десет дни, защото чрез SMS получават сигнал всички тези институции и техните представители, има вкарани телефоните на длъжностните лица, експертите, които трябва да реагират при възникване на съответната извънредна ситуация. Има ги списъците на хората, които трябва да участват, актуализират се тези техни телефони и пак казвам, с едно натискане на копчето от областния център, там трябва да работят служители в 24-часов режим без прекъсване, с едно натискане на копчето могат да бъдат информирани всички хора в даденото село или община, които трябва да се събират или да започнат действия по реагиране при възникналата ситуация.

Имате ли информация дали това работи в момента, защото иначе би било кощунствено областният управител да не го е задействал този план. Става въпрос за две копчета и отговорност на един служител.

В голяма част от областите тези оперативно-комуникационни информационни центрове, за които има супер модерна техника, която може да се използва както в гражданско време, така и във военно, по-скоро поради неразбирането на институцията, което прие функциите на закритото министерство на извънредните ситуации, не се използва по предназначение. В една голяма част от областните центрове разбрах, че са взети компютрите, които ги има в тези помещения, защото се оказва, че в МВР нямат компютри. Тези компютри са част от системата, тяхното извеждане от системата ги прекъсва, затова не съм сигурна в Хасковска област, в областната управа дали е в пълен комплект и защо там не е задействан сигнал, но има време за това, ще се питаме след време.

Така ние гарантираме много бързото реагиране на силите, а не да се струпват най-високите рангове в държавата на едно място и да поемат на ръчно управление. Тъй като ако възникне едновременно бедствието в няколко населени места, няколко общини или няколко области така както ние бяхме изправени нееднократно да реагираме в предишния кабинет, тогава повярвайте ми много би се раздвоил, разтроил и премиерът ,и министрите кой къде да отиде. Затова трябва да се направи тази добра организация предварително и никой да не подценява опита на предишните, никой не трябва да заличава с лека ръка това, което с държавни пари са правили преди него другите правителства, защото все има добри неща, които са направени и трябва да бъдат продължени.

Изпреварихте въпроса ми за приемствеността, дадохте примера за техниката, която трябва да бъде в областната управа в Хасково. Дали според Вас министър Цветанов изобщо знае за наличието на тези центрове и как когато се предаваше властта, вие срещнахте ли се с него и предадохте ли онова, което е свършено, извън протокола.

Нова приемане не беше много сериозно. Отдавам го на това, че много бързаше тогавашният и сегашен министър и вицепремиер. За съжаление след вече две години и половина три, бих казала наблюдавайки процесите, че не се гледа със сериозно око на дейностите, които изпълняват.

Подценява се политиката в сферата на бедствията и авариите.

Аз това го констатирах още по времето на участието ни в тройната коалиция, защото ние бяхме третото министерство част от системата за национална сигурност. Повярвайте ми психиката на хората, които работят в отбраната и на тези военни мъже на честта и другите, които са офицери в МВР, няма нищо общо със спасителните дейности, с които държавата трябва да се занимава ежедневно и да се подготвя. Аз още тогава изразих съмнения за начина на структуриране на тези дейности в България. Затова имахме и ние консултативен орган към вицепремиера, за да формираме държавните политики.

Такова звено липсва в момента. Сега всичко е в МВР и е в страничен ресор на МВР, някъде там.

Тогава именно аз констатирах, че има състезателност между представителите на различните държавни институции, кой по, най... Всеки по някакъв начин представяше своите функции и задължения като най-важните. Освен чисто полицейските и други, защитаващи сигурността на хората, които трябва да се изпълняват от МВР, се оставят на заден план спасителните дейности. Някак с пренебрежение се е гледало на тези две функции - пожарната, която е в рамките на МВР и Гражданска защита, която беше в рамките на Министерството на отбраната дълги години. И едната, и другата структури са подценявали дейностите, които вършат пожарникарите и силите на гражданска защита. Виждам, че това се пренесе и в това управление и за съжаление думите ми се потвърждават и от действията, които наблюдаваме напоследък. Тези сили трябва да бъдат обособени на едно място, но съм сигурна, че то не е нито МВР, нито Министерството на отбраната.

Гражданска защита в годините е била и към едните, и към другите.

Говоря и за Пожарна безопасност и аварийни дейности. Защото пожарите са една от петнадесетте спасителни дейности. Спасителните дейности трябва да са на едно място. Отрядите трябва да са екипирани много добре, оборудвани с много добра и съвременна техника, говоря и за пожарникарите, и за силите на гражданска защита. И днес се прекланям пред това, което вършат те, защото за една заплата ежедневно жертват живота си. Те дори нямат и специализирани училища, в които да бъдат обучавани както трябва. Само опитът, който трупаш с годините, може да ти бъде съюзник, много бързо да реагираш и да предотвратиш човешка смърт.

Емел Етем се оказа гръмоотводът в миналото правителство, който обираше всички критики за всичко, свързано с бедствията, за това ли днес Емел Етем не хвърля камък по премиера и министър Цветанов, защото знаете за какво става дума?

Вижте, това може би е най-лесният начин. Но аз вече по-скоро говоря не само като политик, но и като човек, който до голяма степен експертно знае проблематиката и една голяма част от решението на тази проблематика. В България трябва да се научим да ценим постигнатото от нашите предшественици, да ценим експертността и специалистите, които имаме в различните сфери, а не да им залепим клеймото „вие сте от предишните" и да уволним и да разградим много структури, които в държавата с години са изграждани. Защото оценка за това какво България е направила за нашия мандат 2005-2009 г. даде Европейската комисия. Ако те не оценяваха постигнатия в България напредък за защита на населението от бедствия и аварии, надали на България щеше да бъде предложен този пост. Неслучайно и Европа отдели такова внимание на борбата с природните бедствия и създаване на комисар с този ресор. Негативният опит е най-полезен, опитът, който добиваш, когато си се сблъскал с дадени събития и явления, ти дава най-много познания и умения как да коригираш управлението си, какви системи да изградиш, какви сили за реакция да изградиш и затова този опит не бива да се подценява.

Докога обаче негативен опит да трупаме като държава?

В тази сфера може би наистина много сериозно трябва да се помисли без да се политизира кой какво е свършил. Далеч съм от мисълта някой да ме похвали за това, което съм свършила, трябва да оценим служителите и експертите, които имаме, опитът, който имат, не да ги зачеркваме и да ги изгоним, защото голяма част от специалистите най-вече в спасителните дейности поради редица причини останаха извън борда, не се чува техният глас, проба, грешка, проба, грешка, винаги срещу това има човешки жертви.

Бедствията в България уви обаче се ползват най-вече за политика и за политиканстване.

Може би затова и всевишният ни наказва по този начин, че политиканстваме, а не запретваме ръкави да ги свършим тези неща. Може би аз не съм свършила всичко, което е било необходимо - дали времето не ми е стигнало, дали четири години са достатъчни или не, дали съм имала средства или не, това са други теми, но важното е, че след мен нещата съвсем спряха. Имаше системи, които трябваше да се доизградят. Това, което се изгради и се направи и се формираха отряди за действие във всяка една област, екипираха се и така нататък с цената на това да кажем „вие сте хора на Емел Етем" и няма да ви ползваме и ще ви разколачим, е престъпление по-скоро, отколкото геройство. Затова е добре и днешните управляващи да знаят, че с политиканстване доникъде няма да стигнат. Най-добре е час по-скоро да седнат и да повикат специалистите, да използват опита, който до тук го имаше, а не да стартират всичко от нула. Защото господин Цветанов тези дни говори за консултативен съвет, който ще има евентуално към щабове, към министерство, неща, които вече в историята сме ги играли неведнъж. Поради факта, че сме омаловажили дадени отговорности, се оказва днес отново, че повтаряме едни и същи неща. Защото аз мога да ви цитирам едно становище на партия ГЕРБ от 2007 г. Те са имали едни въпроси, с които са искали моята оставка. Голяма част от тези теми, които те са поставили, са задействани по време на управлението на тройната коалиция, направени са съответните изследвания, карти стъпки, дали са малки или големи, дали са достатъчни или не, това е друга тема, но държавата е предприела мерки, обезпечени със средства за тогавашно време. И тогава изведнъж след встъпване в длъжност на това правителство всичките са тотално спрени, не е предприето нито една стъпка по-нататък.

По-леко ли щеше да ви бъде обаче ако имаше осъден за Цар Калоян? Защото и до днес фактът, че съдът не видя вина, ако имаше един наказан поне, нямаше да хвърлят върху Вас всички обвинения.

Сега разбирам, че съм виновна и за ланския сняг, и за наводнения. Това не е толкова важно - кой по какъв начин се опитва да отклони вниманието по важните въпроси, като се опитва да обяви един човек за виновен за всички бедствия. Далеч съм от мисълта да давам съвет и акъл на съда как да си гледа работата. Тогава действително нямаше персонално обвинен никой за тези последици. Сигурно е имало човешка грешка в годините, която да е довела до тези жертви, които дадохме тогава, както и днес. По-важно е да си гледаме съвестно работата всички представители на различните институции, защото когато се стигне до грешката, един човек и да го обвиниш, и да го обесиш, и да го затвориш няма да върнеш живота на тези, които са загинали, нито тези поражения, които са нанесени. По-добре е да мислим как да не стигаме до там да се питаме персонално кого ще обесим, по кого сега да стреляме, кой не ни харесва, за да го обявим за виновен, а по-добре да мислим, как да си изпълняваме по-стриктно задълженията, без да ги прехвърляме.

През 2005 г. ние констатирахме, че 30 години в България не са отпускани пари по нито един бюджет за почистване на речни корита. През 2005 година ние отпуснахме пари за речни корита и на Напоителни системи за ремонт на дигите и част от тези малки микроязовири, за които говорим. Тогава аз знаех, че цифрата е 3500, сега не знам защо твърдят, че никой не знае колко са и за какво са. Карта има на всички тези съоръжения. Трябва да изпълняваме всички тези функции не кампанийно, а ежедневно.

Вот на недоверие ще реши ли проблемите с бедствията?

Чуват се такива предложения политически, това са нормални политически ходове. Знаете, че част от политическата практика е такава, когато има несправяне с функциите и задълженията да се иска съответно вот на недоверие. Имат право и опозиционните партии, и всички политически сили да изразят своето мнение. Когато имаме готовност да ви обявим решението си, ще ви го кажем. Но много функции има, за които отговаря министър Цветанов и напоследък доста критики търпи по тях - както защитата на населението при бедствия и аварии, така и мониторинговият доклад и затова човек трябва да си преценява колко дини под една мишница може да носи.

Ако днес ви бяха предложили поста министър на извънредните ситуации, щяхте ли да го приемете след всичко, което изтърпяхте като критика през тези години.

Готова съм и днес да помогна с опита и познанията, които имам, на всеки, който се нуждае от тях. Това заявих и на министър Цветанов в онези десет минути, които имахме приемо-предаване през 2009 г. Защото пак казвам негативният опит, който имахме, ни даде много уроци, от които ние си извадихме поуките и започнахме да систематизираме тези неща.

Някои казват, че ДПС трябва да замълчи виновно.

Напротив, трябва да са благодарни на ДПС, че толкова години нито политизирам, нито създавам истерия около това, което не се случва. Ако имам персонална вина като министър за нещо, готова съм да си понеса вината. Но до ден-днешен нито съм осъждана, нито съм получила някакво известие за мое неадекватно действие или нарушение на законите на страната.

Приписаха ви вина за язовир „Иваново”.

ДПС обикновено е мишена винаги, когато трябва да се измъкне който и да е. това сме го видели и по времето на Костов, и по времето на НДСВ, и по време на тройната коалиция. Виждам, че сега и на ГЕРБ им е много удобно, ако искат някого да обвинят, ние сме щатните заподозрени за всички беди, но има закони, документи, архиви, по които може да се провери. Питам защо днес в сайта на Министерския съвет не се публикуват решенията на тази междуведомствена комисия за финансиране при възникване на извънредни ситуации. Докато аз отговарях за тази комисия, на сайта на МС съществуваше информация за всички решения, изписваха се всички средства, които са отпуснати, а те са целеви, за нищо друго не могат да се ползват. Бях разпоредила решенията за всяка община да бъдат разлепени на входа на общинската администрация, за да види всеки община х колко е получила и за какво е получила по линия на комисията. Никога министерството на извънредните ситуации не се е занимавало с възстановяване на обекти, с финансиране на обекти или с обществени поръчки. Такива слабоумни изказвания като на Яне Янев и други слагачи на правителството, не им правят чест. Трябва да вадиш факти, ако има такива, но не и да си съчиняваш.

За „Иваново” пари не сте отпускали?

За Иваново пари, когато съм отговаряла за тази комисия, когато съм оглавявала тази комисия, не сме отпускали. Аз мисля, че трябва да се проведе един много сериозен дебат за това готова ли е България да се справя с различните предизвикателства в ежедневието ни, не само когато има силни валежи, снеговалежи или топене на снеговете, земетресения, за ядрена защита, защото ние имаме атомна електроцентрала, защита от химически и други аварии, защото на територията на страната ни има редица предприятия, които от години може би не им е правен преглед и не са били обновявани технологиите, с които работят. Затова трябва много сериозно да се направи този дебат, за да се види къде трябва да бъдат ситуирани тези сили. Те трябва да бъдат обезпечени с достатъчно средства, за да могат да изпълняват тези дейности.

Ако нямаме системите за ранно оповестяване, които да са свързани с тези сили за реагиране, с тези сиренни системи за оповестяване, все едно пак нищо не сме свършили. Докато нямаме наблюдение на рисковите обекти и в секундата, в която възникне съответната авария, ние да можем да подадем сигнала на органите за действие, отново няма да сме си свършили работата. Така че държавните политики за съхраняване на живота на хората и запазване на целостта на страната ни са много сериозни. Аз не казвам, че не са важни другите дейности, които може би сегашните управляващи имат като приоритети, защото ежедневно ни занимаваха с километрите пътища и магистрали, които бяха построени. Миналата година дълго време медиите ни занимавахте с проблема за СРС-тата и огромните средства, които са отпуснати - 100 млн. лева, мисля, че бяха.

Разберете, че държавата ни преди всичко трябва да изпълни най-важните си функции и да защити живота и здравето на населението. Политиките, свързани с това, са под всякаква критика. Тези системи, които касаят живота на хората, в никакъв случай не трябва да ги подценяваме и не трябва да ги оставяме на заден план и да казваме: Огромни средства са нужни от бюджета. Защото една голяма част от хората може би няма в близките години да се възползват от тези хубави магистрали, които се строят, но бъдете сигурни, че само след броени дни, когато започне топенето на снеговете и преливането на реките, защото речните корита не са поддържани и не са почиствани, тогава ще имат нужда от оповестителните системи, за да можем да спасим тези хора.

А ако събитието стане вечер, много често се е случвало, ако не е в светлата част на деня, ако хората спят, тогава с кого ще се оправдаем? Затова трябва да спрем тоталното отрицание на извършеното от предходните кабинети, трябва да се вгледаме от добрите практики, които има, да коригираме там, където нещата имат нужда от корекция, и да си изпълним функциите, с които са ни натоварили.

Мнозина биха казали или биха очаквали от Вас сега да използвате таи ситуация и да разкритикувате сериозно управляващите от ГЕРБ за онова, което не са довършили или са прекратили политиката по бедствия и аварии.

Може би това, което изживях тогава и изживявам сега, ме кара да говоря така, защото и до ден днешен гледам, че в медиите някой си позволява да политизира и да говори по теми, по които не е наясно и да се опитва да насочва вниманието на хората в посока, която е абсолютно грешна. Всичко това, което се върши, е абсолютно деструктивно. Първо, защото руши доверието на населението в държавата и в институциите. Защото днес да оплюеш Емел Етем е много лесно, да обявиш правителството на Сергей Станишев като едно калпаво и некадърно е още по-лесно сигурно, но днес да се изправиш пред хората и да кажеш защо държавата не е готова да ни спаси сигурно е много трудно. Това може да се случи, ако всички ние имаме съзнание за това, което трябва да стена в нашата държава.

Персонална вина - да, който е виновен трябва да си понесе вината, аз не казвам, че трябва да се размива вината. Аз ако някъде съм сбъркала, ще си понеса вината. Но когато не съм виновна, да се търси някой така като нарицателно и да се пишат и изговарят глупости, е меко казано несериозно, отклонявайки вниманието от по-сериозните неща - например обучено ли е нашето население как да действа при такива ситуации, а някои тогава се присмиваха, чета и днес в някои издания, че запомнили как зимата трябва да има транзисторче, храна и бензин в колата си. И това не е никак малко - да знаят хората какво трябва да правят. Ние, като гражданско общество и различните елементи на това гражданско общество, институциите, медиите и населението сме много безотговорни към живота си и към бъдещето на нашите деца, защото ние не се научихме да имаме такава готовност за действия при различни ситуации.

Бяхме предприели по време на нашия мандат обучението на децата. Това обучение започна от детските градини. Децата много добре възприемаха тези неща. Покрай тях ние се надявахме това да стигне до техните родители, до техните баби и дядовци. Имаше наистина ефект, повярвайте ми. Мога да Ви дам и пример. Само преди три месеца ние проведохме избори за местна власт. При тези избори една част от кметовете на населените места бяха сменени. Ние не можем да разчитаме само на общинска администрация или на местна администрация, които имат някакви спомени от предишни обучения. Държавата трябваше веднага да се заеме с едно обучение по областите. Това е едната част от обучението. Другата част от обучението е на тези доброволци, които така и не бяха формирани.

Покрай тази ситуация сега различни организации и офроуд клубове сигнализираха, че нямат опция, по която да участват. Имат желание...

Още 2006 г. в закона за защита при бедствия ние разписахме такива възможности, именно защото само органите за реагиране, които са представителите на местната власт, регионалните звена на централната, не са достатъчни. Дори отрядите за реагиране, спасителите, така условно ще наричам пожарникари и гражданска защита, също не са достатъчни за реагиране, тъй като понякога бедствията са много мащабни. В закона за защита при бедствия има един цял раздел, който касае доброволните формирования.

Стартира ли изобщо нещо на практика?

Да, стартирахме още през 2007 г. В много от общините беше стартирано изграждането на такива доброволни формирования, защото в закона е предвидено доброволните отряди да бъдат към общините. Това са хора, които трябва да се намират на мястото на действие. Събитията се развиват някъде в село, град, в дадена община, те не се развиват на жълтите павета. Нашето мнение беше, че трябва всички села в дадена община да имат по няколко човека, които да формират този доброволен отряд. Тези доброволни отряди по закона за защита при бедствия се описват в регистър, имат си специфичен и специален индивидуален код за всеки доброволец. Той получава възнаграждение за периода, в който е зает с изпълнение на своите обществени и държавни функции. Трябва да получи лична екипировка и да премине един курс на обучение от съответните специалисти и от силите за реагиране.

С пари от бюджета или с пари от общините?

Тъй като общините нямат достатъчно средства, за да изпълняват всички функции, които им се вменяват с различни закони, затова в закона за защита при бедствия изрично пише, че към общините чрез делегирани бюджети те трябва да имат пари за тези доброволни дейности. Всяка година трябваше да разширяват тази дейност или все повече доброволци да записват общините, да ги обучават и да ги екипират. В тази система за оповестяване, за която споменах, именно освен силите за реагиране на държавата, на местните власти, на регионалните звена, има телефоните за връзка с доброволците, които са в даденото населено място или общината, те получават едновременно със силите за реагиране sms-а за явяване на мястото, за да реагират адекватно. Тези доброволци в конкретните населени места се явяват като първи помощници на кметовете, по разписания план за действие всеки един доброволец трябва да знае каква функция има в момента. Така че аз се изненадвам кой е върнал тези хора, всеки един от тези граждани би могъл да се включи като доброволец в общината, в която живее. Отива там и подава заявление, че иска да бъде записан като доброволец. Общинският съвет на своя сесия взима решение за броя на доброволците, защото според броя на тези доброволци съответно трябва да бъдат изискани и средствата от финансовото министерство за тяхното обучение и оборудване.

Имате ли представа как беше разчетена програмата за ранното предупреждение, за изграждането на тази система? Колко средства са необходими за нейното довършване и какво става в етапите на работа?

Сега ми е трудно да Ви кажа какъв ресурс и колко средства са необходими. В периода, в който сме стартирали изграждането на тази система през 2007 г. сме знаели тогава поетапно колко пари ще ни трябват. Казвам го, защото това е една много модерна и съвременна система. Преди да пристъпим към нейното изграждане, ние проучихме различни други държави, техния опит, нашата система е много близка до австрийската. Прави се обследване на всяко едно населено място и съответно според географията, територията се правят изчисления колко сирени трябва да бъдат поставени, за да могат да обхванат цялото население, а не както досега на една най-висока сграда слагаш един високоговорител и който чуе, където чуе. В планинските и полупланинските райони, много са ни разпокъсани селцата, те са на махалички, там е изключително трудно да се направи едно такова покритие. Всеки един от етапите, съответно и затова е разделено на етапи изграждането на системата, се проектира, оценява се и се залагат средства в бюджетите, но такава система трябва да бъде изградена. Човешкият живот няма цена. Не можем да се оправдаваме със скъпа ли е, евтина ли е системата.

Жертва на някаква политика на вид реваншизъм ли стана самата Гражданска защита? В разговора стана дума, че спасителите в момента в мястото и статута, които имат, те трябва да се подчиняват един вид на механизма и начина на работа в едно силово министерство, което не е много типично.

Начинът на функциониране на МВР е съвсем различен и той не предполага тази динамика, която имат спасителните дейности. Там ситуацията се мени със секунди, там не можеш да чакаш по-висшестоящият да ти издаде заповед, да ти напише, там се действа на място и в много от случаите са правили и консултации самите сили за действие с други райони, в които вече такова събитие се е случвало и те имат някакъв опит.

30-те отряда разполагат с много модерна и съвременна техника. Ние установихме тогава, че изключително важен елемент за ефективността на тези действия е бързината. Бързината не се дава с командвам, доложих, слушам, изпълнявам, а се обезпечава с модерна съвременна техника за комуникация, каквато те имат, могат да направят и пряка конферентна връзка между различни области и институции. Всичко това според мен не се знае, не се използва в МВР.

По-лошото е, че се разбиха тези структури, голяма част от специалистите напуснаха системата, именно защото редица спънки бяха направени още при назначаването, при трансформирането на Министерството на извънредните ситуации в МВР. Знаете, че те работят по други системи, там до девето коляно се обследва кой кой е, какъв е и защо е. Една част отпаднаха тогава, друга част от специалистите не намериха адекватно трансформиране на тяхната длъжност и затова бяха понижени. Освен че се демотивираха, защото не получаваха необходимото възнаграждение, те се демотивираха от факта, че в МВР никой не се интересуваше от техните умения и познания. Голяма част от директорите на дирекциите тогава на Гражданска защита бяха временно изпълняващи до пенсионирането им през декември миналата година. Дори директорът на Национална система 112 инж. Граматиков, който е един прекрасен специалист, един от малкото български експерти в тази сфера, до ден днешен е временно изпълняващ длъжността директор. Така че всичко това показва, че хората нямат мотивация да изпълняват тези функции както трябва, защото държавата в лицето на ръководителите си не им обръща сериозно внимание. Според мен те трябва да бъда обособени, всички тези 15 спасителни дейности, включително и пожарната, така да бъдат обособени в едно общо звено, както е на много места по света. Защото някой се опитва да казва: То в Европа е така, еди-къде си е така, няма единен модел в света за ситуиране на спасителните сили.

Дори еврокомисар Георгиева тези дни каза, че е добре спасителните екипи да бъдат на директно подчинение на премиера например и да си бъдат в собствена структура.

За мен къде ще бъдат силите е управленски въпрос и за него може да се дебатира, да се дискутира, но много важно е те да не бъдат към другите две силови министерства, защото дейността по спасяване на хората и на националното стопанство много се различават от дейността на военните и на МВР. По тази причина е пагубно за страната ни този тип функции да се вменяват на тези две силови министерства. Те имат достатъчно сериозни задължения и функции, с които се занимават. И на тях не им остава време да се занимават и с дейностите по спасяване. Това го показва последният ни опит. Затова тук подкрепям Кристалина Георгиева.

Пожарната изпълнява една единствена функция, всички останали 14 се изпълняват от Гражданска защита. Сега си представете, когато Гражданска защита минаха под шапката на пожарната, до каква степен им се дава възможност да изпълняват тези свои функции, за да се стигне дотам, че да се разколачва техниката, да се вадят от местата, където са сложени, да им се вземат помпи, резачки и друг вид техника, от ОКИЦ-вете да се извадят компютрите, защото служителите в МВР нямат компютри да се ползват, това граничи с престъпление.

Едни изградени системи и сили за реакция, поради недостига на средства и сили в други, не могат да бъдат компенсирани като разрушаваш едната. Тези две системи трябваше да бъдат обединени, не да бъдат противопоставени, както в годините са противопоставени. Винаги са нахъсвани и настройвани едни срещу други и поставяни в конкуренция. Аз през цялото време се мъчех, от едната ми страна седеше ген, Войнов, от другата - ген. Николов. След това като беше отстранен ген. Войнов, комисар Николов - сегашният шеф на дирекцията, беше от едната ми страна, от другата беше директорът на Гражданска защита. Винаги редом заедно с мен. Това исках да се опитам да постигна за тези четири години - да им внуша, че те са спасителите на България, че те имат една обща мисия - да спасяват човешки животи и в никакъв случай не трябва да са враждуващи или конкурентни, както се случва. При тази конкуренция страда населението. Затова аз съм напълно съгласна да се мисли за едно преструктуриране на тези сили. Те трябва да бъдат под една шапка, тъй че дали ще бъдат обособени в министерство или ще бъдат към премиера, това също е тема, по която може да се дискутира, защото до голяма степен трябва този, който отговаря за този тип дейности, да е човек, чиято дума ще се чува в държавата. От само себе си нещата не могат да се случват. Ако ги оставам на по една заплата и вие си знаете какво да правите, рано или късно ще изпаднем пак в същата ситуация. През 2005 година точно до този извод стигнахме след всички анализи, които направихме. Гражданска защита от една страна се беше обезличила тотално. Те получаваха само едни заплати, колкото да не загинат, бяха, както казват, последна дупка на кавала тогава към Отбраната и след това към Министерски съвет временно. Пожарната беше по същия начин. Всеки път чувахме как нямат пожарни, как са остарели, нямат техника, стълби нямат, не знам какво нямат. Не, че сега имат много. Държавата не трябва да пилее много ресурси и средства за създаване и дублиране на отряди и структури, а може обединявайки ги, да намали ресурса, който е необходим, да стане по-ефективна дейността им.

Понеже говорим за работата на терен, от гледна точка на спасителите там ли е мястото на властта в тези първи минути, когато се спасяват човешки животи? И доколко и как присъствието на властта там помага за спасяването на хората, защото все пак винаги се изсипва едно сериозно количество представители на властта?

На този въпрос мога да отговоря в подкрепа и на едното, и на другото действие. От опита, който имам, тези дни чета неща, които въобще не отговарят на истината, изглежда е много къса паметта на някои медии. Винаги, след като получа информацията, първото нещо, което съм правила като министър, е да задействам системите за реагиране и да проверя дали всичко това е спазено. Съответно ако са имали необходимост от съдействието на министъра, за да се задейства някоя друга система извън техните правомощия, това съм го изпълнявала и съм отивала на мястото на събитието.

Но в първите часове на реакция там трябва да са силите за реагиране. Аз, като ръководител, ако не съм си изпълнила задачите както трябва и да седят и да ме чакат два-три часа да пристигна на мястото на събитието, това значи, че е трябвало веднага да си подам оставката. Ние сме длъжни като поемем дадена отговорност, да сме го отиграли предварително, да сме сигурни, че сме си свършили работата както трябва и в никакъв случай да не се заблуждаваме, че ние най-добре ще ръководим тези процеси и, видите ли, трябва да сме непременно на място и да слушат нашите команди.

Когато отидеш на мястото на събитието, аз също съм го изпитвала това нещо на гърба си, всички сили за реагиране, институциите, които са там, се опитват да обръщат внимание на големия началник, който е дошъл. Ти така за определено време блокираш тези дейности. Такива случаи съм имала и по време на моето управление. Аз съм спирала и президента, и премиера, и редица мои колеги министри да не тръгват към мястото на събитието, веднага след като е станало. Да дойдат след ден-два, когато искат, но не и в деня, в който събитието се е случило. Цитирам случая в Цар Калоян. Нито съм била на фризьор, нито съм била в топли страни. След броени часове бях на мястото. Лошото тогава през 2007 г. беше, че ние нямахме изградени структури на Министерството на извънредните ситуации във всички областни центрове. Те бяха само 15 тогава. В Разград нямаше отряд, най-близките отряди бяха в Русе и в Търговище. И междувременно се обърнахме и към Министерството на отбраната, защото в Разград имаше ситуирано такова поделение. И тогава разбрах, че президентът и премиерът тръгват към мястото, защото поддържахме връзка с всички. Един от ръководителите само се обърна и ми каза: Г-жо вицепремиер, ние имаме едно емтелбе. С него кого по-напред да разхождаме из водата или хората да спасяваме?

Това ми беше достатъчно, за да си дам сметка, че със струпването на представителите на държавата на мястото на събитието ние по-скоро затрудняваме силите за реагиране, защото трябва всеки да обърне внимание първо на своя собствен началник, докато обяснят каква е ситуацията, какви мерки са взели, какво е направено, това са минути и часове, в които те могат да бъдат полезни, на място да спасяват хора. Затова, ако ме питате, държавата със струпването на всички важни хора на мястото на събитието не показва, че прави много силна и добра координация, по-скоро след като мине критичното време, критичният момент, да, съгласна съм, трябва да се отиде на място, да бъдем до хората и аз съм го правила винаги. Бидейки на място, виждаме всичко това, което е нанесла като щета природата, и можем много по-бързо и по-добра организация да направим по възстановяването. Това е въпрос вече на опит и на лично отношение по темата, но не бива да се спекулира и с това. За мен най-важно е първо държавата да е готова да реагира, а след това вече да предприеме мерки и за възстановяване.

Зададоха ми един въпрос: С тези 352 лева какво ще се възстанови и защо говорят за европейските програми, като има междуведомствена комисия за възстановяване при възникване на бедствия и аварии? Аз нямам нищо против да се използват и други възможности като европейските фондове, но това е един много по-дълъг път, една доста несигурна процедура. Тези дни четох, че Цар Калоян и до ден днешен не се е възстановил. След събитията там ние взехме решение да обезщетим гражданите, както и при други бедствия сме го правили. Чрез Министерство на труда и социалната политика им беше предоставена бяла техника - печка, хладилник, бойлер. Не 352 лева. Получиха средства за възстановяване на жилищата им, които бяха засегнати. Междувременно бяхме раздали и фургони по искане на общината, въпросните вагони, за които тогава толкова много се говореше, а гледам, че сега пак същите използват при тези наводнения. Държавата такъв резерв трябва да има и след събитията. В края на 2008 г., говоря за Цар Калоян, нямаше нито един фургон там. Неоснователни са забележките, че до ден днешен Цар Калоян не са се възстановили.