ЕК: Всички хазартни оператори с еднакви права
ЕК: Всички хазартни оператори с еднакви права / netinfo

Оливър Дрюс, говорител на отдел „Вътрешен пазар” на Европейската комисия, в специално интервю за Дарик.

Смятате ли че с промените в закона за хазарта в България се създават пречки за конкуренцията в този сектор?

Политиката на Европейската комисия е да не коментира промени на закони, преди да сме видели закона или конкретната поправка, така че е много трудно да се правят коментари. Мога да ви кажа каква е политиката на ЕК като цяло в тази област. Въпросът се регулира чрез основните договори заедно с някои прецеденти от съдебната практика. Това значи, че нямаме хармонизация на законодателството в тази област на европейско ниво и всяка страна-членка трябва да има собствена политика, която да не нарушава основните постановления. Например, ако мислите за класически договор по отношение на свободното придвижване на услуги, то би означавало, че в рамките на ЕС можете да доставяте услуги през границите на отделните държави. Тази свобода може да се ограничи за определени цели. Например – закрила на малолетните, въпроси от сферата на здравеопазването, предпазни мерки срещу пристрастяване, всяка държава обаче сама определя собствената си политика в това отношение. Когато определят правилата обаче всички страни трябва да спазват принципа за недискриминация, например. Когато се налагат ограничения, трябва всички ограничавани да бъдат третирани еднакво.

ЕК стартира процедури срещу Франция, Италия и Австрия заради ограничаване на спортните залагания и хазартните услуги, включително забрана за игри в интернет от чужбина. Бихте ли ни казали повече за това?

Става дума за повече от 10 случая, включващи поне 9 страни–членки, защото, например, е разрешено да бъдат ограничавани хора на възраст под 18 или 21 години и на наркомани и да не им бъде позволявано да влизат в барове. Само че като се налагат тези ограничения не може да кажете „на един е разрешено, а на друг – не”. Всички трябва да бъдат третирани еднакво.

Как може да се реши проблемът с финансирането на спорта тогава – опасенията са, че, ако не само държавният оператор организира цифрови игри, част от печалбата му няма да може да бъде отделяна за българския спорт заради конкуренцията?

Правителството може да наложи ограничения или задължения, така че всички да бъдат третирани еднакво. Ако държавният оператор трябва да дава пари на бюджета за развитие на българския спорт, същото задължение може да има и частният оператор. Така че, ако се приеме, че голям процент от приходите на държавния оператор отиват в държавния бюджет, частните фирми също от гледна точка на европейското законодателство могат да бъдат задължени да внасят 40 или 50% - колкото бъде решено – за държавния бюджет.

Има ли подобни практики в страните от ЕС? Частните оператори биха могли да протестират срещу такова предложение.

Със сигурност има такива примери и те не са в нарушение на европейското законодателство. Имам предвид, че всеки трябва да плаща данъци, тези компании също трябва да го правят.

Кои са основните договори и споразумения по въпроса в Евросъюза?

Става дума за мерки, с които да бъдат предпазени малолетните, хората да не бъдат оставяни да се пристрастят към хазарта, тези политики се решават в самата държава-членка, но те трябва да са еднакви за абсолютно всички.

Какви наказания може да им бъдат наложени след регистрираните от вас нарушения във Франция, Италия и Австрия?

Всички случаи имат една обща черта – преференциално отношение към определени оператори за сметка на други. Дали един оператор е държавен или частен, не трябва да има значение в отношението към него. Те всички трябва да бъдат третирани по един и същи начин. Като цяло трябва да се спазват правилата за свободно движение на услуги. Що се отнася до наказанията, класическата процедура в Европа срещу посегателство предвижда, че всяка държава членка трябва да съобрази собственото си законодателство със законодателството на общността. И е задължена да го промени, ако от европейска гледна точка в него има грешка. След решение на съда… при неспазването на решение на съда има наказания. Но това се случва много рядко, защото в 95% от случаите страните-членки просто променят законодателството си. Ако не го направят, могат да се наложат глоби. Колко е голяма сумата обаче не може да се каже, това зависи от сериозността на нарушението.