Ейвис Боулън, първата жена-посланик на САЩ в България, оглавяваше дипломатическата мисия на Америка в най-бурните години на българския преход - от 1996 до 1999 г. Тя разбира от американска дипломация и от американска вътрешна политика. От няколко години животът й се състои от непрестанни пътувания между САЩ и Европа и има страничен и неангажиращ поглед към случващото се във Вашингтон. В ексклузивно интервю за Дарик радио Ейвис Боулън обсъжда това дали ще се промени политиката на САЩ, ако републиканецът Ромни влезе в Белия дом; за митовете военно-промишленият комплекс или пък еврейското лоби избират президента; както и за парите, които "гълта" една предизборна кампания.
Посланик Боулън идва у нас само четири месеца преди падането от власт на Жан Виденов, което й гарантира мандат, пълен с емоции. Работата й в България е заключена в периода между "януарските събития" от 1997 г. и деноминацията на българския лев през лятото на 1999 г. В "българската" част на интервюто, посланик Боулън обсъжда грамите, в които описва Иван Костов като "авторитарен и непредсказуем" и неговите обвинения, че му е препоръчвала коалиция с БСП; важната роля на американския посланик у нас като помощник на щатския бизнес; както и липсата на напредък през последните 13 години в борбата с организираната престъпност и корупцията в България.
Президентът Барак Обама направи много по време на 4-годишния си мандат, но много хора, дори и симпатизанти на Демократическата партия, са недоволни от администрацията му. Кои са основните неща, от които хората са разочаровани?
Основната причина, разбира се, е икономиката. Безработицата е на много високо ниво в исторически контекст, много хора преживяха четири изключително трудни години. Хората са податливи на твърдения, че една промяна във Вашингтон би подобрила икономиката. Не може и да не се спомене, че Обама наследи една много трудна политическа ситуация. Бяхме изправени пред световна криза и действията му за спасяването ни от финансов срив в началото на 2009 г. бяха много решителни. За жалост, икономиката не се е възстановила изцяло и този процес върви много бавно. Привържениците на Обама го оправдават като казват, че това не е по негова вина и, че трябва да продължаваме напред, защото политиките му са правилни. Но пък има и много хора, според които същите тези политики не са ефективни, и че е време за промяна. Това е и основната причина те да са разочаровани. Според мен има и втора, а именно, че през 2008 г. той обеща големи промени, които не са реализирани. Това е разочаровало много хора с леви убеждения, но дори и те, като погледнат алтернативата, пак вероятно ще гласуват за Обама.
Реалистични ли са стратегиите на губернатор Ромни за създаване на работни места и защо Обама е толкова против тях?
Без да навлизаме в детайли, в настоящата ситуация е по-лесно да си "претендентът", защото можеш просто да посочваш пропуските на настоящата политика и да обещаваш бъдещи успехи. Реалистично погледнато обаче, хората знаят, че президентът няма кой знае какви възможности да създава работни места. Да, той може да осигури благоприятна среда, така че нещата да не се влошат, което Обама направи, но икономиката трябва да се подобри чрез собствената си инерция. Но не става с едно щракване с пръсти. Според мен, независимо кой спечели изборите, икономиката ще тръгне нагоре през следващия мандат. Така че, който е президент, ще може да обере лаврите за това, че е оправил икономиката. Икономическите тенденции действат с много по-бавни темпове и правителството единствено може "да прави поправки", така да го кажем. Да, то може да помага на най-засегнатите хора, но като цяло възможностите му са ограничени. Гласоподавателите реалисти ще разберат това и няма да се хванат на въдицата на твърде дръзките обещания.
В контекста на всичко това, позицията на републиканците към Китай е твърде строга. Има ли намерение наистина губернатор Ромни да отреже или ограничи тези жизненоважни икономически връзки, ако влезе в Белия дом, или това са само празни приказки? Все пак въпреки голямата конкуренция, Китай е и много важен икономически партньор на Америка.
Изключително важен. Но това се случва при всяка предизборна кампания. Кандидатите винаги обещават строги мерки към Китай, както и спрямо общите валутна и търговска политики. Но в крайна сметка всяка администрация се връща към един балансиран подход. В Китай имаме изключително много икономически интереси, да не говорим, че Пекин държи най-голям дял от американския държавен дълг. Те са наш голям търговски партньор, има много американски компании с инвестиции там. Много важен глобален играч са и независимо какви са различията във вижданията ни, ние се нуждаем от сътрудничеството им в много сфери. Така че враждебността не е опция в случая. Дори губернатор Ромни звучеше много по-умерен по темата по време на предизборния дебат, отколкото в предизборните си речи.
Не е тайна, че войните в Ирак и Афганистан доста помогнаха на американската икономика и то основно на военно-промишления комплекс и сродните му индустрии. Мит Ромни обаче не изглежда много заинтересуван от това да продължи външната политика на Америка от последните десетина години - или поне не се чува да говори много по тази тема. Означава ли това вероятност една негова администрация да се опита да ограничи американското военно присъствие по света?
Най-напред, не съм съгласна с твърдението във въпроса Ви, а именно, че войните са помогнали значително на военно-промишления комплекс. Да, безспорно произвеждаме оръжия и други материали за войските, но това не е някакъв огромен процент от икономиката ни. За това и не мисля, че на него може да се гледа като на фактор в действията на чиято и да било президентска администрация. Обама сложи край на нашето присъствие в Ирак, положи и ясна граница за присъствието ни в Афганистан. Според мен, това съвпада с мнението на голяма част от американците. Той направи всичко това, защото видя, че няма какво повече да правим в тези две държави. Американският народ вече е изтощен от тези войни, той иска войските да се върнат у дома. Искаме участието ни там поне да се намали, ако не и окончателно да приключи. Разбира се, ние ще запазим някакво присъствие и детайлите тепърва ще се решават. Но по време на кампанията си губернатор Ромни не е влизал много активно в тези дебати. Той критикува Обама за това, че рано се изтегляме от Афганистан, но напоследък почти не говори и по този въпрос, сигурно защото осъзнава, че подобно изказване няма да се приеме позитивно от избирателите. Освен това казва, че е необходимо да се увеличат военните разходи, но според мен това е риторично изявление, защото ние и сега харчим в тази сфера повече, отколкото когато и да било. И Пентагонът се сблъска с едни много сериозни ограничения в бюджета и ще трябва да ги приеме за даденост, както правят и в много други области.
Това е едно популярно твърдение, което много често се лансира, именно, че военно-промишленият комплекс "избира" кой ще е президент. Има ли някаква истина в това?
Според мен, това е мит. Разбира се, би било лъжа да кажем, че този комплекс не съществува, но, ако погледнем всички интереси, които съществуват, ще видим, че интересите на банките, на Уолстрийт са много по-влиятелни в икономиката, отколкото военно-промишления комплекс. Да, неговото лоби също е изключително мощно, когато става дума за харчове в сферата на отбраната - това беше вярно особено по време на Студената война. Но не съм съгласна с твърдението, че те определят резултата от изборите, нито пък че това правят финансовите институции.
Още едно подобно твърдение - за влиянието на еврейското лоби в Америка. Доколко то влияе на президентската администрация и преди това по време на изборите?
По-скоро избягвам да използвам термина "еврейско лоби", защото, според мен, еврейската общност е много разнообразна. Обаче да, съгласна съм, че голяма част от американското общество е много разтревожено от подкрепата на Вашингтон за политиката на Израел. По повод твърденията за влияние на това лоби на резултатите от изборите - не мисля, че има нещо вярно в това. Еврейската общност в Америка по традиция е доста либерална и подкрепяща демократите и, според мен, все още е така. Но въпреки, че има еврейски организации, които твърдят, че Обама не е бил много приятелски настроен към Израел, това не се споделя от повечето американски евреи. Не е тайна, че Обама невинаги е на едно и също мнение с премиера Бенямин Нетаняху, но като цяло президентът ясно е заявявал подкрепата си за Израел, както и, че Израел винаги може да разчита на приятел в лицето на Америка.
Обама е подкрепян от всякакви малцинства, както и от повечето хора в неравностойно положение. В същото време предизборната му кампания е първата в историята на президентските избори в Америка, която събра повече от милиард долара дарения. На пръв поглед тези два факта изглеждат противоречиви...
По време на първата си кампания - през 2008 г., той постави нови правила в набирането на средства - никой друг не беше ползвал интернет, така той набра голям брой отделни малки дарения. Не виждам противоречие, това беше по-скоро отражение именно на широката подкрепа, с която се ползва, защото успя да мотивира хора, които никога не бяха давали пари за политически кампании. Въпреки че ентусиазмът, който разпали през 2008 г. в момента го няма, тези мрежи от "малки дарители" продължават да бъдат активни и са много важна част от кампанията му. Но той търси и големите дарители и има успехи и сред тях.
Обама много трудно успя да въведе своята здравна реформа (бел.ред. - т.нар. "Obamacare"). Защо много американци гледат на безплатното здравеопазване, което е считано за норма в останалия свят, с такова голямо подозрение?
Според мен не е така. Това беше един изключително важен законопроект и мисля, че той ще осигури на всички американци достъп до здравеопазване. Администрацията на Обама обаче допусна много грешки в начина на представяне на тази политика пред народа, докато републиканците успяха да внушат погрешната идея, че същата тази политика ще намали достъпа на хората до здравеопазване. На тези, които вече имат такъв достъп до програмата "Medicare" или са сключили частни застрахователни договори, републиканците успяха да убедят тези хора, че техният достъп ще бъде ограничен, за да се вместят незастрахованите американци, което не е вярно. Много хора не харесаха и идеята за задължителните вноски, които сега ще трябва да плащат. Но тази политика ще продължи, Върховният съд я одобри и просто ще чакаме да видим как ще се развият нещата пред урните след няколко дни. Но, ако Обама бъде преизбран, законодателството ще продължи в тази посока и хората постепенно ще разберат, че то няма да има лошите последици, с които ги плашат съперниците му. Но като цяло това е един много важен закон.
Да Ви занимая малко с "български теми". Бяхте първият американски посланик, който изрично спомена проблема с корупцията и организираната престъпност, които пречат на развитието на държавата. Как виждате развитието на борбата с тях 13 години, след като напуснахте поста си в София?
Невинаги успявам подробно да следя развитието на ситуацията в България, но, като цяло, не мисля, че има някакво подобрение. Това е очевидно и е тревожно за приятелите на страната ви, както и на партньорите ви в Евросъюза. Ако помните, преди няколко години почти изгубихте финансирането си. Това причинява неописуеми щети на имиджа на държавата ви, допринася за допълнителни тежести върху икономиката ви и ми е много мъчно, че това се случва и, че няма подобрение.
В средата и края на 90-те години беше апогея на силовите групировки в България. Имаше ли в американското посолство информация за тях?
Не сме били много информирани за вътрешната динамика на тези групировки, нито за връзките им с правителството. Знаехме само общи неща, но рядко детайли.
Кога чухте за първи път името на сегашния български премиер Бойко Борисов?
За пръв път чух за него много след като напуснах България. Той не е бил свързан с политиката по време на моя мандат в София.
Как оценявате факта, че Обама е първият американски президент по време на т.нар. "български преход", който не намери време за сериозен разговор с български президент или премиер? Да, обсъждали са вратовръзките си на срещи на върха в различен формат, но нищо повече.
Не мисля, че в това се крие някакво послание. Вниманието на президента Обама винаги е изключително заето. Държавният секретар Хилъри Клинтън посети България, както и много висши американски служители. Така че не бих интерпретирала липсата на срещи по някакъв конкретен начин. Не се съмнявам, че и такава ще има.
Отстрани изглежда така, сякаш основна част от функцията на американските посланици в България е да промотират бизнес интересите на частни компании. Доколко това е така?
Това е една много важна тяхна роля. Те целят да помагат на развитието на американския бизнес в чужбина докато компаниите все още се установят в дадена държава, с отношенията им с местното правителство. Това е функция не само на американските посолства, а и на посолствата на всяка една държава в модерния свят. Дори вашият великолепен посланик във Вашингтон Елена Поптодорова отделя голяма част от времето си в опит да промотира интересите на български фирми в Америка. В днешно време, това си е просто част от работата на един посланик и няма защо на това да се придава, каквото и да било допълнително значение.
В една от дипломатическите Ви грами, които Уикилийкс публикува, пишете, че тогавашният премиер Иван Костов е "авторитарен и непредсказуем". Когато се разбра за това години по-късно, той пък отговори, че Вие сте съветвали тогавашния СДС да се коалира с БСП по време на кризата през 1997 г. Спомняте ли си за тези събития?
Не помня такава грама. Много уважавам господин Костов, той е един изключително умен човек, който разбираше какво е необходимо да се направи в България тогава. Невинаги беше много гостоприемен към съюзниците си и подхода му отблъскваше много хора. Нямам спомен да съм го съветвала да сформира коалиция със социалистите. Доколкото помня, имаше служебно правителство и всички бяха изключително притеснени за икономиката и за това какво би се случило с девалвацията на българския лев, ако има дълъг период без правителство. По-скоро, вероятно съм му споделила своите опасения да не оставя политическите страсти да го заслепят и да се вземат решения, които да доведат до лоши икономически последици за страната.
Бих желала да добавя, че давам това интервю най-вече защото сте журналист от "Дарик радио". Изпитвам огромно уважение към Вашето радио. Надявам се, че все още сте все толкова добри, колкото бяхте по време на моя мандат. Никога няма да забравя нощта на събитията пред парламента през януари 1997 г. Помня как "Дарик" излъчваше цяла нощ, а ние в посолството бяхме залепени за радиото. Вие изпълнихте един много важен дълг за страната ви и оттогава изпитвам огромна почит към вашата медия.
