До края на годината ясен посланикът ни в Прищина
До края на годината ясен посланикът ни в Прищина / netinfo
В момента, в който Русия, Индия и Китай поискаха преразглеждане отново на въпроса за Косово и отново повдигане на дебата за Косово, гост в „Седмицата” на Дарик радио е заместник-министърът на външните работи Любомир Кючуков.

Ще ми се да ви запитам най-напред какви реални резултати може да отчете на срещата на високо равнище българското председателство на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа?

Срещата, която ще се проведе на 21 май, реално дори това са три срещи, тъй като става дума за среща на политическите директори от страните от региона на 19 май, среща на външните министри на 20-и и съответно на среща на върха на 21-и. На практика ще подведе резултатите от българското председателство. Те никак не са малко, защото това беше един период, който оформи новата архитектура на практика на многостранното, на регионалното сътрудничество в Югоизточна Европа. Беше закрит Пактът за стабилност, основният инструмент на Европейския съюз за подпомагане на страните от Югоизточна Европа. Създаде се нов орган, нова структура - Съвет за регионално сътрудничество, почиващ на така нареченото разбиране за регионалната принадлежност. С други думи регионът вече сам поема в ръцете си своите съдби, разбира се, запазвайки релацията Европейски съюз - Югоизточна Европа и също така международни спонсори. Това е най-важният резултат от българското председателство, който наистина формулира по съвсем нов начин многостранното сътрудничество тука.

Предвиждате ли България като член на евросъюза да предложи нови инициативи за запазване на стабилността в Западните Балкани?

Изключително важен момент е именно запазване на стабилността. Между другото веднага искам да кажа, че тука има съвсем конкретни резултати. Реално единственото място, където заедно, не просто седят на една маса, а обсъждат проблеми и взимат съвместни решения представители на Белград и Прищина, това се оказва форматът регионално сътрудничество в Югоизточна Европа. Спомняте си срещата на външните министри, която беше през февруари, след това имаше среща на председателите на парламенти в София, среща на министрите на опазване на околната среда, министри на правосъдието. Навсякъде присъстваха представители на Белград и Прищина. Единственото друго място, където това става, това беше Съветът за сигурност. Само по себе си това е достатъчно сериозен фактор, подпомагащ диалога. Нека не забравяме, че има и други проблеми и други спорни въпроси, свързани например с неполучаването на покана от страна на Македония на срещата в Букурещ на НАТО, където не беше постигнато съгласие с Гърция по името на страната. Но всичко това, колкото и да изглежда странно, е фон за едно доста активно регионално сътрудничество, на което проблемите в двустранен план не пречат и не блокират, и което показва, че има едно доста ясно разбиране, че има редица въпроси, които могат да се решават само на регионално ниво, а не на ниво отделни държави.

Как страната ни през последната близо година и половина защитава интересите на региона в рамките на ЕС?

Многократно. Най-пресния и най-може би активен, видим пример е подписването на споразумението за стабилизация и асоцииране със Сърбия. Проблем, който беше блокиран в продължение на повече от година от някои страни-членки на ЕС, които обвързваха подписването на това споразумение със сътрудничеството на властите в Белград с Международния трибунал в Хага, и който, благодарение не просто на активната позиция, но и на компромисната формула, която България предложи, беше подписан в края на месец април в Брюксел. И което естествено имаше своето отражение по отношение на европейската перспектива на Сърбия, включително и във връзка с изборите, които се проведоха там.

Г-н Кючуков, как България оценява перспективите за развитие и стабилност в балканския регион след изборите в Сърбия? Приближи ли се Белград към евросъюза или пък резултатите предизвикват по-скоро политическа неяснота за бъдещето на този процес?

Естествено, че има редица проблеми при сформирането на новото правителство на Сърбия, свързани с резултатите от изборите. Но според мен това, което е еднозначно, това беше много ясният политически сигнал, който обществото в Сърбия, общественото мнение, даде в посока европейска и евроатлантическа интеграция. Нека не забравяме, че тези резултати, победа с над 10 процента на проевропейските политически сили в Сърбия над радикалното крило, не бяха очаквани от никого.

Сега, пак във връзка с казуса Косово и има ли в българското външно министерство сигнали, че Белград има намерение да върне в София посланика си Данило Вучетич? Какви са реалните очаквания кога Сърбия ще направи този дипломатически жест?

Очевидно тук става дума за общо решение за връщане на посланиците във всички страни, които признаха независимостта на Косово. Тук подходът на Сърбия е единен. Кога това ще се случи, ще зависи много от развитието на политическите събития, както в самата Сърбия, с оглед формирането на правителството, така с по-нататъшния процес в Косово, така и с позицията на цялата международна общност и нейния ангажимент естествено за Косово.

А кога очаквате България да изпрати посланик в Косово? Обсъждат ли се вече някакви кандидатури за този пост в Прищина?

Естествено, че имената са най-любопитната част от този въпрос. В скоро време България ще изпрати временно управляващ на своето представителство в Прищина. Между другото България има дипломатическо бюро в Прищина от 2003 г., така че просто ще се промени неговият ранг - от дипломатическо бюро то ще стане посолство и до края на годината ще имаме посланик там.

А очаква ли се на някакъв по-късен етап, евентуално след стабилизирането на новата държава Косово, София все пак да потърси от властите в Прищина някакви по-специални гаранции за спазването на правата на българското малцинство там?

Става дума за т. нар. горани, част от които се самоопределят като нашенци, както те се наричат, и които пазят своите езикови и етнически връзки с България. Между другото гораните са признати за едно от малцинствата в Косово, така че те имат целият този статут. А, от друга страна, с тези от тях, които се самоопределят като българи, България поддържа много сериозни контакти и досега, и работи много активно с тях.

В рамките на изтичането на мандатите и назначаването на нови около 15 посланика през тази година предвижда ли се част от новите дипломати да са т. нар. политически назначения? Предлагано ли е примерно на бивши министри да заминат за дипломатическа служба зад граница? Твърди се, че на проф. Радослав Гайдарски например е предложен постът в Токио.

Знаете, че позиция на ръководството на външно министерство през изминалите три години на мандата беше максимално да се заложи на професионалните дипломати, с което да се балансират някои, меко казано, изкривявания, съществуващи в отделни години. От 61 посланици, назначени за тези три години, изпратени в чужбина, 60 от тях са професионални дипломати. Нещо повече, беше приет Законът за дипломатическата служба, който фиксира, знаете, 20 процента. Така че засега външно министерство не предлага нито едно политическо назначение за тези постове, за които вие говорите.

Г-н Кючуков, предстои промяна в много важен посланически пост, този във Вашингтон. Не мога да не попитам одобрен ли е вече г-н Лъчезар Петков за посланик в САЩ?

Аз не бих назовал име. Ще кажа само, че има предложения за професионален дипломат.

Последвайте ни

Интервю