Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" Димитър Тадаръков в предаването "Седмицата" на Дарик радио.
Преди всичко ще ми разрешите да поздравя за 8-ми студентите.
Вие сте преподавател. Аз съм ръководител катедра "Икономика на туризма". . . В УНСС. . . . в УНСС. Но искам да поздравя всички студенти и може би бъдещите млади фермери, за които Европа мисли прекалено много. Хайде да започнем от актуалния дебат - за парите и бюджета за 2008-ма и за това ще има ли всъщност пари за земеделските производители, спорът за това национално доплащане за зърнопроизводителите, актуални от седмицата. Моята философия е, че пари ще има, ще бъдат намерени. Земеделските производители ги заслужават и те ги заслужават да ги получат без стачки и без протести, а ги заслужават да ги получат като първа година членове на Европейския съюз. Другото обаче, което не знаете, ние се борим в бюджета на Държавен фонд "Земеделие" да намерим още 20 милиона лева за допълнителни парични средства по лихвените заеми. Засега са договорени 80, искам те да станат 100 милиона, за да можем догодина да. . . тези лихвени заеми да получат повече земеделски стопани. Това е новото, за което се борим сега напоследък. Тоест заеми за какво? Заеми за инвестиции, които те правят, безлихвени. Това е една традиция от Държавен фонд "Земеделие" от последните години, искаме и тази година да направим това също. Тоест безлихвени заеми. . . Да, да, това е една традиция от много години, където бюджетът го поема. Тоест към тези 147 за национални доплащания. . . Не, не, те са. . . . . . трябват още 20. . . Да, търсим 20 милиона. Ние ги имаме 80, те са договорени, но искаме да бъдат 100 милиона. Считаме, че ще бъде по-актуално за земеделските производители. Хайде да подредим разговора. Първо, вашата самооценка - кое е най-важното, което от юни досега свършихте във фонд "Земеделие"? Ами, първо, най-важното е, че България успя да заеме челна позиция по договаряне на предприсъединителния фонд САПАРД, който беше от 1 юни 2001 до 30 октомври 2007 година. Ние договорихме близо 110 процента субсидии от това, което ни се полага. Какво означава обаче това на практика? Това означава, че. . . А каква усвояемост като процент е? Ще ви кажа. Значи, до този момент са договорени инвестиции за 2.8 милиарда евро във вид на инвестиции, това са 3509 проекта. Субсидията е в размер на 1.4 вече милиарда евро. До този момент е изплатена субсидия за 604 милиона евро, е изплатена, която покрива инвестиционни проекти за 1.3 милиарда евро. Разбирате ли какви мащаби са останали в българската икономика и какво още ще завърши до края на 2008? Това е по САПАРД. По САПАРД, само САПАРД. Какъв е процентът на усвояемост. . . На усвояемост. . . . . . сравнен с други държави? Значи, за другите държави нямам идея колко е, защото не съм правил сравнение, но знам, че ние взехме 100-те процента, които ни се падат, и 10 процента бонус, на които имахме право. Може би други държави. . . Тоест всичко, което Европа беше готова да даде на българското земеделие, беше взето от България? Беше договорено. Значи, още не е взето, защото това е един процес, който тепърва стои и ще приключи 2008 година. А може ли да е измери ефектът от това. . . Ефектът. . . . . . в брой хора, които са почнали работа, инвестиции. . . Ефекта ще ви го кажа с няколко цифри. Значи, само над 5 хиляди трактори, комбайни и допълнителна техника е вкарана, над 14 хиляди единици прикачни инвентар, над 3 хиляди хектара овошки, над 4 хиляди хектара лозя, над 2 милиона тона нови месни продукти ще се правят, просто. . . над 52 хиляди човека ще бъдат включени в тази система нови работни места, над 5400 легла в сектора туризъм, над 94 проекта в агроиндустрията, 155 проекта за дървообработване, дърводелство и други неща, 48 километра нова, 146 километра съществуваща водоснабдителна мрежа, 342 километра улична мрежа, 90 километра нова. . . Това всичко европари по САПАРД. Това са европари по САПАРД. Разбирате ли този мащаб? И мисля, че тук е хубаво да се знае, за българските журналисти, които трябва добре да си отворят ушите и очите, и във вашата прекрасна инициатива - "Събитието на 2007 година", може би това трябваше да бъде една от номинираните позиции. Това, за пореден път да обясните, технологията е, ние питаме сто медии, най-големите български регионални и национални медии, кои са събитията според тях, ние просто отчитаме този резултат и го предлагаме вече за гласуване на слушателите. . . Аз не говоря. . . . . .бедствията попаднаха обаче. . . Да, да. Разбирате ли, защо положителното, защо американският вид не дойде на българска почва? Къде беше най-големият интерес? Най-големият интерес за радост. . . В кои, в кои области? Да, за радост е в програмата, в която са инвестирани най-много средства и усвояемост. Това е по първа мярка, където има усвояемост мисля, че над 1.2 милиарда като инвестиции. . . За какво са отишли те? Това са главно инвестиции в сферата на. . . Първа мярка. . . . . .първа мярка, инвестиции в земеделските стопанства, мляко, месо, трайни насаждения, зеленчуци, цветя, яйца и яйчни продукти. Колко бяха всичките мерки? Всичките мерки, по които въобще сме работили. . . Да. . . .и са инвестирани, са 11, всичките мерки, по които... говоря по големите мерки, а всяка от тях има подмерки, в които седят и се развиват отделните позиции. Има и мерки, в които имаме и нулеви позиции, за което за съжаление никой от фермерите или бенефициентите не е кандидатствал. САПАРД е вече история. Сега гледаме напред към фондовете на Европейския съюз вече като член на съюза. Тръгва Програма за развитие на селските райони. Колко пари ще трябва да се инвестират в България и за какво? Значи, ако така поставите въпроса, тръгваме към програмата въобще Европа какво дава на България за това, че сме членове на Европейския съюз, става въпрос за 6.4 милиарда евро субсидии. И се връщаме, Програма за развитие на селските региони. . . Колко? . . .3.2 милиарда евро субсидии. Там е най-много. Там е най-много, 2.5 милиарда евро субсидии ще получим за заплащането на единица площ, за същия този период. Това са чисти пари, които започват да идват сега от началото на януари. Около 870 милиона евро ще са техническата помощ, която ще се оказва за пазарни и други механизми. Разбирате ли мащаба, пред който... българите, бенефициентите, общините трябва да знаят какво значи България да е член на Европейския съюз? Готов ли е, готов ли е Държавен фонд "Земеделие". . . Значи. . . . . .който вие ръководите, и структурите му да управляват тия пари? Е теоретически ще ви кажа, че е готов. Практически ни трябва още малко усилие за доназначаването на персонал, който. . . Колко души ще приемат тия пари? Всъщност през колко души ще минават тия пари? Засега са 1200 човека, глобално целият Държавен фонд "Земеделие", а тези пари ще преминават някъде през структури около 400 човека заедно и с техническия инспекторат, който прави всичките проверки на място из цяла България, и основната позиция, на която ще бъде, няма да допуснем да бъде излъгана Европа с нито едно евро. А очакваме. . . А как... . . .че ще ни бъдат разрешени и назначени някъде около 200-280 човека, които ще ги диференцираме и локираме до най-близките места до. . . Това включва ли хората. . . . . .земеделските стопани. . . .в разплащателната агенция? Това включва, това е цялата. . . Тия, които ще вършат. . . Тия, които ще вършат. . . .тази работа. А докъде са нещата с акредитацията? Акредитацията. . . Всичко е подготвено, направено, минала е предварителна проверка, посочени са по отделни мерки, където трябва да изправим отделни визии, и от понеделник влиза на окончателна акредитация сертифициращият орган "Грант Ортън", който в рамките на една седмица трябва да прегледа всичко от А до Я, за да може да представи на министъра на земеделието, който има единствен право да подпише тази акредитация, положителния доклад и реалната акредитация трябва да стане преди 20 декември, защото до 20 декември действаме с едногодишната частична акредитация, дадена от министъра на земеделието. Т.е. до 20 декември ще бъде акредитирана напълно разплащателната агенция. Разплащателната агенция, да. Кога започват приемането на проектите по най-голямата програма за развитие на селските райони? Проектите първо ще се приемат, трябва да знаете, одобрени са 30 мерки, с 22 стартираме, другите 8 ще влязат малко на по-късен етап. По най-голямата програма започват веднага в началото на януари месец. Най-голямата за какво е? Това е ОС 1, подобряване на конкурентноспособността. Какво ще се прави там? Това е 1.4 милиарда евро. Значи, това са професионално обучение, информационни дейности - 100 милиона евро, създаване стопанства за млади фермери - 100 милиона евро, модернизиране на земеделските стопанства - 572 милиона евро. Разбирате ли, само за модернизиране на земеделските стопанства ние ще имаме сума, равна на цялата САПАРД, за всичко като предсъединителна програма. Имаме добавена стойност към земеделските и горски продукти 240 милиона евро, подпомагане на полупазарно стопанство - 144 милиона. Разбирате ли мащаба, за който българските бенефициенти трябва да бъдат готови. Добре де, а може ли един земеделски производител сам да си напише проекта, без да трябва да ходи при консултанти? И да, и не. Значи, тези, които досега са участвали в предсъединителната програма САПАРД, които са имали упорита работа, защитили проекти, внедрили, сигурно ще могат сами. Тези, които са мързелували, които не са участвали, които са се страхували, първите им проекти сигурно ще бъдат с помощта на консултантски фирми. Но искам да кажа, както съм обещал на обществеността, започва едногодишно обучение на място в Северна и Южна България на групи, мобилни групи от Държавен фонд "Земеделие" и разплащателната агенция, където с отделните асоциации на отделните структури в България и с асоциацията на развитието на селата ние ще правим срещи и ще обясняваме детайлно начина, изготвянето на проекта, детайлите и позициите, по които трябва да работят. Нали по тези проекти освен европейските пари ще трябва да се осигуряват и собствени средства, което ще става с кредити най-често. А банките готови ли са дават? Значи, банките не само са готови, за първи път ние видяхме какво означава банковата система да е прекалено гъвкава и да очаква европейските пари. Когато през месец август стартирахме с банките една позиция, където трябваше да плащаме за единица площ тези субсидии, и им казахме, че пристигат първите 200 милиона сега през месец декември и те ще ги получат, българските земеделски стопани, кредитирайте ги тях авансово, за да могат те да използват тези пари авансово. Отначало през септември и октомври се появиха около 1000-1500 заявления, искания за кредитиране от страна на банките, сега минават над 10 хиляди. Т.е. банките вече кредитират, защото чакат. . . Субсидиите идват. . . .субсидиите. Когато през януари месец реално се заверят сметките на тези земеделски стопани. . . Ще си върнат кредитите. . . . от 79 хиляди, които са официално зарегистрирани, имам чувството, че догодина над 40-45 хиляди от тях ще ползват банкови кредити. Т.е. ние им даваме една възможност тези 45 или 50 хиляди човека авансово в една година напред да изтеглят тази субсидия, която им се пада от Европа, и да използват тези пари за своя бизнес. А всъщност може ли да бъдете по-конкретен какви проекти очаквате? Какво е - да си купя трактор, да построя хотел на село? Значи, и едното, и другото, като има само една въпросителна. Става дума за развитие на селски региони в рамките на около 2 хиляди жители население. Значи, тази програма е концентрирана само в тази област. Над 2 хиляди жители население това вече отива в програма по други. . . Над 3 милиарда ще бъдат дадени за до 2 хиляди. . . 3.2 милиарда. Разбирате ли мащаба, как тези кметове. . . Ще стане по-хубаво на село. Да. . . как тези кметове ще ги накараме да работят, как тези кметове ще ги накараме да мислят, как тези кметове ще правят проекти. Кой ще оценява проектите? Значи, проектите ще се оценяват. . . Няма в Брюксел да се оценяват? Не. Ние ще ги оценяваме. Проектите ще се оценяват на различни нива. Проекти, първоначално стартираме в размер на около 25 хиляди евро, като постепенно мисля да бъдат до 200 хиляди евро, да се оценяват и се приемат долу децентрализирано от областните разплащателни агенции, където комисии с участие на зам.-изпълнителни директори, началници отдели и специалисти ще ги гледат на място, след това се качват в комисия по прозрачност, която ще бъде на централно управление, и в крайна сметка изпълнителният директор ще носи цялата отговорност и той ще носи подписа за или против одобряването на всеки проект. Звънят ли ви вече политици? Това трудно ще стане. Дай на моето село, дай на моите хора. Значи, това трудно ще стане и ще ви кажа защо. Аз съм професионалист и мисля, че съм доказан такъв. Политиците не пожелаха и не искаха да ми звънят, когато уволнявах техните синове и дъщери. . . Е, хайде сега. Георги Юруков ви беше звънял за роднини негови. Значи, вижте. . . Вие видяхте ли се с този, първо както го определихте по вашия жокер, БСП-депутат, агент на бившата Държавна сигурност и член на парламентарната комисия по земеделие и гори, после той сам си призна, че е човекът, който е разговарял с вас. Да. Първо, нали сте убедени, че един агент никога няма да иска да се срещне, както обеща пред медиите, следващия ден. Мисля, че след 10 дни стават два месеца, откакто чакам тази среща, но тя просто не се случи. Второ. . . Т.е. Юруков не дойде при вас изобщо? Разбира се. Той не че не дойде, той не ми се и обади. А вие ще повторите, че той ви е заплашвал, че ще ви. . . какъв беше терминът. . Той ще ме унищожи. Ще ви унищожи, да. Да, но говоря професионално, не говоря физически, и ще ви кажа защо. Защото хванах негов роднина в далавера, в която предпочетох да спася програма САПАРД, вместо да започна масови уволнения. И него го познавам от 10 години, което е истина. В течение на тези 10 години той е направил един телефонен разговор и за разлика от мен, аз казах, че беше в средата на август, а той спомена, че е бил точно на 15 август. За вас този случай е приключил. Повече не ви се е обадил. Не, този случай за мен отдавна е приключил. Този случай отдавна е приключил, защото приключи успешно програма САПАРД. За депутата Юруков, за мен тази визия не съществува. Но, разбира се, от чисто професионална позиция, ако реши да ми се обади, аз ще приема разговора и ще доизясня нещата. Мислех да ви питам какво гарантира, че европари няма да потекат към ДПС, после се сетих, че всъщност вие сте от години лидер на една по-малка земеделска формация. Така че, може би по-скоро въпросът е какво гарантира, че няма да потекат към партийни структури. Ами, значи, това, което досега доказах и което направих, системата е отворена и пари потичат към тези, които предоставят най-добрите проекти, които са професионалисти в защита на проектите, които доказват, че имат собствени средства и искат да инвестират, които доказват, че работят добре с банките. Това е мерилото. А дали те са от различни политически формации, това е техен въпрос, но не е мой. Вие направихте специален отдел за борба с корупцията и измамите. Да. Какво свърши той? Ами, първо, хванахме първите, така. . . Корумпирани. . . . корумпирани - и то не толкова корумпирани като хора, а като проекти - и скоро ще видите, че ОЛАФ не само от Европа хваща измами, но и нашият отдел от България също хвана измами с машини и съоръжения по проекти, по САПАРД. И в скоро време в медиите ще научите и това. Колко души са хванали? Ами, засега говорим за фирми. Тоест фирми, колко са фирмите? Които са се опитали. . . За какви порядъци говорим - единици, десетки, стотици? Значи, за първо време са под десет и аз се радвам, че е така. Десет фирми, които... каква е схемата всъщност, с която ги хващате? Ами, схемата, вижте, схемата няма да ви кажа, защото това означава. . . Да не. . . Това означава, че в следващите проекти за развитието на селските региони или другото, те ще бъдат подготвени. Схемата е наша, схемата си ни е патент и ние си ги хващаме. Така че и за това вече. . . Взимат пари за нещо, което не правят, това ли е или не? Значи, взимат пари и внасят употребявани машини и съоръжения или изпипват проект. . . А твърдят, че са нови. . . . а твърдят, че са нови. А те, за да ги внесат тук в играта, трябва да участват и отвън. Аз не знам кои участват. . . Големи фирми. Това. . . Вижте, значи, не знам кои участват. Участват български и чуждестранни фирми. Кой участва, това ще определят органите, които се занимават конкретно с тези неща. А хванахте ли нарушение по схемата за единно плащане?Хванахме, да. И радвам се, че навсякъде намерихме решение
Е, там какво може да се прави? Там да твърдиш, че имаш повече земя. . .
Значи. . . . . . една и съща земя да я пишат трима. Да. И става това нареченото припокриване или тройно заявяване на една и съща земя. И затова ли европейците толкова държаха да си направим кадастър, за да се налагат нивите, за да не може. . . Значи, ние. . . . . . да се оказва, че една нива е на петима. Ние имаме нещо по-добро от кадастър. Изградена е информационната система ИСАК, където всичко е заснето от самолет, цяла България, всички ниви. И на място с GPS-системата и с компютъра се мери това, което е заснето, това, което ни е предоставено, че трябва да се плати и отговаря ли на действителността. Разбирате ли, че при тази тройна така наречена проверка или след това ще започнат и тези кръстосаните, нито едно евро няма да отиде повече от това, което се полага на всяко. . . Интересно е дали можахте да хванете колко процента е повече земеделската земя според собствените представи на българите от тази, която е в наличност? Просто не сме могли, защото ние започваме първоначално и досега сме покрили над 11 процента от всичките площи, които са заявени. Но при големите площи, където се очакваше, че ще има най-големи измами, всичко е хванато. За съжаление има още 30 земеделски производители, с които не можем да намерим решение и то защо, защото са дали адрес и на този адрес няма никой. Първо трябва да ги намерим къде са, съществуват ли, реалност ли са и ако съществуват, да се разберем и да се откажат от площите, които са заявили в повече, ако не, няма да им платим. Но европейско евро за тях няма да отиде. Какво стана с млякото в училище? Млякото в училище, тепърва битката продължава. Миналата седмица. . . Идеята беше 3 милиона и 600 хиляди лева да бъдат взети. . . Значи, идеята. . . . . . през евросубсидия. Идеята беше 3.6 милиона да бъдат взети и, както ви казах на първата среща преди няколко месеца, тези 3.6 милиона, първите, са загубени. В момента дискутираме. . . Следващите. . . . . . да не загубим и следващите 3.6 милиона. И това е позиция, която зависи от министерството на министър Масларова и Министерство на образованието и науката. Там целта е да се плащат директно на производителите за млякото, това ли е? Да, и трябва да мине през разплащателната агенция. Ние искаме да включим общините и общините да бъдат вносителят на тази т.нар. чаша мляко. Второ, ние искаме да включим и да увеличим броя на учениците, да не бъдат само до четвърти клас, а да бъдат дори и до осми. Което Европейският съюз ни пита защо не сме си го направили. Това е наша визия, наша позиция и ние ще се борим и това да направим. Остават ли държавни помощи през 2007? Да, остават и ще остават, и ще се използват до. . . Още две години. . . . до 2010 година, да. . . Три години още. На тази база ще продължаваме субсидиите, както и досега давахме, за качествено мляко, субсидии за изхранването на животни и птици от националния генофонд, субсидии за подпомагане на развъдни асоциации, субсидии за подпомагане производители на зеленчуци, домати, пипер. Да се надявам, че през следващата година няма да има субсидии за попаднали площи на природни бедствия - суша и наводнение, защото не искам това да се случи. А тази година почнахте ли вече изплащането? Да, почнахме. И другата седмица приключваме напълно с изплащането на 7.5 милиона лева от първите субсидии, които трябваше да се платят. Това е заради сушата. Да. Така че предпочитам да даваме всякакъв вид субсидии, без тези субсидии. Новото и интересното, което е, преди месец и половина събрах представители на около 20 национални асоциации, където ги помолих съвместно да мислим и да бъде изграден национален гарантиращ фонд, в който да бъдат включени средства, които те имат право да получат по европейските субсидии, след като ги получат. И със създаването на този национален гаранционен фонд те да имат възможност 50 процента от средствата да използват за своето развитие и другите 50 процента да използват за случаи на събития, които ще се появяват в последващите години. Предстои ни следваща среща в началото на годината. Ако са узрели за тази идея, това ще бъде ново национално решение, което ще удовлетвори всички земеделски производители.
