Услугата „избор на екип" трябва да бъде забранена в държавните и общинските болници. Това обяви депутатът от ГЕРБ д-р Пламен Цеков по време на заседание на парламентарната здравна комисия, на което бяха дискутирани лекарските грешки и условията за избор на екип. Според д-р Цеков изборът на екип в момента се поставя като неизбежно условие пред пациентите. Как законодателите обмислят да въведат ред в здравната система и дали ще се увеличат наказанията при допускане на лекарска грешка. Ето какво още каза пред Дарик Пламен Цеков:
Кажете ни защо според Вас трябва да се забрани услугата за избор на екип в държавните и общински болници?
Вие вероятно използвате моето изказване на здравна комисия, когато изказах тезата, че след като не можем да създадем ясни и категорични правила за избор на екип е по-редно да бъдат премахнати, отколкото да продължава да съществува в този вид. И аз все още мисля, че не е редно пациентът, при когото вече е настъпило заболяване и той вече е поставен в друга психическа ситуация, дори в състояние, в което той не може да прецени реално състоянието си и преди да си му оказал здравна помощ, да го питаш кой желае да го обслужи, защото допускам, че в голям брой от случаите пациентът попада в случайно лечебно заведение и той не познава специалистите. Предлагат му се да речем няколко имена, което и да избере, не означава, че той избира най-качественото и го прави като вътрешно убеждение. Затова аз смятам, че в държавните и общинските лечебни заведения, които са призвани да осигурят социалната сигурност и стабилност на населението, е редно в тези заведения да няма избор на екип.
Д-р Цеков, да разбирам ли, че това е критика от ваша страна към министъра на здравеопазването, който всъщност регламентира избора на екип и тарифите?
Не мисля, че това е критика към министъра на здравеопазването, а просто продължаваме това, което той започна. Той въведе лимит в желанието си да бъде въведен ясен регламент при избора на екип. Но виждаме, че с течение на времето нещата дори станаха малко по-объркани не защото е определена цена за избора на екип, а защото никой след това никое от лечебните заведения не разви механизъм, който да накара пациентите, преди да станат пациенти, да знаят къде отиват, при кого отиват, тоест да са подготвени, така че изборът на екип да е съзнателен и да е вътрешно убеждение.
Първоначално здравният министър реши тази тарифа да се определя според цената на клиничната пътека, впоследствие сложи таван за услугата. Така цената за избор на екип за раждане скочи от 350 на 950 лева, защото повечето болници предпочитат да сложат най-високата възможна тарифа. Смятате ли, че тази цена отговаря на услугата, специално за ражданията?
Аз никъде не съм видял цена за избор на екип 900 лв. при ражданията. Те се движат между 300 и 400 лв., защото самата пътека не струва толкова.
В столичните АГ-болници е към 800-850 лв. Не вярвам да не го знаете.
За мен това не е реално. Още повече че аз искам да направя ясно разграничение между държавни болници, болници с преобладаващо държавно участие, общински болници и частните болници. Държавните болници принадлежат на обществото. Работещите в тези лечебни заведения и управителите или директорите им управляват средствата на данъкоплатеца. И излиза така, че когато пациентът веднъж е платил материалната база, втори път си е платил здравната осигуровка, влизайки в лечебно заведение от такъв тип, му се предлага и избор на екип, тоест още веднъж да плати. Малко се получава като ситуацията в онази поговорка: сега ми платете за това, че съм си изхабил зъбите с вашето пиле. В частните лечебни заведения, които не са част от системата за социалната стабилност и сигурност, в тях ясно е регламентирано, че това са частни капитали и те се подчиняват изцяло на пазарните механизми. Там категорично трябва да има ясни правила за плащане, но според мен е оправдано.
Но тук вероятно юристите ще ви апострофират, че когато говорим за държавни болници, не трябва да забравяме, че те всъщност са търговски дружества и по смисъла на закона законодателят не може да постави подобни ограничения.
Законодателят не може да постави и ние не искаме да ги поставяме, но собственикът може да постави.
Да разбирам, че всяка община да вземе такова решение и министерството като собственик на държавните болници.
Над 80 процента от лечебните заведения в България са държавна и общинска собственост. Всички тези лечебни заведения работят без печалба. Аз в същото време знам какви са мотивите на шефовете на лечебни заведения, на самите лекари. Те казват добре как ще задържим самите лекари, способните качествените лекари. Ами това е работа на самите шефове на болници, да намерят механизми, чрез които да стимулират именно тези хора.
А Вие вярвате ли, че ако общините и министерството да кажем забранят на болниците да слагат подобни тарифи, то заплащането няма да се случва така да се каже „под масата"?
Възможно е и това да се случи. Но пак повтарям - въпрос на мениджмънт. На запад практиката е такава, че право на избор има само шефът на отделение и неговият заместник, тоест двама човека в едно отделение. И не повече от двадесетина човека, ако в болницата има десет отделния. Докато в България е въведена повсеместна практика за избор на всеки един лекар, независимо от неговата квалификация, години трудов стаж и така нататък. А по традиция при ражданията винаги е имало взаимовръзка между жената и водещия акушер-гинеколог, защото срещата между жената и акушера става на много ранен етап, дни след началото на бременността, тя продължава (връзката) пет-шест-седем месеца и се достига по естествен път до избора на акушер-гинеколог и там все пак наистина трябва да има някаква форма на избор, защото акушер-гинекологът не може точно да каже кога ще започне родилният процес. И много пъти, когато започне родилният процес и дадена родилка е избрала определен гинеколог, той може да не е на работа. И за да дойде от вкъщи, това наистина трябва да се заплати. В този аспект аз съм за такъв избор.
Такъв избор, но с каква цена е въпросът, защото сега таванът е 950 лв. Според Вас този таван трябва ли да се смъкне?
Ако вземем световната практика в държавите с развити здравни системи с различните стълбове на здравно осигуряване, там има доста добър механизъм на принципа на доброволното здравно застраховане или осигуряване. Това са две различни понятия, но в България сме приели доброволното здравно осигуряване. Ако на пазара има такъв предложен пакет за здравно обслужване, тоест пациентът, когато е здрав, подобно на солидарната задължителна система, да си направи доброволна здрава осигуровка, тогава с него ще преговаря за цената за избора на екип неговият застраховател или осигурител.
И в момента работят доброволни здравни фондове, но много малко хора се възползват от тях. Доколкото разбирам в момента ГЕРБ не обмисля да включи частните фондове в задължителното здравно осигуряване. Как да се случи това, което предлагате в такъв случай?
Казусът е много сложен. Аз не съм специалист в темата на осигуряването, но смятам, че в момента има достатъчно възможности българските граждани допълнително да си направят допълнително здравно осигуряване. Друг е проблемът: че много от българските граждани нямат културата да помислят за това, преди да им се е случило дадено събитие. Ето различните статистики сочат, че за допълнително за здраве извън задължителните осигуровки се харчат между 400 и 800 млн., някои казват и милиард.
А Вие не смятате ли, че точно това огромно доплащане, което правят българите непрекъснато, се дължи на погрешната здравна система в момента.
Системата не е погрешна. Тя следва стъпките, градени в страните от Западна Европа.
Да ви попитам за мнението Ви относно лекарските грешки. Трябва ли според Вас да има по-ясна дефиниция в законите и не смятате ли, че много често се случва съмнение за лекарска грешка, пациентите, близките им да не разбират докрай имало ли е такава или не. От друга страна, лекари да бъдат несправедливо обвинявани. Защо се получава тази ситуация?
Лекарската грешка може би придоби обществена формулировка. Аз по-скоро бих я приел като професионална грешка или липса на професионална квалификация. Защото сама ще се съгласите, няма лекар или аз лично не познавам лекар, който умишлено ще навреди на своя пациент. Въпросът е дали ние изработваме механизми да коригираме пропуските и, както се случва в медицината, да сведем до минимум фаталните последици от тези пропуски.
Въпросът е кой трябва да изгради тези механизми и защо те липсват?
Във всяка болница има правилник за вътрешния ред и в него много ясно е описано какъв е начинът и редът за прием на пациенти, кой какво трябва да извърши от персонала.
Вие добре ли сте запознат със ситуацията в „Шейново" и да вземем този случай да ни обясните какво се случило там, имало ли е нямало такива правила?
Аз съм запознат дотолкова, доколкото съм прочел това, което пишат медиите. Болницата не прави разлика от останалите болници, не може да се различава. Тя трябва да има правилник и да е оказано по какъв начин се извършва приемът.
А има ли някой, който да следи за спазването на този вътрешен ред?
На първо място това трябва да се реализира от управителните органи на самото лечебно заведение, на второ място имаме районната здравна инспекция преди РЦЗ, това е РЗИ.
Смятате ли, че трябва да се увеличи периодът на отнемане на лекарските права, когато бъде доказана лекарска грешка? Такова предложение дойде от председателя на здравната комисия в парламента Десислава Атанасова.
Смятам, че отнемането на лекарските права дори за една година е жестоко наказание за съответния лекар. Аз винаги се позовавам на западната организация на здравеопазването. Там отнемането на права не е най-тежкото наказание и много рядко се стига да това. Там има друг механизъм, при който ако се констатира, че лекар недобросъвестно си е изпълнил задължения и е нанесъл щети върху пациента, на него му се назначава опекун и му се забранява сам да борави с пациента, без да има надзор. Това е много по-жестока и тежка санкция, отколкото да отнемеш правата на лекар. Защото отнемайки му правата за една, дори за две години, той се връща с всички права, които е имал и преди.
Здравният министър предложи да се увеличи десетократно санкцията за лекарите, допуснали грешки.
Нека да има завишаване на санкциите, защото това ще накара много от управителите и директорите на болници да завишат още повече контрола върху звената, които управляват, така че да не допускат нанасяне на финансови щети на лечебното заведение.
И до този момент е имало санкции. Вие знаете ли за наложени такива на лекари?
Сигурно има, аз лично не съм запознат.
Много лекари, особено сега покрай случая с гинеколозите, се оплакват от това, че прекалено много време им отнема да пишат медицинската документация на пациента и по-малко време им остава да преглеждат и консултират своите пациенти. Лекарката от „Шейново" каза, че не е дала на починалата да подпише съгласие да си тръгне от болницата, защото е имало опашка от чакащи родилки пред кабинета й.
За съжаление наистина документацията, която трябва да обработва един лекар, е твърде обемиста, но ние няма как да избягаме от това. Когато боравим с обществени средства, когато искаме да дадем гаранция за нашия професионализъм, трябва да оставяме и някакви видими обективни следи, а това са документите, които ние попълваме. Със сигурност с въвеждането на диагностично-свързаните групи след няколко години ще имаме още повече документация, която да попълваме, тоест обемът ще се увеличи. Но според мен е въпрос на организация коя документация трябва да бъде попълвана изрично от лекар, коя - от медицинска сестра или от подготвено техническо лице без медицинско образование. Има такова сепариране на документацията. Аз мисля, че трябва да се работи и в тази посока.
