Не очаквам местните избори да променят кой знае колко политическия пейзаж в България. Това твърди говорителят на ЦИК Цветозар Томов. Според него около изборите ще има тежки политически борби за ромския вот, които ще използват всякакви технологии за тях, а това вероятно ще доведе до нови огнища на напрежение в следващите месеци..
Г-н Томов, доколко бомбата с етническото противопоставяне на българи и роми и насилието от последните няколко дни е наистина бомба със закъснител, която може да избухне за местните избори, или е някакъв тлеещ проблем, част от пейзажа, в който от време на време се вторачваме? Или е съвсем нов проблем?
По-скоро е тлеещ проблем, който се отпушва в зависимост от политическата конюнктура. Около местните избори със сигурност ще има тежки политически борби за ромския вот, които ще използват всякакви технологии за тях, включително и криминални. Така е било винаги на местни избори. Дали и доколко тези огнища на напрежение, които сега възникват, са свързани с приближаващите местни избори, ми е трудно да преценя, но не изключвам да има такава връзка. Следователно би трябвало да очакваме, че ще има и нови огнища на напрежение в следващите месеци.
Има обичайни заподозрени за разпалването на тези огнища, но има ли нещо, което сега обществото не вижда в този масов крясък срещу ромите. По-сериозни ли са подбудителите в сегашните случаи и има ли зад тях политически партии, които ги генерират? Чуват се различни гласове.
Не мога само на базата на някакви лични подозрения да твърдя нещо, за която и да е политическа партия. А като общество ние по принцип имаме проблем с интеграцията на малцинствата. Ние сме склонни към публични ксенофобски реакции. Това не е пътят за решаване на ромския проблем в България, а и на който и да е проблем, свързан с малцинства: бежанци, сексуални малцинства и каквото още искате. Трябва да водим дълга борба за нарастваща толерантност към различните. Това е хуманитарна задача на българското общество, която то не е решило.
Защо 26 години след сериозен прелом, преход, промяна в нашето общество, българинът става все по-нетолерантен и на практика се превръщаме в американци от средата на миналия век, които пледират за гета и ненавиждат различните по цвят?
Защото търсим лесни обяснения. Да набележиш враг, различния като виновник за твоите проблеми, е начин да избягаш от по-тежките размишления за проблема си. Освен това ми се струва, че в българското общество паднаха доста табута, които имаха някаква защитна функция. До 2005 година, до появата на партия АТАКА, в политическия език ксенофобията не присъстваше. Имаше някакъв мълчалив консенсус, че това не бива да се разпалва. Този консенсус беше важен и може би е една от причините, за разлика от други балкански страни, в България да не се стигне до никакви междуетнически сблъсъци в първото десетилетие след промените от 1989 година. По-добре би било ние да осъзнаем, че по този път няма да решим нищо, а само ще разградим още повече страната си. Но дали и как ще стане, не смея да прогнозирам.
Неработещите, агресивни и крадливи роми ли са големият проблем на българското общество сега или те са някакъв фон, масовка на големите ни проблеми като общество?
Циганският етнос не е достатъчно интегриран. Не е достатъчно образован и няма възможност за трудова реализация. Това са основните му проблеми.
... но ние не им позволяваме да го направят. Или по-скоро те самите не искат?
То е взаимно някак. Първо, в културата на този етнос образованието не е ценност. Второ, съществуват доста силни ксенофобски нагласи спрямо циганския етнос сред работодателите. При равни други условия циганинът има малко шансове да спечели едно работно място. Трябва да има програми за насърчаване заетостта сред ромите, трябва да се обръща специално отношение на проблемите им. Не бива да бъдат изолирани в гета, доколкото това е възможно. Вместо това, сега става обратното като че ли. Поне такава е тенденцията.
Тук българите биха казали „Престанете да се грижите за циганите! Защото те не плащат ток, вода. Те са само потребители на пари от нашите данъци, паразитират, живеят на нашия гръб".
Такава позиция има основание. Има основание, доколкото подобни практики има. Може би следва да се замислим над това, че по подобен начин ни приемат нас в чужбина на много места. И че проблемът е в това, че когато едно етническо малцинство е изолирано, то се криминализира неизбежно, независимо какво е то. Ние трябва да се откажем от опита да универсализираме непристойните, да не приписваме криминогенността на целия етнос. Все пак в България годишно се извършват около 40 хиляди престъпления. Да кажем, че половината не се разкриват, 80 хиляди да са, и се извършват от цигани. В същото време ромската общност е някъде 600-700 хиляди души. Както и да смятате, ще установите, че не повече от 10-15 на сто от тази общност са хора, които имат някакви престъпни практики. Можеш ли на 7 души, на които 1 краде, да наречеш заради него „крадци" и останалите? Мнозинството от циганите не са крадци и престъпници, както смятат доста българи.
Дали тази циганска непоносимост не е част от другия голям проблем - „циганизирането на България"? В момента ромските гета са пълни с малки деца, които след 10-15 години вече ще са големи хора. Това не се вижда още, но то съществува като бъдещ факт, тенденция.
Какво да направим? Ние трябва да се научим да живеем с тези хора, не да ги изолираме от нас. Каквито и проблеми да ни създават .
А може ли да породи това някакъв по-драматичен сценарий, като украинския например - това, което се случва сега тук между роми и българи?
Рисковано е да се прогнозира. В крайна сметка каквато и прогноза да направиш за близкото бъдеще, при очевидните признаци на растящо напрежение между българи и цигани, тя ще почива на някакви лични интуиции и някакви лични, песимистични или оптимистични очаквания. Ние трябва да си дадем сметка, и то с необходимата тревога, затова, че това е проблем, който може да деструктурира българското общество и да се опитаме да го овладеем. Да го овладеем, стараейки се да интегрираме тази общност в живота на обществото, а не обратното.
Как? С образование и работа?
Да, това са рецептите - образование и работа. И търпение трябва да имаме, защото подобни промени не са бързи. Въпросът е да се смени трендът, да се смали тенденцията. Този проблем да се смалява, не да се увеличава.
Вие съзирате ли такива усилия отстрана на изпълнителната власт? И на законодателната, в национален мащаб?
Усилия има със сигурност, но според мен няма достатъчно промислена политика за интеграция.
В Казанлък има такъв казус - основният блок, в който живеят много роми - „Кармен", е включен в националната програма за саниране на панелните жилища. И веднага се чуха гласове, че „видите ли, местната власт купува циганите за изборите по този начин". Сигурно това не е изолиран случай, има и други в страната. Това част от „покупката" ли е или е прекалено евтино, прекалено популистко по този начин да се обяснява процесът?
Самото обяснение не е продуктивно. Дори да приемем, че местната власт се опитва да спечели влияние сред ромите по този начин, това е нещо, което би било полезно за тези хора. Така или иначе, аз не виждам логика да го отхвърлят.
Отвъд това какви местни избори да очакваме? До каква степен позициите на сегашните кметове, било от БСП или ГЕРБ, ще се запазят? Очаквате ли сериозни размествания, все пак има 4 месеца до местните избори?
Доколкото имам ангажимент по организацията и провеждането на тези избори, не е редно да правя прогнози. Ще го кажа така: не очаквам кой знае колко местните избори да променят политическия пейзаж в България. Не очаквам.
Тоест, нищо ново под слънцето няма да ни се случи?
Не чак нищо ново, но възпроизвеждането на старото ще бъде по-масово явление, отколкото възникването на нещо ново.
Какво е Вашето обяснение за това, че българите масово изобщо не са чули за референдума, който ще се провежда паралелно с местния вот? Изобщо не знаят за тази форма. Като цяло референдумът се неглижира. И дали този референдум с толкова важен въпрос, включен в местните избори, на практика няма да неглижира Голямото питане?
Очевидно трябва, и то при всеки референдум да се случва, да има продължителна информационна кампания и да се оформят ясно двете различни гледни точки, върху които българите се произнасят, както и техните защитници. Дали ще има техническо време това да се случи до местните избори, по-скоро струва ми се, че не. Не достатъчно. Изборната администрация трябва да положи усилия в това отношение, също. Местните избори поначало са най-трудни от гледна точка на организацията.
Няма да има пряк политически ефект от провеждането на референдума, защото самият Закон за референдумите на практика не осигурява такава възможност. Той изисква да има активност, надхвърляща активността на парламентарни избори, за да бъде резултатът от референдума задължителен за българския парламент. Най-вероятно ще се стигне до активност, която ще е по-ниска, но достатъчна, за да задължи Народното събрание да обсъди въпроса и вземе решение, отчитайки начина, по който хората са гласували в една от двете посоки. Като цяло е хубаво ние да имаме ясна представа какво изборно законодателство строим, защото промените в изборното законодателство съпътстват почти всички избори, а това не е добре. То трябва да бъде стабилно. Нека кажа и това, че тези местни избори ще бъдат май първите, при които никакви промени в навечерието на изборите не са правени.
... което ще ги превърне в по-вяли, по лесни за прогнозиране избори или?
Не, просто го отбелязвам като добър знак. Така или иначе, промените в законодателството в навечерието на изборите обикновено са свързани с политическите апетити на тези, които ги правят. Добре би било, има такъв опит в други страни, промените в изборното законодателство да не важат за изборите, които предстоят. За да не може някакви прагматични интереси, конюнктурни, свързани с идващите избори, да влияят върху законодателството.
Леко некоректен въпрос: колко здравословно е БСП още да стои извън властта?
Не мога да коментирам.
Цветозар Томов е доц. д-р по социология, който ще остане в новините с прогнозите и изследванията си на нагласите на гражданското общество, но и с две други неща - става най-младият доктор по социология у нас и напуска през май 2011 година Пловдивския университет, където работи, в знак на протест срещу решението на университетската управа да присъди титлата „Доктор хонорис кауза" на бившия футболист и селекционер на националния ни отбор Христо Стоичков, известен с успехите си на терена, но и със скандалното си вербално поведение. Напуска с мотива, че „колениченето на академичните среди пред силните на деня е публичен проблем".
Член на ЦИК и неин говорител. От миналата година е и съучредител на Института за дясна политика, обединил десни интелектуалци и политици, поставили си за цел да работят за следизборна коалиция на ГЕРБ с Реформаторския блок.
