През осемдесетте години на миналия век френското контраразузнаване е смятало българския шпионаж за един от трите най-опасни разузнавателни служби. Първи са били руските КГБ, следвани от източногерманското разузнаване. Причината е, че КГБ е контролирало цялата работа на българския и източногерманския шпионаж. Това казва в интервю за Дарик Ив Боне, директор на френското контраразузнаване през 1982-1985 година. Под негово ръководство френските тайни служби откриват и вербуват източника Фаруел, къртица в КГБ, от когото получават почти 3 хиляди секретни документа. В момента Боне е в България, за да участва в представянето на новата книга на Румяна Угърчинска „КГБ&сие". В разгара на скандала около българските дипломати, които бяха осветени като агенти и сътрудници на Държавна сигурност, Ив Боне казва, че френските служби винаги са следели дейността на посолствата на държави от Източния блок. По думите му всички посланици и лица от дипломатическите мисии са участвали в шпионската дейност на страните, от които са изпратени.
Оглавявали сте френското контраразузнаване точно по времето, когато в Европа и света се популяризираше така наречената „българска следа" в атентата срещу папа Йоан-Павел II. Смятате ли, че някога въобще ще излезе истината за това кой организира покушението?
От моята гледна точка трябва да споделя, че отзвукът от опита за убийство на Йоан Павел Втори не беше много силен. Разбира се, ние осъдихме остро атентата, гледахме и ареста на убиеца. Що се отнася до последвалото разследване на италианската полиция и международните връзки, които бяха засегнати тогава, включително и т.нар. „българска след" - всичко това не беше отразено кой знае колко силно от френските медии. Допитаха се тогава и до мен, но още веднъж трябва да кажа, че тогава разполагах с оскъдна информация, защото разследването не влизаше в моите отговорности. Още тогава обаче бях абсолютно убеден, че не съществува никаква сериозна българска следа в това покушение. Мнението ми тогава беше, че ако действително българските служби са били натоварени да извършат покушението, то папата нямаше да оцелее.
Носят се легенди за ефективността на шпионските служби на бившите социалистически страни по време на Студената война. Вие имате поглед върху тяхната работа - коя от страните от бившия соцлагер беше най-опасна за Запада?
Според оценката, която ние правихме тогава, след КГБ най-опасните служби в Източния блок бяха източногерманските и българските. Нашето мнение беше, че българските и източногерманските служби бяха най-изкъсо контролирани от самото КГБ. Специално за българските тайни служби мога да кажа, че организациите й бяха копирани от структурата на КГБ. Също така службите за контраразузнаване бяха абсолютно същите, като тези, които работеха на територията на Съветския съюз. Кадрите на българските тайни служби се обучаваха в училищата на КГБ и работеха с руските си колеги в близко сътрудничество при съвместни операции.
По ваше време българските служби работеха ли активно във Франция?
Те участваха активно в събирането на научна информация и го вършеха според своите компетенции. За съжаление не ми изпращаха отчет за дейността си. В аферата „Фаруел" имаше конкретни доказателства за намесата и участието на българските тайни служби.
Как се промени тероризмът от 80-те години на миналия век до днес - каква е разликата между типа тероризъм на Карлос Чакала, срещу който сте работили, и този на Осама бин Ладен?
Мисля, че има огромна разлика между тероризма, с който се сблъскваше света през 70-те и 80-те години, и днешния. Този от онова време беше един тероризъм на идентичността. Тогава ставаше дума за терористична идея, свързана най-вече с националистически искания - искане за независимост или присвояване на определена територия. Тероризмът, с който се сблъскваме днес е със съвсем друга природа. Аз го наричам месиански тероризъм. Първият вид тероризъм - този на идентичността, може да бъде разрешен. Например при конфликта между Палестина и Израел, колкото и да е продължителен, се водят преговори и се стига до диалог. Този вид винаги може да доведе до решение на проблема. Може да бъде сравнен с гангрената - достатъчно е да се проведе една операция и пациентът ще бъде излекуван. Докато в днешния - месиански тероризъм, не може да се води диалог с Бин Ладен. Той има една идеология, която иска да наложи универсално. Това е идеология, която не споделяме. Следователно с него не може да се води никакъв диалог. Това е една много по-опасна форма на насилие. Ако трябва да намеря отново медицинско сравнение, бих нарекъл тази вид месиански тероризъм - левкимия.
По ваше време френското контраразузнаване следило ли е чужди посолства, посланици и консули? Как според вас би се отразил скандалът, който тече от два дни, след огласяването на информацията, че 40 процента от българските дипломати в ЕС са били сътрудници на бившите тайни комунистически служби?
Разбира се, по мое време контраразузнаването на Франция следеше активно дейността на посланиците на държавите, които окачествявахме като чувствителни. Става дума предимно за държавите от Варшавския договор. Трябва да се каже, че имахме нужда да провеждаме тази дейност, защото по онова време дипломатическият статус на посланиците на държави от Варшавския договор не беше като този на посланиците от западните държави. Посланиците от варшавския договор, без значение дали го искаха или не, участваха в събирането на информация и следователно участваха в разузнавателната дейност. Те бяха силно свързани с разузнавателните цели на съответната държава и с начините, по които тези нужди бяха посрещани. Трябва да се каже, че в българското посолство имаше помещения, които бяха отделени за тайните служби и въпреки че бяха отделени с блиндирани врати, те все пак се намираха в същата сграда. Така че определено българските дипломати участваха в шпионската дейност на държавата си.
Искам да кажа нещо още важно. Събирането на информация - шпионажът, се извършваше тогава с всички средства. Тази информация можеше да е с политическо естество, можеше да е от научен характер, да е свързана с технологии или технически постижения. Всяка една държава имаше негласното право доколкото й позволяваха нейните възможности да събира подобна информация. Ние го правехме и държавите от Варшавския договор го правеха. Това по никакъв начин не беше незаконна дейност в истинския смисъл на думата. Никога не сме влизали в отношения на агресивност и насилие с нашите колеги. Да, ние бяхме противници, водеше се една негласна война, това беше битка. Тази битка обаче имаше своите правила, в повечето случи те се спазваха. И ние не сме приемали събирането на информация и разузнаването като действителна наказуема, криминална дейност. Ситуацията обаче е много различна в Източна Европа. Защото същите тези служби, които при нас събираха информация, в България са били натоварени с дейността на политическата полиция. И има огромна разлика в това да събираш информация в ползва на своята държава и да репресираш и унищожаваш хора. От наша гледна точка нашите колеги действаха в рамките на една ожесточена битка, но спазваха определени правила. Поради тази причина ние днес нямаме абсолютно никакъв проблем да седнем на една маса с тях и да разговаряме. Но не трябва да се забравя, че тайните служби в Източна Европа са имали един доста по-страшен аспект. И намирането на ново амплоа в живота на всички тези хора, участвали в разузнаването на своите държави след падането на Берлинската стена и след разпадането на Варшавския договор, е един много интересен сюжет. Защото днес настъпва времето на равносметките и всеки трябва да я направи. Руснаците трябва да направят своята, вие трябва да направите вашата, в Източна Германия ЩАЗИ също правят своята равносметка. Много е интересно да се наблюдава по какъв начин тези хора отново намериха начин да бъдат полезни на обществата, към които принадлежат, защото много от тях бяха наистина големи професионалисти.
