Заместник-министърът на икономиката, който отговаря за туризма, Бранимир Ботев в „Седмицата” по Дарик:
Дотук трима от трима подкрепят София да бъде пак кандидат за домакин на зимна олимпиада - министърът на образованието Анелия Клисарова, Иван Костов, преди малко чухте, и Мария Габриел от Европейската народна партия. Ще издигне ли България отново кандидатурата на София заедно с Боровец и Банско, беше планът за 2014 г., за домакин на зимна олимпиада?
Според мен няма нищо по-добро от това и аз просто съм щастлив, че подобен тип теми и подобен тип събития, свързани със спорта, с туризма, с привлекателността на българските планини, на българската природа, могат да обединят политиците, защото ние сме до такава степен разединени, че едва ли не за всяко нещо имаме по няколко мнения, често противоречиви. А ето, оказа се, че има и тема, заради която всички можем да бъдем българи. И когато сме българи, трябва да направим, така че нещата, които нашата страна има като дадености, трябва да намерят съответното признание, няма нищо по-добро от олимпиадата.
Защо не стана София, а стана Сочи? Аз се опитах да припомня историята. Всъщност там политиците имат огромна роля, карат се помежду си, не приемат един от друг топката, а това е дълъг процес, незаинтересовани. Природозащитниците протестират срещу инвестиции в спортната инфраструктура.
Ами вие сам изтъкнахте няколко възможни причини. Аз не знам друга страна, в която туризмът и всичко, което е свързано, защото, примерно, ските и планините, то е един великолепен синтез между природа, туризъм и спорт, да могат да генерират толкова много привлекателност, толкова много туристи, толкова много инвестиции в една страна и в същото време всеки опит нещо да се направи, бива посрещан на нож от няколко души, които са взели монопола върху защитата на природата и са се обявили за зелени. Тъжното е, че много често ние не успяваме достатъчно добре да направим точно това - да излъчим едно послание, че България е единна, че политици, бизнесмени, еколози, архитекти, всички сме единни и искаме това да се случи тук и сега и България да може да реализира своя потенциал. Аз бих казал и още нещо - примерно слабо известен факт е, че 2017 г., преди 2019 г., когато ние би трябвало да имаме всички възможности София да бъде културна столица, 2017 г. ще има подобна процедура за спортна столица на Европа. Аз не виждам по-добра кандидатура от тази на София, защото другата кандидатура, за която в момента се говори, че може би ще бъде подкрепяна, е Марсилия. Даденостите, които София има - „Планина в града, град в планината”, един стар девиз, който беше създаден още при първото ни кандидатстване за зимна олимпиада, просто ясно показва това, което ние имаме като даденост.
Това коя година е? За кои олимпийски игри сега се...
Не за олимпийски, тук става въпрос...
Не, ясно, вие за 2017 г. говорите. А иначе за зимна олимпиада? Когато губим през 2007-а Стефка Костадинова тъкмо вече е поела Българския олимпийски комитет, тя казва „ние ще кандидатстваме 2018 г.”, обаче не кандидатствахме...
Не, това беше още когато Иван Славков оглавяваше олимпийския комитет и когато на практика ние успяхме да стигнем до последната фаза, но, за съжаление, просто загубихме, така да се каже, на финалната права.
За кои олимпийски игри според вас трябва да кандидатства София? За всички.
Но оттук насетне за всички, които имаме като даденост и като възможност. Чух изключително добри аргументи, и то от хора, които имат и европейска визия. Премиерът Костов, защото, нали, няма бивши премиери и бивши президенти, след това евродепутатът Габриел. Вижте, хора от толкова различни политически точки с житейски опит и с управленски опит са абсолютно единодушни за това, което България има като потенциал и може да го направи. Не знам дали знаете, ние сме четвъртата в момента зимна дестинация за голяма част от европейските пазари, най-бързо развиващият се зимен и ски пазар в България. При нас буквално след дни ще има европейска купа на Боровец и аз искам да приветствам колегите от...
Следващата петък, събота и неделя реално.
Да, да, това казвам, след броени дни. И аз искам да приветствам колегите от Боровец, това, което са направили до този момент като подготовка, при всичките реални проблеми, които за съжаление до този момент не са им решени с подстанцията с тока и с подробния устройствен план, който толкова време се бави най-сетне, за да бъде приет, но просто хората са великолепни професионалисти и мога само да се възхищавам от това, което правят, защото България има невероятни дадености.
А всъщност очакванията са, за да бъдеш домакин на олимпиада, както личи и от оценките на Международния олимпийски комитет преди 7 години, когато избират Сочи, да гарантираш, че ще изградиш определени съоръжения, само че България има проблем с лифта в Пампорово, спорове за втория лифт в Банско, проектът супер-Боровец е доникъде. Може ли България да поеме ангажимент за бъдеща олимпиада, че всичко това ще бъде направено?
Ами затова казвам, че когато имаме единна платформа, единна визия и когато сме българи преди всичко и това ни обедини, нещата лесно ще бъдат преодолени, защото, разбирате ли, спорът за един лифт тук или там е просто смешен на фона на огромните инвестиционни интереси към България и огромния потенциал, който има България за развитие в това отношение. Ще дам само един пример. Доломитите, които са световно природно наследство на ЮНЕСКО и национален парк на Италия, в същите тези Доломити имат 13 международни ски-писти с над 3400 км...
Кортина д’Ампецо е...
Само световни курорти.
... една от столиците на световния ски-туризъм.
Да, само световни курорти и над 640 лифта. Е, да не би те по-малко да си обичат природата от нас? Така че, нали разбирате, тук спорът за един лифт, който се превръща в пуническа война, е просто последният рубеж, зад който могат да застават хора, които по този начин осребряват добре своята позиция, нали, създавайки екологични предпоставки, да се демонстрират, по простичката причина, че ако изведнъж се окаже, че няма проблеми юридически, няма проблеми административни, то оттук насетне ние можем да отпушим всичките курорти и в това отношение много неща бяха казани много ясно на среща, която в. „24 часа” организира, където бяха всичките представители на големи планински общини, а нека да кажем и нещо друго - че това може да бъде единственият възможен вариант за алтернативно развитие, устойчиво развитие на голяма част от планинските и полупланинските общини в България, те са над половината от общините, 138 от 264. И тогава всички се обединиха - инвеститори, концесионери, администрация, правителство, журналисти, кметовете, че ние имаме страхотен потенциал и просто трябва да го отпушим.
Какъв е зимният сезон според данните, които имате досега?
Въпреки шегите на времето - изключително добър.
Имате предвид, че нямаше сняг, че се разчитаха на изкуствен сняг.
Да, и Слава богу, че много отдавна са планирани и добре изградени тези съоръжения. Огромен беше интересът към зимните курорти на България, веднага казвам, от последните няколко международни изложения, туристически, на които ние присъствахме - и в Мадрид, и в Истанбул, и имам основание да се чувствам горд като българин, защото за пръв път на подобен тип световно изложения като „Емит” в Истанбул в конкуренция с...
Това беше тази седмица.
Това беше, да, седмицата, която изтече. При 71 държави и 155 региона и провинции от Европа и света България взе най-престижната награда за най-добър щанд. И нещо повече - за първи път бяха представени всичките зимни ски курорти и България брандира зимния туризъм, като единна дестинация. България, с един великолепен филм, който може би се оказа решаващ за натежаване на крайния избор. Така че ние се върнахме с най-големия трофей и всички можаха да видят красотите, които България предлага в това отношение. Това и обяснява огромния ръст от над 60% на турски туристи по нашите зимни ски курорти. Така че тук сме на път поне да изравним тренда с Турция. Ако до този момент си мислехме, че ходим страшно много на почивка на море в Турция, а пък обратния процес го няма, ето го, в момента българските ски курорти са атакувани от турски туристи и България е най-желаната дестинация особено за млади семейства с деца, които искат за пръв път да стъпят на ски, да научат своите деца да карат ски.
Премиерът Орешарски пред ИТАР-ТАСС: „Готов съм да посрещна лично милионния руски турист”. Ще го посрещне ли тази година?
Силно се надявам...
Колко са руските туристи досега?
Значи, това, което ние имаме като отчет на статистика, е около 700 000, точната цифра е шестстотин осемдесет и няколко, не мога да бъда в момента съвсем точен.
Това изглежда сериозен ръст - 30%.
Не, не, само да кажа, една немалка част обаче от туристите не се отчитат. Значи, голяма част от хората, които имат шенгенски визи и които всъщност, влизат от Шенген, а не директно от Русия, могат да избягат от статистиката. Второто, което е, не знам защо, но методически самата статистика в България не отчита всичките онези хостели, хотели, селски къщи, които са хиляди и хиляди, които са с 10 и под 10 легла, където по експертни данни са между 12 и 15% от хората, тъй като индивидуалните туристи ходят именно в подобен тип къщи, търсят непосредствения контакт, хубавата домашна храна, хубавото вино, природата и т.н. Тук доста сериозно ние можем да работим, имам вече няколко разговора с г-жа Инджова, по какъв начин бихме могли да оптимизираме каналите, по които постъпва информация.
Говорите за статистическия...
Да. Така че, ако сега си обединим усилията както от консулските служби в самата Русия, така и статистическите канали, чрез които ние събираме тази информация, тя ще бъде много по-точна и прецизна, и от тази гледна точка дори и при по-малък ръст е много вероятно да имаме милионния турист.
Ще има ли многократна туристическа виза?
Това е едно от нещата, за което работим и за което имаме пълното разбиране и сме се впрегнали в една каруца с МВнР.
Това според европейските правила ли е?
Да, европейските правила... ние не можем да създаваме оттук нататък собствени правила, тъй като има общоевропейска регулация в това отношение...
Можем или не можем в Европа?
Не можем, но можем да прилагаме гъвкаво, както туристически страни като Италия, Испания и Гърция.
Те какво правят?
Значи, след първата виза, когато за пръв път се идва от страна извън ЕС в страна в ЕС, в случая България, има второ идване и съответният турист не е създал проблеми, може да му се издава многократна виза 3-месечна или 6-месечна, с която той спокойно да пребивава. Второто, което е, България издава на практика безплатни визи на децата. Когато едно дете иде в България, хареса всичко това, което има, съвсем естествено е, че то е следвано от своите родители и е съвсем естествено, че това за него става втората любима страна, втората родина, в която иска да израства. Така че в това отношение много неща са направени. Аз специално искам да благодаря на дирекция „Консулски отношения” в Министерството на външните работи и на министър Вигенин, на зам.-министъра Ангел Величков, защото са изключително колаборативни и динамични. Само ще ви кажа, сега, когато бяхме в Истанбул, беше организирана с тяхна помощ много сериозна професионална среща с всички наши консулски служби в Истанбул и уеднаквихме критериите и го заявихме ясно на пресконференция пред туристическите агенции в Турция и пред техните власти, че ние ще правим всичко възможно визите да се издават много по-бързо. А в средата на сезоните, когато всъщност имаме най-големия поток, от България ще бъдат командировани допълнителни служители, за да може този процес допълнително и да се ускорява.
А освен това се откриват и консулски служби... къде беше, в Екатеринбург ли беше?
В момента, да, в момента сме пред откриване на първата подобна консулска служба, която е резултат на публично-частното партньорство между държавата, Търговско-промишлената палата и бизнеса в Екатеринбург. Ще следват още няколко и това е новият подход, при който, без да се натоварва бюджета...
Къде е след Екатерининбург?
Има... значи, не бих искал да иззема функциите на колегите от външно министерство, защото в края на краищата тук е преценката на държавата. Нали, искам много ясно да заявя, бизнесът подкрепя, но държавата е тази, която взима решението, държавата избира съответните служители, които трябва да отговарят на тези изисквания. Това е една много сериозна и отговорна държавна служба. Държавата определя реда и начина, по който се подбират помещенията, по който те се охраняват, инсталира съответната техника, тъй като ние сме част от ЕС и трябва да спазваме тези общоевропейски регулации. Но бизнесът помага с финансирането за разкриването на тези служби.
„24 часа” пише, че организации в туризма готвели бързо навлизане на лоукост компании, авиокомпании, в София, Варна, Бургас и Пловдив. Искали по милион лева за всяко летище от държавата за това. Нали не искахме да развиваме лоукост туризъм?
Вижте, значи да разделим двете неща. Лоукост компаниите и лоукост туризма не би трябвало да ги смесваме. Действително браншовите организации настояват за това, имат своите основания, тъй като имаме доста нови пазари, от които има огромен интерес към България. Само вчера аз приех посланичката, Нейно превъзходителство посланичката на Мароко и посланика на Алжир, които най-изненадващо заявиха, че има огромен интерес от техни туристи да посещават България. И, които като начало са започнали да посещават съседни страни Гърция и Турция. Ние нямаме преки авиационни връзки, очевидно трябва да се мисли за чартърни линии и за лоукост компании. Съседна Македония много добре е развила себе си като дестинация за лоукост компании. Разбира се, те имат предимството да не са член на ЕС и да могат да субсидират този процес. Ние нямаме право на нищо, което би могло да бъде тълкувано като стейттейт и респективно да бъдем санкционирани за държавна помощ. Т.е. активността на браншовите организации е съвсем оправдана и може би тук трябва да се търси отново някаква опция на базата на публично-частното партньорство и включване на клъстери от общини и на съответните области, където са ситуирани международните летища, как те биха били заинтересовани, съвместно с браншовите организации, да могат да инициират този процес.
Одобрявате ли оставянето на преместваемите обекти на плажовете? Вчера депутатите приеха поправки в Закона за устройството на черноморското крайбрежие, като оставят възможността на брега на морето да има преместваеми търговски обекти. Според предишни корекции, които бяха приети пък от ГЕРБ тази година, от 100-метровата ивица в топ зоната в курортите трябваше да се махнат тези обекти и трябваше да останат само пейки, спирки, елементи на градското обзавеждане. А сега остава възможността да има заведения, увеселения, чадъри, шезлонги, масажни маси край брега с определен процент.
Г-н Вълчев, вие сте перфектен юрист. Знаете, че когато има норма, правна норма, тя не се обсъжда и не се дискутира, тя се изпълнява. От тази гледна точка моето лично мнение няма значение, но аз мисля, че Министерството на инвестиционното планиране би трябвало реално да има, така да се каже, свой методически филтър кое и как би трябвало да може да остава, кое и как би могло да бъде премествано и слагано на съответната...
Да, но едно от дразнещите неща пък са тия заведения на самите плажове, когато са едно до друго.
Както много често в България се случва, едно е нормата, друго е нейното приложение, трето е контролът за това нещата да не бъдат допуснати да излязат извън нормата. Да, така е, но примерно в цял свят, в Испания също има много крайбрежни ресторанти, заведения, ситуирани по самия плаж. Но там просто има много строга забрана, след 11 часа те просто не могат да работят. Не може по никакъв начин да има висока музика, буквално през 15 минути ще видите патрулиращи полицаи, които било с колела, било с кола, било пеша минават и респективно правят забележки и санкционират. Дори заради това, че има няколко души пияни, които говорят по-високо и създават неуютна атмосфера за останалите.
За ли сте отпадането на задължителните звезди на ресторантите?
Пак ще се върна на това, което казах. Има вече предложение съгласувано за изменение и допълнение на Закона за туризма. Когато има правна норма, тя не би трябвало да се обсъжда.
То понеже я няма още, аз ви питам дали се е съгласувало. Съгласувало се е, значи сте за.
Моето лично мнение в случая е следното - че там, където общините са бенефициенти, там, където общините са регулатори, те трябва да издават звезди, ние не трябваше да отнемаме това право те да го решават. Но като цяло категорично съм за облекчаване на административните процедури, те и без това в България са ни повече от много.
Аз с известна изненада разбрах, че малките селски къщи не можело да сервират домашна храна на гостите си - нещо, което според мен малките селски къщи правеха и сега щяло да се облекчава, като не можели да сервират.
Вижте, това е тежко безумие, защото всъщност една голяма част от туристите, както казах, индивидуалните туристи като цяло, те именно това търсят.
За какво отиват на селска...
Те търсят спецификата, търсят естественото в България, хубавата храна, домашна храна, директния контакт със собствениците, природата, домашната атмосфера. И според мен ние така сме си построили отново грешно административните процедури, че излишно фаворизираме големите търговски вериги, които, както добре знаем, предлагат в огромната си част, в огромното болшинство хранителни продукти от внос, а не български хранителни продукти, които би трябвало да оживят българското селско стопанство. И от тази гледна точка ние имаме много ясно изградена стратегия с колегите от Министерството на земеделието и храните, пълно разбиране имаме от тяхна страна и според мен съвсем скоро ще стане ясно това, което ние се опитваме да правим, така че да подпомогнем влизането на градинските плодове и зеленчуци, на домашните продукти в българските туристически обекти. И да е ясно, че като си в България, ядеш български домати и краставици, а не от Йемен или от някъде другаде.
Сега, отива се обаче по-далече - искали домашна храна и в луксозните хотели, е заглавието в „Стандарт” тази седмица.
Вижте, невинаги всичко, което медийно бива определяно по един определен... по определен начин, би трябвало да поражда съответните изводи и последици. Под домашна храна можем да разбираме много неща. Поне понятието, което колегите от Министерството на земеделието и храните предложиха, е това да бъдат свежи продукти, т.е. продукти, които са от непосредствена близост, от съответните ферми, дворове и които са, така да се каже, доставени и консумирани в рамките на 24 часа.
Вчера пред Дарик представители на туристическия бранш настояват за по-широка дефиниция за селски район по Програмата за селските райони, тъй като в миналия програмен период влизали само места в общини с население под 30 000 души и това изключвало 880 села на територията на България, които иначе развиват селския туризъм, но не влизат в дефиницията за селски райони и не могат да ползват европейски средства, за да развиват бизнеса си. Просто казано, голяма община, с малко село, малкото село гори заради това, че е в голямата община.
Да, действително съществува такъв проблем и тази аномалия и тук въпросът е за последователността на политиката, която България отстоява в преговорния процес с европейските институции. Защото голяма част от проблемите, които сега констатираме, са заложени на един предходен етап, когато някой нещо е договарял, и е хубаво, когато всичко това го коментираме, да извадим, така да се каже, цялата хронология, за да видим защо нещата са се случили по този начин или какви са били мотивите тогава да искаме едно, а сега да виждаме, че всъщност резултатите не са толкова позитивни, колкото сме очаквали, дори някъде имаме негативи.
На 9 януари министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев обявява, че вашето министерство преговаря по предложения за три инвестиционни туристически проекта на стойност над 650 млн. евро. И че това не били познатите дискутирани намерения за Банско, Паничище, Добринище, ски съоръженията на Витоша. Кои са трите проекта?
Разрешете ми в момента да не бъда конкретен по простичката причина, че има решение номер 705 на Министерския съвет, с което се създава такава работна група, на която имам честта и отговорността да бъда ръководител. Тогава, когато те имат вече характер, вие прекрасно знаете, че инвестиционно намерение е легално понятие, т.е. има много ясни изисквания, правни и административни, как това трябва да бъде оформено, за да може да бъде разглеждано, когато тези неща са готови, ние ще ги докладваме дотолкова, доколкото все пак става въпрос за предварителни такива намерения и за търговска тайна, която е свързана с намеренията на инвеститорите. Да, действително има, включително те продължават да се увеличават и мога с гордост да кажа едно нещо - ние променихме философията в това отношение. Вижда се вече, че туризмът не е просто някакъв тип дейност, при което идват едни хора в България, ядат хубавата ни храна, пият виното ни и спят, почиват и си тръгват. Туризмът се превръща в момента в огромно инвестиционно поле за България. Може би най-привлекателното и най-бързо развиващото се. И което е още по-интересно - че тези инвеститори не са от една определена страна. В момента имаме огромни запитвания и интереси, които са както от страни от Европа, така и от страни от Азия и смесени клъстери, в които участват и държавни структури, и частни финансови институции. Друго, което мога да издам като малка тайна и новинка, всъщност огромната част от инвестиционните намерения са по-скоро за планински туризъм, полупланински, балнео и спа. Аз дори бях малко изненадан, че интересът към морето остава на втори план. Има го, но подчертаните интереси са...
То няма място вече там.
Може би това е една от причините, а може би просто в момента световната тенденция е действително за планински туризъм, което е добре дошло и за България, защото тук става въпрос не само за ски туризъм, между другото. Става въпрос за зелен туризъм в планините. Не знам дали знаете, но има близо една дузина държави в света, които богатите хора или това, което се нарича хаймил клас, високата, по-платежоспособната от средната класа, през горещите месеци там търсят 3 или 4 месеца прекарване на благоприятен климат, на зеленина, сред гора, в планина с течаща вода, което се е превърнало в култ. И затова България има всичките дадености, защото просто ние имаме една прекрасна база, която можем да използваме иначе в един доста по-слаб, да не кажа мъртъв за някои курорти сезон. И второто, което е, ние имаме тези дадености, които до този момент, да не се връщам в началото на разговора, по едни или други причини не можем да развиваме. Пет високи планини, 146 върха над 2000 м с благоприятен достъп до тях, с много повърхностни води, които поддържат зеленината и които дават възможност пък зимно време да се организират съоръжения за изкуствен сняг. И те са в непосредствена близост една до друга. Става въпрос за Стара планина, Витоша, Родопите, Пирин, Рила.
Сред тези три проекта влиза ли Сапарева баня, руска инвестиция, която щяла да се прави там, за голям балнеокомплекс?
Помолих да не... коментираме.
А добре, няма трите, няма трите проекта. Има ли наистина интерес за руска инвестиция...
Да, но, от една страна, ми е тъжно като България, от друга страна, ми е смешно като човек, занимаващ се с инвестиции, как в момент, в който излиза информация, че дадена страна има интерес да инвестира в България, се започват коментари не от рода „дайте да видим добра ли е тази инвестиция от гледна точка на резултатите, които ще се получат, добре ли е за социалния поминък на хората в региона, какво можем да очакваме”, а се казва „а, ама тия, тия са лоши”. Защо? Защото примерно идват от еди-коя си част на света, а пък ние обичаме другата, срещуположна географска част на света. Значи, в този смисъл няма лоши и добри инвестиции откъде идват. Те са лоши или добри от гледна точка на това какво допринасят за България. Критерий трябва да бъде българският...
Добре де, въпросът е това ли видяхте или просто говорите, че така се говори...
Не, не, казвам, че е така, че така имаше... да, такива коментари...
Защото нищо лошо няма да дойде голяма руска инвестиция в балнеотуризма...
Аз не виждам нещо лошо... Добре дошли са и американски, и руски, и френски инвеститори, въпросът е да видим до каква степен те се съчетават с нашата български интереси.
Специално Сапарева баня даже е голяма глупост България да не я развие, защото луди пари дават хората да гледат гейзера, гейзер който е в Исландия, който три пъти на ден изригва за по малко. Докато ние си имаме един постоянно работещ прекрасен гейзер...
Абсолютно прав сте. Всъщност това е и единствения извор, чиято температура е над сто градуса. Просто за...
Само още един... Има още един континентален в Италия беше, но му забравих името.
Аз говоря за България. Но действително Сапарева баня е една от шестнайсетте дестинации, селища, развити още от времето на римските императори. В смисъл 16 града са развити от римски императори около минерални извори в България. Нали и старото има на Сапарева баня е Германея, което идва от топла вода, което очевидно още навремето е удивило римляните. И нека да се чувстваме горди с това, че на практика ние сме били още тогава профилаториумът и санаториумът на римските императори, на римската аристокрация, с цялата наша природа, с тази невероятна концентрация на термални минерални извори. Ще ви кажа потресаваща цифра - 274 млн. литра е термалната минерална вода, която ежедневно се излива в България. Повтарям, 274 млн. литра. Това е само топлата минерална вода.
Защо не върви туризмът по Дунава между България и Румъния? Четох, че сте се срещали в края на миналата година с румънския министър на туризма...
Точно така. Мария Графини...
... и сте обсъждали дунавската стратегия и как ще се развие. Къде е проблемът? Защо точно този участък на реката...
Значи много... дълго време за съжаление не се обръщаше внимание на този регион. Вижда се... тъжно е да кажем и резултата, особено в северозападната част на България. Може би заради новия тип инфраструктура, заради възможностите му в момента за по-тясна връзка с Централна Европа отново се връща акцентът върху Дунав. Знаете, че има много сериозна програма, наречена „Дунавска стратегия” с подпрограми, по които България е страна и участник. Тук сме вече много активни и това, което направихме с г-жа Графини, е да почнем подготовката на двустранно споразумение как общи проекти между двете страни да искат финансиране, да търсят финансиране и да успяват да се наложат, като в това отношение, разбира се, трябва да търсим активното съдействие на по-мощни икономически страни като Германия и Австрия, които са част от „Дунавската стратегия”. И на второ място, да изведем онези акценти, които до този момент ни липсваха. Веднага мога да кажа няколко неща, които с г-жа Графини договорихме. Това са постъпките, пак казвам отново, на римските императори, които многократно са разполагали своите легиони от двете страни на Дунава. Изграждали са много мостове, много от селищата по Дунава са изграждани от тях. На второ място, и от румънска страна, и от българска страна се зараждат страшно много изби с лозя, тъй наречените шата, които съществуват, така че на практика един поход по Дунава и слизане на туристите би позволило буквално всеки ден те да бъдат в различно шато и да опитват различни вина и местни специалитети, тъй наречения гурме лайн туризъм. И не на последна място България има нещо, с което трябва да се гордее. То е гордост не само за България, то е за цяла Европа и е пряко свързано с Дунава. Слабо известен факт, е че първият спасител на Европа - Флавий Аети, човекът, които разбива Атила на каталунските полета и който спасява Европа от тотално опожаряване и от разоряване, всъщност е роден в Силистра, от Дуросторум. Защо не виждаме там 12-15-метрова статуя, нали, един умален Христос Спасителя, както в Рио де Жанейро? Защо не го виждаме на брега на Дунава и всеки европеец, минавайки оттам да разбере откъде спасителят на Европа е тръгнал, откъде е неговото семейство? Защо не експонираме, защо не експлоатираме тази част от българската история, от историята на нашите земи? Това трябва да се прави и това е необходимо. Този човек е наречен от историците последният римлянин, защото е бил последният човек, обладавал достойнствата на римлянина - мъжественост, честност, борбеност и отстояване на всичко онова, което към този момент се е наричало мъжка чест.
„Стандарт” от днес под глава: „Фантом прибира милиони от туризма. Зам.-министър Ботев хариза рекламата на България”. Зачитам ви: Фирма фантом ще прибере над 2 млн. лв. за рекламата на България като туристическа дестинация. Подаръкът правите вие според вие. Непозната компания „Доктор Брант”, която за миналата година била с един служител и нямала сайт, щяла да пише стратегията и да организира предаване по телевизии, национални телевизии за насърчаване на вътрешния туризъм.
Още вчера колегите от „Стандарт” ми се обадиха да си чета днес във вестника. Прочетох го с...
Всъщност „Стандарт” е много добронамерен към туризма в България и те правят доста...
Изключително... До този момент винаги много прекрасно сме работили с колегите. Те имат своето виждане...
Инициативата им за „Чудесата на България”...
Изключително добра, не е...
... насочено точно към това да накара българите да ходят по български туристически обекти...
Абсолютно вярно. Не е имало случай, в който аз да не приветствам тази инициатива. Тя е изключително добра, дори на самото награждаване бях сред поканените лица и голямата награда, която взе г-н Симеон Пешов, беше израз на това какво може да се направи в България с много душа, сърце. Не просто само с пари. Така че всичко това е ясно, подкрепям...
Говорите за Мали Цариград край Харманли...
Точно така. Край Белчин. Да ви кажа честно, не знам вчера някак си...
Не, дайте по същество... Има ли фирма, която ще вземе 2 млн.? „Доктор Брант” ще вземе два милиона...
Ако някой можеше да прави такива подаръци, сигурно трябваше или да ме направят Дядо Мраз, или да се навие отдолу една опашка от чакащи. Нещата са много простички и ясни и правно, как да ви кажа, те са толкова очевадни, че няма като че ли място за спор. Тази процедура всъщност аз съм я наследил. Тя е започнала 2011 г. по време на предходното правителство. Тогава са написани тръжните условия, книжа и фишове. Т.е. кой при какви условия се класира за съжаление аз не съм могъл нито да променя, нито да реша каквото и да било.
Ама 2011-а се пише за 2014-а?. Или то сигурно идеята е била 2011-а да стане, но...
Точно така е. По една или друга причина нещата са се забавили и след това трябва да бъде в съответния програмен период. Преди аз да постъпя, аз бях назначен, ако не ме лъже паметта, на 24 юли, е започнала, стартирала самата процедура със съответните заповеди оттам на сетне. Аз наследявам процедура, която вече е стартирала при ясни условия на играта, т.е. правилата са разписани, има комисия утвърдена. Включително това, което аз се опитах да направя в комисията - да включа пет външни експерти по чл. 19 от Агенцията за обществени поръчки. Т.е. да няма, така да се каже, мажоритарно и квалифицирано мнозинство единствено и само на администрацията, която тъй или иначе е включена и аз не мога да променя оттук насетне. И когато класирането е извършено, всичките...
Ама включихте ли ги външни...
Включих ги, Слава богу, успях да...
Да, така.
И това е факт. И само ще кажа следното: 32 процедури до този момент аз съм завършил. Нито една е съм стартирал. По нито една не съм писал условията и не съм определял първоначалните рамки, в които това да се случва. Аз просто ги довършвам за този кратък период от време. До този момент по нито една няма едно обжалване дори пред съда или в Министерството на икономиката и енергетиката. Тук може би ще има всеки, който е засегнат, има това право, но само да кажа, протоколът за окончателното класиране е подписан от 17-те души на практика с резервните членове безалтернативно. Има класиране и в това класиране, тези, които са спечелили, извинявам се много, но нито ги знам, нито ги познавам, са дали...
То май това е проблемът.
... са дали най-ниската офертна цена. Значи, те са дали триста тридесет и няколко хиляди лева под другия кандидат, който е класиран накрая. Дали има някакъв друг мотив аз не мога да знам, но, разбирате ли, критерият „някой е непознат, друг е познат и голям” добре знаете, че в обществените поръчки не може да бъде ясно. Значи, в другата алтернатива би трябвало всичките малки да кажат „вие правите условия, при което монополистите, големите, печелят, нали, а ние малките не можем да се доредим”. И второто, което е тази процедура е траела няколко месеца на няколко отделни нива, за да бъдат класирани по точкови коефициенти. Е, извинявайте много, когато някой дава с 330 000 лева по-малко, очевидно, че това натежава в неговия точков коефициент. Направих си труда да проверя, оказа се, че същите тези, които са получили накрая съответната оценка, не са били класирани първи като креативност. Но очевидно много по-ниската цена, която дават, натежава в крайния резултат. И нещо повече - тъй като самият аз имах чисто методически притеснения заради включването на цифровизацията междувременно като елемент от българското законодателство и разпространението, реших, че това може да повлияе по отношение на формирането на крайните точки коефициенти. Направих преюдициални запитвания до всички институции в България. Получих еднозначни отговори, последният от Агенцията за обществени поръчки, които казаха „не, това не влияе на крайното класиране и вие сте задължен да подпишете процедурата”, която на всичкото отгоре по закон аз нямам право да отменя, вие прекрасно знаете като юрист. В смисъл има протокол, който ме задължава, подписан от комисията, решенията си ги взима комисията. Това искам да обясня, че този, който се явява като орган по средносрочната рамкова инвестиционна програма, какъвто в случая съм аз, той няма правомощия нито да избира, нито да класира, той просто подписва финалните документи. За целта има много ясно разписани европейски правила и съответно комисия. Дали някой е доволен, или не е доволен решава съдът. Има право да се отнесе към съда. Аз това, което съм направил, е да питам всичките органи, които могат да дадат своето становище предварително, и забавих с около три месеца подписването на окончателния документ, докато събера всичките отговори на тези преюдициални запитвания и на съответните правни дирекции. Така че нещата тук са еднозначни. И ако има някакъв проблем, то този проблем би трябвало да се потърси 2011 г. при условията, при които е създадена и пусната тази процедура и аз съм много заинтересован да разбера защо от 2011 г. досега това не се е случвало. Защо всичко е забавено до последния момент и се е чакало да дойде някой аджеба, нали, като мен, който да поема отговорността оттук нататък да стартира тази процедура, защото тя от този момент само се движи пъти напред като костенурка, и в края на краищата в момента България да загуби тези пари. Ние имаме в това отношение едно много ясно методическо указание, което императивно казва, че не трябва да се бавят процедурите, а веднага да се приключва. Защото по същество по тази програма, стартирала от 2011 г., знаете ли кога приключва срокът, в който България трябва да усвоява тези пари?
Кога?
Април месец тази година. Хайде ми кажете как ще се случи.
Тя за колко пари е? Тук са два отделно, цялата програма колко е?
Значи, аз говоря за този конкретен проект. Той е малко под 2 млн., но, пак казвам, това беше най-ниската оферта. Аз като българин в момента... говоря като българин, не говоря като временно изпълняващ, защото всички сме временни на съответните постове, длъжността заместник-министър, нали, винаги бих искал с по-малко пари България да постигне по-добри резултати, особено, когато тези пари са европейски, които ние можем да усвоим. Защото в противен случай, ако ние не ги усвоим, ние трябва да платим от бюджета оттук насетне. И какво трябва да се получи? Малка България, бедна България да върне пари на богатия Брюксел. В същото време пак казвам, защо от 2011 г. досега нещата са се бавили и са се мотали, аз пристигам в последната фаза, нито съм организирал тръжните условия, нито съм подписвал фишовете, нито съм определял нещата, нито съм стартирал процедурата. Аз просто подписвам един финален документ.
Подкрепяте ли Благой Рагин от Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация един процент от оборота на туризма да отива за реклама на туризма. Това било 30 млн. евро, а щял ефектът да бъде милиард евро допълнително.
Подкрепям изцяло и ще ви кажа още нещо - докладвах на министър-председателя и на министър Стойнев нещо, което като механизъм съществува. Това направи президентът Обама преди две години с туристическия бизнес в Щатите. Когато получи оплаквания, че отново не се разпределят парите, явно и там има такива проблеми, някой не е доволен, че друг получава повече пари или пък че като цяло не са достатъчни парите в бранша. Той отговори по един много директен начин, каза „вижте, това е частна индустрия, какво правите вие за вашата индустрия, кажете ми. Аз съм готов на всеки долар, който индустрията сложи за национална реклама и целеви пазари, и за промотиране на американския туризъм, ние да слагаме като правителствена администрация насрещен един долар”. Т.е. от тази гледна точка, ако това се получи, ние можем да удвоим парите за туризъм, когато браншовите организации, всичките големи инвеститори ни подпомогнат, тогава вече при условията на публично-частно партньорство, включително голяма част от тези тежки процедури, които в момента ЗОП е разписал и всички знаем, колко са противоречиви в една огромна своя част, могат да бъдат много облекчени, защото при публично-частно партньорство може да се отиде и на директно договаряне.
Върнаха ли се всички вече управленци на туризма в София?
Хубав въпрос. Има го решението и политическо, и административно...
Става дума, че Дянков нали ги прати в Пловдив една група.
Прати ги, ремонтира за няколко милиона сградата на туризма...
Така.
След това беше подготвил да я продава. Сега тя... (не се разбира - бел. ред.)... вече няма да бъде за туризъм, тъй като Висшият съдебен съвет ще се разпорежда с нея. Но големият проблем е, че колегите, които трябва да се върнат, няма в момента къде да се настанят. Става въпрос за две дирекции и няколко отдела и това е една от грижите на Министерството на икономиката и енергетиката, за да преценим в момента най-доброто, което трябва да се направи. Защото, ако пръснем по три-четири сгради отново целия ресор, нещата ще се усложнят още повече. Просто търсим място, където ще бъдат компактно събрани колегите, които, вярвайте ми, вършат много съвестно и много добре своята работа и нивото на техния професионализъм и компетентност е изключително високо. Само ще кажа въпреки всичките съвети, в кавички, и препоръки аз нито един човек не освободих от тези, с които започнах работа.
