Интервю на Кирил Вълчев с кмета на София Бойко Борисов
Политикът на 2005 година – Бойко Борисов, кметът на София, неговият поглед към 2006г.? Каква година беше тя от гледна точка на Бойко Борисов? Кое е най-важното през тази година?
Мисля, че това беше една доста напрегната година за нашата държава и за нашия народ. Както винаги, народът е на висота, не винаги политиците успяха да защитят интересите на народа си. Най-драстичното за мен са тези четири гласа, които не успяхме да осигурим, за да продължим дейността на реакторите 3 и 4 с осем месеца. Даже аз тук съм извадил кои партии как са гласували в Европарламента и мога да Ви предоставя, да го разгледате, защото излиза, че европейските социалисти най-вече са били против нашите реактори, след това либералите, а най-много за защита на нашите реактори са гласували от Европейската народна партия. Аз бих бил много щастлив, социолози и политолози да направят един анализ на това как така при едно социал-либерално управление в България не ни достигнаха четири гласа да защитим реакторите си.
А иначе как я виждам аз 2006 година: за София, въпреки враждебния общински съвет и въпреки враждебното отношение на правителството, аз мога да кажа, че с много усилия администрацията е направила много. И то е в следните посоки: основни булеварди и улици за масовия градски транспорт бяха ремонтирани. Това са 10 булеварда с дължина 8 863 метра, това са 9 километра. С една дума, ние за една година с един заем от 15 млн., защото 5 млн. отидоха за булевард „Скопие” – един нов булевард, който открихме, сме направили сигурно повече магистрали, отколкото държавата, повече, отколкото това правителство е започнало и завършило. Те откриват стари магистрали, които са започнати от предишното правителство. Разбира се, започнахме и строежа на Околовръстното шосе. Положени са 44 485 тона асфалтови смеси върху 266 449 квадратни метра, ремонтирани и изградени са 15 316 метра бордюри, където не ги е имало. Ремонтирани и изградени са 22 400 квадратни метра тротоари, а да не говорим за ремонтите на площад „Журналист”, за булевард „Цар Борис ІІІ”, Околовръстния път и възлови кръстовища.
Нещо, което заварих в безобразен вид, това бяха дупките. За този период сме направили общо 412 000 квадратни метра асфалтови кръпки, освен новите булеварди. Сменен е паважът на 22 000 квадратни метра. Маркировки и светофари – общо 975 светофарни секции, подменени са 76 контроли за управление на светофарни уредби. Положени са 92 941 квадратни метра хоризонтална маркировка
Това е маркировката, за която говорим, че я няма по републиканските пътища и поради това стават катастрофи?
Да, напролет ще маркираме още по-усилено, защото в бюджета сега залагаме повече пари и по-добра организация за маркировката. Когато станах кмет, нямаше нито един фонтан в София. От 20 години нямаше фонтани пред НДК. Ремонтирани и пуснати в експлоатация в момента са фонтаните пред Народния театър, Бански, фонтан „Оборище”, в парка „Оборище”, пред НДК, пред президентството, водната стена и два броя семафор в подлеза на Централна гара, фонтан „Локомотив”, фонтанът пред Минералната баня и един фонтан на Дарик радио, за който благодаря, защото всички тези над 10 фонтана са напарвани с около 50 000 лева бюджетни пари. Всичко останало е със спонсорство и публично-частно партньорство и в случая благодаря и на Дарик радио, и на всички спонсори, които помагат и имената им са изписани там, за това, което правят за града.
Обекти, осветени в рамките на инициативата за по-красива София, и мисля, че няма чужденец, няма гост на София, който да не се възхищава от града вечер в момента – като се започне от Народния театър, Университета, Народна библиотека, Операта, градинките и парковете, които осветихме. На този етап над 94 парка, градини, сгради, 51 църкви и параклиси в сградния фонд на Светия Синод сме осветили. След това, детските и спортни площадки, които бяха занемарени – виждате – давам Ви списъка на десетките нови, които са направени или облагородени стари. Напролет сме заложили бюджет и още по-усърдно ще работим в тази посока.
Вие избирате един прагматичен поглед към 2006 година. От другата страна обаче е правителството, което казва „ Ние вкарахме България в ЕС”. Всичко, за което ни критикувахте, всичко, което очаквахте, че ще стане политически, не се случи. Ние не се провалихме, нямаме предпазни клаузи. Как изглежда мястото на ГЕРБ при такъв силен противник, които си приписва успеха за ЕС.
Напротив, успехът е на народа и на търпението и страданието му. Това правителство дойде при подписан договор с НАТО и подписан присъединителен договор с ясна дата 1 януари 2007 година в Люксембург между премиера Симеон Сакскобургготски, президента Първанов и ЕС. Така че те просто бяха като във вица с космонавта: „храни кучето и не пипай нищо”. За съжаление те наистина не пипаха нищо и виждате сривът в съдебната система е тотален в момента. Недоверието на хората в съдебната система, виждате, че докато пресцентърът на МВР съобщи за задържани крадци на автомобили, те вече са освободени.
Нито едно знаково дело, с изключение на нашето с „Топлофикация” и проверките на „Софийски имоти”, не е влязло в съда. За съжаление, точно в най-уязвимите места за държавата и това, което хората най-много искат – това е справедливост – няма никакъв напредък.
Какъв е Вашият проект за България за 2007 година? Проектът на ГЕРБ? Някои иронизират 800-те лева, като правят аналогия с 800-те дни…
Въобще тази цифра не искам да ми се споменава, защото това са приравнени 350-400 евро минимална работна заплата, която би дошла след две или три години. Ако ГЕРБ е партия, от която зависи нещо в държавата, това ще е минималната работна заплата. Дотогава ние трябва да сме въвели еврото, стандартите в ЕС са такива, че 300 или 400 евро на месец ще бъде минимумът, с който един човек ще може да живее. Така че да се привързваме към някакви догми или цифри, които са дадени просто, за да маркират нашата дясноцентристка политика…
Добре, да поговорим още за тази политика.
Политиката на ГЕРБ е ясна и прагматична. Тя е: истински реформи в съдебната система, категорично от хора, които разбират от това, не от политици, а от съдии и прокурори, които трябва да я направят така, че да не се срамуват от нея. Това именно е пряко обвързано с борбата с корупцията и организираната престъпност. Второ, да се засили контролът на семейството върху децата, защото нито полицаите, нито политиците са длъжни да възпитават нашите деца.
Детското насилие е едно от събитията, посочено от медиите и от слушателите ни.
Разбира се, защото се къса връзката между децата и родителите. Трябва да се възстанови тази клетка и възпитанието до 7 години. И третото, което е енергийната независимост на държавата, и по-точно да се запази една огромна придобивка за нашата държава и това, че ние сме енергийният център на Балканите.
Кой е противникът Ви? Не стана ясно през тази година какво точно мислите за президента Първанов. Вие ту го критикувахте, ту изтъквахте положителни страни. Замълчахте, казахте на Вашите хора да мълчат за Първанов.
Не, не съм казал да мълчат. Най-тежката декларация за президента Първанов беше от ГЕРБ преди президентските избори. Президентът Първанов се яви, спечели ги и в момента той е държавният глава. Ако искаме да си уважаваме институциите, което е имало да се каже за него, ние сме го казали тогава. Сега, оттук нататък няма какво да си чешат езика с него. Просто този мач свърши и е в историята. Оттук нататък противникът е Тройната коалиция, защото това, което правят в момента БСП, ДПС и НДСВ, е антибългарско и това се усеща и се вижда от хората. Дори беше изместен, ако щете, и чисто управленският център. В момента има много добри министри в това правителство, но от тях не зависи нищо. Доган, Станишев и Царя се събират някъде, решават нещо и им се спускат задачите.
А противник ли са десните – Костов, Стоянов, Софиянски...
Аз и на Учредителното събрание... казах, че им благодарим за всичко, което са направили, за времето си са изиграли своята роля. Казал съм да не се обръщат назад и да не ги гледат.
Малко за нравите в политиката. Вие наричахте част от политиците, не за първи път, негодници, маскари. От друга страна, сам влизате в политиката, готов да поемете такива упреци към самия себе си.
Да, ако направя нещо, от което да се срамувам или да съм маскара, разбира се, заслужавам да ми се каже.
Ако това е така, защо им си извинихте? Човек не се извинява, че е казал истината.
Нямаше да има сесия и щях да бъда упрекнат, че блокирам дейността на града. Това беше капанът – или трябва да се извиниш, или няма да има сесия. Предпочетох да загърбя своето Аз и да има сесия.
Но продължавате да го мислите...
Аз много точно и ясно се изразих какъв е поводът да се стигне до този скандал. Поводът беше поисканата от мен повишение на таксата за строителни разрешения. Защо? Сега тя е 80 ст. Какво означава това на практика, няколко големи строителни компании строят с десетки хиляди квадратни метри площ в София, продават на такива като теб и когато тези като теб се настанят в новия блок, питат „Ама, кой ще ми направи улицата”.
А същата тази улица е размазана от техните строители, които са им построили блока. Затова аз исках тази такса да е 20 лева, но се бяхме разбрали с комисиите да бъде 14 лева без ДДС. Само че на Общинския съвет се прочете решението на една от комисиите, а не на тези, с които ние сме говорили. Дори общинските съветници, които дойдоха след това да кажат „Ние не знаехме какво гласуваме”, мислеха, че гласуват за 14 лева, а не за два. Защото това не беше прочетено в зала, затова и там нямаше реакция. Имаше общински съветници, с които сме разговаряли дни наред и те твърдо бяха за 14 лева. Като извадихме как са гласували, излезе, че са гласували за 2 лева. Е, това не са ли негодници. Те излъгаха. Оказа се впоследствие обаче, че и те са го направили без да искат, колкото и смешно да звучи. Затова аз го обжалвам, сега съм го внесъл за следващата сесия, мотивирано с 6 страници мотиви, и се надявам да го приемат. Това беше причината за моята реакция. Тази реакция беше за това, че аз искам с тази повишена такса да мога да направя и малките улички в квартала, които са пригодени да понасят два-три тона машини да минават по тях, а по тях минават по 10-12-тонни машини, които буквално правят на юфка асфалта и тротоарите, а след това нямаме финанси да ги правим. Искам с фонда от тези такси да се възстановява инфраструктурата. Не ги искам за мен тези пари или за някой друг, искам ги точно за това общество.
Като стана въпрос за София, ще ни затрупа ли боклукът?
Кой, вашият?
На всички ни боклукът, софийският боклук. Някои от противниците Ви, от управляващите, стоят и гледат дори с удоволствие това, което се случва с Борисов и боклука и как не успява да се справи кметът.
В клипа на президента имаше, че решава чужди проблеми. Той справи ли се с боклука, с Бобов дол какво направи, за да се подхилкват. Провалиха се и те навсякъде, защото логиката е такава – след като са затворили абсолютно неправилно, без да има друго депо, е трябвало да посочат къде ще се изкарва боклукът на София още години преди аз да стана кмет. Сега при тази ситуация има два варианта – да се извози в котлована, в „Кремиковци” или в Перник, като в Перник говоря за новото депо, което се прави там. Може да се направи съвместният завод между Перник и София. И без това над 40% от перничани идват на работа в София по цял ден. Няма нищо лошо. И бизнес планът ни да се направи общо регионално депо между София и Перник е перфектен.
На обикновените софиянци им изглежда, че не се прави нищо практически – нито заводът се строи, нито се намира решение.
Ама не може де се строи, защото обикновените софиянци трябва разберат, че и котлована на „Кремиковци” е държавен и Перник е на друга община, не зависи от нас. А ние, ако решим да възложим в който и да е район на София да правим завод, мигновено ще избухне въстание. И обикновеният софиянец, когато в Суходол издигаха лозунги „Смърт на Борисов”, или в „Кремиковци” и в Бобов дол казваха „Ще дойдем да го пребием” и подобни неща, обикновеният софиянец трябваше да излезе на площад „Батенберг” да каже „Чакайте, става въпрос за нашите торбички с боклук”.
Според Вас нарочно ли го правят от правителството?
Естествено, че е нарочно.
За да Ви провалят?
Аз тръгнах да карам балите с боклука в котлована на „ Кремиковци ” и видяхте, че извозихме маса бали за 1 ден. Нищо не пречи временно да се съхранят там, докато стане готов заводът. В момента „ Кремиковци ” замърсява безобразно София. В София може би въздухът е най-мръсният на Балканите. Но това не пречи на правителството и на екоминистерството.
Как според Вас ще завърши политическата 2007 година: с Бойко Борисов – министър-председател след предсрочни избори или с Бойко Борисов – отново кмет на София, спечелил редовните избори?
Няма никакво значение и Ви го подчертавам. И нямам никаква амбиция относно постове. Единственото, което искам и заради което направим ГЕРБ, защото единственият начин да се въздейства и реално да се променят нещата в държавата е през парламента, а съм убеден, че за всичко, което говоря, съм прав, и знам, че много по-добре може, ако се разпределят правилно парите, да има и за болници, и за училища, и за асфалт. Убеден съм. В момента не се разпределят правилно, защото формулата 8-5-3 разхищава пари.
Не отговорихте на въпроса за личната ви политическа цел.
Нямам лична.
Не е въпрос на пост... Ще се кандидатирате ли пак за кмет например? Сега, като гледате нещата, които сте почнали и няма да може да свършите със сигурност, защото проектите са по-дълги от малкия остатък от мандат.
Трябва да се направят няколко първи копки още, защото Околовръстното няма да стане в този мандат, но ще се знае, че сме го започнали ние.
Разбирам, че няма сега да отговорите дали ще се кандидатирате пак.
Защо, ако докъм юни-юли и новите ремонти, които ще започнем, вървят добре, и хората усещат, че градът става по-добър, ще се кандидатирам пак.
За кмет на София?
Да. Но то ще зависи от общественото настроение. Докато обществото ме одобрява, аз ще работя в негова полза. Усетиш ли, че не те одобрява, няма смисъл да се тикаш.
Ако има предсрочни избори, които сега изглеждат доста невероятни, но ако все пак ги има?
Затова казвам, изборите са другата година октомври или ноември. Дотогава много неща в държавата ще станат ясни. Тогава вече ще са спрели реакторите, ще внасяме ток, корупцията сигурно ще е заела още глави, защото при мен идват чужди инвеститори всеки ден и разказват чудовищни неща. И ще ги разказват сигурно на много други.
Какво Ви разказват?
Просто как се взимат проекти. Как се печелят търгове в държавата.
С имена ли говорят?
С имена говорят, разбира се. Аз се надявам, че и прокуратурата ще си довърши много започнати вече дела. Особено към главния прокурор храня много надежди, аз много му вярвам на Борис Велчев.
Да завършим разговора така: към 2007 година Бойко Борисов гледа като кмет на София и към втори кметски мандат.
Ами, аз нито за президент се кандидатирах, нито партията ГЕРБ оглавих, само и само да си изпълня ангажиментите към града и мисля, че това трябва да се оцени от софиянци.
