Липсата на регистър на разрешенията за прилагане на специалните разузнавателни средства дава възможност за злоупотреби и заобикаляне на сроковете, в които може да се подслушва. Това каза в интервю за Дарик председателят на Националното бюро за контрол на СРС-тата Бойко Рашков. Според него е възможно със законови промени съдиите да бъдат задължени да мотивират не само отказа за прилагането на СРС-та както е сега, но да пишат мотиви и при разрешаването им.
Бойко Рашков посочи, че вече има няколко случая, при които бюрото е уведомило според изискванията на закона граждани за това, че са подслушвани неправомерно. Все още няма точна статистика за 2014-та година, но според данните, с които до момента разполага службата в сравнение с 2013-та през миналата година имало спад в броя на прилаганите СРС-та.
Чуйте интервюто с Бойко Рашков в radio.dariknews.bg
Кога ще спрем да говорим, че България е превърната в държава на слушалките и флашките, да не замесвам и тефтерчетата?
Не смятам, че в България се използват прекомерно специални средства, но пък не трябва да стоим безучастни към нарушенията в тази сфера, защото все пак става дума за засягане на интереси на граждани и трябва да има институции, които да бдят това да не става. Иначе в самото използване на СРС няма нищо лошо - напротив, когато те се използват законосъобразно, те са полезно средство за събирането на необходимата информация за наказателните производства и за опазването на националната сигурност.
Законът ли не е достатъчно прецизен или тези, които трябва да го приложат, пасуват, та все още няма действащ регистър на разрешенията за подслушване?
Не смятам, че законът е причината. Много често чувам граждани да казват, че няма закони и т. н, напротив - има доста детайлна законова уредба на тази процедура, много добре, ясно са разписани случаите, при които могат да се използват СРС. Проблемът не идва от закона, а от неговото нарушаване от отделни длъжностни лица, които са ангажирани в една или друга степен във веригата, т.е. в тази процедура.
Такъв пример на нарушаване на иначе ясния закон има в последния нашумял случай (скандала около разработката „Червеи"- бел. ред.) - много се надявам той да е единствен, да няма такива излагащи и органи на МВР, и съдебната власт и органи на ДАНС случаи на незаконосъобразни действия и решения. Законът е ясен - той казва кога, при какви случаи и условия е допустимо използването на СРС. И тогава когато видим, че законът е нарушен от длъжностни лица, включително и от тези, които са призвани да осъществяват съдебен надзор върху законосъобразността на тази процедура - това са тревожните моменти и трябва да се концентрираме върху тези отделни случаи.
Тази тревога Ви отведе и на заседанието на Висшия съдебен съвет миналата седмица, макар че част от членовете на съвета нямаха желание да ви чуят. Такова ли е отношението и на законодателя - не зная доколко там ви слушат с внимание най-вече в специалната подкомисия?
Мога да направя точно сравнение между двата органа, в които се явих по този повод. Бях доста неприятно изненадан от това, че публично през ваши колеги журналисти се е водил дебат във ВСС дали изобщо колегите да изслушат такава информация, независимо че тя пряко засяга дейността на едно от звената в съдебната власт, дейността конкретно на един човек в това звено. ВСС от тази информация смятам, че би могъл дори да се самосезира, за да извърши най-малкото проверка.
Колебанието дали въобще да се получи тази информация е неприятно показателно - не така беше в парламентарната комисия за наблюдение над службите за сигурност и специалните разузнавателни средства, където тревогата, която изразиха много народни представители показа едно друго различно отношение към проблема. Там беше изнесена доста подробна информация от нас - от бюрото за контрол и от министъра на вътрешните работи. Заседанието продължи доста дълго и тази комисия няма да спре да работи, проверката по случая ще продължи докато не се изяснят нещата в детайли. Това показва сериозно отношението към този проблем.
Струва ми се, че има волята да се приемат и необходими законодателни мерки, за да може да се ограничи до минимум възможността за злоупотреба с тези тайни способи.
Още ли законодателни промени? Постоянно коригираме законите...
Понякога законът се променя, защото задължените да го прилагат лица или го прилагат неточно или не искат да го прилагат. За да е по-ясно, ще дам пример - сега по закон съдията, който разрешава СРС, е длъжен да мотивира само отказа се. Предвид факта, че при даването на разрешение се натъкваме на много случаи, при които самият съдия не е съобразил, че няма право да даде разрешение, но е дал разрешение и то не се мотивира.
Ето поради тази причина сега в парламента се обсъжда въпросът не трябва ли да се направи промяна в закона, така че да бъде задължен съдията да се мотивира както в случаите, в които отказва разрешение, така и в случаите, когато разрешава. Това няма да бъде по-удобно за съдията, защото ще му се увеличи работата тройно или четворно, защото ще трябва при всяко разрешение, което дава да разписва и мотивите за това. Колегите съдии, които са на окръжно и на апелативно ниво, и за които законодателят е разчитал, че като стоящи на по-високите съдебни нива ще имат повече опит и ще се отнасят по-сериозно към този въпрос, сами трябва да решат - дали така ще продължава да се разрешава използването на СРС без внимателното оглеждане на съответните искания и материалите, на които се основават те, или не.
Да обясним какво означава липсата на този регистър на разрешителните - възможно ли е едно и също искане за подслушване да мине няколко пъти през няколко съдилища?
Напълно е възможно и това е наболял въпрос, който не се решава с годините и който създава известна възможност за злоупотреба с отправяне на искания пред председателите на различни окръжни съдилища в различни съдебни райони - и тогава да се заобиколи законът, който предвижда определен срок за използване и прилагане на СРС.
Един регистър, който ще се създаде - аз съм убеден в това, между окръжните съдилища, ще позволи на всеки съдия сам да провери със своята парола дали срещу същото лице за същото престъпление, за което се иска прилагане на СРС, дали някой друг колега вече не е дал разрешение. Защото в такава хипотеза ние ще сме изправени пред едно закононарушение, което не само ще бъде констатирано, а бюрото ще е длъжно да информира засегнатия гражданин, каквото и престъпление да е извършил. Тогава този човек, дори да е извършил престъпление, ще има правното основание да заведе иск срещу държавата, защото е бил подложен на незаконно разрешено специално разузнавателно средство.
По закон тези, които са били подслушване незаконосъобразно от вас ли се уведомяват? Има ли такива случаи?
Важно е разбира се, това е една от най-съществените гаранции, които бяха въведени в Закона за СРС - с упълномощаването на бюрото, ако констатира неправомерно прилагане на СРС спрямо граждани, да ги уведомява при определени условия. Тези условия са посочени в закона. На въпроса ви дали са уведомявани граждани - да, уведомявани са, има вече няколко случая. А оттук нататък те решават дали ще предявяват искане пред съответния съд или не.
Расте ли обемът на прилагане на СРС-та и съответно на гражданите, които са станали обект на неправомерно подслушване?
Ние сме имали възможност да работим по тази част от нашите правомощия само миналата година, макар че е възможно да се появят случаи от предишни периоди. За нас е безразлично в кой период неправомерно са прилагани СРС - ако се констатират служебно или по молба на граждани, ние ще уведомяваме разбира се, но при спазването на определените условия в закона.
Що се касае до броя - не сме готови още с окончателния анализ на постъпващите при нас статистически данни. Когато получим всичко и анализираме, ще можем с по-голяма степен на убеденост как се движат като брой СРС-та. Но засега данните, с които разполагаме са, че в сравнение с 2013г., през 2014 г. има спад на броя. Веднага обаче казвам нещо много съществено, което като да се пропуска и като да се спекулира с броя на оперативните способи. Първо нас ще ни интересува броя на гражданите, подложени на такова ограничаване на техните основни права, второ - ще ни интересува дали са спазени законовите изисквания за прилагането на специалните разузнавателни средства. Конкретният брой, макар че наблюдаваме спад, не е най-същественият критерий, по който трябва да оценяваме тази дейност, защото броят на СРС зависи от съответната криминогенна обстановка в страната. Тогава когато тя се утежни е естествено държавата да включи в действие всички свои защитни механизми, част от които са и тези средства.
