В поредния епизод на рубриката „Арендаторите от Добруджа" ви представяме арендаторът Стоян Ковачев. Той е роден през 1948 г. в с. Лозенец, община Крушари. Завършил е УНСС - София, а през периода 1997 - 2001 г. е бил зам. областен и за кратко областен управител на Добричка област. Със земеделие се занимава активно от 1993 г., но по думите му „от дете е свързан със земята и е в селското стопанство още от 16-годишна възраст". Семеен, с две дъщери и двама внука. Към момента Стоян Ковачев обработва около 45 хил. дка земя на територията на община Каварна.
Г-н Ковачев, вие сте един от големите арендатори в Добруджа, може би и в България. Името ви е познато. Как се захванахте със земеделие, как решихте да навлезете в този бизнес? Познаваме ви като бивш зам. областен и областен управител на Добрич. От управленец изведнъж скочихте в земеделието, защо?
Преди управленец съм бил в земеделието още от дете. Моят род е изцяло земеделски, потеклото ми е земеделско. Баща ми, а преди това дядо ми е обработвал земя около 3-4-5 хил.дка. Предварително ги е засаждал с гори, обработвал ги е докато може и след това постепенно е придобил земя около 2-3 хил.дка и така до 1950-та година след като се национализира всичко. Историята я знаем. През 1993 г. чичовците ми, които са петима братя и една сестра ме извикаха и ми предложиха да оглавя земеделието на рода и така се започна. Те имаха по стотина декара, с 400-500 дка собствена земя - така започнах постепенно от 1993 г., а в политика влязох през1997-ма до 2001 г. - този мандат на ОДС.
Разочаровахте се от държавната администрация, от управлението и решихте да се върнете към корените, към земята, така ли?
Напротив. Човешката съдба е един специален феномен, който никой не може да предсказва и да решава по какъв начин ще стане. Просто така е било писано. Любовта ми към земята е силно изразена още от дете. Ние винаги сме били в пръстта, в началото до ралото, после до вършачките, после редом до родителите с мотиките и т.н. В селското стопанство съм от 16-17-годишна възраст.
Образованието ви обаче е икономическо.
Значи преди икономическото образование аз имам средно медицинско, където в продължение на 15-20 години бях ръководител на едно социално заведение, в което се разви под мое ръководство силна стопанска дейност. Впоследствие завърших и висше икономическо образование. Имам един такъв израз - всичко онова, което зная за земеделието, съм го платил с джоба си. Така че много рядко и съвсем трудно бих могъл да се подведа по отношението на земеделската наука като цяло.
Това означава ли, че не се доверявате на околните?
Напротив, напротив. Земеделската наука е много точна наука, много обширна и всеобхватна и винаги съм се съобразявал с нея. Без земеделската наука, ако някой смята, че може да се прави земеделие, той дълбоко се лъже.
Сега обработвате около 45 хил. дка. Какви култури отглеждате?
Стандартните култури, които се отглеждат в Добруджа - пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед. Сега напоследък и рапица, която за нашия район е малко рискова култура и като че ли започнахме да я отбягваме.
Всичките тези масиви са на територията на община Каварна?
Да, на община Каварна и на община Шабла, те са съседни, аз съм точно между двете общини. На доброволни начала успяхме да комасираме земята. Окрупнихме земята, себестойността ни излиза така малко по-малка. Общо-взето можем да използваме машини, които отговарят на съвременните изисквания за развитие на селското стопанство. Така че в тази насока без каквато и да е правителствена помощ успяхме в продължение на толкова години да окрупним масивите в Добруджа и да правим земеделие, което да гали окото.
И други ваши колеги казват, че имат самочувствието, че тук правят земеделие на европейско равнище. Споделяте ли това мнение?
Имал съм възможност да обикалям Европа и Америка, почти съм обиколил света. Аз мисля, че европейското ниво и световното в Добруджа специално сме го стигнали. Значи ние вече не харесваме добив на пшеница под 550-600 кг от декар, не харесваме слънчоглед под 250 кг от декар, царевица гоним 800-900-1 000 кг от декар при неполивни условия при добро стечение на метеорологичните условия. Големият проблем на Добруджа пък и на България е влагозапасеността. При нас падат дъждове горе-долу по 200 - 300- 400 литра на квадратен метър, докато в европейските държави като Франция и Германия - над 1000 - 1300 литра. В Америка - в Илинойс, в Айова всеки петък им вали дъжд дето има една дума. Сега в момента имаме прекрасни посеви в цяла Добруджа, който е специалист удоволствие му прави, като се движи по пътищата и да наблюдава, но растенията си заминават - суша, суша и суша. От началото на април не е валял дъжд, а пшеницата сега има най-големи необходимости от влага. Какво всъщност правим ние - храним с азот, фосфор, калий, микроелементи, но вода не даваме. И ако тази влагозапасеност, която е в Западна Европа е при нас, Добруджа ще храни не България, ами и съседните държави и ще бъдем един от най-богатите райони, но уви, не вали.
За арендаторите според вас какво мнение битува сред българите? С добро око ли се гледа на тях, особено на тези от вашия калибър, едрите земевладелци?
Ами най-неприятното, което от моя гледна точка и от приказките, които споделяме с колеги, е, че някои от правителствата се опитват да насаждат едно отрицателно мнение - едва ли не арендаторите са хора, които ограбват народа, собствениците на земя по-точно и забогатяват за чужда сметка. Ако се търси незаконен бизнес от властимащите, нека не го търсят в нашия сектор. Нашият сектор е кристално чист. Ние орем, обработваме, сеем, поддържаме, отглеждаме културите, прибираме и продаваме. Лошото е, че прекрасната суровина я изнасяме навън, а не съумяхме било то чрез държавна политика или чрез инвестиции от наша страна или от браншовиците и преработвателите на зърно да се произвежда тука и да се продава готова продукция.
На няколко пъти споменавате, че държавата не оказва необходимата подкрепа във вашия сектор. Кои са основните ви забележки?
Кои са нашите проблеми в този бранш? Комасацията, както споменах, я направихме и продължаваме да я правим, но на доброволни начала. Ние можем да правим комасация само с наета или арендована земя. Комасация със собственици, макар че сме им предлагали да им дадем най-добрата земя само и само да окрупним определени площи, там не може да го решим този въпрос, а можеше да се реши. Идентификацията на обработваемата земя - друг сериозен проблем. Последните години идентификацията я правим на сляпо - понякога един парцел се застъпва от две-три фирми и това се отразява икономически - налагат се големи санкции. Орто-фото заснеманията също създават проблеми. През определени години орто-фото заснеманията не са точни на базата на земеразделителните планове - пречели облаците, пречели поясите и не дават реална картина. Голям проблем са кадрите в нашия бранш. При нас се работи вече с високопроизводителна и свръхмодерна техника - с навигационни управления, с автопилоти, с компютърни нагласи и т.н. Кадрите, които искаха да работят, които обичаха земята, вече остаряха, голяма част от тях вече ги няма, а новите поколения не са обучени. Интересът на новите поколения, извинявам се, ако ги обидя, техният интерес спрямо земята е занижен, да не кажа никакъв. Дай, Боже следващите правителства да обърнат внимание на този въпрос и да има техническо насочване, техникуми, които да обучават хора, които веднага след завършването да отиват в институтите.
И на които вие ще предлагате работа, нали така?
Ние даже предлагаме и стипендии да даваме на деца, но родителите им отказват, като казват - те ще ви стават чираци ли... Още един сериозен проблем - държавните земеделски институти. Ако ние не разчитаме на държавните земеделски институти, на кого да разчитаме, на търговските фирми ли? Държавните земеделски институти благодарение на безпаричието и на понижения интерес на Министерство на земеделието и на правителствата към тях, техните изключително добри специалисти и селекционери - нямаме пряк контакт с тях. Търговските фирми ги изместиха - техните препарати са най-добри, техните семена са най-добри, техните хибриди са най-добри, но това не е потвърдено от науката. Затова тук трябва да се направи една много добра равносметка и на тези институти да се гледа с малко по друго око, защото земеделието е основния отрасъл на България. Аз така мисля и мога да споря. Другият проблем - животновъдството. Скоро слушах сегашния министър на земеделието от временната управа - ерудиран човек, професор, обаче... Аз имам овцевъдство, не в голям размер, но какво се получава. Цяла година се чака за един приплод и той не може да бъде продаден на цена, която заслужава. Едно агне се закупува на цена 4-4.50 лв. за килограм живо тегло, което не означава нищо. Губещ отрасъл от всички посоки. Къде според мен се къса нишката? Казваме, че е пазарна икономика и държавата нямала принос. Защо няма? Аз мисля, че може да се намеси държавата много успешно при вноса на меса. Стандартизация, строга стандартизация на пазара. Имам една препоръка - нека министърът на земеделието, който бъде избран в следващите правителства, да е имал осили в чорапите си или сега да си ги извади, като отиде в министерството. Той трябва да знае що е земеделие и как стоят нещата в него. В крайна сметка не може един сериозен бранш да се управлява, без да имаш представа за него, а се е случвало и нека вече не се случва. Защото в края на краищата този бизнес заслужава уважение и ние заслужаваме уважение, а не да се настройват хората, че видите ли - толкова процента от субсидиите ги получавали 3-4% от арендаторите, нищо подобно. Субсидиите - това е другият нелицеприятен за нас въпрос. Субсидиите са една инжекция към добро икономическо производство. Тези субсидии, които получаваме ние са една трета от субсидиите, които получават нашите партньори от ЕС. Те ни помогнаха за обзавеждане на машинно-тракторния парк, за това нашето производство да е на световно ниво и най-вече помогнаха за рентите на нашите партньори- арендодателите. След като започнахме да получаваме субсидии, рентите се вдигнаха с точно толкова, колкото са субсидиите. Или фактически социалната политика от наша страна спрямо нашите арендодатели е налице.
Питах колегите ви, да питам и вас, на колко души давате хляб?
Аз като започнах бяха 300- 400 арендодатели, но вече са над 1 000, защото земята се разпредели на наследници. Трудно е да се каже, че даваме хляб, но помагаме.
Отделно във фирмите ви работят и много служители.
За работниците, които са във фирмите трябва да ви кажа, че заплатите при нас вече рядко са под 1000 лв. Те са по 1500, 2000, над 2000 лв. Така, че елитните механизатори, които са при нас, са добре платени. С две приказки - с нашия бизнес, освен че произвеждаме хляба, ние вдигнахме нивото и на възнагражденията, на социалната политика, на качеството на продукцията и т.н. Опитват понякога да насаждат настроения спрямо нас, едва ли не, че много сме забогатели.
Лошо ли е да си богат в България?
Значи зърнопроизводителите в определен период от годината са богати, но в по-голямата част от годината не са богати. Тогава, когато продадем ставаме богати, но ако не дай си, Боже, се случи лоша стопанска година, нещата отиват на зле.
В личен план да ви питам - доволен ли сте от постигнатото, щастлив човек ли сте, успял човек ли сте?
Разбира се. Жив и здрав съм, в семейството ми са живи и здрави - децата и внуците ми. Имам един принцип - ако ми се случи така, че да имам някаква печалба, решавам да направя инвестиция, която да остане за поколенията и не само за моите близки и наследници, а за обществото. Направих един хотел в парковата градина на Каварна, в който и евродепутати са заседавали, и всички представителни личности отсядат в този хотел и така ще бъде. Призовавам колегите, които имат излишни пари, нека да инвестират в нещо, което да остава за поколенията.
Оттук насетне какво искате от живота?
В личен план - да сме живи и здрави, а в обществен план - активизация на младите хора. Нека народът да бъде по-усмихнат, по- задоволен, по-трудолюбив и по-инициативен. Да не чака на някого, било то и на държавата.
