Само след часове ще станем свидетели на гласуването на третия вот на доверие, поискан от българско правителство в демократичната история на страната. Докато едни го определят като „силен ход" на премиера Бойко Борисов други смятат, че ще гледаме „уговорен мач", защото с подкрепата на "Атака" резултатът от вота е предизвестен.
Знаете, че в друго време и при коренно различна конфигурация на парламента през октомври 1992 година точно поискан вот на доверие събори първото синьо правителство - това на Филип Димитров. Ход, който с днешна дата се определя като „грешка" от едно от главните действащи лица на събитията тогава - Александър Йорданов, председател на 36-ия парламент и шеф на групата на СДС.
Александър Йорданов заяви пред Дарик, че не е изненадан от решението на Бойко Борисов да поиска вот на доверие за правителството - защо обаче очаква десните да подкрепят кабинета безусловно, очаква ли смени на министри след вота и какво печели властта с този ход?
В тази ситуация, в която е поставено и правителството, и лично премиерът, искането на вот на доверие беше единственият точен и верен политически ход от страна на г-н Борисов и правителството. Същевременно обаче този ход не отменя въпроса около конкретното използване на тези специални разузнавателни средства и това, което изтече от тях като съдържание на разговори, но изобщо истината около неимоверно нарасналото използване на такива средства в нашия обществен публичен живот. А що се отнася до паралелите с времето, което аз много добре познавам, именно времето на Филип Димитров, има много съществени разлики. Искането на вот на доверие, което тогава направи премиерът Димитров, от моя гледна точка като участник в тези събития тогава бе политическа грешка, защото той предварително знаеше, че много трудно може да получи такъв вот на доверие от онзи състав на българския парламент. И така се и случи и това доведе до свалянето на първото българско демократично правителство, което след това имаше много тежки последици върху цялото ни общество. В настоящия случай Бойко Борисов може да бъде сигурен, че вотът на доверие ще успее. Остава другият вот, който главно за образованите избиратели, за интелигенцията на България - тя е тази, която определя реално общественото мнение - този вот е по-важен. По-важен е моралният вот, тъй като от тази ситуация правителството и премиерът излизат с едно накърнено морално доверие. Спечелването на моралното доверие тепърва предстои на правителството. И това е по-тежката, по-трудната битка. От морална гледна точка, разбира се, по-добре беше да излязат резултатите от проверката.
Видно е от разпределението на силите в Народното събрание, че поне при този вот на доверие няма съмнение в гарантираната осигурена подкрепа за кабинета и следваната от него политика.
Продължавам да мисля, че една от сериозните политически слабости на правителството и грешка на правителството е, че направи една силна и стабилна коалиция с всички десни и дясно-центристки политически партии, от политическа гледна точка. Точно от там до голяма степен идват проблемите на правителството на г-н Борисов.
С днешна дата цената на "Атака" скача неимоверно.
Именно, защото се получава така, че една или друга партия много си издига или си сваля цената в зависимост от някакви конкретни ситуации и разбира се, да изтъргува своите позиции. А същевременно традиционно тези, които се определят като десни избиратели, те са и по-чувствителни към моралната страна на политиката. Те до голяма степен представляват българската интелигенция и никое правителство не може да успее в България, колкото и някой да го подкрепя, колкото и време да се задържи на власт, не може да успее в общественото мнение, в общественото внимание, да спечели на своя страна интелигенцията. А в момента за съжаление политическа партия ГЕРБ след цялата тази серия от скандали и насочване на вниманието главно в сферата на специални служби, разузнавания, полиция, губи доверието на най-важния фактор в българското общество - българската интелигенция. Кризисът на това правителство дойде от това, че голяма част от интелигенцията беше подценена, изолирана, изоставена бих казал в ъгъла, в кьошето на българския обществен и стопански живот. Тези среди ще очакват отговор на въпроса за проверката и това няма да отмине.
Какво печели обаче Бойко Борисов с този вот? Само време ли?
Той печели възможност да се докаже пред образованите и умни хора на България, да ги потърси, да им подаде ръка и с тях да потърси едно по-добро управление на страната. Ако не го направи, бъдете сигурни, само след месец ще изтече поредният разговор, може би не с Мишо Бирата, а с Иван Ракията.
Очаквате ли и трябва ли според вас този вот да бъде последван и от промени в кабинета?
Всяка смяна на министри е проява на слабост на едно правителство, а не са сила. И тук категорично се разграничавам от някои от десните политически лидери, които в годините смятаха, че като сменят министри непрестанно, едва ли не спасяват правителството, спасяват себе си като политици. Точно обратното е. Ако Бойко Борисов в този момент, преди да са изясни реално фактите около това прослушване, тръгне да отстранява министри, той ще сгреши в политически смисъл.
Очаквате ли изненада от страна на десницата в парламента?
Ако аз бях народен представител, в този вот бих подкрепил правителството без да поставям условия, разбира се, единственото условие все пак е да дойде истината, но към днешна дата България няма нужда от създаване на политическа криза. Политическият ход на Борисов е верен. Той трябва да посрещне подкрепа на десницата, с ясната декларация от страна на десните политически сили, че предстои тепърва и вторият отговор от страна на правителството - моралният отговор. А когато дойде моралният отговор, имало е такива разговори, тогава вече Синята коалиция е тази, която трябва да инициира вот на недоверие към правителството. Не БСП, не Яне Янев, а именно Синята коалиция, но на този етап тя не трябва да става част от отбора на тези, които искат оставката на Бойко Борисов и на правителството.
