15% от зрелостниците отиват на поправителна матура

Вицепремиерът и министър на образованието и науката Даниел Вълчев в студиото на "Седмицата" с обещания преди месец отчет за матурите:

Какъв е изводът от матурите, г-н Вълчев?

Ние може би повече от 10 дена говорихме публично за това какви от наша гледна точка са първоначалните изводи, които могат да бъдат направени във връзка с провеждането на държавните зрелостни изпити. Аз ще си позволя да повторя някои от тях, които от моя гледна точка са много важни. На първо място, че системата се оказа подготвена за държавните зрелостни изпити. Напразен беше този, с извинение за малко неподходящия израз, хленч, който се чуваше няколко месеца преди изпитите. Нищо подобно няма. И децата бяха спокойни, и учителите се представиха много добре, организацията мисля, че... разбира се, тук-таме проскърцва една организация, която засяга 75 хиляди изпитвани и 12 хиляди изпитващи, но така или иначе мисля, че като цяло тези неща бяха добре. Това, което обаче дава тема за размисъл, струва ми се, тепърва ще бъдат правени анализи, коментари и от специалисти, и от хора, които въобще се занимават с обществените процеси в България, е доста голямото различие в нивото на знанията на децата. Сега, разбира се, вероятно във всяко общество има различия знанията на децата от всяка възраст, това не е нещо необичайно - има с по-добри резултати, има с не толкова добри резултати, но при завършване на средното образование в България се очертаха наистина много големи различия. Достатъчно е да видим нещо, което е публично достъпно в момента на уебстраницата на Министерството на образованието и науката, всеки, който желае, би могъл да посочи община или област и да види как се класират училищата по всеки един от предметите, по които са били държани матури, колко деца са се явили от това училище и какъв е средният им успех. И има училища, което не е трудно да се види, практически в повечето областни центрове, които са много високи резултати, и такива, които се колебаят около тройката.

Какво ще се случи на училищата, в които децата са тройкаджии?

Е, аз не бих поставил по този начин въпроса не защото той не може да се постави, но трябва да имам е предвид, че причините за такива резултати са доста по-комплексни от това, което ни се иска, да кажем - ето сега, тук ги учат, там не ги учат. Това не е точно така, тъй като на самия вход на една част от училищата, след седми клас особено, изпитите, знаете, че преди броени дни се проведоха и тази година, има много голям подбор на децата. В някои училища се отива трудно, т.е. децата отиват мотивирани, с предварителни знания и т.н., възможности. Докато в други училища по-скоро се влиза на остатъчен принцип. Но тъй или иначе има неща, които нас ни смущават. Аз няколко пъти имах повод да кажа - от моя гледна точка може би най-смущаващо е обстоятелството, че на изпита по български език и литература една голяма част от децата, над една трета, въобще не са започнали да пишат текст, при това по едно произведение, което далеч не е сложно, става въпрос за "Шибил", и наред с това, имайки възможност да избират дали да интерпретират самия текст, или да напишат есе, взимайки повод от проблемите на красотата, любовта в това произведение. За човек, който вече има право да гласува, това не би трябвало да бъде някакъв сериозен проблем - да напише 10-15 изречения свързани, излагайки някаква логична теза. Той дори би могъл да напише - аз не съм чел "Шибил", тук виждам един малък откъс от него, и като го чета, се сещам за красотата и любовта, че мисля еди-какво си. Те дори това не са направили. Това вече е притеснително, защото това не е въпрос толкова на липса на знание, а въобще на липса на мотивация, от една страна, и от друга страна, бих казал, на липса на самочувствие да изложиш външно свои мисли и особено в писмена форма.

Добре, обаче не звучи ли сериозно министърът на образованието и науката да има в ръцете си резултати, които показват, че цели училища произвеждат тройкаджии, и да нямате отговор на въпроса какво прави България оттук нататък с тези училища?

Разбира се, г-н Вълчев, но позволете ми пак да кажа - ако идеята се свежда до това - ето сега, тук има едни лоши училища, ние, като ги закрием, ще останат само добрите, това е много неправилно въобще като начин на мислене.

Не, аз не ви задавам така въпроса, питам ви какво ще праните, а не кога ще ги закриете.

Това, което на първо време... на първо време това, което ще направим, сега, между другото, до 26-и трябваше да бъдат готови дипломите на зрелостниците заедно вече с оценките от държавните зрелостни изпити. Да припомня, че от миналата година те се сканират, влизат в един регистър, който е на разположение на министъра на образованието и науката, и първото нещо, което ние ще направим през месец юли, е да сравним срочните, респективно годишните оценки на всяко едно от децата във всяко едно училище в България с това, което е постигнало на изпитите, на матурите.

Така, и ще разберете, че учителите са писали едни шестици на кило в тези училища.

Сега, следователно големият въпрос, големият въпрос ще възникне тогава, ако едно дете, което има тройка или, не дай си боже, двойка на изпитите, на държавните зрелостни изпити, всъщност е било оценено с петици и шестици от неговите учители. Това е вече проблем. Ако хората наистина са го оценили за тройка и то някак си не е мотивирано по най-различни причини, това се случва, особено в тази възраст, ние няма защо да виним учителите. Но така или иначе проблемите с образователната система, както мисля, че всички знаят, те са вечни проблеми, т.е. ние току решим един, веднага ще се появи друг. Така че...

Добре, значи все пак какво се случва? Вие установявате, че един учител или цяло дори училище, пишат петици и шестици, а децата изкарват тройки или, не дай си боже, както казвате, двойки. Каква идея имате? Очевидно, че отговорът не е дайте да ги закрием.

Не е такъв отговорът.

Ама какъв е отговорът?

Във всеки случай онези, които са с маломерни паралелки и едвам берат душа, вероятно ще се върви догодина към закриване. Но, така или иначе, не това е принципният и широкият подход.

А има ли вече такъв анализ, че маломерните паралелки са дали лоши резултати на матурите?

Специално в гимназиалния етап това категорично може да се каже. В гимназиалния етап това е тъкмо така. Спорно е дали е така между първи и четвърти клас. Но там, където училището постепенно си отива, където трудно се набират деца, оттам нататък един куп други проблеми с дисциплината и с преподаването, на практика лесно може да се види, с малки изключения, разбира се, че резултатите на децата са повече от скромни.

Имате ли вече данни колко останаха без дипломи и за колко матурите се оказаха стъпалото към следващата диплома - от университета?

Мога да кажа, ще закръглям, ако не възразявате, випускът е около 75 хиляди деца, които завършиха 12-и клас. От тях някъде малко над 2 хиляди са с поправки, т.е. не са се явили на държавни зрелостни изпити. И като прибавим тези, които на единия или и на двата изпита имат слаба оценка, мога да кажа, че около 11 хиляди деца от 75 хиляди завършващи, ще бъдат на поправка през септември.

Това като процент е около 15 процента.

Може би малко по-малко, но порядъкът е такъв.

Направихте ли веднага сравнения с например Франция или друга западна държава, дали това показва, че България е много по-зле?

България не може да се каже дали е по-зле или не е по-зле и всички тези сравнения са изключително условни, защото матурата във Франция е съвсем на различен принцип поставена, летвата е на различно място, начинът на оценяване е на различно място и т.н. Така че това са много условни сравнения.

...и критерия е по-висок.

То и у нас ще стане по-висок. Тука целият въпрос е, че ние правим в момента едни стъпки, които отдавна трябваше да бъдат направени и ги правим по начин, тъй щото да не си изкараме, как да кажа, лентяйството на няколко наши правителства да не го изкараме върху децата сега. Това отдавна трябваше да бъде направено и всички помнят, че още през 2002 г. трябваше да има матури. Но, така или иначе, не е станало това неща по една или друга причина. Това, което сега трябва да направим. . .

2002 г., когато това с лентяйството, така, отправено към правителството на НДСВ.

Не става въпрос за едно конкретно правителство. Тука по-скоро става въпрос за това, че в България много трудно някак си хората, от които се очаква да правят това, поемат политическа отговорност. Матурите са една непопулярна мярка. Мисля, че всичко разбират това. Ние с вас сме говорили по този повод. Помните колко приказки имаше, пък това, пък ще съсипем децата, пък системата, пък второ, пък трето, не знам какви злоупотреби щяло да има. Големи специалисти, пък по скали, по тестове, по не знам си какво. Както видяхте, всичко мина. Нищо чак толкова страшно не се е случило. Искам да кажа, че, малко разширявам въпроса. Това не е въпрос само за матурите. Повечето неща в България са така. Имайте предвид, че няма голямо обществено дело, което да няма и противници. Между другото в едно демократично общество в някаква степен това е правилно. Винаги има такова нещо. Винаги ще има някой, който ще каже: не, те неправилно го направиха, аз по-хубаво щях да го направя, вижте как е във Франция или в Щатите, или в не знам къде. Целият въпрос е, че има неща, които всички разбираме, че трябва да бъдат направени. В българското училище трябва да има външна оценка. Това е истината. Не може да оставим този, който преподава, единствено той да съди за знанията на детето, респективно за резултатите от своя труд. Това е един пълен абсурд и това между другото всички го разбират. И както всички го разбират, така толкова години нищо не се прави.

Единадесет хиляди на поправка наесен. Вие сте обявил даже датите, предварително ще знаят, за началото на септември.

Разбира се, децата знаят. Даже сме издърпали малко училищните поправителни изпити. Този, който е имал срочна или годишна, годишна също оценка двойка, малко ще ги издърпаме в края на август, за да могат първо тях да вземат и евентуално да се явят на...

А колко отиват в университет благодарение на оценката от матурата можете ли да кажете?

И това не мога да кажа. Това зависи от самите висши училища. Но и тук искам да направя едно пояснение. Ние много дълго време като че ли разсъждавахме по един много особен начин, че големият проблем е човек да влезе в университета. А влезе ли веднъж, ще завърши. А всъщност във всички нормални страни е тъкмо обратното. В университет лесно се влиза. Какво като влезеш? Въпросът е, че много трудно ще завършиш. И не случайно има специалности, които в добрите университети по-малко от половината влезли завършват. Сега ние сме горе-долу в състояние в момента да кажем, че сме що-годе постигнали това нещо, разбира се, не за всички специалности. Тази година по мое мнение една част от университетите ще правят приеми след 1 септември, тъй щото да...

Има повече места.

Ще има повече места. И на второ място, мисля, че стана вече ясно, че кандидатстудентският изпит, той има някакъв смисъл да бъде запазен единствено по отношение на част от специалностите, по които много висок наплив, от една страна, и по които университетът няма все още добри механизми да отсява студентите първи, втори, трети курс. Това е големият въпрос. Иначе има университети, аз ще дам пример с Франция, където имам някакъв поглед напоследък, има университети, където на третата година по медицина има просто 1/4 от децата, които са влезли, остават. Какъв е проблемът с България?

Четох предложения на преподавател от факултета за класически и нови филологии на Софийския университет Мария Пипева да се въведе двустепенна матура - една масова и друга за влизане в университетите.

Има най-различни идеи.

Това кореспондира с тезата пък, че прагът за тройката, който поставихте, беше твърде ниско, според заместник-деканът на Факултетът по славянски филологии доцент Бойко Пенчев.

Съгласен, ама знаете ли, то някак си е много лесно да се дава акъл отстрани. Съгласен съм, аз може би също така бих разсъждавал. Какво би станало, ако сложим по-високо тройката, на 50-ата точка? Около две трети от децата щяха да са на поправка. Според вас това щеше ли да е обществено приемливо? Щеше ли обществото да приеме тези матури и догодина щеше ли да има...

Щеше да се бастисат матурите завинаги.

И според мен е така.

Като не можем да ги вземем, дай да ги махнем.

Да. Следователно ние можем да интелектуалничим, колкото искаме, и да кажем да, от идеална гледна точка нещата стоят така. Аз също съм съгласен. Да, правилното е, разбира се, човек поне половината от това, което му е дадено да направи, за да изкара тройка, и аз така постъпвам в университета, когато изпитвам. Съгласен съм. Но ние въвеждаме една нова система. Ясно е, че тя трябва да бъде първо обществено приемлива. Иначе ние много ще си говорим пак какво трябва да стане в България, но някак си то никога няма да стане. Според мен е правилно веднъж завинаги да разберем. Нека да направим по-малката крачка. Нека да направим дори една крачка, която може да се спори дали е 10 градуса вляво или вдясно от това, което трябва да се направи, но в крайна сметка като цяло е горе-долу в правилната посока, отколкото само да казваме хоп-хоп-хоп-хоп и да си стоим на място десетилетия наред.

Отиваме в гимназиите. Там се явиха 30 хиляди, за елитните гимназии, нали?

А имате предвид след 7 клас?

Имам предвид след 7 клас.

Мисля, че 28 хиляди и малко. И заслужихте много критики, т.е. не може да се каже дали ги заслужихте, но имаше много критики за тази заложна къща. Как децата не я разбирали, това най-масово четох. Не разбирали заложна къща, какво искал да каже авторът. Ами то човек, като се замисли, може би са прави. В този толкова материален свят, в който са поставени да растат, да се опитваш да обясняваш, че не всичко се залага, особено пък в заложна къща, може би е трудно за разбиране.

А тогава как разбират фабулата с палтото на Серафим от разказа на Йордан Йовков? Нали разбирате сега, те тези неща винаги може да се твърди какво ли не. Сега тук големият въпрос, който ние трябваше да решаваме с моя екип, беше дали да дадем за преразказ... Обръщам внимание, че това е текст за преразказ. Той трябва да бъде разбран и преразказан от децата със смяна на гледната точка, а не да се правят някакви разсъждения специални върху него. И тук въпросът беше такъв: дали да подходим по класическия начин, да вземем един от българските класици, било от по-голямо произведения част или един по-къс разказ, да го предложим на децата, или пък да търсим някакви съвременни образци. Аз лично като че ли съм склонен и двата варианта да приема. Но това, което ми предложиха нашите експерти, според мен беше достатъчно добро. Това са трима съвременни автори. Двама от тях са по- известни, Драган Тенев е... Кои бяха другите?

Боян Биолчев и Драган Тенев. И оттук нататък аз мисля, че нищо съществено не се е случило. Сега разбирате, имаше реакция от част от тези преподаватели, които дават частни уроци. Те вероятно не са се присетили, че ще има съвременен автор. Вероятно са взели парите на хората, за да ги обучават върху Елин Пелин и Иван Вазов, в което няма нищо лошо, разбира се, тъй като едно дете, когато знае да преразказва, в крайна сметка то би могло да преразкаже всеки текст. Но аз мисля, че това се учи и в училище достатъчно добре през последните години и едва ли е имало такава нужда. Та допускам, че това са хората, които са реагирали по-специално. Иначе мисля, че спокойно може да се запознаете, ако не сте се запознали, с текстовете. Текстовете са според мен напълно разбираеми. Деян Енев, аз познавам две или три май всъщност негови сборници с разкази. Мисля, че...

Казахте, че ви е и любим, с което пък съвсем така провокирахте, отприщихте...

Ами, от гледна точка на това, което напоследък чета, трябва да ви кажа, че аз наистина съм впечатлен. Това е очевидно интелигентен, чувствителен и много талантлив човек. Такова съчетание се случва не много често в литературата и в този смисъл харесвам много тези произведения. Но това не е било повод в никаква степен точно такова произведение да бъде дадено на децата.

Иначе оттук нататък ще започнат частните уроци да протичат върху любимите произведения на съответния министър.

Е, така е, ама...

Изпитът по математика. Там също... впрочем срещнах противоположни твърдения, но преобладават тези, че задачите били много трудни, като за олимпиада, че който не е ходил на частни уроци, не може да изкара повече 4, казва учител във в. "Монитор".

Ами, вижте, в България има 94-95 хиляди учители и разбира се, допускам, че всеки може да каже, каквото намери за подходящо. Има още няколко десетки хиляди университетски преподаватели. В крайна сметка не мога да коментирам всяко изявление. Аз и не съм математик, за да мога, така, внимателно да преценя доколко са трудни или лесни задачите. Решил съм ги самият аз. Не ми се струва, че има. . .

Решихте ги всичките, за седми клас...

Аз винаги се занимавам с тестовете, да, и ги решавам, и съответно и по български език и литература. Сега, разбира се, за матурите малко бях по-затруднен с химията и физиката, особено физиката.

Колко изкарахте там?

Там не изкарах много, но да си призная, има неща, които след моето образование...

А колко направихте по български. Вие колко направихте по български и литература?

Ами, аз съм го правил теста заедно с колеги, така че там няма да е честно, няма да е обективно. Но по физика искам да кажа, ще дам един пример. Например, когато аз бях ученик, нямаше микровълнови печки и мисля, че ми е простено да не знам с какви вълни работи микровълновата печка. Сега допускам, че и вие не знаете с какви вълни. Оказа се, че...

Не знам и нямам и претенции. Аз...

Според теста радиовълни, аз не знаех, че това е така, но едно радио трябва да знае, че микровълновата печка работи с радиовълни.

То излиза, че и печка без радио не може да работи.

Абсолютно е така. Но като оставим настрана, аз виждам какво се появи предните дни по вестниците - прословутата задача с ламята. Това е една чисто логическа задача и според мен...

Кога ще стане ясно колко са изядени от ламята, резултатите по математика и по български?

Ами, до дни, до дни ще бъдат готови. Няма да има някакви големи проблеми. Освен това аз искам да напомня на всички, че тук става въпрос за състезателен тест. Това не е прагов тест, възможно е една година да е малко по-лесен, малко по-труден, да преобладава едно, друго. Едно е затруднило, друго е затруднило, но децата се състезават... тези деца се състезават помежду си, т.е. каквото за всички, това и за конкретното дете.

Всъщност местата ще бъдат повече, в т.нар. елитни гимназии, ще бъдат повече от кандидатите. Разбира се за най-желаните гимназии няма...

Ето това исках да кажа. Всъщност какво значи елитни? В случая това означава всяко едно училище, което би желало да има прием с изпит след 7 клас. И много училища желаят да имат такъв прием. Когато аз кандидатствах в езикова гимназия във Варна, тогава имаше в целия град две такива, три училища - математическата и двете езикови гимназии. Сега гледам са станали много и в това няма нищо лошо. В крайна сметка, когато едно училище има самочувствието, че е търсено училище, редно е то да положи някакви, как да кажа, някакви правила за вход и да се присъедини към системата за след 7 клас изпити. Това е хубаво. Но струва ми се, че някои училища силно надценяват интереса към самите тях, към преподаването, към името на училището и според мен този изпит няма да им даде възможност кой знае какъв прием да направят. Аз съм предупредил всички началници на регионални инспекторати, респективно те трябва да са предали на директорите, маломерни паралелки в гимназиите няма да има. Ако направят прием - добре, ако не направят прием, на общо основание се попълват.

Грешките на изпитващите. Тия, дето загатват, би трябвало да не правят грешки.

Е, така е, но ако трябва съвсем честно да кажа. . .

Как ще дублираш 26 въпрос в теста по литература за гимназиите. Колко хора го гледат това нещо? Може ли... след това се разпечатва за 30 хиляди души...

Ама ще ви кажа, това е големият въпрос. Всъщност. . .

Сигурно тия, дето го гледат, те не са ходили на матури едно време, за да бъдат по-внимателни.

Не. Разбира се, ние можем да...

Какво се случва, кажете, хората обичат възмездие, какво се случва на тоя, дет е виновен за 26-ия дублиращ въпрос или за т-то? Защото детето, ако не отговори на т-то примерно, ще му падне оценката, оттам му пада балът, няма да влезе примерно, няма да стигне едната стотна и мога да ви опиша драматичен изход от това, че не е отговорил на загадката.

Но всъщност едната точка, трябва да признаем, че щеше да доведе до това да има, ако приемем, че всичко друго е решило, от сто на 99 точки, отново това беше над 95, пълно шест, така че практически нямаше да се отрази. Но сега искам да кажа по принцип къде е големият проблем, за който аз наистина много мислех тази година. За догодина ще трябва още повечко да помислим. Тук има едно вътрешно противоречие между това, че на мен не ми се иска твърде много... вие казвате много хора са го гледали, мен не ми се иска много хора да го гледат изпитния вариант. Това е големият въпрос. Всъщност го гледат двама до трима човека. Тези двама до трима човека, знаете, това са живи хора в крайна сметка. Ако бяхме дали на 20 човека, вероятно те щяха да открият дори някакъв пропуснат интервал, да речем, 3 милиметра или 1 милиметър повече в еди-коя си. . . пространство между думи. Но тук желанието да запазим секретността, вие знаете какви опити имаше включително да се твърди, че това излязло, онова излязло и т.н. Вниманието да не опорочим за пръв път провеждането на държавни зрелостни изпити доведе наистина до много малък състав. А хората, когато четат за 20-и път вече един и същи текст, имат тази склонност, изглежда, да пропускат някои неща. Що се отнася за загадката, аз мога да кажа съвсем конкретно как беше, тъй като направихме проверка. Всъщност там имаше четири думи. Едната беше догадка и за да се затрудни, така да се каже, малко повече, тъй като иначе въпросът беше доста елементарен, от загатване, което се пише с "т", в последния момент са го променили на загадка. Ето това е истината. Сега, аз съм разпоредил там, ще има някакви наказания, но така или иначе такива неща се случват.

Ще наказвате за загадката.

В крайна сметка искам да кажа, че в крайна сметка, знаем, че наскоро в Италия имаше подобен проблем, в Германия. Когато живи хора работят, винаги може да се случи. Но така или иначе това дори не беше верен отговор и като оставим пикантната страна, едва ли това е било големият въпрос. Що се отнася до повторението на 26 въпрос, това е станало при форматирането в предпечата. Там сега също си има отговорник, но тъй или иначе мисля, че също не доведе до кой знае какво, тъй като беше... Ние знаехме за това нещо, предупредени бяха началниците на регионални инспекторати. Просто след отварянето на пликовете и внасянето им в залите беше задраскан вторият въпрос. Не мисля, че нещо такова е станало, но възможно е това нещо да стане. В крайна сметка напълно е възможно да стане, живи хора ги правят тези тестове, и то в условията на секретност. Сега, каквото и да говорим, живият човек може да сгреши.

Трябва да свършваме.

Има въпрос, само да кажа последно, аз съм говорил с мои колеги, министри на образованието в ЕС, има случаи, когато има цели сгрешени задачи в една матура и тогава просто министърът се разпорежда, че тя не се взима под внимание. Взимат се под внимание другите задачи на децата. Случват се такива неща за съжаление, дано не сме предизвикали някакъв дискомфорт.

В четвъртък правителството прие проект за промени в научните степени и звания, нали така?

Да, в четвъртък аз докладвах на...

Какво ще се промени, ама наистина най-важното.

Аз докладвах на оперативно заседание на Министерския съвет в четвъртък една концепция, която и публично беше представена пред научната общност преди може би 2 месеца, в присъствието и на министър-председателя тогава. . .

В Пловдив.

... в Пловдив, точно така, за това, че е необходим нов закон за научните степени и звания. Две неща само ще кажа. Това е закон от 1972 година, един от най-старите действащи закони в България. Девет пъти изменян и допълван. Аз имам на бюрото си 37, струва ми се, законопроекта, писани през последните 10 години, за научните степени и научните звания. Мисля, че сме близо до някакво разбиране какво трябва да се направи. Ще го кажа съвсем просто: системата, от една страна, трябва да се отпуши, тъй че повече млади хора по-лесно да се еманципират научно, и от друга страна, разбира се, да се запази един сериозен контрол, за да не стане всеки втори да се разхожда с научна степен и звание. Тъй като, не че кой знае какво ще е страшно в това, но с това нищо няма да подобрим. Съвсем просто. И ако разрешите, наистина последно изречение да кажа. Тук обаче предразсъдъците са много големи, имайте предвид. А както е добре известно, струва ми се, на Айнщайн принадлежи тази мисъл, по-лесно е да се разбие атомът, отколкото предразсъдъците.

Имате предвид предразсъдъкът в България, че ако ще си професор под 70, това вече...

Някак си е неприлично.

... е съмнително, да.

Някак си е неприлично, така е.