През 1992 г. националните правителства на Европейския съюз (ЕС) единодушно решиха да установят в Договора за ЕС официалните седалища на институциите на ЕС.
Какви бяха важните последици за организацията на работата на Парламента? Неговото официално седалище и място на провеждане на по-голямата част от пленарните сесии официално стана Страсбург; заседанията на парламентарните комисии трябваше да се провеждат в Брюксел; а секретариатът на Парламента (неговият персонал) официално трябваше да се установи в Люксембург. През 1997 г. цялата тази схема на работа беше инкорпорирана в Договора за ЕС.
Всяка промяна в настоящата система ще наложи изменение на Договора, за което се изисква единодушие сред правителствата на всички държави членки и ратифициране от всеки национален парламент.
Но защо Страсбург беше определен за официално седалище на Европейския парламент? Когато през 1952 г. е създадена Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС), с която се установява съвместно управление на запасите от въглища и стомана на шест държави, включително Германия и Франция, нейните институции се установяват в Люксембург. Съветът на Европа (междуправителствен орган за правата на човека и културата на 47 държави), вече е със седалище в Страсбург и предлага своята пленарна зала за заседания на „Общото събрание“ на ЕОВС, което впоследствие се превръща в Европейски парламент.
Така Страсбург постепенно се превръща в основен дом на пленарните заседания на Парламента, макар че през 60-те и 70-те години на миналия век се провеждат допълнителни заседания и в Люксембург.
След създаването на Европейската икономическа общност през 1958 г. голяма част от работата, извършвана от Европейската комисия и Съвета на министрите, се съсредоточава в Брюксел. Тъй като дейността на Парламента включва тясно наблюдение и взаимодействие с тези две институции, с течение на времето членовете на ЕП решават да организират по-голяма част от своята работа в Брюксел. В началото на 90-те години настоящата схема на работа вече се е оформила, като комисиите и политическите групи заседават в Брюксел, а основните пленарни заседания се провеждат в Страсбург. Голяма част от персонала на Парламента се намира в Люксембург.
Решението през 1992 г. само придава официален характер на положение, което вече съществува по онова време и отразява компромисите, постигнати през годините.
Какви бяха важните последици за организацията на работата на Парламента? Неговото официално седалище и място на провеждане на по-голямата част от пленарните сесии официално стана Страсбург; заседанията на парламентарните комисии трябваше да се провеждат в Брюксел; а секретариатът на Парламента (неговият персонал) официално трябваше да се установи в Люксембург. През 1997 г. цялата тази схема на работа беше инкорпорирана в Договора за ЕС.
Всяка промяна в настоящата система ще наложи изменение на Договора, за което се изисква единодушие сред правителствата на всички държави членки и ратифициране от всеки национален парламент.
Но защо Страсбург беше определен за официално седалище на Европейския парламент? Когато през 1952 г. е създадена Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС), с която се установява съвместно управление на запасите от въглища и стомана на шест държави, включително Германия и Франция, нейните институции се установяват в Люксембург. Съветът на Европа (междуправителствен орган за правата на човека и културата на 47 държави), вече е със седалище в Страсбург и предлага своята пленарна зала за заседания на „Общото събрание“ на ЕОВС, което впоследствие се превръща в Европейски парламент.
Така Страсбург постепенно се превръща в основен дом на пленарните заседания на Парламента, макар че през 60-те и 70-те години на миналия век се провеждат допълнителни заседания и в Люксембург.
След създаването на Европейската икономическа общност през 1958 г. голяма част от работата, извършвана от Европейската комисия и Съвета на министрите, се съсредоточава в Брюксел. Тъй като дейността на Парламента включва тясно наблюдение и взаимодействие с тези две институции, с течение на времето членовете на ЕП решават да организират по-голяма част от своята работа в Брюксел. В началото на 90-те години настоящата схема на работа вече се е оформила, като комисиите и политическите групи заседават в Брюксел, а основните пленарни заседания се провеждат в Страсбург. Голяма част от персонала на Парламента се намира в Люксембург.
Решението през 1992 г. само придава официален характер на положение, което вече съществува по онова време и отразява компромисите, постигнати през годините.
