При добра мобилизация между 40 000 и 45 000 българи зад граница е вероятно да гласуват на предстоящите европейски избори. Прогнозата е на Стефан Манов, представител на Временните обществени съвети на българите в чужбина. В интервю за предаването на Дарик "Реактивно" той коментира решението да бъдат открити три пъти повече секции зад граница в сравнение с миналите евроизбори. На 25 май българите в Европа ще могат да гласуват в 168 секции в 35 държави.
Около 15 000 българи в чужбина са гласували на изборите за Европейски парламент през 2009 г., но заради новата емиграция и повечето открити секции Стефан Манов очаква нарастване на броя на гласувалите над два пъти. Той призова сънародниците ни зад граница освен за активност в деня на вота и за съдействие при организацията на изборния ден.
Според Манов не са основателни твърденията, че откриването на повече секции зад граница прави твърде „луксозно" гласуването на сънародниците ни в чужбина, оскъпявайки вота.
Чуйте интервюто със Стефан Манов
Над 100 секции повече в сравнение с предишните избори ще се открият за евровота в чужбина тази година. Ще има ли толкова гласуващи българи зад граница?
Битката не е от вчера. След толкова години опити най-накрая успяхме да постигнем това, което смятаме за необходимо, така че българите в чужбина да имат възможността да изразят своето конституционно право на глас. А именно да има достатъчен брой избирателни секции, разпределени в големите градове, в които има съществени български диаспори. Сега говорим за европейските избори, но тове ще валидно и за другите държави извън европейския континент на предстоящи парламентарни избори.
На последните евроизбори имаше към 52 секции, сега са над 160 - това е качествен скок напред. Това е възможно, защото беше променен Изборният кодекс. В него беше въведена възможността за автоматично откриване на секции без тези безкрайни заявления, които подавахме допреди приемането на новия Изборен кодекс.
Бързам обаче да уточня, че това голямо количество изборни секции - почти три пъти повече, е голямо предизвикателство. Както за българските власти и представителите на дипломатическите и консулските служби по места, така и за нас - българските общности в чужбина. В новия Изборен кодекс е дадено широко място на българските организации по места в конкретната подготовка на избирателните секции.
Ще се справят ли посолствата и общностите ни зад граница, при положение че този Изборен кодек беше приет и приложен в последния момент преди изборите?
Да, това е трудният момент, защото тези нови правила, които дадоха възможност за голям брой избирателни секции, идват малко в последната минута и са реални затрудненията. Не съм се колебал да критикувам, когато сме били свидетели на погрешни действия от страна на българската администрация по места, спъващи избирателната активност. В случая не бих си позволил обаче да критикувам, защото трябва да сме наясно, че избори за един месец се организират изключително трудно по нови правила. В Лондон например ще има 13 секции.
Колко бяха там секциите на миналите избори?
Две. Спомняте си, че на последни избори през 2013-а в Лондон гласуваха близо 4000 души в две секции, с огромни опашки, с чакане по четири-пет часа. Но Лондон не е изключение. Във Виена гласуваха 1500, в Мюнхен - 1400 души, в Атина - 1400. Днес това вече няма да е факт. Край на опашките! Но трябва да има къде да се направят тези секции. Във Франкфурт и Мюнхен например има физическа невъзможност в консулствата да се поберат три секции, колкото трябваше да има. Там ще отворят само две.
Какво - мисиите ни зад граница заедно със сънародниците ни зад граница, трябва да търсят подходящи места?
Точно така и дните са броени. Понеже Дарик се слуша много в чужбина - имал съм случаи в Тулуза, където хора ме срещат и ми казват, че са ме слушатели вчера по Дарик. Така че обръщам се към българските граждани в чужбина - обърнете се към посолствата във вашите страни, ако имате възможност да помогнете по организацията на секциите. Говорим за зали, но и за членове на секционни избирателни комисии. Знаете, че във всяка секция трябва да има петчленна избирателна секционна комисия.
В Испания, където ще имаме 45 избирателни секции, има проблеми с попълване на бройката на комисиите. В Лондон също. Става дума за участие в секционните комисии - ангажимент от няколко часа в изборния ден, но колко важен за гарантиране на едни добри избори.
Предизвикателство е към нас, българите в чужбина да покажем, че сме активни. След като толкова години сме искали да гласуваме, ами ето имаме възможността - трябва да отидем да избирателните урни. Нямаме оправдание, че нямало за кого да се гласува. Ами това не е вярно. Сега сме в предизборен период и не можем да говорим в детайли за това, но има достатъчно листи, за които хората да направят своя избор.
И най-малкото има възможност и условия да се гласува по-спокойно. Стига обаче и самата общност да се включи активно.
Това е призивът ми. Нека да кажа, че напълно безплатно българин в чужбина организира един интернет сайт, който позволява да се види къде са секциите и къде са нуждите от помощ за организацията им. Става въпрос за сайта glasuvam.org на блогъра Боян Юруков. В този сайт има много данни, адреси на секции, в интерактивен формат с карта на света. Проверете там къде е най-близката секция до вас, помислете можете ли да помогнете било със зала или с участие в секционна комисия!
Срещате ли съдействие от страна на външно министерство?
Контактите, които имам ме карат да смятам, че днес министерството е изцяло в посока да организира максимално добри избори в чужбина. Нямаме в момента - говоря за ръководството в София, някакви обструкции или спънки. Не мога да предпоставям обаче за поведението на българските посланици и консули по места - не навсякъде те са осъзнали тежестта, която лежи върху техните плещи по организацията на секциите, и не са се свързали навсякъде с местните български общности.
А трябва да го направят?
Трябва да го направят, кодексът им го вменява като задължение. Разбирам, че всички откриваме в крачка текстовете на новия кодекс, но философията е друга. Ако днес ние не си помагаме на място - от една страна българската администрация, от друга - българските общности, няма как да се случат тези избори и бумерангът ще ни се върне. Утре ще бъдем упрекнати, че ето видите ли - „държавата всичко направи вие да гласувате, а вие не гласувахте!". И този упрек няма да е неоснователен, ако действително не се мобилизираме и не гласуваме.
Какво ще отговорите обаче на тези, които казват, че три пъти повече секции означава три пъти повече ресурс. Кому е нужно държавата да хвърля този ресурс? Съотносими ли са разходите за организацията на вота в страната на един глас спрямо парите, които са нужни зад граница?
Това е важен въпрос. Правил съм изчисления за предходни години - това е важно, защото се чуха през последните дни в публичното пространство, включително и от членове на ЦИК, че видите ли българите в чужбина гласували твърде „луксозно". Като говорим, че нещо е луксозно това означава, че то е скъпо и не е толкова важно или поне не е жизнено важно.
На изборите миналата година средният брой гласували в една секция в чужбина беше 510 избиратели. В страната - число, което никой не познава, този брой е бил 301 избиратели. В чужбина броят на секциите с над 500 избиратели беше 43 процента от всички секции. В страната този процент е 7. В страната в 14 на сто от секциите гласуват под 100 избиратели, а в чужбина - само 11 процента.Това са числата, които показват колко луксозно гласуват българите в чужбина. Т.е. гласуваме повече в една секция, като броят секции, в които гласуваме в нечовешки условия - защото да се гласува над 500 души в секция е нечовешко. Защото това са многочасови опашки, там няма изборни списъци, всичко се вписва в изборния ден, личните данни, попълват се едни декларации, че няма да гласуваш повторно. Това бави процеса, т.е. над 500 души в секция, стават километрични опашки.
За цената на един глас. Направих си труда да намеря данни, които са достъпни и да изчисля. През 2011 г. цената на един глас е била 5,70 лева в страната.
Това не е покупко-продажба на гласове, да уточним, а толкова е струвала на държавата организацията на изборите за един изборен глас?
Да. В чужбина е било 6,15 лева. Т.е. разликата е 50 стотинки на глас. Общо за чужбина през 2011 г. са били похарчени 620 000 лева. Тази година все още няма официална информация, но сумата е горе-долу подобна.
Важно е да се каже, че тези пари не са само за това, за да удовлетворят желанието на някой си да гласува. Конституционното право на вот е важно право, но трябва да разглеждаме провеждането на изборите в чужбина и като елемент от националната политика спрямо българите в чужбина. Фактът, че българската държава и общество излъчва този сигнал, инвестира и казва на тези хора, че все още имат значение за държавата, че тя иска да чуе техния избор в правенето на политика. Този знак е изключително силен, защото съм виждал хора, които от години не са се връщали в България, но които следят събитията. Фактът, че се подава тази ръка, това предизвиква у хората и желание да се информират. Когато те знаят, че има избирателна секция в тяхното населено място, ще се заинтересуват. Това активизира общността. Организацията на една секция в един град мобилизира, хората се срещат и разговарят.
Така че нека разглеждаме тези 600 хиляди лева като инвестиция не просто, за да удовлетворим нечий каприз да гласува, а като инвестиция в националната стратегия на България за българите в чужбина.
Къде освен в Испания има голям брой секции, които ще бъдат открити за евровота?
Голям брой има във Великобритания, в Испания. Франция бележи нарастване на броя на избирателните секции. С гордост го заявявам, че българската общност във Франция е една от най-активните. Не сме многобройни спрямо общностите във Великобритания, Испания и Италия, но ето във Франция ще имаме секции в 10 населени места, а тръгнахме от четири града преди пет години.
В Германия за съжаление местното законодателство забранява избирателни секции извън дипломатическите и консулски представителства, поради което ще има секции само в градовете, където има консулства и посолства - Берлин, Франкфурт, Магдебург. Не съм изчерпателен, нека се види на сайта glasuvam.org.
Българската общност се мобилизира и направиха секции в периферията, в близост до Германия. Те ще дадат възможност хората да преминат границата и български избиратели от Германия ще дойдат да гласуват във Франция и в Австрия. Защото им е по-близо и защото не можахме да открием за тях секции в Германия. Това ще е на шега вид „изборен туризъм", но не така както медиите си го представят.
Така че шансът днес за гласуване, възможността е несъизмеримо по-висока отколкото на предходни избори. Залогът е голям. Това е един тест - както за българската държава дали ще съумее да направи необходимата органиазация, така и за нас българите в чужбина. Дали българите зад граница ще отговорим на този своеобразен апел, този призив и възможност.
Обикновено обаче евровотът не се слави с голяма активност. Едва ли трябва да чакаме при три пъти повече секции в чужбина да имаме три пъти повече гласували там в сравнение с миналите европейски избори?
На миналите европейски избори около 15 000 българи гласуваха извън страната. Това е 2009 г., през последните години емиграцията силно нарастна, пазарът на труда беше отворен. Имаме силно нарастване на броя пресни емигранти в страните от ЕС. Така че очаквам едно нарастване, което може да е над два пъти - очаквам между 40 000 и 45 000 гласували при една добра мобилизация. Защото ако е по-малко, ако е само двукратно увеличението на гласовете в чужбина, ако са около 30 000 само, сигналът ще е лош. Все пак ще има ръст в броя гласували.
Евроизборите не са маловажни избори - днес повече от две трети от нещата, които се случват във всички европейски страни са продукт на решения на Брюксел. Когато ние отидем за гъби, казваме, че оставяме решенията в ръцете на бюрократи. Европейския парламент е един коректив на Европейската комисия и много често налага по-близките и полезни за хората решения. Затова е важно българите в страната и в чужбина да гласуват.
