По Великден правнучката на Пейо Яворов - Василия, се самоуби. Тя страдаше от анорексия. По последни данни в България от анорексия и булимия страдат 150-200 хиляди млади момичета. Точна статистика липсва, защото много от болните и техните семейства не подозират за проблема. Счита се, че у нас от анорексия се разболява по една девойка на всеки 250. Това е и поводът да говорим за разстройствата на храненето като анорексия, булимия и системно преяждане - хиперфагия.
Вместо минути и часове, тези момичета живеят в килограми и грамове, разказват от сдружение за психично здраве ВЕГА, които помагат на хора с разстройства в храненето. Полина Гиргинова е клиничен социален работник в сдружението вече три години. Тя самата е преодоляла хранително разстройство, иска да помага на тези, които броят калориите, да заживеят нормално:
Полина Гиргинова: Аз съм имала такъв проблем с разстройство на храненето и за мен е голямо щастие, че съм успяла да го преодолея и да усетя вкуса на друг живот, осезателно по-различен от този, когато имах проблеми с храненето. Според всички статистики, които до момента съм срещала, обикновено най-често се отключва проблемът между 12 и 25 години. Изключително рядко това се случва в по-късна възраст, което говори на специалистите, че това явно е свързано с процеса на съзряване, със смяната на ролите от детска на юношеска. Причините обикновено са дълбоки. Те са свързани с начина, по който е израснал човек, със семейството, с особеностите на родителя му. Понякога може да е плод на копиране на поведението на родителите, които имат проблем с алкохол, храна или друга зависимост. Тогава връзката е очевидна. Често се случва такъв тип проблематика да възниква в семейство, в което или много се говори за чувства, не се обсъждат, семейството не успява да се справи добре в трудни ситуации, свързани с емоциите на всички членове в него. Нерядко децата в такива семейства сами не могат да овладеят чувствата си, особено негативните и предпочитат да ги задържат. Когато сме ядосани или разстроени, чувството остава в нас, то не се изпарява в нищото и търси начин да излезе. Когато проблемът е по-дълбок, един от тези начини за справяне е разстройство на храненето.
Защо се реагира късно и се търси помощ на специалист? Има ли общо с народопсихологията ни да крием всичко под юргана, да не показваме навън такива сериозни проблеми и да се правим, че не ги забелязваме дори?
Полина Гиргинова: Предполагам, че причините са много. Тази, която изтъквате, със сигурност и според мен е валидна. В България по мое впечатление изобщо хората не стигат до психологическа помощ. Тя се смята за нещо, което е за лудите, за странните, за хора съвсем на ръба, които не могат да се справят. Другият вариант е, че разстройството на храненето се развива доста подмолно. В първите си фази те не се набиват и толкова на очи. Например, когато момиче е леко закръглено в тийнейджърската възраст, не е необичайно да иска да изглежда по-слаба. Въпросът е кога тя преминава границата. Ако тя просто отслабне с няколко килограма и се чувства щастлива от това, не отделя прекалено много внимание на храненето, настроението й не се влияе само от това какво и кога е изяла, има сравнително реалистична оценка за външния си вид, не смята, че е огромна, когато е 50 кг, тогава не е сериозен проблем. Защо обаче не търсят помощ? Защото самите момичета се чувстват доста добре в първите фази на развитие на тази проблематика. Дали ще е преяждане, гладуване или булимия, тези методи за хранене са опит за внасяне на контрол в живота. Това са момичета, които обикновено като деца са били много организирани, отличници, с добри постижения, родителите много често възлагат много големи надежди на тях и когато минават в юношеството, на децата им се иска да запазят това ниво, да продължават да са добри във всичко и някои избират строга дисциплина в храненето, за да им остане чувството за ред, което са имали като деца.
При какви симптоми родителите вече трябва да се насочат към специалист? Често родителите не са сигурни, че се развива разстройство на храненето.
Полина Гиргинова: Добре е да се опитат да проверят съмненията си със самото дете. Не е задължително въпросите да бъдат много директни - ти преяждаш ли, повръщаш ли, яла ли си днес. Могат да си позволят да го наблюдават известно време и да внимават за следните неща. Ако се отнася за анорексичен тип поведение: дали момичето системно намалява приема на храна, дали отслабва прекалено много - над 15% от изходното тегло, като тази тенденция продължава, тоест момичето не отказва да отслабва, а иска още и още, продължавайки да се намира за пълна, въпреки че не е; ако все по-често отказва да яде със семейството си, казва, че е яла навън, че не е гладна, започва да подбира специален вид храни без мазнини, сол, захар, месо и т.н. За анорексията това са важни признаци. Ако видят, че в рамките на няколко месеца това поведение се задълбочава, е добре да се опитат да поговорят с момичето. Казвам момичето, защото това по-често се случва при тях. Да я попитат как се чувства, да се опитат да научат малко повече за емоционалния живот в този период от живота й, какво я притеснява, от какво се страхува. Защото всъщност разстройството на храненето е, ако мога да кажа, върхът на айсберга. По-важното се крие под хранителното поведение и това са усещанията на младото момиче.
20 на сто от момичетата и 8% от момчетата на възраст между 10 и 19 години са с риск за анорексия, булимия или друго хранително разстройство, съобщи за Дарик доц. Весела Дулева, завеждащ секцията по хранене в Центъра по обществено здраве. Това сочат данните от последното национално представително проучване за хранителните навици у подрастващите през 2010 и 2011 година. Анкетирани са над 4500 деца в цялата страна. Рискът означава, че определен процент от тези деца в по-късна възраст е възможно да получат някакво хранително разстройство, обясни доц. Дулева:
Доц. Весела Дулева: Действително има риск за деца за хранителни разстройства, но тези деца нямат проблем в момента. Евентуално при някакви неблагополучия в тяхното поведение или други, които биха могли да се появят, има риск да бъде развит по-нататък този проблем.
Около популяризирането на това изследване стана ясно, че по-скоро незнанието как да се хранят децата или стремежът да изглеждат добре е честа причина да говорим за съмнения за такива разстройства.
Доц. Весела Дулева: В много от случаите причините са комплексни. Има и такъв момент, но навсякъде в литературата по този въпрос се подчертава, че отношението към храната, отказът в някой случаи от храна, поддържането на много ниско тегло в крайна сметка е последствие на основното заболяване, което трябва да се лекува с психиатри и психолози, защото е на психична основа. Стремежът към добър външен вид се задълбочава до пълен отказ от храна и се развиват доста сериозни негативни последици във физическото и психическото развитие, обичайно тези деца са с депресия. Странят от приятели и съученици, чувстват се некрасиви, не искат да общуват с околните и всъщност проблемът е сериозен, на психична основа.
Според Световната здравна организация през последните две години случаите на анорексия и булимия сред подрастващите на възраст от 12 до 16 години са нараснали два пъти. При това 67% от тях страдат от тежка степен на изтощение и изразено душевно разстройство. Заради недоволството от външността си един от сто младежи се е опитал да се раздели с живота си. Тъкмо заради това неведнъж специалисти са настоявали в училищата да има предмет по култура на храненето. Такива занятия имало и сега, но се правели рядко, в часа на класния, което е твърде недостатъчно.
