Международният валутен фонд (МВФ) многократно е препоръчвал България да се откаже от плоския си данък върху доходите в полза на прогресивна данъчна система. Това отбелязват в свой анализ д-р Симеон Дянков и Любомир Дацов.
В него се посочва, че икономическият контекст на страната и ефективността на плоския данък в продължение на две десетилетия показват, че подобна препоръка е неподходяща. В анализа се подчертава, че запазването на плоския данък предлага значителни предимства за икономиката, инвестиционния климат и фискалната стабилност.
Икономически растеж и инвестиционен климат
В анализа се отбелязва, че „плоският данък в България, въведен през 2008 г., допринесе за период на висок икономически растеж в сравнение с регионалните конкуренти“. По думите на авторите, плоските данъци „се свързват с простота, прозрачност и предвидимост, което минимизира изкривяванията на пазарите на труда и капитала“.
Според анализа чрез поддържането на ниска и единна данъчна ставка от 10%, България създаде стимули за предприемачество, инвестиции и формализиране на икономическата дейност. Преминаването към прогресивна система би могло да подкопае тези ползи.
Административна ефективност и събираемост
Дянков и Дацов подчертават, че единната ставка намалява възможностите за укриване на данъци и опростява прилагането на закона. В анализа се посочва: „Въвеждането на многостепенна прогресивна данъчна система увеличава административната сложност, повишава разходите за съответствие и създава ‘вратички’, които могат да намалят реалното събиране на приходи“.
Авторите отбелязват, че опитът на други държави, преминали от плоско към прогресивно облагане, често показва краткосрочно увеличение на номиналните приходи, но дългосрочен риск от загуба на приходи поради избягване на данъци и преместване на лицата с високи доходи.
Конкурентоспособност и капиталови потоци
В анализа се акцентира, че България се конкурира с други икономики от Централна и Източна Европа за инвестиции. Плоският данък е ключов аргумент за инвеститорите и сигнализира за благоприятна за бизнеса среда. Според авторите: „Прогресивното данъчно облагане ще доведе до изтичане на капитали, изтичане на мозъци и намаляване на вътрешните инвестиции във високодоходни сектори“.
Социална справедливост
МВФ мотивира препоръката за прогресивно облагане с преразпределение на доходите и намаляване на неравенствата. В анализа на Дянков и Дацов се посочва, че „плоският данък в България, комбиниран със социални трансфери и целенасочени програми за социално подпомагане, постига степен на справедливост без изкривяванията на прогресивното данъчно облагане“.
Авторите отбелязват, че изграждането на социална политика чрез данъци е ниско ефективно и води до значителни изкривявания в структурата на данъчната система и стимулите за плащане на данъци.
Фискална устойчивост
МВФ твърди, че прогресивното облагане осигурява дългосрочна фискална устойчивост. В анализа се подчертава обратното: „Дестабилизирането на данъчната система би могло да намали спазването на данъчното законодателство и инвестициите, подкопавайки приходите и устойчивостта“.
Влияние върху средната класа и икономическата структура
Според Дянков и Дацов, основният проблем при преминаване към прогресивно облагане е прехвърлянето на тежестта на облагане върху средната класа с висококвалифициран труд за сметка на хората с ниска квалификация. В анализа се отбелязва: „Първостепенният проблем е не борбата с неравенствата, а каква икономика развиваме и стимулираме“.
По думите на авторите, „за България запазването на плоския данък, докато се усъвършенстват целенасочените социални политики, предлага по-добър подход от приемането на прогресивното данъчно предписание на МВФ“. В анализа се посочва още: „Въвеждането на прогресивно облагане би разместило цялата данъчна система – от промяна на пропорции между преки/косвени данъци до промяна в печалбата, различни ставки на ДДС и др.“
Авторите завършват, че запазването на плоския данък е ключово за стимулиране на икономическия растеж, инвестициите и ефективното събиране на приходи, като едновременно се постигат социални цели чрез целенасочени политики и трансфери.
