Председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров в предаването "Седмицата" по Дарик представи предложения за четири национални цели. БАН предложи още миналия септември дебат за възгледите за основните национални цели и устойчиво развитие на България, който обаче до момента не се състоя. Акад. Воденичаров изрази своята надежда, че ако в рамките на 4-5 години възстановим нормалния ритъм в държавата, много от кадърните хора ще се върнат в България.
„В нашите академични центрове същност започна такъв дебат, но ние се надяваме по-широк кръг от хората ще започнат да обсъждат какви искаме да бъдем след 25-30 години, защото ние сме един от малкото народни, които не знаем какви искаме да бъдем", каза акад. Воденичаров и уточни, че от БАН представят няколко основни национални цели за постигане на това.
Духовното развитие - основна цел
Трябва да върнем нивото на възпитание в семейството, категоричен е акад. Воденичаров. Той спомена, че в момента Финландия, която много е изстрадала през Втората Световна война, е по-напред от Швеция, защото финландците са решили, че средствата от бюджета им ще отиват за култура.
„Смятам, че много от традициите на българските семейства през последните 15-20 години бяха забравени. В самото семейство невинаги се обръща достатъчно внимание на децата. Не добро е и инвазията в негативен план на медиите в детското съзнание - имам предвид телевизия, интернет. Важно е също да се замислят и самите родители, например, да направят по-близки връзки с училищата", обясни акад. Воденичаров.
Възпитание на децата, последвано от образование и култура на обществото - това е част от основните национални цели, посочи той.
Той уточни, че първият голям удар върху българското образование е принизяването на статута на българския учител. Да се възвърне статутът на българския учител - това е част от духовното развитие, добави акад. Воденичаров.
Високо благосъстояние на българите
Другата национална цел е създаване на условия за високо благосъстояние на българите.
„Три са направленията тук: ефективно използване на природните суровини до получаването на крайно изделие или продукт; екологично земеделие, осигуряващо продоволствената ни сигурност при устойчиво управление на природните ресурси; туризмът да се превърне в индустрия, развиваща съпътстващи отрасли и производства. Нещото, което ни кара да бъдем най-бедни е, че ние престанахме да произвеждаме. И малкото суровини, които имаме не трябва да бъдат изнасяни като суровини, а като продукция", каза акад. Воденичаров.
По думите му трябва да се помисли за част от индустриите, които на този етап са унищожени, за да може да се направи така, че да изнасяме стоки с принадена стойност - краен продукт, а не суровина. "Трябва да се възстанови и част от металургията, свързана с преработка на цветни метали", каза той.
Според него в този раздел трябва да се спомене и правенето на високо ефективни продукти на база на природните дадености на България - билки, соли, минерали.
Трябва да се спомене и нивото на нашето земеделие - трябва да възвърнем нивото на селското ни стопанство, каза акад. Воденичаров. Първите стъпки в науката създадоха българските учени в селскостопанските науки, припомни той.
Туризмът трябва да се превърне в индустрия, повечето минерални извори на територията на Европа се намират в България. Ние можем да превърнем България в един рехабилитационен център на Европа, посочи още председателят на БАН.
Решаване на демографския проблем
По думите на кад. Воденичаров държавата е абдикирала от своите отговорности към демографския проблем и според него трябва да започне дебат в обществото.
"Ние поставихме въпроса за доброто бащинство. Ако в едно семейство не създават нормални условия на своите деца, държавата в никакъв начин не трябва да ги подкрепя и да им дават социални помощи. Държавата трябва да подкрепя семейства, които носят отговорността си към бъдещите поколения. Необходима е промяна на системата за социално подпомагане. Терминът многодетно семейство трябва да се разбира, когато имаш много деца, които ги образоваш. Ако едно семейство не се грижи за бъдещето на децата си, държавата не трябва да го насърчава", обясни председателят на БАН.
По думите му всеки, който припознае България - има корени в тази държава и иска да остане в нея, трябва да бъде подпомаган.
Конституцинен ред
Акад. Стефан Воденичаров заяви, че въвеждането на конституционен ред е следваща цел, предложена от юристи.
"Това е предложение на юристи не само от академията. Бяха се събрали една голяма група юристи, които на фона на всички тези сътресения, които са около нас, търсят нещо, което в рамките на този момент може да бъде направено реално", допълни акад. Воденичаров.
Цялото интервю с акад. Воденичаров може да чуете на Radio.DarikNews.bg
