Клиничните пътеки са създадени "на око или на лобизъм", а ярък пример за това е, че пътеката за епилепсия е два пъти по-евтина от пътеката за лечение на диария. Явно за някои дебелото черво е много по-важно от мозъка, коментира един от най-добрите детски нефролози у нас проф. Иван Литвиненко. Оказва се, че пътеката за епилепсия е остойностена на крайно недостатъчните 400 лева, а пътеката за лечение на неинфекциозни гастрити и ентероколити струва цели 700 лева. По време на конференция, посветена на 20-годишнината от създаването на Асоциацията на родителите на деца с епилепсия, стана ясно, че за последните 9 години в България не е внесено нито едно ново лекарство за епилепсия.
Основните проблеми, свързани с лекарствата за деца с епилепсия, се отнасят от една страна до липсата им, а от друга – до късното заплащане на наличните от Фонда за лечение на деца, посочи проф. Литвиненко от Специализираната болница за активно лечение на детски болести:
„Изчезват някои, които са понякога дори много евтини, понякога стари, но които са незаменими за определени групи, макар и много малки. Те и затова изчезват, защото няма икономически интерес една фирма да внася медикамент, който няма широк пазар. Ние, за да лекуваме реално тези деца и да получим възможния добър резултат, стимулираме контрабандата през границата на такива медикаменти. Един родител носи на друг и ние ги лекуваме в държавна болница с така внесените медикаменти. Този безумен механизъм не Фондът да си организира търгове и да придвижва закупуването на медикамента, а да се делегира на болниците, които трябва да купуват лекарство за извънбонично лечение, което е пълен нонсенс и в крайна сметка като някоя фирма го плати, тя има договор с болницата, а не с фонд. Болницата плаща на фирмата, защото фирмата не е виновна, но кога си получава парите? Когато фондът ги отпусне, а това няма гаранция кога ще стане. Миналата година декември месец ние бяхме стигнали до това - дали да получи болницата декемврийски заплати, сестри, които работят за по 400 лева, или да заплати лекарствата на тези деца“, каза проф. Литвиненко.
При епилептиците съществува и дискриминация по отношение на възрастта, добави Веска Събева, председател на Асоциацията на родители на деца с епилепсия.
„Изначално има и дискриминация, защото детето може да пие медикамента до 18-годишна възраст, но на 18-годишна възраст и 1 ден то спира да бъде дете и вече не може да мине по същия механизъм. На него му се спира лекарството и тогава започваме да минаваме по механизма, но е вече друг - молиш болницата да закупи лекарството. Там вече не фондът заплаща, а някой. Такава е процедурата, че министерството трябва да заплати“, посочи Събева.
Решението на проблема според специалистите е създаване на Комисия за скъпоструващи лекарства в чужбина, която да е към Министерство на здравеопазването.
Основните проблеми, свързани с лекарствата за деца с епилепсия, се отнасят от една страна до липсата им, а от друга – до късното заплащане на наличните от Фонда за лечение на деца, посочи проф. Литвиненко от Специализираната болница за активно лечение на детски болести:
„Изчезват някои, които са понякога дори много евтини, понякога стари, но които са незаменими за определени групи, макар и много малки. Те и затова изчезват, защото няма икономически интерес една фирма да внася медикамент, който няма широк пазар. Ние, за да лекуваме реално тези деца и да получим възможния добър резултат, стимулираме контрабандата през границата на такива медикаменти. Един родител носи на друг и ние ги лекуваме в държавна болница с така внесените медикаменти. Този безумен механизъм не Фондът да си организира търгове и да придвижва закупуването на медикамента, а да се делегира на болниците, които трябва да купуват лекарство за извънбонично лечение, което е пълен нонсенс и в крайна сметка като някоя фирма го плати, тя има договор с болницата, а не с фонд. Болницата плаща на фирмата, защото фирмата не е виновна, но кога си получава парите? Когато фондът ги отпусне, а това няма гаранция кога ще стане. Миналата година декември месец ние бяхме стигнали до това - дали да получи болницата декемврийски заплати, сестри, които работят за по 400 лева, или да заплати лекарствата на тези деца“, каза проф. Литвиненко.
При епилептиците съществува и дискриминация по отношение на възрастта, добави Веска Събева, председател на Асоциацията на родители на деца с епилепсия.
„Изначално има и дискриминация, защото детето може да пие медикамента до 18-годишна възраст, но на 18-годишна възраст и 1 ден то спира да бъде дете и вече не може да мине по същия механизъм. На него му се спира лекарството и тогава започваме да минаваме по механизма, но е вече друг - молиш болницата да закупи лекарството. Там вече не фондът заплаща, а някой. Такава е процедурата, че министерството трябва да заплати“, посочи Събева.
Решението на проблема според специалистите е създаване на Комисия за скъпоструващи лекарства в чужбина, която да е към Министерство на здравеопазването.
